№ 191923
гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110154992 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 298/2025 г. по
описа на РС – Тополовград. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника по чл.47 ГПК. Указанията за
предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
13.11.2025 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича
на 15.12.2025 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Исковата молба е подадена в
съда на 15.12.2025 г. и на същата дата са представени доказателства за това,
поради което е спазен преклузивният срок.
След проверка в електронното дело по РС – Тополовград, настоящият
съдебен състав установи, че съгласно данните от призовкаря: „Лицето не е
открито на адреса. По сведение на съседи живее но се укрива. Търсена е много
институции“.
Съгласно трайно установената практика, призовкаря следва да събере
данни дали лицето живее на адреса и дали го е напуснало. Ако лицето не е
открито на адреса, но има данни, че живее, то налице редовно връчване с
изтичане на срока по чл.47 ГПК, като указания за иска не се връчват. Това е
така, защото чл.415, ал.1, т.2 ГПК гласи: когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. Следователно, за да се дадат указанията по чл.415, ал.1, т.2 ГПК
следва да се налице две кумулативно дадени предпоставки: 1. връчване по
1
чл.47 ГПК 2. и данни, че лицето не живее на адреса. Липсата на една от двете
определя, че заповедта е връчена редовно на длъжника.
С оглед фактите по делото, настоящият съдебен състав приема, че
заповедта е редовно връчена на длъжника, тъй като няма данни лицето да не
живее на адреса или да го напуснало. Напротив има данни в обратния смисъл.
Следователно с изтичане на срока по чл.47 ГПК длъжникът е уведомен за
заповедта, от чиято дата тече двуседмичният срок.
На 26.10.2025 г. е залепено уведомление, поради което 14-дневният срок
изтича на 30.10.2025 г., поради което на 31.10.2025 г. е връчена заповедта.
Срокът по чл.414 ГПК изтича 01.12.2025 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК.
Следователно заповедта е влязла в сила на 02.12.2025 г. Няма интерес
ищецът да води исково производство, защото има влязло в сила изпълнително
основание.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че указанията
по чл.415 ГПК не са правилни и следва да се върне делото на РС –
Тополовград за евентуална преценка за редовното връчване на заповедта.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВЪРНЕ електронното дело ч. гр. д. № 298/2025 г. по описа на РС
– Тополовград, като се ИЗИСКА справка дали заповедта е редовно връчена, с
оглед мотивите изложени по-горе, т.е. дали същата е влязла в сила и дали е
налице правен интерес от подаване на иск и дали са налице основанията по
чл.253 ГПК за отмяна на указанията за предявяване на иск.
ДЕЛОТО да се докладва след постъпване на информация и книжа.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2