№ 4533
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110145225 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .
срещу О. Е. А., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 29.10.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54896/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения на страната от съда особен представител.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к.. „Х. за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е бил наемател на топлоснабдения
имот /общинска собственост/, с оглед което и има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва исковете с
твърдения, че между страните през исковия период не е било налице облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия относно посочения топлоснабден
имот. Посочва се, че ответникът е обитавал жилището, но заповедта за настаняване не
е подписана от него, както и че същият не фигурира сред етажните собственици,
1
посочени в протокола от проведено общо събрание на етажните собственици. Твърди
се, че заявлението-декларация за откриване на партида за топлинна енергия с вх. №
579/18.02.2008 г., не е подписано от ответника, а от друго лице, което било вписано в
протокола от проведено общо събрание на етажните собственици относно избор на
лице, което да извършва услугата „дялово разпределение“. Сочи се, че от приложените
от ищеца писмени доказателства, не може да се изведе наличието на връзка между
ответника и издаваните документи. Релевира възражение за настъпила погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – по силата на постигнато съгласие между
ответника като ползвател на имота и ищеца да са страни по продажбеното
правоотношение, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в
плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата
за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да
претендира дължимостта на това вземане.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Ето защо договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
2
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия.
Следва да се обобщи, че с оглед действащата нормативна уредба и установените
със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за
продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на
законовата норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при
постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в
последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се
осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема следното:
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност, обуслявят извода, че през
процесния период ищецът се е намирал в облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника, като съображенията за
това са следните:
По силата на заповед № 77-02-8/27.03.2008 г. на кмета на район “Подуяне“
ответникът е настанен в следното общинско жилище: ап. № 36, находящ се в гр.
София, ж.к. Х.. С писмо от 19.09.2022 г. кметът на район Подуяне е удостоверил, че за
периода 01.05.2018 г. – 20.10.2021 г. вкл. ответникът е ползвал общинското жилище по
силата на настанителната заповед, приобщена по делото.
Със заявление-декларация от 18.02.2008 г. ответникът е поискал партидата при
ищеца за процесния имот да бъде прехвърлена на негово име. Посочил е, че ще
използва апартамента за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от
едно лице. Като предишен титуляр на тази партида е посочен Е. Ю. А..
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот. Установената законова презумпция не изключва хипотеза облигационното
правоотношение да възникне и при постигнато изрично съгласие между доставчика и
неговия клиент относно същественото съдържание на договора. По делото е доказано,
че ответникът е подал заявление партидата за имота при ищеца да бъде открита на
негово име. Установено е също така, че имотът е ползван от ответника въз основа на
съгласие на собственика на същия, обективирано с заповедта, с която О. А. е бил
настанен в същия. Ето защо и съдът приема, че ответникът е обитавал имота на
основание договорно правоотношение със собственика на същия (Столична община),
като съдържанието на този договор не е предмет на настоящото производство и не
следва да бъде по-подробно изследвано. Доколкото ответникът е подал до ищеца
заявление, с което е поискал партидата да бъде прехвърлена на негово име, е налице
предложение за встъпване в договорно правоотношение, което ищецът е приел,
откривайки партидата на името на ответника. Следователно и като съобразява
разрешението, дадено с цитираното Тълкувателно решение, съдът приема, че страни по
облигационното правоотношение за продажба на ТЕ за имота през процесния период
са ищецът и ответникът, с оглед което е доказана пасивната материална легитимация
на ответника, който се явява задължен за цената на топлинната енергия, ползвана в
имота през периода.
3
Въз основа на приобщените от третото лице помагач документи, свързани с
отчитането на ползваната в имота топлинна енергия, съдът приема, че е начислявана
топлинна енергия за отопление на имота по показанията на един уред, намиращ се в
апартамента (отчитан дистанционно), както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация по изчислителен път въз основа на отопляемия обем на жилището.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на
ответника за посочения период, като се съобрази и своевременно релевираното
възражение за давност.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в
която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния
период, следователно същото е било топлофицирано. През процесния период дяловото
разпределение е осъществявано от „Т..
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактите, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято
стойност за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 343,65 лева,
че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края
на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на
индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено
изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, изготвени от "Техем
сървисис" ЕООД, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през
процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през
периода. Следователно и искът за главница е установен по основание и размер за
сумата 343,65 лева.
Възражението за погасяване на вземания на ищеца по давност е неоснователно.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срешу длъжника е подадено на
10.10.2022 г., откогато и искът се счита предявен. С оглед началото на процесния
период (01.11.2019 г.), то и следва да се заключи, че не са налице погасени по давност
задължения на ответника към ищеца. Искът следва да се уважи за пълния предявен
размер.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация
София“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период, още повече в
конкретния случай именно ищецът е извършвал услугата.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа, а
услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
4
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК, като съобразява
спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни въз основа на ЗМДВИП, обявено
с Решение на НС от 13.03.2020 г. и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства, следва да се приеме, че искът е доказан и по размер за сумата от 25,01
лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 343,65 лева и за периода 15.09.2020 г. – 21.09.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 52,45 лева, тъй като съдът изчислявайки законната лихва върху
главница в размер от 343,65 лева за периода 15.09.2020 г. – 21.09.2022 г. с помощта на
онлайн калкулатор, съобразявайки момента на изпадане в забава по всяка от двете
общи фактури, на основание чл. 162 ГПК намери, че реално дължимата лихва възлиза
на сумата 52,50 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 370,50 лева от общо 375 лева /за държавна такса,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 74,10 лева от общо 75 лева.
5
Ответникът е представляван в производството от особен представител, с оглед
което и не е извършил разноски, които да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Я., по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че О. Е. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к „Х., дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 343,65 лева (триста четиридесет и три лева и
65 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к „Х., аб.№ 311511, ведно със законна лихва за период от 10.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 52,45 лева (петдесет и два лева и 45 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 21.09.2022 г., сумата 25,01лева (двадесет и пет лева и 01 стотинка),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за същия имот за
период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
10.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.10.2022 г. по ч.гр.д. № 54896/2022 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я., срещу О. Е. А. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к „Х., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване дължимостта на сумата 5,05 лева, представляваща мораторна лихва
върху стойността на услугата дялово разпределение за период 31.10.2019 г. до
21.09.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.10.2022 г. по ч.гр.д. № 54896/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК О. Е. А. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к „Х., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я., сумата 370,50 лева - разноски в
исковото производство и сумата от 74,10 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6