№ 1248
гр. Варна , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500771 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 264147/19.01.2021г., депозирана от Н. Н.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 404, вх. 6, ет. 3, ап.
8, действащ чрез пълномощника си адв. С.Д. от ВАК, срещу Разпореждане №
261612/24.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 20047/2019г. по описа на ВРС, в частта, с
която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист
срещу заявителя „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, за сумата в размер на
300 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 20047/2019г. по описа на ВРС.
Излага се, че жалбоподателят не е дал повод за образуване на горецитираното
заповедно производство срещу него, доколкото е продал недвижимия имот – обект на
потребление през м. октомври 2013г. и в този смисъл не е нито собственик, нито ползвател
на имота, в който е потребена електроенергията. Моли се за отмяна на отказа за издаване на
изпълнителен лист. Претендират се разноски и в настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, чрез пълномощника си юрк. Минко Миндов, е депозирала писмен отговор, в който
застъпва становище за неоснователност на частната жалба и излага подробни съображения в
тази насока. С оглед на това моли за оставянето на жалбата без уважение.
Относно допустимостта на частната жалба:
Доколкото по делото не са налице данни препис от обжалваното разпореждане да е
връчен на жалбоподателя преди 12.01.2021г., настоящият състав приема, че жалбата е
подадена в срок. Същата е депозирана от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
1
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по подадено от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (изпратено по
подсъдност от РС - гр. Попово) срещу Н. Н. Ц. за следните суми: 361,59 лв. – дължима
главница за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода 21.01.2019г. – 19.04.2019г. за
обект с аб. № **********, находящ се в гр. Попово, ул. „България“ № 10, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.09.2019г. до окончателното изплащане; 16,20 лв. – мораторна лихва за периода
11.02.2019г. до 26.08.2019г., както и разноски в общ размер на 75 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок Н.Ц., чрез адв. С.Д., е подал възражение по чл. 414 ГПК,
към което е приложил копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
63, том VII, рег. № 7064, дело № 753/2013г. по регистъра на нотариус Юлиян Йорданов,
вписан в СВ – гр. Попово под вх. рег. № 5526/31.10.2013г., акт № 411, том XII, дело №
2359/2013г., от което е видно, че собствеността върху процесния имот – обект на
потребление е прехвърлена от Н.Ц. на Мариана Пенева Георгиева на 31.10.2013 година.
Видно от представеното пред заповедния съд от заявителя Извлечение за фактури и
плащания към дата 28.02.2020г. за обект с аб. № **********, след образуване на
производството пред РС – гр. Попово (04.09.2019г.) е налице изпълнение на цялото
задължение по издадената впоследствие от ВРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 9243/11.12.2019г.
С оглед на последното и предвид изричното искане на заявителя, обективирано в
молба с вх. № 36477/12.06.2020г., с Разпореждане № 261612/24.08.2020г., постановено по
ч.гр.д. № 20047/2019г. по описа на ВРС, съдът е постановил издаването на изпълнителен
лист в полза на взискателя, срещу Н. Н. Ц., единствено за разноските в заповедното
производство в общ размер на 75 лева. Със същото разпореждане, аргументирайки се с
обстоятелството, че не е налице изпълнително основание по чл. 404 ГПК в негова полза,
ВРС е отхвърлил молбата на Н. Н. Ц. за издаване на изпълнителен лист срещу заявителя
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 20047/2019г. по описа на ВРС.
От една страна, настоящият съдебен състав споделя становището на частния
жалбоподател, че същият не е дал повод за образуване на заповедното производство срещу
него. Последният изобщо не е надлежен длъжник по него. В тази връзка е Решение № 205 от
28.02.2019г., постановено по гр. дело № 439/2018г. по описа на ВКС, в което е прието, че
при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху
електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била
доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник
на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла
съответно на § 1, т. 2а или т. ЗЗа от ДР на ЗЕ. Ирелевантно в този смисъл е обстоятелството
на чие име се води партидата в електроснабдителното предприятие, съответно дали е
изпълнено задължението на потребителя по чл. 17 от Общите условия. Поради изложеното,
според настоящия състав на ВОС, частният жалбоподател Н. Н. Ц. има право на
претендираните за заплащане разноски.
2
От друга страна обаче, следва да се съобрази обстоятелството, че действително, както
правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, в полза на частния жалбоподател –
длъжник по заповедното производство не е налице годен изпълнителен титул по смисъла на
чл. 404 от ГПК, въз основа на който да се издаде изпълнителен лист, така както изисква
разпоредбата чл. 405, ал.1 от ГПК. За частния жалбоподател остава открита единствено
възможността да търси от взискателя обезщетение за вреди в размер на сторените в
заповедното производство разноски по общия ред, предвиден в ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в обжалваната му
част Разпореждане № 261612/24.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 20047/2019г. по описа
на ВРС, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на частната жалба, право на разноски има само
насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Доколкото от същата не са
претендирани разноски, такива в настоящото производство не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261612/24.08.2020г., постановено по ч.гр.д. №
20047/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на частния
жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу заявителя „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, за сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3