ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, 28.02.2014г.
Варненският окръжен съд в закрито с.з.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
СВЕТЛА ПЕНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС, съобрази следното:
С решение № 774/11.04.13г., постановено по в. гр.д. № 3014/12г. на ВОС съдът по пътя на въззивния инстанционен контрол се
е произнесъл по предявените искове, посочвайки, че решението не подлежи на
касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК. Последното
е обосновано от цената на иска, която е в размер на 2729.10лв., определена по
реда на чл. 55, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ по
данъчна оценка, актуална към датата на подаване на исковата молба /по арг. от чл. 93, ал. 3 от ГПК /отм.//.
С
решение № 1277/14.06.13г. по настоящото в. гр.д. №
3014/12г. на ВОС, съдът е отхвърлил
исканията на Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д.,
ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** ***, инкорпорирани в молба
вх. № 13688/26.04.13г., молба-допълнение вх. №
14076/30.04.13г., Молба вх. № 13688/26.04.13г. и молба-искане
вх. № 14842/10.05.13г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 774/11.04.13г.,
постановено по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС, относно: записаното на стр. 11, р. 30 и стр. 12, р.
5 основание на отхвърленото възражение за подобрения, като такова на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС вр. с §
4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; относно записаното в мотивите на стр. 4, ред 4, 5 и 6, че с
решение № 533/15.07.98г. на ПК-Варна, в полза на
наследниците на Михаил С.П. е признато
право на собственост в съществуващи „възстановими” стари реални граници, а на
стр. 7, изр. 27-29 е записано, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на земеделска реституция и
наследяване, извършено с решение 533/15.07.98г. на ПК-Варна;
относно определянето на обжалваемия интерес и указанието за необжалваемост
на съдебния акт; за липсата на мотиви защо има повторно произнасяне по въпрос,
по който съдът вече се е произнесъл по адм.д. №
2922/09г., както и защо съдът по настоящото дело не се е произнесъл по истиността на решение № 533/98г. и решение № 716/00г. на ПК-Варна по реда на чл. 194 от ГПК. Това решението като
необжалваемо също е влязло в сила от датата на постановяването му.
С молба вх. №
33174/07.11.13г. Х.Д.Х. отново е поискал поправка на ОФГ в постановеното по
делото решение № 774/11.04.13г. в частта му по втория иск за заплащане на
подобренията и задържане до заплащането им, тъй като „в диспозитива на
решението не е записано връщане на парите, които са дадени от молителя и поради
това е налице ОФГ.” С молба вх. №
34076/15.11.13г. Х.Д.Х. е допълнил горната си молба за поправка на ОФГ и се
иска от съда да допусне поправки във въззивното
решение, досежно записването, че Решение № 533/98г.
на ПК-Варна има реституционен ефект, както и
позоваването на невярното заключение на в.л. Д. П. по
гр.д. № 2428/05г., че по записки 205/43г. и 206/43г.
се отнасят и за имоти пл. № 441 и 445 по КП`59г. С молба-искане вх. № 37901/19.12.13г. Х.Д.Х. отново е отправил искане за поправка
във въззивното решение, в частта му, с която е
записано, че решението не подлежи на обжалване. В тази молба е отправено искане
делото да се разпредели на друг състав за разглеждане на молбата за поправка на
ОФГ, тъй като решаващият състав на съда не се е съобразил със сливането на
двата иска за два отделни имота в едни по чл. 108 от ЗС, което е процесуално
недопустимо, и отказва поправка на тази ОФГ.
С молба вх. №
34051/14.11.13г. В.Х.Д. също е отправил искане за допускане поправка на ОФГ
в решение № 774/11.04.13г. по настоящото дело: „относно обезщетението срещу
противозаконното отнемане на имота им на пл. № 3225 в м. „Зеленика”, кв.
Галата, в полза на наследниците на М. Ст. П.”; че в „мотивите на решението не е
записано, че има Заповед на кмета за изземване, а в диспозитива на решението е
записано, че не се полага обезщетение”;, и „по отношение на осъждането да
предадем владението на частта от 229 кв.м. от имот
3600, тъй като ние не владеем тази част от имота”; и „прилагането на чл. 108 от
ЗС и за имот 3225 и осъждането ни да го предадем на наследниците на М. Ст. П. е
ОФГ”.
Имайки предвид горните молби, съдът
намира следното:
На
първо място съдът намира, че посоченото от молителя като основание за отвеждане
на съдиите от първи състав на ГО на ВОС /ако се квалифицира искането за
разпределение на делото на друг състав /, не попада в хипотезите на чл. 12 от ГПК /отм./, а отделно от това не са налице други
основания, които да мотивират съдиите от настоящия състав да постановят
самоотвод, поради което и това искане следва да се остави без уважение.
На
второ място, съдът съобразявайки, че с молбата-искане вх. №
37901/19.12.13г. Х.Д.Х. отново е отправил искане за поправка във въззивното решение, в частта му, с която е записано, че
решението не подлежи на обжалване, а по идентично искане съдът се е произнесъл
с решение №1277/14.06.13г., то тази молба следва да се върне като недопустима.
На
трето място, съобразно нормата на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./,
молбите за поправка на ОФГ /извън молбата-искане вх. № 37901/19.12.13г. /следва да се
разгледат в открито с.з. с призоваване на страните,
поради което и делото следва да се насрочи в открито с.з.
Освен
горното, първоинстанционното дело № 2428/05г. на ВРС, ХХХІV
с-в е изпратено на настоящата инстанция ведно с два
броя частни жалби – вх. № 29322/07.11.13г. и вх. № 1174/17.01.14г. по описа на
ВРС, подадени от Х.Д.Х. против актове на ВРС. Последното налага същите да бъдат
образувани в отделно въззивно частно гражданско дело
пред ВОС.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Х.Д.Х. за отвод на съдиите М. Славов, Р. Станчева и Св. Пенева от
разглеждането на настоящото дело като неоснователно.
ВРЪЩА молба-искане вх. № 37901/19.12.13г. от Х.Д.Х., в която е отправено искане за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 774/11.04.13г., постановено
по в. гр.д. № 3014/12г. на ВОС, в частта му, с която
е записано, че решението не подлежи на обжалване, като недопустима.
НАСРОЧВА
производство за поправка на ОФГ по молба
вх. № 33174/07.11.13г., допълнена с молба
вх. № 34076/15.11.13г. на Х.Д.Х. и по
молба вх. № 34051/14.11.13г. на В.Х.Д., в с.з. на
17.03.14г. от 9.00ч., за което дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители /адв. К. К. за въззивниците и адв. Б. Дякова /л. 105 от делото е пълномощното й/ - за въззиваемите – по
телефона/. Да се изготвят служебно от електронна папка копия на посочените
по-горе молби за поправка на ОФГ, които да се изпратят на въззивниците
чрез адв. К., който може да изрази становище в открито
с.з.
Определението
не подлежи на обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4 от ГПК /в частта му за връщане на молбата-искане като
недопустима/ и по арг. за противното от чл. 274, ал.
1 от ГПК в останалите му части.
Първоинстанционното дело, ведно с
приложените към него дела на съдебните инстанции да се докладва на зам.
председателя на ВОС, ГО за разпределение на частните жалби и образуването им в
отделно въззивно частно гражданско дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: