Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 28.09.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав,
в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 408/2020
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно постановление № 20-1204-001656/13.08.2020г.
на Началник група към ОДМВР, с-р Пътна полиция, с което на Ч.Г.Д., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв..
Жалбоподателят твърди, че НП е
издадено при съществени нарушения на административнонаказателните правила и в
нарушение на материалния закон, както и че нарушението не е извършено.
В съпроводителното писмо по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган изразява становище за
законосъобразност на НП и прави възражение за прекомерност на разноски. В
писмена защита се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Представлява се от адвокат, който поддържа жалбата по изложените в
същата съображения.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2020г. около 17,45ч. на АМ
Тракия, в района на 25км с посока гр. София трафикът бил натоварен, като
скоростта на участниците в движението била около 50-60км/ч.. Жалбоподателят управлявал собствения си л.а.
Мерцедес Е320 с рег. №СА9800ТХ, като пред него се движил л.а. Ауди, управляван
от св. Б.А.. Пред л.а. Ауди се движил друг автомобил, който спрял рязко,
вследствие на което л.а. Ауди се ударил в него, а л.а. Мерцедес (управляван от
жалбоподателя) ударил отзад л.а. Ауди, като били причинени материални щети.
Причината за ПТП било неспазване на необходимата дистанция между автомобилите.
На място пристигнали полицейски служители, които установили причината за
настъпване на ПТП. Бил съставен и протокол за ПТП.
За нарушението бил съставен АУАН, с
който нарушението било квалифицирано по чл. 23, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв..
Така описаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А., П. и А., на
които съдът се доверява, тъй като същите взаимно се допълват и си съответстват,
като подкрепят и установено в писмените доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от
правна страна се установява следното:
Процесното НП е връчено на 17.09.2020 г., а жалбата е подадена на 21.09.2020г.. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При съставяне на АУАН и издаване на
НП са спазени изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно и ясно,
като са посочени всички необходими елементи от обективна страна. За пълнота
следва да бъде посочено, че видът и размерът на причинените материалните щети
или лицата, които са ги претърпели, не са елементи от обективната страна на
нарушението.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят не е спазил необходимата дистанция между
управлявания от него автомобил Мерцедес и движещия се непосредствено пред него
автомобил Ауди, който спрял рязко (реализирайки на свой ред ПТП с трети
автомобил). Именно поради неспазването на необходимата дистанция управляваният
от жалбоподателят автомобил Мерцедес се ударил в л.а. Ауди и настъпило ПТП с
материални щети. Следователно жалбоподателят не се е движил на такова
разстояние, че да може да избегне удара. Следва да бъде посочено също така, че
движението е било натоварено, автомобилите са се движили със скорост около
50-60 км/ч.. Именно поради интензивния трафик и ниската скорост на движение по
АМ Тракия е било напълно възможно и очаквано да се стигне и до внезапно спиране
и намаляване на скоростта от страна на движещите се автомобили.
По тези съображения съдът приема за
установено извършването на нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва
с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Наказанието
правилно е определено във фиксирания от закона размер, който не подлежи на
корекция от съда.
Следва да бъде посочено, че не е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като деянието
не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случай. Касае се за типичен случай не неспазване на дистанция при движение по
пътищата на страната. Наред с това обаче от показанията на св. А. се
установява, че жалбоподателят е дал положителна проба за алкохол. Независимо
дали количеството на употребения алкохол ще доведе до реализиране на
административнонаказателна или наказателна отговорност, то самият факт на
употреба на алкохол в настоящия случай представлява отегчаващо отговорността
обстоятелство, поради което не може да се приеме, че е налице маловажен случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното
искане (л. 39 от делото) съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
че защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище и писмена
защита относно законосъобразността на НП и неоснователността на депозираната
жалба, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален
размер от 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1204-001656/13.08.2020г. на Началник група към
ОДМВР, с-р Пътна полиция, с което на Ч.Г.Д., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв..
ОСЪЖДА Ч.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: