№ 27
гр. Н., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20233620200062 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Р. Ш. А. от с. С. срещу издадено НП № 22- 0307-
001048/29.12.2022 г. на РУ Н..
Жалбоподателят твърди, че изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не
отговаряла на действителността. Сочи, че през 2022 г. си търсел нова кола и посетил в с. Н.
лице известно като „***“ с намерение да купи за себе си кола и да остави своята за да бъде
продадена от него. Жалбоподателят избрал автомобил и попитал дали има всички
необходими документи за колата, застраховка, талони и пр. Липсвала само винетка. В
талона на автомобила било записано, че е собственост на Р.Г. от с. К..
На 11.07.2022 г. бил в гр. Н., когато го спрял служебен автомобил на МВР, с
полицейски служители, които извършили проверка на документите му. След проверката
служителите направили фиш за светлините на автомобила. По – късно бил отново спрян от
полицейски служители и тогава жалбоподателят узнал от тях, че автомобилът бил спрян от
движение. Жалбоподателят сочи, че не му било известно, че новият собственик на
автомобила не го е бил регистрирал в КАТ, след като го е купил.
Жалбоподателят сочи, че не му е било известно, че автомобилът е със спряна
регистрация, че съзнателно е извършил нарушение на ЗДвП.
Предвид на горното, жалбоподателят сочи, че НП е немотивирано, необосновано и
незаконосъобразно, поради което моли НП № 22 - 0307-001048/29.12.2022 г. да бъде
отменено.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище - молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че
регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил „***“ с рег. № *** е
прекратена на 08.06.2022 г. и към датата на нарушението 11.07.2022 г. е бил с прекратена
регистрация. Като правоспособен водач на МПС същият е следвало да познава законовия
тест на чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП. Моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
На 11.07.2022 г. е бил съставен АУАН серия GA № 689851/11.07.2022 г., л. 34, с
който е констатирано нарушение, извършено от жалбоподателя, изразяващо се в това, че на
11.07.2022 г., в 11.45 часа в гр. Н., обл. Ш., по ул. „Оборище“ в посока изхода на града,
управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, който не е регистриран по
надлежния ред в РБ, поради прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП на 08.06.2022
г.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, т.пр.1-во от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.
След издаването на АУАН е била сезирана ШРП относно наличието на евентуално
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, а преписката по този административен акт е била
прекратена на основание чл. 33, ал.2 ЗАНН.
С постановление от 08.12.2022 г. на наблюдаващия прокурор е постановен отказ да се
образува досъдебно производство и е прекратена преписка пр.пр. № 3852/2022 г. по описа на
РП-Ш., поради липса на състав на престъпление.
След получаване на постановлението от ШРП, наказващият орган е издал
Наказателно постановление № 22-0370-001048/29.12.2022 г. на Началника на РУ Н., с което
за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП глоба от 200лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.01.2023 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
2
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ редовно СУМП със
срок за валидност до 26.01.2028 г.
На 11.07.2022 г. Р. Ш. А. от с.С., обл.Ш., бил в гр. Н., когато управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, по ул. „Оборище“ в посока изхода на града, близо до
разклона за с. Памукчи, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Н., св. П. П. и П.
С.. Служителите извършили проверка на документите на автомобила и на водача и при
служебната справка, извършена на място установили, че автомобилът е с прекратена
регистрация. По време на проверката водачът не е оспорвал констатациите на
проверяващите длъжностни лица.
По делото е установено по безспорен начин, че към датата 11.07.2022 г. автомобилът
е бил регистриран на името на лицето Р.Д.Г.. С договор за покупко – продажба от 06.04.2022
г., собственика на автомобила Г. и съпругът й Ц.С., продали превозното средство на лицето
Н.А.С. от с. Църквица. Договорът е с нотариална заверка на подписите, съгласно
изискванията на чл. 144 ЗДвП.
След покупката на автомобила обаче, неговият нов приобретател Н.С., не е
извършила регистрацията му в КАТ, съгласно изискването на чл. 145, ал.2 ЗДвП, съгласно
който приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
По делото е приложена справка за МПС с рег. № ***, от която се установява, че на
06.04.2022 г. е била извършена служебна промяна на регистрацията на МПС, регистриране
на договор за продажба, като заявлението за това е било подадено по електронен път, а на
08.06.2022 г. е било извършено служебно прекратяване на регистрацията му поради
непререгистриране на МПС-то, на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Неизпълнението на задължението за
регистрация на МПС е осъществено от приобретателя Н.А.С. от с. Църквица, съгласно
договора за покупко – продажба.
През м. август в дома на първоначалния собственик Р.Г. пристигнал жалбоподателят,
който й казал, че иска да купи автомобила й и да отидат да го прехвърлят. Собственичката
обяснила, че вече е продала автомобила на друго лице, въпреки обясненията на
жалбоподателя, че той бил купил автомобила.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и за разлика от хипотезата на
прекратяване по чл. 143, ал.10 ЗДвП вр. чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, където
се предвижда уведомяване на собственика за извършеното служебно прекратяване на
3
регистрацията, в случая не се изисква такова. Това следва от вменените от закона
задължения на новия собственика (приобретател) на МПС да го регистрира в срок до един
месец от придобиването му, съгл. чл. 145, ал.2 ЗДвП, в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Поради неспазване на посочената разпоредба от собственика на МПС-то, лицето
Н.А.С. от с. Църквица, и след изтичане на два месеца от придобиването, е била служебно
прекратена регистрацията му. В тези случаи, на служебно прекратена регистрация, законът
не предвижа уведомяване на собственика за извършването й.
Предприемайки управлението на МПС-то, жалбоподателят е следвало да се увери, че
същото е надлежно регистрирано на името на лицето, от което го взема, в случая от
собственика Н.А.С. от с. Църквица.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Незнанието, че управляваният автомобил бил със служебно прекратена регистрация
поради поведението на неговия собственик, не освобождава водача от собственото му
задължение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП да се увери в редовността на свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не съдържат отговор на това какво е „прекратяване на регистрация“. Отговор
ни дава разпоредбата на чл. 1 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно
документите за регистрация на превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива
1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на
превозни средства и към чл. 2 се добавят новите понятия: „временно отнемане на
регистрация“ и „прекратяване на регистрация“. Последното означава, отмяната на
разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното
движение.
Според вътрешното ни право, чл. 143, ал.15 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т. 10 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., се предвижда ред за служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, по чл. 143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
4
превозното средство.
Прекратяването на регистрацията на МПС, го прави ненадлежно регистрирано.
Съдът намира, че е налице съставомерно поведение, представляващо нарушение на
чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което и съгл. чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП се предвижда
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
За налагането на предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основание
извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо,
съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за
това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на
НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на
МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то, не е знаел за
служебно прекратената регистрация, но същия е можел да установи това преди да
предприеме управлението на МПС-то.
Воденото ДП е приключило с Постановление за отказ за образуване на ДП на ШРП,
доколкото разпоредбата на чл. 345, ал.2 вр. Ал.1 от НК изисква пряк умисъл, какъвто по
делото не е бил установен и доказан от страна на извършителя на деянието. За разлика от
наказателното право, което предвижда наказателна отговорност за непредпазливите деяния,
само в предвидените от закона случаи, съгл. чл. 11, ал.4 от НК, то административно
наказателното право предвижда налагане на административно наказание във всички случаи,
а изключенията от това правило са само ако са предвидени в закона. В този смисъл
направените по ДП изводи относно липсата на пряк умисъл са основателни, но те нямат
обвързващо значение за настоящето дело, доколкото съдът достига до извод за наличието на
непредпазливост от страна на дееца при извършване на административното нарушение.
За административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от
ЗАНН изисква наличието на вина, която съгласно чл. 7, ал.1 от ЗАНН може да бъде умисъл
или непредпазливост. Нормата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН изключва наказуемостта на
непредпазливите нарушения, само когато това е предвидено в закона, което означава, че ако
липсва такава изключваща административно наказателната отговорност разпоредба, то
извършителя носи отговорност както за умишлените деяния, така и за непредпазливите.
Съдът намира, че жалбоподателя е извърши соченото нарушение при условията на
непредпазливост, поради което следва да носи отговорност за непредпазливо нарушаване на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, което се наказва по реда на чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи
като „маловажен случай“, поради това, че деянието не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обикновените нарушения от същия вид, съгласно критериите на чл.93, т.9 от
5
НК. Освен това, управлявайки автомобила в гр. Н., при положение че легитимният му
собственик е от с. К., а фактическият му приобретател е бил от с. Църквица, означава, че
жалбоподателят свободно е управлявал МПС –то неопределено време и за неопределено
разстояние между отделните селища, което показва сериозно неглижиране на вменените от
закона задължения.
Съдът намира, че тезата на жалбоподателя, посочена в жалбата му, че не е знаел, че
автомобилът е бил прехвърлен по нотариален ред на друго лице, различно от посоченото в
талона, не се подкрепя от доказателствата по делото, доколкото по прокурорската преписка
са снети сведения от първоначалния собственик на автомобила, преди прекратяване на
регистрацията му, св. Р.Г., която ясно посочва, че през м.август 2022 г. била потърсена от
жалбоподателя за да му прехвърли автомобила, но тя му обяснила, че вече го е продала и не
знае какво е станало с него. Това показва, че макар и след датата на установяване на
нарушението, жалбоподателят е узнал, че посочения в талона на автомобила собственик го е
отчуждил и че МПС-то има друг собственик.
Относно законосъобразността на наложеното на жалбоподателя наказание.
Съдът съобрази, че с обжалваното № № 22- 0307-001048/29.12.2022 г. на Началника
на РУ Н., е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба от 200лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Тези наказания са в
минималните посочени от закона размери, което ги прави законосъобразни и справедливи.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че наложено на жалбоподателя
административно наказание по издаденото НП е законосъобразно и справедливо и следва да
бъде потвърдено изцяло.
Настоящите мотиви са в съответствие с приетото по Решение от 03.02.2023 г. по
КАНД № 198/2022 г. на АдмС Ш., Решение от 03.02.2023 г. по КАНД № 8/2023 г. на АдмС
Ш., Решение № 188 от 14.11.2022 г. на АдмС - Ш. по к. а. н. д. № 177/2022 г.и мн.др.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят няма искане за разноски.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съдът намира искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище
относно предявената жалба е изразил гл.юрисконсулт В.Д., л. 56-57 от делото.
6
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от
нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № № 22- 0307-001048/29.12.2022 г. на Началника
на РУ Н., с което на Р. Ш. А. с ЕГН ********** от с. С., общ. Н., обл. Ш., за нарушение на
чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП, извършено на 11.07.2022 г. в гр. Н., и на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Р. Ш. А. с ЕГН ********** от с. С., общ. Н.,
обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР град Ш. по сметка IBAN UBBS 8002 3106 1018 04,
BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон Ш. от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7