О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 260399 Година 2020, 23.09 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1704 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№17740/28.05.2020г., подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, „Варна Тауърс кула-Г“, представлявано от Пламен Стефанов, Георги Коршия и Яна Димитрова, чрез юрисконсулт П.И., срещу Решение №983/09.04.2020г. от 27.03.2020г., постановено по гр.д.№1834/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „Енерго-Про Продажби” АД, за приемане за установено, че ответникът Д.И.Д., ЕГН **********, адрес в с.Долище, дължи на ищцовото дружество сумата от 2087,39 лева, представляваща сбор от главница в размер на 1999,64 лева, от която 1615,88 лева е главницата за консумирана електрическа енергия в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер №**********, кл.№**********, находящ се в с.Долище, УПИ ХVIII-22, 87247, 70,91 лева е мораторната лихва върху тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., 383,76 лева е главницата за консумирана електрическа енергия в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер №**********, находящ се в с.Долище, УПИ ХVIII-22, 87248, кл.№**********, 16,84 лева е мораторната лихва върху тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и за които суми има издадена по ч.гр.д.№86/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №70/08.01.2019 г.
Със същото решение, съдът е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове на „Енерго-Про Продажби” АД, за осъждане на И.С.И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН ***********, да му заплатят сумата от 1999,64 лева, представляваща сборна главница за консумирана ел.енергия за периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. в обекти на потребление с абонатен №********** и абонатен №********** и сумата от 87,75 лева, представляваща сборна мораторна лихва за забава върху главниците, считано за периода 25.06.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумите.
Съдът е осъдил „Енерго-Про Продажби” АД, да заплати на Д.И.Д., сумата от 375,00 лева, представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски.
С жалбата се
изразява недоволство от обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно в обжалваната част, постановено
при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата
отмяна.
На първо място се оспорва извода на първоинстанциония съд, че от събраните по делото писмени доказателства не се установявало възникването на парични задължения на ответниците по обратния иск- И. И. и Ц.И..
Излага се становище, че след прехвърляне на собствеността върху имота, длъжник по вземането за електроенергия се явява новият собственик (Решение№205 от 28.02.2019г. по гр.д.№ 439/2018г. по описа на III-то г.о. на ВКС).
Твърди се, че в конкретния случай била налице хипотезата на законово заместване на длъжника, тъй като видно от представения в производството по делото НА от 05.10.2016г. за покупко- продажба на недвижим имот №173,том II, рег.№212 НК, ответниците по обратния иск придобили собствеността върху процесните имоти.
Във въззивната жалба е направено обобщение на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената съдебно- техническа и съдебно- икономическа експертиза.
Подчертава се, че за основание за плащане следвало да се приеме консумираното количество електрическа енергия през съответния период, а не издадените от ищцовото дружество (въззвиник) фактури.
Във връзка с направено доказателствено искане за приемане на извлечения за фактури и плащания към 27.02.2020г., се заявява, че фактура №********** от 13.08.2019г., на стойност 1466.84 лева, била заплатена доброволно на 10.04.2018г.(преди настъпване датата на падежа - 25.04.2019г.).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено
в обжалваната част и съдът да постанови
ново, с което предявените осъдителни искови претенции срещу
И. И. и Ц.И., бъдат уважени. Претендират се направените пред двете
инстанции разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззивникът моли, при невъзможност за явяване в съдебно заседание делото да се гледа в негово отсъствие.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ищцовото дружество – юрисконсулт
Миндов на 14.05.2020г. Въззивната жалба
е входирана в деловодството на БРС на 28.05.2020г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ответниците И.С.И. и Ц.И.И.–адв.Д.П., БАК, на
22.06.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител- адв П.- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемите намират атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли
за нейното отхвърляне.
Твърди
се, че въпреки извършената по делото
съдебно- икономическа експертиза, не се установило какви са показанията
на измервателните уреди и дали реално е изразходено съответното количество електроенергия. Подчертава се, че ищецът(въззивник), без
знанието и съгласието на ответниците,
сменил измервателните уреди, за което
обстоятелство представил писмени доказателства. Развиват се съображения за
недоказаност на исковите претенции.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.
По доказателствените искания:
С въззивна жалба вх.№ 17740/28.05.2020г. подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, е направено доказателствено искане за приемане на извлечения за фактури и плащания към 27.02.2020г.
Посоченият писмен документ е бил представен в първоинстанционното производство, в проведеното на 28.02.2020г. открито съдебно заседание. Районният съд е посочил, че същият е неотносим към предмета на делото, поради което не следва да бъде приет като писмено доказателство.
Горните съображения споделя и настоящата инстанция, тъй като представените по делото доказателства следва да касаят факти и обстоятелства от значение за спора. Още повече, в първоинстанционното производство, съдът е назначил извършването на съдебно–техническа експертиза, вещото лице по която е посочило количеството изразходвана енергия за съответните периоди и до процесните обекти.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство. Тези права са
преклудирани и въззивният съд не следва да включи в делото факти и
доказателства, посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако страната е
можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
В първоинстанционното производство не е било нарушено правото на ищеца(въззвиник) на защита–последният се е възползвал от процесуалната възможност да поиска събиране на доказателства.
Поради това и доколкото не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК, а съдът не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, горното доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1704/2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 05.10.2020г.
от 09.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
НЕ ДОПУСКА направеното с въззивна жалба
вх.№17740/28.05.2020г. от „Енерго-Про
Продажби” АД,, докателствено
искане.
На страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: