Решение по дело №416/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на О. А. А. [ЕГН], срещу решение № 744 от 22.01.2025 г. по АД № 1843/2024 г., по описа на Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, с което частично е уважена исковата молба за сумата 1584,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС в периода от 02.03.2021 г. до 15.11.2021 г., и от 17-18.08.2024 г. вкл. – общо 198 дни, за престоя в Затвора гр. Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 19.08.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. Прави се искане за изменение на съдебното решение като се иска присъждане на обезщетение за разликата от 1584,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв.

Излага съображения относно неправилност и необоснованост на съдебното решение в частта му, с която не е прието за целия процесен период, че наличието на дървеници, хлебарки и гризачи е причинило неимуществени вреди, както и преминаването на лишените от свобода през двора, за да стигнат до банята. Възразява, че изцяло са игнорирани като неимуществени вреди задимеността в килиите, невъзможността от ползване на пералня в затвора, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни от заразни болести лица. Сочи, че са претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочения период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - под 3 кв. м. нетна площ на човек/; липса на баня и тоалетна на коридора; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други; липса на адекватно лечение; лишаване от право да ползва престой на открито, тъй като е работил, неудобство за преминаване през двора, за да достигне до общата баня, липса на място за простиране навън, поради което се е наложило да живее в стаи, в които се простира и има наличие на влага и мухъл.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), в писмен отговор, чрез юрк. Ч., оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез представляващия прокурор моли обжалваното решение на съда да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по повод на наведените от страните оплаквания, както и във връзка с дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което и жалбата се явява допустима.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС по искова молба на О. А. А., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, подадена чрез адв. Х., с която е предявен иск на основание чл.284 ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, възмущение, внушение за чувство на малоценност, дължащи се на действия/бездействия на затворническата администрация при Затвора гр.Пловдив, в резултат на които е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, съставляващи нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 17.02.2021г. до 15.11.2021г. и от 09.07.2024г. до датата на подаване на исковата молба. Излагат се обстоятелства за липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите/, постоянно наличие на хлебарки, дървеници, гризачи и други вредители, липса на санитарен възел на определените и задължителни места, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

Въз основа на събраните доказателства и установените факти съдебният състав е приел, че при преценка твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от А., е налице липса на достатъчно жилищна площ. Приел е, че за подробно посочените в решението периоди, когато е пребивавал на територията на Затвора Пловдив за времето от 198 дни е налице нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. В останалата си част за разликата до претендирания размер на вредите от 10000лв., исковата претенция е неоснователна, необоснована и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел Т., доколкото е приел, че показанията на същия не допринасят за изясняване на посочените в исковата молба конкретни обстоятелства.

Съдът не е приел за основателни и направените оплаквания от ищеца, че не работи пералното помещение, както и че за претендирания от ищеца период на настъпили вреди се дължат същите поради липса на адекватно медицинско обслужване, обосновано с липсата на постоянно присъстващ лекар и необходима медицинска грижа, липсата на медицински изследвания, свързани и с неподходяща за здравословното му състояние храна. Изложени са мотиви, че от приложените справки се установява, че подходяща медицинска грижа е била осигурена на всеки един лишен от свобода, като е приложен график за работното време на МЦ при Затвора гр.Пловдив.

По отношение на конкретните оплаквания на О. А., че е алергичен и наличието на вредители са водели до подуване на окото му, Съдът е приел, че същите са изцяло недоказани. Изложени са мотиви, че от приложеното медицинското досие на лишения от свобода се опровергават изложените от ищеца обстоятелства, че не му е било отказано медицинско обслужване, както и подходящи лекарствени средства. За необосновани са приети и твърденията в исковата молба за постоянно наличие на вредители и гризачи, които засягат здравето на лишения от свобода, което се дължало на бездействие на затворническата администрация, като в тази връзка са изложени мотиви, че от приложените протоколи за осъществена ДДД обработка на помещенията, се установява, че липсват бездействия на затворническата администрация, които да се квалифицират като нарушения на разпоредбите на чл.119а ал.2 т.11 от ППЗИНЗС. Прието е също, че липсват ангажирани доказателства да са налице обстоятелства, свързани с липсата на вътрешен санитарен възел и санитарни възли на необходими за това места.

Прието е от първоинстанционния съд, че по делото са представени доказателства от страна на затворническата администрация, че е налице единствено нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС /неосигуряване на минимална жилищна площ за част от исковия период/, което води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Именно въз основа на данните в тези справки е направен извод за пренаселеност на помещенията за период от 198 дни. В тази посока са изложени мотиви, че с оглед вида и характера на вредите, и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната, то следва справедливо обезщетението да бъде определено от 8 лв/ден или общ в размер от 1584.00 лева. Прието е от Съда, че това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. В останалата си част за разликата до претендираният размер на вредите от 10000лв., исковата претенция като е неоснователна, необоснована и недоказана е била отхвърлена от Съда.

Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд относно неангажирани доказателства за наличие на гризачи и дървеници, мухъл и влага, слабо осветление, проветримост на помещенията, а така също и за извършвани своевременно дейности по ДДД. Точно обратното, по делото са ангажирани доказателства за извършени дейности по ДДД, документирани с надлежни протоколи. По отношение на медицинското обслужване на ищеца е приложен негов здравен картон с приложена кардиограма. От приложените справки Съдът правилно е установил, че е била осигурена подходяща медицинска грижа на всеки един лишен от свобода, като е приложен график за работното време на МЦ при Затвора гр.Пловдив.

Правилно не са приети оплакванията на О. А., че е алергичен и наличието на вредители са водели до подуване на окото му, доколкото от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази посока. Заедно с това, както е приел и първоинстанционния съд, приложеното медицинско досие на лишения от свобода, опровергава изложените от него обстоятелства, че е навел оплаквания в тази връзка и му е било отказано медицинско обслужване, както и подходящи лекарствени средства. Необосновани са и неговите твърдения за постоянно наличие на вредители и гризачи, които засягат здравето на лишения от свобода, което се дължало на бездействие на затворническата администрация.

В тази връзка, правилно не са кредитирани свидетелските показания, доколкото твърденията за наличие на дървеници и хлебарки в килиите, мухъл и влажност и недостатъчна проветримост се дължат изцяло на поведението на лишените от свобода. Съдът подробно се е аргументирал въз основа на събраните доказателства и правилно е приел твърденията на ищеца за недоказани.

Правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел, предвид установената заинтересованост и липсата на конкретика, още повече и при наличието на писмени доказателства за обратното.

Присъденото обезщетение в размер на 4 евро/ден е изцяло съобразено с практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Нешков и други срещу България“.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК, не следва да ги приповтаря.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Поради това постановеното решение следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска /исковете му, означава, че такова не се дължи.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 744 от 22.01.2025г., постановено по адм.д. № 1843/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.