№ 74
гр. Смолян , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500041 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№24651/16.12.2020г. от„С.Г.Груп” ЕАД,
ЕИК: *********, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв В.А.В. против решение
№20140 от 30.11.2020г. постановено по гр.д. 91/2020г. на районен съд
гр.Златоград.,с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск
,че С.И. М. от гр.Неделино не дължи на "С.Г.Груп" ЕАД ,ЕИК *********
гр.София сумата от 15 70,55 лева .Счита ,че така постановеното решение от
първоинстанционният съд е неправилно, поради нарушение на
съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради
което същото следва да бъде отменено и бъде постановено друго такова, с
което предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.Ищецът е предявил иск с правно основание чл.
439 ГПК , с който твърди, че задължението му е погасено по давност. Самият
ишец в исковата молба излага твърдения и доказателства, за това, че
вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлено с договор за
цесия от 19.12.2019г. на ответното дружество.Твърди ,че задължението в
размер на 15 070,55 лева било неясно и неконкретизирано , доколкото към
уведомлението по чл.99 ал.З ЗЗД, ответното дружество не е приложило
писмени доказателства. Счита ,че когато настъпи погасителната давност за
едно задължение, то продължава да съществува, а не се „погасява“.По делото
намира ,че безспорно се установява , че за събиране на вземането от страна на
кредитора, е образувано и.д. №550 от 2012 г. по описа на ЧСИ Иван Чолаков,
1
с рег.№ 783 от КЧСИ, впоследствие продължено на основание чл.427 ал.1 и
ал.2 ГПК с разпореждане от 19.02.2018г., на ЧСИ Неделчо Митев, за което е
образувано изп.д. 594/2018г„ по описа на ЧСИ Неделчо Митев.Основен мотив
на първоинстанционният съд да уважи предявения иск е , че първоначално
по образуваното изп.д. №520 от 2012г. по описа на ЧСИ Иван Чолаков е въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
50518/2012г. по описа на СРС и издаден изпълнителен лист въз основа на
нея.В заповедта за изпълнение твърди ,че е било постановено , че
длъжниците следва да заплатят сумата в размер на 7 403.07 лева - главница по
договор за потребителски кредит от 14.06.2010г., а ищецът твърдял, че не
дължи по договор за потребителски кредит №50174/16.06.2010г. Счита ,че
поради този свой грешен извод, съдът не е взел предвид, образуваното
изпълнително дело №594/2018г., по описа на ЧСИ Неделчо Митев, тъй като
същото било неотносимо към предмета на делото.Намира ,че тези изводи на
съда са погрешни. Между страните не е било спорно , че се касае за един
единствен договор за потребителски кредит, като твърди, че отразеното в
заповедта за изпълнение „договор за кредит от 14.06.2010г.“ е плод на
техническа грешка при изписването на заповедта. Твърди ,че датите на
„двата“ договора за кредит касаят дати изключително близко една до друга,
като счита ,че е правно и житейски нелогично, една и съща банка да отпусне
два потребителски договора за кредит на едно и също фиическо лице за
период от два дни . Моли съда да обърне внимание ,че в конкретния случай,
ищецът не твърди, че има два договора за кредит и не дължи по единия.
Видно от изложението на обстоятелствата, въз основа на които се основава
иска, такива твърдения няма. По този начин счита ,че съда не дава и
търсеният от ищеца обем на съдебна защита, защото ще бъде признато за
установено, че не дължи по едно правоотношение, а по това, по което реално
търси защита и за което са образувани изпълнителните дела, няма да получи
търсената защита, защото пределите на СПН ще обвързват страните, за това,
че ищеца не дължи по договор №50174/16.06.2010г, а изпълнителното дело е
образувано за договор от 14.06.2020г„ т.е. в случай, че се приеме, че има два
договора за кредит /което намира ,че не е така/ изпълнителното дело счита ,че
ще остане висящо.Поради това моли съда да постанови решение,с което да
отмени решение №20140 от 30.11.2020г. постановено по гр.д. №91/2020г. по
описа на районен съд Златоград, като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него постанови друго , с което отхвърли предявения иск от С.И. М.,
като неоснователен. Претендира разноски представляващи адв.
възнаграждение в размер на 600 лева по представен списък на разноските в
първата инстанция.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№283/03.02.2021г. от
С.И. М. чрез адв.Д. срещу решение № 20140/30.11.2020 г. по гр.д. № 91/2020
г. по описа на районен съд гр.Златоград.Намира ,че така формулираното
оплакване от страна на жалбоподателя във въззивната жалба , сочи за липса
на елементарни правни познания относно дадената правна квалификация на
предявения иск. Моли съда да обърне внимание ,че жалбоподателя развива
доводи за предявен иск с правно основание по чл. 439 от ГПК, какъвто не е
2
предявен. Видно от съдържанието на исковата молба, както и от дадената
правна квалификация от съда, предявения иск е по чл. 124,ал.1 ГПК. Моли
съда да обърне внимание ,че с Определение № 20248 от 09.10.2020 г. по гр.д.
№ 91/20 г.Златоградски районен съд е изготвил проект за доклад по предявен
иск като отрицателен установителен – с правно основание по чл. 124,
ал.1ГПК. Счита ,че е разпределена доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти. Указана е доказателствената тежест на ответника. В
проведеното първо открито съдебно заседание по делото на 28.10.2020 г. от
10:30 часа, изготвеният проект на доклад е бил обявен за окончателен. В
доказателствена тежест на ответното дружество е разпределена тежестта да
докаже пълно и главно, че между първоначалния кредитор (цедента) „Първа
Инвестиционна Банка“ АД (трето неучастващо по делото лице) и ищецът е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
50174/16.06.2010 г., по което Банката е предоставила на ищеца посочената
сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок (с настъпил
падеж); както и че вземането е било прехвърлено в негова полза, въз основа
на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен. В тежест на ищеца и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение?" Предвид заявената позиция по
същество - за неоснователност и недоказаност на исковата претенция,
ответникът е следвало да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Твърди ,че съобразно възраженията на
ответника и направените от него доказателствени искания, съдът е изискал
копие от изп.д. № 594/2018 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, което е
предоставено с писмо вх. № 1999/22.10.2020 г. от ЧСИ и приобщено към
доказателствата по делото с протоколно определение от 28.10.2020 г. Видно
от съдържанието на цитираното изпълнително дело, същото е образувано с
разпореждане от 19.02.2018 г. на ЧСИ Неделчо Митев за продължаване на
изп.дело № 550/2012 г. по описа на ЧСИ Иван Чолаков на осн. чл. 427, ал. 1 и
ал. 2 ГПК и въз основа на подадена от взискателя молба. От материалите по
делото се установява, че първоначално образуваното изп.дело с № 550/2012 г.
по описа на ЧСИ Иван Чолаков, е въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.г.д. № 50518/2012 г. по описа на
СРС и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 02.11.2012 г. в полза
на заявителя „МКБ Юнионбанк“АД . От цитираните документи счита ,че е
видно, че длъжникът Мирослав Илиев М. (неучастващо в настоящото
производство лице) и длъжникът С.И. М. (ищец по настоящото дело) следва
да заплатят солидарно на кредитора „МКБ Юнионбанк“АД , сумата от 7
403,07 лева - главница по Договор за потребителски кредит от 14.06.2010 г.,
ведно със законна лихва за периода от 25.10.2012 г. до изплащане на
вземането; сумата от 353,29 лв. - договорна лихва за периода 03.01.2012 г. -
19.06.2012 г.; сумата от 648,68 лв. - наказателна лихва за периода 03.02.2012
г. - 24.10.2012 г. и сумата от 560,25 лв. - разноски по делото.
Счита ,че цитираното от ответника, изп.д. № 594/2018 г. по описа на ЧСИ
Неделчо Митев, е изцяло неотносимо към предмета на настоящото
3
производство за установяване на недължимост на задължение по Договор за
потребителски кредит № 50174/16.06.2010 г., доколкото същото е образувано
за принудително изпълнение на задължение по различно правоотношение -
Договор за потребителски кредит от 14.06.2010 г. В тази връзка намира ,че
ищеца не е ангажирал никакви доказателства съобразно разпределената
доказателствена тежест - да докаже пълно и главно,че между първоначалния
кредитор (цедента) „Първа Инвестиционна Банка“АД (трето неучастващо по
делото лице) и ищецът, е възникнало валидно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № 50174/16.06.2010 г., по което Банката е предоставила
на ищеца посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок (с настъпил падеж). Счита ,че от доказателствата по
представеното изп.д. № 594/2018 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, се
установява, че последното валидно извършено същинско изпълнително
действие по цитираното изп.дело (респ. продълженото производство по
изп.дело с № 550/2012 г. по описа на ЧСИ Иван Чолаков) е наложен запор на
МПС (собственост на другия длъжник) с писмо изх. № 1538/21.02.2013 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев. След тази дата счита ,че са изготвени справки
за трудови договори в НОИ, изпращани са призовки за принудително
изпълнение, уведомление за опис и оценка на движими вещи (но не е
пристъпено към извършването им), които не представляват същински
изпълнителни действия (вж. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В продължение на две години такива
действия не са извършвани, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК - настъпила перемпция, изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона. Последващото същинско изпълнително действие е от
15.01.2018 г. - налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
След прекратяване на делото следващите изпълнителни действия счита ,че
стават недопустими, а извършените изпълнителни действия се обезсилват с
обратна сила, т.е. заличават се извършените процесуални действия до
прекратяването,поради отпадане на предпоставките за осъществяване на
принудително изпълнение в рамките на това производство. Следователно,
давността за тези вземания е изтекла най-късно с изтичането на общата
петгодишна давност (предвид различните давностни срокове за главница и
лихви), считано от последното валидно извършено изпълнително действие на
21.02.2013 г., т.е. на 21.02.2018 г., поради липсата на настъпили обстоятелства
по смисъла на чл. 115 или чл. 116 ЗЗД, обуславящи прекъсване или спиране
на давностния срок през този период. Намира ,че до същия извод е достигнал
и ЧСИ Неделчо Митев, който с нарочно постановление от 26.02.2018 г. е
прекратил производството по изп.д. № 594/2018 г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.Поради гореизложените факти и съображения Златоградския районен
съд е достигнал до извода, че предявения иск е основателен и доказан, поради
което счита ,че правилно е уважен. Жалбоподателят твърди, че изводите на
съда били погрешни относно отразеното в заповедта за изпълнение „договор
за кредит от 14.06.2010 г.“, което отразяване било плод на техническа грешка
при изписването на заповедта. Датите на „двата“ договора за кредит касаели
дати изключително близки една от друга, като било правно и житейски
4
нелогично, една и съща банка да отпусне два потребителски договора за
кредит на едно и също физическо лице да период от два дни.И в тези си
изводи счита , че жалбоподателят не е разбрал същината на процеса. За
сведение на жалбоподателя , след като твърди, че отразената дата в заповедта
за изпълнение била грешно изписана, то счита ,че е следвало по предвидения
процесуален ред и указан срок, подробно разписани в ГПК, да направи
съответното искане за поправка. Едва сега с въззивната жалба да твърди, че
било допусната техническа грешка е само твърдение, което не може да бъде
прието от съда за доказано. Твърди ,че въз основа на заповедта за изпълнение
има издаден изпълнителен лист, в който също е посочен „договор за кредит
от 14.06.2010 г.“.Счита ,че погасителната давност е регламентирана в чл. 110-
120 от ЗЗД и тя не е процедура за погасяване на дълг, а материалноправен
институт. Изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на
правната възможност то да бъде събрано принудително, т.е. чрез съдебна
защита и санкция. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена до доброволно изпълнение и плащане. Счита ,че давността за
вземането на ответното дружество е изтекла, най-късно с изтичането на
общата пет годишна данност, считано от последното валидно извършено
изпълнително действие от 21.02.2013 г., т.е. на 21.02.2018 г.Намира ,че
събраните доказателства по делото са правилно преценени от
първоинстанционния съд, който е уважил предявения иск. Поради това моли
съда да отхвърли подадената въззивна жалба с вх. № 2465/18.12.2020 г. като
неоснователна и недоказана и потвърди решение № 20140/30.11.2020 г. по
гр.д. № 91/2020 г. по описа на районен съд -Златоград.Претендира
разноски.Прави изрично възражение за прекомерност на платено адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя .Моли в този смисъл въззивният съд да се
произнесе .
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят „С.Г.Груп
„ЕАД гр.София редовно призован не изпраща представител .Постъпило е
писмено становище от пълномощника му адв.В.В. ,който поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба Твърди ,че няма два договора за кредит Счита
,че дали иска ще бъде квалифициран като иск по чл. 124,ал.1 ГПК или такъв
по чл.439 ГПК има значение дали изп.д. №594/ 2018г. по описа на частен
съдебен изпълнител Неделчо Митев е висящо ,но същото няма значение
относно предмета на делото ,а именно установяване на недължимост на
сумата от 15 070,55 лева .Твърди ,че за събиране на вземането е било
образувано изп.д. №594/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител
Неделчо Митев ,поради което твърдението за настъпила погасителна давност
намира ,че е неоснователно Претендира разноски в размер на 1500
лева,представляващи платено адв. възнаграждение .
Въззиваемият С.И. М. редовно призован,не се явява и не изпраща
представител.Постъпило е писмено становище от пълномощника му адв.Г.
Д.,който поддържа становище ,че въззивната жалба е изцяло неоснователна
и моли съда да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното
5
решение на районен съд –Златоград по съображения ,изложени в писменият
му отговор Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , с внесена държавна такса ,в законният срок срещу
акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В конкретният казус правилно районен съд гр.Златоград е приел ,че е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1
ГПК за установяване спрямо ответника „С.Г.Груп“ ЕАД гр.София ,че ищеца
С.И. М. не дължи на ответника сумата от 15 070,55 лева по договор за
потребителски кредит №50174/16.06.2010г. сключен между Светослав М. и
„Първа Инвестиционна банка „АД ,което вземане е било прехвърлено от
„Първа Инвестиционна банка „АД с договор за цесия от 19.12.2019г. на
С.Г.Груп“ЕАД София ,поради погасяване на задължението по давност .
В случая е неприложим текста на чл.439 ,ал., и 2 ГПК , тъй като този текст
дава възможност длъжникът да може да оспори чрез иск изпълнението и
искът на длъжника може да се основава само на факти ,настъпили след
приключване на съдебното дирене ,в производството , по което е издадено
изпълнителното основание.
Смолянският окръжен съд намира ,че твърденията в исковата молба са
рамката ,в която се движи исковият състезателен процес.Вярно е че в
исковата молба и в хода на производството никъде ищецът не твърди ,че е
имал сключени два договора за потребителски кредит ,а предмет на спора е
само договор за кредит №№50174/16.06.2010г. ,сключен между Светослав М.
и „Първа Инвестиционна банка „АД ,което вземане е било прехвърлено от
„Първа Инвестиционна банка „АД с договор за цесия от 19.12.2019г. на
С.Г.Груп“ЕАД София.В този смисъл напълно законосъобразно и обосновано
районният съд е приел ,че приложеното по делото изп.д. №495/2018г. по
описа на частен съдебен изпълнител с рег.№841,с район на действие
Софийски градски съд Неделчо Митев ,което е продължение на
производството по изп.д. №550/2012г. по описа на частен съдебен изпълнител
Иван Чолаков ,е неотносимо по спора.Това е така , тъй като касае друг
договор за потребителски кредит с № 310-437 от 14.06.2012г. между
взискател МКБ Юнионбанк „ АД гр.София и Мирослав Илиев М. и С.И. М.
за сума от 7 403,07лева лихви и разноски ,който договор не е предмет на
настоящият спор.
Въззивният съд констатира ,че обявеният на страните проект за доклад
изготвен с определение №20248/09.10.2020г. по гр.д. №91/2020г. по описа на
районен съд –Златоград е бил приет от страните по делото и правилно е
била разпределена тежестта на доказване между тях .Не е било направено
6
възражение,че се касае за договор за потребителски кредит от 14.06.2012г., а
не за договор за потребителски кредит от 16.06.2012г.
Основанието въз основа на което ищецът С.И. М. претендира да бъде уважен
отрицателния установителен иск е,че не дължи вземането от 15070,55 лева
по договор за потребителски кредит от 16.06.2012г. ,поради това че е
погасено по давност .Твърдението му е че не е получавал покана за
доброволно изпълнение по посоченото изп.д. №594/2018г. на частен съдебен
изпълнител Неделчо Митев и до деня на получаване на писменото
уведомление за извършената цесия от“ Първа Инвестиционна банка“ АД
София на С.Г.Груп „ ЕАД на 13.03.2020г. не е бил потърсен за да заплати
посоченото задължение нито от Първа инвестиционна банка „АД София ,
нито от частния съдебен изпълнител.
Въззивният съд констатира ,че към писменото уведомление /стр.6 от
първоинстанционното дело/ не са приложени писмени доказателства , от
които да е видно как са възникнали задълженията.Липсва по гр.д. №91/2020г.
по описа на районен съд –Златоград , както и към изп.д. №550/2012г. на
частен съдебен изпълнител Иван Чолаков и изп. дело №594/2018г. на частен
съдебен изпълнител Неделчо Митев процесният договор за кредит
№№50174/16.06.2010г. ,сключен между Светослав М. и „Първа
Инвестиционна банка „АД,както и издаден изпълнителен лист
Фактически Смолянският окръжен съд констатира ,че с договор за
прехвърляне на вземания/цесия /от 19.12.2019г. е прехвърлено погасено по
давност вземане ,което не съществува към момента на сключване на
договора за цесия и въобще липсват доказателства да е прехвърлено. Само
на това основание е следвало районен съд гр.Златоград да уважи исковата
претенция по предявеният отрицателен установителен иск .
Разсъжденията на районен съд –Златоград ,които касаят изп.д.
№594/2018г. по описа на частен съдебен изпълнител Неделчо Митев който
поради перемпция е прекратил производството по изпълнителното дело на
основание чл.433,ал.1т.8 ГПК на 26.02.2018г. са ирелевантни за спора , тъй
като това изпълнително дело касае друг договор за кредит от
14.06.2012г.при който взискател е МКБ „Юнионбанк „АД-София ,а не
процесният договор за потребителски кредит от 16.06.2012г. за сума от 15
070,55 лева със взискател „Първа Инвестиционна банка „АД София цедирала
на С.Г.Груп“ЕАД –София вземането .По това изп. дело петгодишната давност
е изтекла на 21.02.2018г. ,считано от последното валидно извършено
същинско изпълнително действие на 21.02.2013г. когато е извършен от
частния съдебен изпълнител запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника , но то касае друг договор за потребителски кредит от
14.06.2012г.,с друг взискател,който не е страна в това производство.
Поради това ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано обжалваното решение .
7
Ще следва с оглед изхода на делото да бъде осъден жалбоподателят
да заплати в полза на ответника по жалба -С.И. М. разноски съобразно
представен списък по чл.80 ГПК в размер на 1 178,40 лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20140 от 30.11.2020г. постановено по гр.д.
91/2020г. на районен съд гр.Златоград.,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на
управление гр.София ,ул“Р. П. К. „ №4,ет.6 да заплати на С.И. М. ,ЕГН-
********** от гр.Неделино ,обл.Смолян ,ул“ С.К. „ №4а ,сумата
1 781,40/хиляда седемстотин осемдесет и един лева и 0.40 стотинки / лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба
в едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците ,при
условията на чл.280,ал.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8