№ 19180
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110140544 по описа за 2024 година
Предявен е от „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от ВК и ИЕ, със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу В. Б. Ц. с
ЕГН: **********, гр. София, ул.БК 6, ет.2, ап.4, за установяване дължимостта на сумата
сумите 3598,05 лева (три хиляди петстотин деветдесет и осем лева и 05 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 582,16 лева (петстотин осемдесет и два лева и 16 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 20.02.2024 г., 84,66 лева
(осемдесет и четири лева и 66 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 18,21 лева (осемнадесет
лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до
20.02.2024 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, УЛ.БК 6,
ет.2, ап.4, аб.№ 3483 за периода от т 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., включително, но не е
изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като недопустим, поради липса на пасивна легитимация, тъй като от
Протокола на ОС на СЕС, където се намира процесният топлоснабдяем имот, от
30.08.2001 г., подписите не били заверени нотариално. Счита, че приложените документи
1
към исковата молба, представляващи такива за взети решения на ОС на СЕС са нищожни,
респективно и Договорът между СЕС и „Б“ ООД също. Счита, че не са представени
доказателства, че за исковия период е съществувал законно монтиран и сертифициран общ
топломер в абонатната станция в сградата, нито за първоначален монтаж на такъв топломер,
което поставяло под съмнение дали е извършван достоверен отчет в АС. Оспорва иска и по
размер, прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва представителната власт
на лицето, депозирало исковата молба от името на ищеца. Моли съда да отхвърли исковата
претенция.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Д“ ООД с предишно наименование „Б“ ООД не
оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 01.03.2024 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 12733/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради което съдът е
дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
придобил чрез наследствено правоприемство от брат си Димитър Б. Ц., починал на
19.12.2020 г., процесния топлоснабдяем имот, придобит от наследодателя му чрез съдебна
спогодба по гр.д. № 1225 от 1983 г. на Пети район на СРС, 6 състав, видно от спогодителен
протокол от открито съдебно заседание от 17.12.1986 г. (л.16 от делото). Ответникът не
оспорва тези доказателства, поради което съдът приема, че качеството на лицето като
собственик, считано от 20.12.2020 г. на процесния топлоснабдяем имот се установява по
безспорен начин по делото, а за периода от 01.05.2020 г. до 19.12.2020 г. – като наследник на
собственика на имота през периода.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б“ ООД,
която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период е извършила отчет на уредите в имота на ответника, като е установено, че
уредът в хола е повреден и за периода 2020-2022 г. е изчислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителното тяло, съгласно чл.61, т. 6.5. от НТ. По време на
отчетите са попълнени талони за отчет на уредите за дялово разпределение, подписани от
2
потребител и коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е имало пет отоплителни
тела и също толкова топлоразпределители, както и водомер за топла вода, по който се
отчита разхода. Вещото лице изчислило, че за процесния период сумата за изразходвана
топлинна енергия за отопление е 2718.91 лв., в това число сума за сградна инсталация в
размер на 504.01 лв., сума за подгряване на топла вода – 956.18 лв., или общата сума за
доставената топлинна енергия в имота възлиза на 3675.09 лв. за процесния имот. Установена
е разлика между сумата от изравнителните сметки, подадени от ТЛП за процесния период с
фактурираните суми по прогнозни данни с 215.64 лв. за връщане. За периода има съхранени
документи за периодични проверки на топломера в абонатната станция в сградата за 2018 г.,
2021 г. и 2024 г., като през периода 2019 и 2020 г. ищцовото дружество не е имало сключен
договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско
измерване в абонатната станция.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
3598.05 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 84.66 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 582.16 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 18.21 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът или неговия праводател да е подал
възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на
топлинна енергия за битови клиенти, поради което лицата са приели същите и са задължени
да заплащат суми за топлинна енергия, доставена в имота му, както и отдадена от сградната
инсталация.
В действителност, главницата за доставената топлинна енергия за радиатора в хола на
жилището е начислена служебно и на база, като този начин на изчисление на дължимите
суми се е наложил след като уредът за отчитане на топлинната енергия е оставен неработещ
за периода 2020-2022 г., което се установява от документите, депозирани от третото лице-
помагач и от заключението по техническата експертиза, които са приети като неоспорени от
страните. Като не е извършил подмяна на батерията на топломера в хола на жилището си,
ответникът сам се е поставил в това положение, поради което начисленото по посочения от
наредбата методи следва да се приеме за реално потребеното. Никой не може да черпи права
от собственото си неизправно поведение в конкретния случай по договор за доставка на
топлинна енергия. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия, доставяна в имота
3
на ответника е извършено, съгласно нормативната уредба, действаща към процесния период.
Ответникът не е оспорил начислените му суми при извършване на годишните отчети от
третото лице-помагач. Оспорването на протокол от решение, взето от Общо събрание на
Етажната собственост за избор на фирма за извършване на услугата „дялово разпределение“
на уредите в сградата с режим на етажна собственост, извън реда, уреден в ЗУЕС и
съответните срокове за това, е недопустимо, поради което и съдът приема това оспорване за
неоснователно.
Видно от изисканото чрез съдебно удостоверение писмо за информация относно
издадени фактури от ищцовото дружество за исковия период, същите са включени в
обобщения ред за съответния месец в НАП.
Ето защо, съдът счита, че са доказани претендираните от ищцовото дружество
главници за топлинна енергия в размерите, установени от двете експертизи, изслушани и
приети по делото като неоспорени, а именно – за доставена топлинна енергия в размерите,
установени от вещото лице по техническата експертиза.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът е навел възражение за погасяване по давност на част от вземанията,
поради което съдът извърши проверка дали същото е основателно. Предвид това, че
исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
12733/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 1.3.2024 г. С оглед характера на вземанията, които са
периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Следва да се има предвид и спирането на теченето на давностните срокове по време на
обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди месец март 2021 г., или сумата от 543.85 лв. за
главница за топлинна енергия, както и за услугата дялово разпределение в размер на 29.40
лв., като непогасена и дължима остава сумата от 3054.20 лв. за доставена в имота топлинна
енергия, както и сумата от 55.26 лв. за услугата дялово разпределение.
При така установеното, съдът приема, че непогасени и дължими са главница за
4
доставена топлинна енергия в имота в размер на 3054.20 лв. за доставена в имота топлинна
енергия, както и сумата от 55.26 лв. за услугата дялово разпределение. В тези размери
следва да се уважи исковата молба за главници, а над тези размери да се отхвърли, като
неоснователна, поради погасяване по давност. Следва да се отхвърлят изцяло претенциите за
лихви, като недоказани. Върху така уважените размери на главници се дължи лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението – 1.3.2024 г. до окончателното
плащане.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 135.66 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 785.66 лв., в това число за държавна
такса, за депозити за вещи лица и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца
възлизат на 921.32 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част от иска
срещу ответника сума в размер на 672.56 лв. за двете производства.
Ответникът не е ангажирал своевременно искане за присъждане на разноски в двете
производства, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
..........., представлявано от ВК и ИЕ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я
№23Б, срещу В. Б. Ц. с ЕГН: **********, гр. София, ул.БК 6, ет.2, ап.4, че ответникът В. Б.
Ц. с ЕГН: ********** дължи на “Т София” ЕАД, ЕИК ..........., на основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 3054.20 лв.
(три хиляди петдесет и четири лева и двадесет стотинки) - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
1.03.2024 г. до изплащане на вземането сумата от 55.26 лв. (петдесет и пет лева и двадесет и
шест стотинки) - главница за такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово, ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, като
отхвърля исковете над тези суми и до пълните размери, както следва: за главница за
топлинна енергия над сумата от 3054.20 лв. и до пълния размер от 3598,05 лв. и за главница
за услугата дялово разпределение над сумата от 55.26 лв. до пълния предявен размер от
84,66 лв., поради погасяването на възможността същите да бъдат принудително събрани,
поради изтекла давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като отхвърля изцяло исковете за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 582,16 лв. за периода от 15.09.2021
г. до 20.02.2024 г. и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение
5
за периода от 18,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до
20.02.2024 г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА В. Б. Ц. с ЕГН: **********, гр. София, ул.БК 6, ет.2, ап.4, да заплати на “Т
София” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б,
представлявано от ИЕ, сумата от 672.56 лв. (шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и
шест стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното производства,
съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д“ ООД с предишно наименование
„Б“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6