Решение по адм. дело №821/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.215 ЗУТ.

Образувано е във връзка с решение № 3892 от 11.04.2025 г. по адм. дело № 1076/2025 г. на ВАС, ІІ о., в частта, с която е отменено решение № 8871 от 18.10.2024 г. по адм. дело № 190/2023 г. на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалба на „Калифея“ АД срещу мълчалив отказ на кмета на О. Х. за произнасяне по заявление вх.№ 26-00-1288 от 25.11.2022 г. за изменение на плана от 1971 г. на [населено място] по отношение на [имот номер] по кадастралния план от 2000 г., и делото е върнато за ново разглеждане.

„Калифея“ АД оспорва мълчалив отказ на кмета на О. Х. за произнасяне по заявление вх.№ 26-00-1288 от 25.11.2022 г. (л.11 от АД № 190/2023), с което дружеството е поискало да бъде допуснато изменение на плана за регулация от 1971 г. на [населено място] относно [имот номер] по кадастралния план от 2000 г. съгласно приложените документи за собственост и мотивирано предложение. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните норми и липса на мотиви и се иска неговата отмяна и присъждане на разноските по делото съобразно представения списък.

Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в молба от 01.10.2024 г., както и да бъдат присъдени разноски.

Съдът намира, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес, собственик на имота, за който е поискано допускане на изменение на плана от 1971 г., и в преклузивния 14-дневен срок от изтичане на едномесечния срок по чл.135, ал.3 ЗУТ, в който компетентният орган е следвало да издаде заповед за разрешаване или отказ да се изработи проект за изменение на плана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Със заявление вх.№ 26-00-1288 от 25.11.2022 г. (л.11 от АД № 190/2023) „Калифея“ АД е поискало да бъде допуснато изменение на план за регулация от 1971 г. на [населено място] по отношение на [имот номер] по КП от 2000 г. съгласно приложеното мотивирано предложение.

Искането е разгледано от ЕСУТ, който с решение № 199, взето по протокол № 36 от 08.12.2022 г. (л.157-158 от АД № 190/2023), е оставил преписката без разглеждане до приключване на гр. дело № 2409/2022 г. на Окръжен съд [област], ІV гр.с., с предмет – предявен от „Калифея“ АД отрицателен установителен иск, че община Хисаря не е собственик на 9310/51313 идеални части от поземлен [имот номер] по кадастралния план от 2000 г. Няма решение или заповед на кмета на община Хисаря за произнасяне по направеното искане за изменение на плана за регулация от 1971 г.

От приложеното към заявлението предложение е видно, че се иска изменение на ПУП – ПР за УПИ I-балнеосанаториум на трудещите се селяни, кв.36, УПИ I-градина и част от УПИ [Наименование]профилакториум за ДСО „Редки метали“, [населено място], кв.40 по РП на [населено място] от 1971 г. (неприложен в конкретната част), които УПИ се обединяват в нов УПИ I, кв.36, отреден за балнеосанаториум на трудещите се селяни, като регулационните граници се съвместяват с кадастралните и имотните граници на [рег. номер] кадастралния план от 2000 г., а изменението се изразява в заличаване на [улица] (между квартали 36 и 40) и [улица] (между квартали 36 и 40) на основание § 8, вр. § 6 ПР ЗУТ. Т.е., според обяснителната записка изменението касае само регулационните граници, които се съвместяват с кадастралните и имотните граници на [рег. номер] кадастралния план от 2000 г., тъй като за територията на [населено място] няма влязла в сила кадастрална карта, има действащ кадастрален план от 2000 г.

Ако тази последна констатация е била вярна към момента на изработване на мотивираното предложение, тя не е вярна към момента на подаване на искането за допускане на изменението, защото със заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени КККР на [населено място], обнародвана в ДВ, бр.101 от 20.12.2022 г. Съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗКИР с влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални данни. Следователно след 24.11.2022 г. за процесния [имот номер] е приложима кадастралната карта със съдържащата се в нея информация за граници и площ, защото съгласно чл.49а, ал.4 ЗКИР одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по ал.1 не подлежат на обжалване, т.е., влизат в сила от одобряването им. Следователно безспорен факт е, че площта на поземлен [имот номер] по кадастралната карта е 38 923 кв.м, което от своя налага извод, че имотът като размери и квадратура е различен от този по кадастралния план от 2000 г.

Със заповед № 516 от 25.11.1971 г. (л.93 от АД № 190/2023) е одобрен регулационен план и напречни профили на улиците на [населено място], според графичната част на която (л.118-119) е предвиден УПИ I-балнеосанаториум на трудещите се селяни. Със заявлението от 25.11.2022 г. е поискано изменение на този именно план.

При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, но чрез което не се установяват нови факти от значение за правния спор и което като цяло е неотносимо към предмета на делото, тъй като не дава отговор на въпроса за съответствието на поисканото изменение на плана за регулация от 1971 г. с действащия в момента Общ устройствен план на община Хисаря и с кадастралната карта. А представените при настоящото разглеждане на делото заключения на вещи лица по други дела, водени от дружеството-жалбоподател срещу [община], са неприложими в настоящото съдебно производство. От друга страна, те също не дават отговор на въпроса за съответствието между исканото изменение и действащите кадастрална карта и общ устройствен план.

От представените извадки от Общия устройствен план на [община] (също и целият план на технически носител) и правилата и нормативите за неговото прилагане (л.100-102 и л.113-115), както и от обясненията на процесуалния представител на ответника адв. Ц. се установява, че за зоните, попадащи в регулационните граници на [населено място], няма нанесени улици и граници на отделните имоти, посочени са само устройствените зони. Съответно процесният поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] попада в зона Ц (смесена централна зона), който факт не е спорен между страните. Липсата на отразени улици и имотни/регулационни граници на поземлените имоти прави невъзможна преценката за съответствието на поисканото изменение с общия устройствен план.

За законосъобразността на оспорения отказ е от съществено значение, обаче, и съответствието на кадастралния план от 2000 година с кадастралната карта от 2022 година, което не може да бъде пренебрегнато след 24.11.2022 г. Тъй като площта на [рег. номер] кадастралния план от 2000 г. е 52 921 кв.м (л.127), а по одобрената кадастрална карта е 38 923 кв.м, следва, че е налице съществена разлика в квадратурата и границите на процесния имот по последния кадастрален план и по кадастралната карта, поради което исканото изменение се явява обективно невъзможно, тъй като няма да отразява актуалните имотни граници съгласно одобрената кадастрална карта.

При тези факти съдът намира, че оспореният отказ е законосъобразен.

Доколкото се касае за мълчалив отказ, то в тежест на оспорващия е да установи, че са били налице условията за издаване на искания административен акт (чл.170, ал.2 АПК). В случая дружеството-жалбоподател не направи такова доказване. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се доказа, че поисканото изменение е недопустимо с оглед одобрената на 24.11.2022 г. кадастрална карта на [населено място], според която площта и границите на ПИ с [идентификатор] само частично съответстват на [рег. номер] кадастралния план от 2000 година, като е налице много съществена разлика в площта на имотите, тъй като в кадастралната карта са отразени като самостоятелни поземлени имоти със самостоятелни идентификатори части от [рег. номер] плана от 2000 г., чиито собственици са различни от дружеството-жалбоподател лица според кадастралните регистри. В този смисъл дружеството-жалбоподател не доказа, че изменението, което иска, касае имот, изключителна собственост само на „Калифея“ АД, и че исканото изменение съответства на кадастралната карта от 2022 година и на Общия устройствен план на община Хисаря от 2022 година. След като не са били налице условията за издаване на разрешение за извършване на поисканото изменение на регулационния план от 1971 г., то мълчаливият отказ на кмета се явява законосъобразен.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 1250 лева следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на община Хисаря тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд [област], І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Калифея“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „[община]“, [улица], представлявано от изпълнителния директор Д. Д., срещу мълчалив отказ на кмета на О. Х. за произнасяне по заявление вх.№ 26-00-1288 от 25.11.2022 г.

ОСЪЖДА „Калифея“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „[община]“, [улица], представлявано от изпълнителния директор Д. Д., да заплати на община Хисаря сумата 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.