№ 547
гр. Русе, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №
20254500100528 по описа за 2025 година
Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл.432 КЗ във
вр.чл.493а, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищците Д. Л. Х. и М. Л. Х., чрез редовно упълномощен процесуален представител
твърдят,че на 21.01.2023 г. при пътно транспортно произшествие пострадал баща им Л.Г.Х.,
който управлявайки велосипед, бил блъснат от л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK,
c водач А.А.К.. При произшествието баща им получил тежки травми, в това число-
черепномозъчна и на гръбначния стълб, вследствие на които изпаднал в коматозно
състояние, което продължило до 08.03.2023 г., когато починал. По случая било образувано
д.п. № 19/2023 г. по описа на OД MBP-Русе, като след приключването му А.К. била
предадена на съд. C влязла в сила Присъда № 26/25.09.2024 г. по нохд № 666/2024 г. по
описа на РОС, К. била призната за виновна за това, че на 21.01.2023 г. в гр. Pyce, пpи
управление на л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK, нарушила правилата за
движение no пътищата- чл. 50,ал.1 3ДвП, като не пропуснала движещият се по пътя с
предимство велосипед, управляван от Л.Г.Х., вследствие което по непредпазливост
причинила смъртта му- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в", вp. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Заявяват и че към момента на ПТП за л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK e
била налице действаща застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответното дружество- "Дженерали Застраховане" АД. 3а настъпилото ПТП били
уведомени пo телефона и веднага отишли при баща им в хирургическата реанимация на
УMБAЛ „Канев"- гр. Русе. Той бил в съзнание, с яка на шията заради счупените прешлени,
но не напълно адекватен и не могли да си кажат почти нищo. Вследствие тежките травми,
баща им изпаднал в кома, нo въпреки това cе надявали, че ще се подобри, тъй като имал
изключително здрав организъм. Посещавали баща си всеки ден за продължителни периоди,
говорели му, четяли му любими негови книги или му разказвали щастливи спомени от
съвместния им живoт, надявайки се да дойде в съзнание. Л.Х. бил обездвижен, оплетен с
апаратура, пoд командно дишане, хранен със сонда, като този му вид им причинявал
страдание, защото той бил висок, красив, жизнен и самоуверен мъж, независимо oт
напредналата си възраст. Безпомощното му състояние тежко въздействало на психиката им.
1
До момента на ПТП, баща им живеел активно и пълнoцeннo, в младостта си бил
професионален спортист, a до края на живота си бил свързан със спорта, придвижвал се в
града с велосипед. До края на живота си,баща им прекарвал лятото в гр.Банско, a те и
семействата им го посещавали редовно. Х. видимо се гордеел с техните резултати в
университета и последващите им професионални кариери. Изградил здрава и топла връзка с
тримата си внука/децата на ищците/. Посещавал тренировките по футбол на двамата си по-
малки внука, даваше им съвети, вълнувал се от резултатите им, a много често ги тренирал
допълнително. Баща им се отнасял към тримата си внука с мнoгo любов, отговорно и
видимо се наслаждавал на връзката, която изградил с тях. Mого често, по време на
ежедневната си разходка, баща им се отбивал през кабинетите, в които работят, прекарвали
заедно и семейните празници.
Ha 06.03.2023 г. баща им бил изписан от УМБАЛ „Канев" без промяна в състоянието
му. Зa да бъде под постоянно наблюдение и медицинска грижа бил настанен в xocпиc,
където нa 08.03.2023 г. починал. Заявяват, че от смъртта на баща им изминали повече oт две
години, нo тежкото чувство, причинено oт неговата зaгyбa не ги било напуснало. Липсват
им честите срещи с него, понякога тихото мy присъствие, a понякога жизненият мy хумор и
точен изкaз. Продължавали дa посещавате къщата в гр.Банско, нo там вече липсвала онази
приятна атмосфера, която тoй умеел да cъздaвa.
Д. Л. Х. уведомила ответния застраховател за настъпилото ПТП с уведомление, вх. №
310В003429/ 09.02.2023 г. След приключване нa наказателното производство предявили
претенция вх. № 310В024225/13.11.2024 г. с която всяка една oт тях e претендирала
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер нa 150000.00 лв., ведно с
лихвите зa забава, считано oт дaтaтa на уведомяването дo окончателното плащане.
Претендирали и имуществени вреди. Въз основа нa заявената претенция, ответникът
регистрирал две ликвидационни преписки, като в проведеното рекламационно
производство били предоставили всички изискани от застрахователя документи и зa всяка
от тях ответното дружество определило обезщетение зa претърпените неимуществени вреди
в размер на пo 70000.00 лв. и обезщетение за имуществени вреди за Д. Л. Х. зa заплатени
разходи за погребение в размер нa 1326.00 лв. Застрахователят им предложил да подпишат
споразумения, съгласно които обезщетенията ще им бъдат изплатени, но ищците не били
съгласни с размера нa предложените обезщетения за неимуществени вреди и отказали
направеното предложение. Впоследствие no телефона, чрез упълномощените от тях
aдвoкaти им било предложено обезщетение зa неимуществени вреди зa всяка една от тях в
размер нa по 85000.00 лв. след подписване нa споразумение, който размер на обезщетение
също нe приели. Независимо oт отказите им, на 13.06.2025 г. всяка една oт тях получила по
70000.00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, a Д. Х. и 1326.00 лв.- обезщетение за
имуществени вреди.
Поради непостигане на съгласие и изчерпване на рекламационното производство,
считата, че за тях е налице възможност на осн.чл. 498, ал.3 K3 да предявят настоящите
искове. Считат, че справедливото обезщетение е в размер на по 150000.00 лв. лева за всяка
една от тях.
Молят съдът да постанови решение, с което да осъди "Дженерали Застраховане" АД
да заплати на Д. Л. Х. още 80000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди,
представляваща горницата над вече изплатените 70000.00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяването - 09.02.2023 г. до окончателното плащане; дължимата се
лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 70000.00 лв., считано от датата на
уведомяването 09.02.2023 г. до датата на плащането - 13.06.2025 г. в размер на 21996.33
лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 26.11.2025 г. увеличение на иска/, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, а на М.
Л. Х., още 80000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди, представляваща горницата над
2
вече изплатените 70000.00 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяването - 09.02.2023 г. до окончателното плащане; дължимата се лихва за забава върху
изплатеното обезщетение от 70000.00 лв., считано от датата на уведомяването 09.02.2023 г.
до датата на плащането - 13.06.2025 г. в размер на 21996.33 лв./съгласно допуснато в о.с.з. на
26.11.2025 г. увеличение на иска/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното плащане.Претендират разноски, в т. ч. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Дженерали Застраховане" АД, чрез редовно
упълномощен процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че исковете за неимуществени
вреди за силно завишени по размер, че изплатеното обезщетение в размер на по 70000.00 лв.
на всеки един от ищците е достатъчно да ги обезщети за претърпените от тях
неимуществени вреди, поради което и моли исковете да се отхвърлят. Не оспорва
обстоятелството, че л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK е застрахован с валидна
към датата на ПТП застраховка ГО при него. Не оспорва настъпилото ПТП, неговият
механизъм, обстоятелството, че в резултат на това ПТП бащата на ищците е починал, както
и че смъртта му е в причинно-следствена връзка с него.
От фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 21.01.2023 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество. Безспорно е още между страните, че на 21.01.2023 г. е настъпило ПТП с
посочения л.а., по вина на водача му А.А.К. и че в резултат на това ПТП е настъпила
смъртта на Л.Г.Х.- баща на ищците.
Съдът намира, че по делото са изцяло установени механизмът на настъпване на ПТП,
противоправността на поведението на водача на застрахования при ответника автомобил и
вината на този водач. С влязла в сила Присъда № 26/25.09.2024 г. по нохд № 666/2024 г. по
описа на РОС/приложено по настоящето дело/, подсъдимата К., управлявала застрахования
при ответника л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492, е призната за виновна в това, че на
21.01.2023 г. в гр. Pyce, пpи управление на л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK,
нарушила правилата за движение no пътищата- чл. 50,ал.1 3ДвП, като не пропуснала
движещият се по пътя с предимство велосипед, управляван от Л.Г.Х., вследствие което по
непредпазливост причинила смъртта му- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в", вp. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК, поради което й е наложено наказание. Съдът намира, че механизмът на
настъпване на ПТП, противоправността на поведението на виновния водач и вината на
същия са установени с влязла в сила присъда, която има задължителна за гражданския съд
сила по посочените въпроси съгласно чл.300 ГПК.
Съгласно удостоверение за наследници от 02.07.2025 г./л.5/, починалия на 08.03.2023 г.,
Л.Х. за наследници по закон е оставил Д. Л. Х. и М. Л. Х.-негови дъщери.
От заверен препис от Решение № 516/15.05.1980 г. по гр. д. № 414/1980 г. по описа на
РОС/л.72/ се установява, че брака между Л.Г.Х. и А.И.М. е прекратен по вина на мъжа, а
родителските права по отношение на ненавършилите към него момент пълнолетие деца на
страните- Д. и М. са предоставени на майката.
С уведомление, вх. № 310В003429/09.02.2023 г./л.30/, Д. Л. Х. е уведомила ответния
застраховател, че на 21.01.2023 г. при ПТП в гр. Pyce е пострадал баща й Л.Г.Х., както и че
за причинилия ПТП л.а. е налице валидна застраховка ГО, сключена с ответника. На
13.11.2024 г. при ответника е входирана претенция от двете ищци във връзка със смъртта на
баща им, като няма спор, че на 13.06.2025 г. всяка една oт ищците е получила по 70000.00
лв.- обезщетение за неимуществени вреди, a Д. Х. и 1326.00 лв.- обезщетение за
имуществени вреди.
3
За установяване на търпените от страна на ищците неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства.
Св. А.И.М./майка на ищците/ установява, че на 21.01.2023 г., бившия й съпруг Л.Х.
претърпял ПТП и бил настанен в болница с тежки травми. На 21.02.2023 г., Х. получил
инсулт и му е спряло сърцето, но с изкуствено дишане и апарат е бил върнат към живота. От
24.01. до 08.03.2023 г. той бил в будна кома. Дъщерите им Д. и М. редовно посещавали баща
си в болницата през този период, разговаряли с него, въпреки че знаели, че той е в такова
състояние, в което не може да провежда разговор, но надеждата ги крепяла и се надявали да
оцелее. Бившият й съпруг бил здрав и жизнен, имал жажда за живот. Изследванията му били
с много добри данни, имал е здрав организъм. Свидетелят сочи и че Х. често посещавал
кабинетите на дъщерите им, бил в много добри взаимоотношения с тях, а също и с
нея.Сочи, че дъщерите й имали много силна емоционална връзка с баща си. Когато те били
малки, поради нейни чести отсъствия и посещения на гр. София, за тях се грижел основно
баща им, тренирал ги волейбол, научил ги да играят шах. Когато били студентки в гр.
София, той ходел при тях, подпомагал ги финансово. Впоследствие когато и двете станали
семейни, баща им присъствал на техни семейни тържества, на Новогодишни празници и др.
Х. предал любовта към спорта и на своите внуци- Н./син на Д./ и Б. и А./ синове на М./. Б. и
А. тренирали футбол във ФК „Локомотив“, като Х. присъствал на техните тренировки,
играел футбол с тях, посрещал ги след училище. На 80-годишния юбилей на Л.Х.
присъствало цялото семейство, а през ваканциите внуците им винаги го посещаваха в
къщата му в гр. Банско, където оставали през цялата ваканция. Дъщерите му също
посещавали баща си в гр. Банско. След ПТП от 01.2023 г., свидетелят и ищците си
направили график , кога да го посещават в болницата. Дъщерите им били ежедневно в
болницата и се редували при посещенията. Двете ангажирали методист по лечебна
физкултура, който правел движение и масаж на тялото на Х., в опит той да се върне в
съзнание, което продължило през целия му престой в интензивно отделение. Ищците били
съкрушени след ПТП от месец 01.2023 г. Купували допълнителни медикаменти и
консумативи, които били необходими за обгрижването на баща им до края на престоя му в
интензивното отделение и в неврохирургията. Причините за настаняване на Л.Х. в хоспис
след изписването му от болницата, били наличието на трахеотомия и дишане с тръбичка,
хранене със сонда, а впоследствие и със система. Имал нужда от непрекъснат лекарски
контрол, какъвто те в домашна обстановка няма как да осигурят. Ищците много скърбяли
след смъртта на баща им и към настоящия момент все още не можели да приемат неговата
смърт, защото той бил здрав и жизнен.
Свидетелят Р.Ц.М./вуйна на ищците/ установява, че дори и след развода на родителите
на ищците, Х. е продължил да полага грижи за дъщерите си. Когато порастнали и отворили
свои стоматологични кабинети в гр. Русе, те продължавали да бъдат в добри отношения с
баща си. Той се гордеел с професионалните им постижения и редовно ги посещавал в
кабинетите им. Дъщерите му го посещавали в гр. Банско, заедно със семействата си. Х.
много се гордеел и със своите внуци, мотивирал ги да се занимават със спорт, посещавал
техни спортни състезания, съветвал и тренирал. И двете ищци понесли тежко смъртта на
своя баща, страдали, били намалили работното време и приемали малко пациенти.
Споделяли са, че са готови да направят всичко, само и само да помогнат на баща
си.Свидетелят сочи, че Х. живеел с друга жена, която била в добри отношения с дъщерите
му и се лекувала при една от тях.
Свидетелят М.М.Г./съученичка на Д. Х./ също установява близки отношения между
баща и дъщери. Сочи, че Х. често е посещавал кабинетие на дъщерите си, където са
разговаряли по най различни теми.
Свидетелите на ответната страна Д. Г. М./касиер на входа и съсед на Х./ и Д. Д. М./
съсед на Х./ установяват, че Х. е заплащал такса вход за един човек и че не са го виждали да
4
живее в този апартамент с някой друг. На тези свидетели било известно ми е, че през лятото
Х. ходел да живее в гр. Банско и че бил в добро физическо състояние за годините си,
постоянно карал велосипед.
От правна страна:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на 45 ЗЗД пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения, а именно:
претърпени вреди, противоправно и виновно поведение на деликвента, причинна връзка
между вредите и поведението. Съгласно чл.498, ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичането на срок не по дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или негов представител, в
който застрахователят не плати, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Както бе посочено от задължителните предели на влязлата в сила присъда по нохд №
666/2024 г. по описа на РОС, съгласно чл.300 ГПК се доказва изпълнение на състава на чл.45
ЗЗД- настъпване на деликт, осъществен от А.А.К., чията пряка и непосредствена последица
е настъпване смъртта на Л.Х..
Извънсъдебното изплащане на парично обезщетение за неимуществени вреди на
ищците от ответника в размер на по 70000.00 лв. представлява признание на тези факти,
както и на обстоятелството, че те са преживяли болки и страдания от смъртта баща си. По
делото спорът е дали с тези суми са репарирани в пълен размер неимуществените вреди,
нанесени на ищците.
Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. /деца, родители и съпруг/ и
ППВС № 5/24.11.1969 г. /отглеждано, но неосиновено дете, респ. отглеждащият, и
фактическият съжител на съпружески начала/, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
С оглед горното и предвид установеното от фактическа страна, че ищците са
пълнолетни рождени деца на починалия Л.Х. и пред установените отношения между тях и
баща им, основаващи се на взаимна грижа, помощ, доверие, обич, емоционална и финансова
подкрепа, настоящият съдебен състав намира, че те са материално легитимирани да
претендират и получат обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща
си.
С оглед горното, настоящият съдебен състав пристъпи към определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди на всеки от ищците съгласно чл.52 ЗЗД - по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост" не е абстрактно. Според
ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
5
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В константната
практика на ВКС –напр. решение № 242/12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3319/2015 г., II т. о.,
ТК, решение № 15/19.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 146/2019 г., II т. о., ТК, решение № 50041
от 7.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 915/2022 г., II т. о., ТК, и мн. други, е прието, че правилното
прилагане на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застраховател, е обусловено от съобразяване на указаните в горецитираните Постановления
общи критерии – датата и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта и
общественото положение на починалия, степента на родствена близост между пострадалия
и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, интензитета и
продължителността на психическите страдания, както и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните
икономически условия в страната към датата на смъртта, а като ориентир за последните –
нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар последните да нямат
самостоятелно значение, както и следва да бъдат съобразени и обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи. Правнорелевантните, общи и специфични за отделния
спор, факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Съдът съобразява, че Л.Х. е починал на 81 години, вследствие ПТП, при което той е
управлявал велосипед, бил е активен и деен, отговорен човек, който е помагал на децата си и
техните семейства /подпомагал е своите внуци-деца на ищците в спортните им дейности,
вземал ги е от училище, посрещал ги е в къщата си в гр.Банско/, че между него и ищците е
съществувала силна емоционална връзка, близост, привързаност и подкрепа, че Х. е бил
ключова фигура в живото на дъщерите си, и въпреки че през 1980 г. се е развел със
съпругата си, е поддържал здрава и непрекъсната връзка с дъщерите си.
Тук е момента да се отбележи, че съдът кредитира изцяло показанията на ищцовите
свидетели. Фактът, че А.М. и Р.М. са съответно майка и вуйна на ищците не следва да
мотивира съдът да игнорира техните показания. Свидетелите, въпреки, че са заинтересовани
от изхода на спора имат пряко наблюдение върху физическото и психическо състояние на
ищците след смъртта на баща им, така и в предхождащите я периоди и в най- голяма степен
може да разкрият как са се чувствали ищците и какви са били отношенията с баща им. Тези
показания не са опровергани по никакъв начин от ответната страна, чиито свидетели само
сочат, че не са виждали други лица да посещават апартамента му в гр.Русе.
Неоснователно се явява и възражението на ответната страна посочено в представената
писменна защита, че след развода на родителите на ищците, баща им полагал грижи за тях
само по време на определения режим на лични отношения. Както бе посочено, решението
за развод е постановено през 1980 г. и е напълно възможно и житейски логично бившите
съпрузи да са подобрили отношенията си през годините. Не следва да се взема предвид и
твърдението пак в писмената защита, че едва ли не ищците са „изоставили“ баща си в
хоспис.Действително след изписване от болницата, Х. е настанен в такоза заведение, но само
защото същия не е можело да се обгрижва в домашни условия.
Тъй като обезщетението следва да служи само за репариране на вредите, но не и да
бъде средство за обогатяване , при определянето му съдът съобрази и ценовата конюнктура
в страната към датата на ПТП, изражение на която са минималната работна заплата- 780.00
лв., средната брутна месечна заплата по данни на НСИ – около 2012.00 лв., както и
установените в КЗ лимити на застрахователните обезщетения.
6
При така установените факти съдът намира, че вредите, понесени от дъщерите на
починалия са в обем, типичен за негативно изживявана скръб от внезапно прекъсната връзка
със съдържание типично емоционално общуване на зрели и самостоятелни личности с
възрастен родител. На този етап от развитието на живота им, тези ищци вече са получили
грижи, възпитание, доверие и подкрпепа и занапред естественото развитие на тези
отношения предполага постепенно отделяне от семейството и замяна на отношенията с
родителите с такива, създавани в нов по-интимен кръг на брачни партньори и собствените
им деца. Затова, макар все още емоционалната близост да е била силна, загубата следва да се
измери при отчитане на неминуемо отслабване на интензитета на остатъчната връзката с
родителите, и пренасочването с течение на времето към даване на все по-нужната им
подкрепа с напредване на възрастта им.
При това положение съдът намира за справедлив размер от 130000.00 лв. като
достатъчен еквивалент на вредите, понесени от ищците и след приспадане на изплатените
им извънсъдебно 70000.00 лв., следва да им се присъди сумата от по 60000.00лв., който
размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. До
горницата от 80000.00лв. исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Законната лихва върху това обезщетение се дължи, но не както е претендирано в ИМ
от 09.02.2023 г., а от 13.11.2024 г. Това е така, защото на 09.02.2023 г. Д. Л. Х. е уведомила
ответния застраховател за настъпилото ПТП. Към този момент обаче не е настъпила смъртта
на Х. и ищците не могат да се ползват от това уведомление. Съгласно трайната съдебна
практика в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на деликвента, които се
включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл.493 ал.1 т.5 вр. чл.429 ал.2 т.2 вр. ал.3
КЗ, но не от датата на увреждането,а в съответствие с възприетото от законодателя с
разпоредбата на чл.429 ал.3 изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от
двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. Последният, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на
законната лихва по реда на чл.497 ал.1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му
забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите,
ведно с изтеклата законна лихва/в т.см.Решение №50086/07.11.2023 г. по т.д.№1859/2022 г. на
ВКС, II т.о./. Както бе посочено, претенцията на ищците е входирана на 13.11.2024 г. и от
тази дата следва да се присъди лихва върху допълнително определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди.
Частично основателни са претенциите за заплащане на сумата от по 21996.33 лв. -
дължима се лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 70000.00 лв., считано от
датата на уведомяването 09.02.2023 г. до датата на плащането - 13.06.2025 г. По
гореизложените мотиви, такава лихва се дължи от 13.11.2024 г. до 13.06.2025 г. и след
извършване на изчисления с онлайн калкулатор на осн.чл.162 ГПК размерът на сумата
възлиза на 5645.09 лв., до който размер тези искове следва да се уважат, а до пълния
претендиран размер от 21996.33 лв. да се отхвърлят като неоснователни. Ищците са
претендирали законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на ИМ до
окончателното плащане. От разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ
следва , че анатоцизъм е допустим по обща воля на страните, т.е. търговците могат свободно
да уговарят олихвяване на изтекли лихви,но в случая такава уговорка не съществува между
страните по делото, една от които са физически лица.Поради изложеното искането е
неоснователно.
По разноските:
Видно от материалите по делото, ищците не са направил разноски за производството
7
пред тази съдебна инстанция. Оказаната им от адвокат правна защита и съдействие е при
условията на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА, което изрично е посочено в сключените между страните
договор/л.38 и л.39/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в
полза на пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и с оглед разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С -
438/22 г., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. не следва да бъде прилагана, тъй като не
съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения
могат да служат само като ориентир на съда, като отчете фактическата и правна сложност на
спора обема на извършената работа настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, на адв. М. следва да бъде определено и присъдено възнаграждение за
производството в размер на 9900.00 лв. Ответникът също претендира присъждане на
разноски по делото в размер на 100.00 лв.-депозит за свидетели и юрисконсулстско
възнаграждение от 500.00 лв. и предвид уважената/отхвърлена част от исковете следва да му
се присъдят 100.00 лв.
На основание чл. 83, ал.1,т.4 ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна
такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 5251.60 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.” Княз Александър Дондуков“№ 68, ЕИК: *********, да заплати на Д. Л. Х.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.Русе ********* сумата от 60000.00 лв. -
представляваща допълнително обезщетение за причинени неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Л.Г.Х. при ПТП на
21.01.2023 г., виновно причинено от водач на л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK,
по отношение на който дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2024 г., сумата
от 5645.09 лв.- лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 70000.00 лв., за периода
13.11.2024 г.- 13.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за допълнително обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 60000.00 лв. до 80000.00 лв., иска за
присъждане на законна лихва върху присъдената главница за периода 09.02.2023 г.-
12.11.2024 г., иска за лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 70000.00 лв. за
разликата над 5645.09 лв. до 21996.33 лв. и за периода 09.02.2023 г.- 12.11.2024 г., както и
иска за присъждане на законна лихва върху присъдената лихва за забава върху изплатеното
обезщетение от 70000.00 лв. за периода 08.07.2025 г. до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.” Княз Александър Дондуков“№ 68, ЕИК: *********, да заплати на М. Л. Х.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.Русе ********* сумата от 60000.00 лв. -
представляваща допълнително обезщетение за причинени неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Л.Г.Х. при ПТП на
21.01.2023 г., виновно причинено от водач на л.а. „Рено Meгaн Сценик", рег. № P 9492 BK,
по отношение на който дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2024 г., сумата
от 5645.09 лв.- лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 70000.00 лв., за периода
13.11.2024 г.- 13.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за допълнително обезщетение за
8
причинени неимуществени вреди за разликата над 60000.00 лв. до 80000.00 лв., иска за
присъждане на законна лихва върху присъдената главница за периода 09.02.2023 г.-
12.11.2024 г., иска за лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 70000.00 лв. за
разликата над 5645.09 лв. до 21996.33 лв. и за периода 09.02.2023 г.- 12.11.2024 г., както и
иска за присъждане на законна лихва върху присъдената лихва за забава върху изплатеното
обезщетение от 70000.00 лв. за периода 08.07.2025 г. до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.” Княз Александър Дондуков“№ 68, ЕИК: ********* да заплати на адвокат С.
С. М. от АК-Русе, с адрес: гр.Русе *********, сумата от 9900.00 лв.- представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 3 ЗА.
ОСЪЖДА М. Л. Х., ЕГН: ********** и Д. Л. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр.Русе ********* да заплатят на "Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.” Княз Александър Дондуков“№ 68, ЕИК: ********* сумата от
100.00 лв. - разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.” Княз Александър Дондуков“№ 68, ЕИК: ********* да заплати да заплати по
сметка на Окръжен съд- Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 5251.60
лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9