№ 100
гр. гр. Димитровград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101606 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция
срещу ответника Д. Б. Ж. за установяване съществуването на вземането си по отношение на
него, посочено в издадена по ч.гр.д.№1076/2021г. по описа на РС-Димитровград Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Посочва, че предявява исковата си
претенция към ответника въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на
вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД и
ответника е бил сключен договор за предоставяне за ползване на далекосъобщителни услуги
с клиентски №** от 08.09.2017г. за ползване на мобилна услуга за №********** при
условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент в размер на 19,99
лева за срок от 24 месеца. Въз основа на така сключения договор били издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатена услуга, а именно: №№
**********/15.02.2018г., **********/15.03.2018г. и **********/ 15.04.2018г. за потребените
от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от 15.01.2018г. до
14.04.2018г. Абонатът бил потребил и не заплатил мобилни услуги, фактурирани за три
последователни отчетни месеца. Незаплащането в срок на издадените три фактури за
ползване на мобилни услуги, обусловило правото на оператора да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника, мобилния оператор издал по клиентски №** на 16.06.2018г. крайна
фактура №********** за периода от 16.05.2018г. до 15.06.2018г., обща сума за плащане с
падеж 02.07.2018г. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, от която ищеца претендирал
редуциран размер от 49,95 лева, като фактурирана била и цената, дължима за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода. Датата на деактивация на процесния
абонамент била 02.07.2018г. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени
под горепосочения клиентски номер, като не спазил крайния срок за ползване на
абонаментите си до 08.09.2019г. Поддържа, че неизпълнението на задълженията на абоната-
длъжник обусловило правото на мобилния оператор да ангажира неговата договорна
1
отговорност. Претендираната сума в размер на 49,95 лева била формирана като сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС, избрана от потребителя за
съответния тарифен план, към ползваната електронна съобщителна услуга.
Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника,
последният е бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба
уведомление.
Доколкото ответника не изпълнил задълженията си по горепосочения договор, на
07.07.2021г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1076/2021г., по което на 12.07.2021г.
съдът издал Заповед №315 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на
ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 49,95 лева-неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
08.09.2017г., сключен между „БТК“ЕАД и Д. Б. Ж., вземането по който е прехвърлено с
Договор за цесия от 01.10.2019г. в полза на „ЮБЦ“ЕООД, държавна такса в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение от 180 лева. Тази заповед била връчена на ответника,
който в срока по чл.414 от ГПК депозирал възражение, че не дължи въпросната сума. Във
възражението заявил, също така, че процения договор е сключен с лице Д.Ж. **, а не с него
Д. Б. Ж.. Предвид депозираното възражение против издадената заповед за изпълнение, за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Д. Б. Ж. дължи на „ЮБЦ“ЕООД сумата от 49,95 лева, представляваща
главница- неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №** от
08.09.2017г., сключен между ответника и „БТК“ЕАД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1076/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Претендира присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство
разноски.
Ответникът Д. Б. Ж. не е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно
заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор
за мобилни услуги от 08.09.2017г., 3бр.месечни сметки, Уведомление за цесия, Извлечение
от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., Потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, Пълномощно с нотариална заверка на подписа, Договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., ОУ на Договора между „БТК“ЕАД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., пълномощно, както и
материалите съдържащи се в ч.гр.д.№1076/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи
изцяло предявения от ищеца иск.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело –25 лева- държавна такса за
предявения иск и 180 лева- адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски в
2
заповедното производство по ч.гр.д.№1076/2021г. по описа на РС-Димитровград- 25 лева
държавна такса и адвокатско възнаграждение 180 лева.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Б. Ж., с ЕГН **********, от с.**,
община Димитровград, че дължи на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8,
представлявано от **, сумата от 49,95 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки/ -неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 08.09.2017г., сключен между „БТК“ЕАД и Д. Б. Ж., вземането
по който е прехвърлено в полза на „ЮБЦ“ЕООД на 16.10.2018г., за която сума е издадена
Заповед №315/12.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1076/2021г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Д. Б. Ж., с ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК
*********, сумата в размер на 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски по
настоящото дело, както и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща деловодни
разноски по ч.гр.д.№1076/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3