№ 177
гр. Ботевград, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241810100487
по описа за 2024 година
С исковата молба от Д. В. Й. срещу И. А. К. и Б. А. К. са предявени субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
съответно за сумата от общо 20 000 лв., претендирана солидарно от двамата
ответници, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
вследствие на нанесен му побой на 14.08.2023 г. в гр. Ботевград, изразяващи се в
изживени физически болки и страдания, стрес, унижение, страдания, безпокойство,
липса на спокоен сън, тревожност, апатия и постоянен страх, продължаващ и
понастоящем, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че на 14.08.2023 г. около 17 ч. в градския парк в гр. Ботевград
ответниците му нанесли побой в присъствието на детето му. Уточнява, че предишния
ден между детето му и малолетния брат на ответниците възникнал конфликт. При
процесния инцидент от 14.08.2023 г. двамата ответници се нахвърлили върху ищеца,
който седял на пейка и разглеждал телефона си, като започнали да му нанасят удари в
главата и тялото, съпроводени със заканите: „Ще те убием, ще те бием, където те
срещнем!“. Деянието били извършено на публично място, където имало деца, в
светлата част на денонощието. Побоят бил нанесен пред погледа на малолетното дете
на ищеца. На три пъти по време на побоя ищецът почти щял да загуби съзнание,
усетил силно замайване и загуба на ориентация. Непосредствено след побоя усещал
силно главоболие, повърнал 5-6 пъти, зрението му се замъглило, като му бил избит
седми долен зъб. Установени били множество кръвонасядания в теменната област,
1
оток с овална форма, както и множество кръвонасядания в лявата тилно – слепоочна
област на главата. Ищецът получил и охлузвания по задната дясна лакътна област и
горната дясна предмишница отзад, тъмнокафяви корички в областта на тялото, където
са нанесени ударите, множество охлузвания в неправилни форми по дясната колянна
област, множество охлузвания по лявата част на бедрото в долната му половина, както
и по лявото коляно, затваряне на лявата очна цепка. Установено е и наличие на
разкъсно – контузна рана на лявата ноздра. Кръвта от носа на ищеца се стичала по
лицето, ръцете и краката му. По повод процесния инцидент било образувано
досъдебно производство по описа на РУМВР – Ботевград. По същество се претендира
обезщетение в размер на 20 000 лв. солидарно от ответниците за неимуществените
вреди, претърпени вследствие на деянието, изразяващи се в изживени физически
болки и страдания, стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън,
тревожност, апатия и постоянен страх, продължаващ и понастоящем, ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.
Бланкетно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран
от насрещната страна.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения
срок са депозирали отговори чрез двамата си пълномощници.
В отговора, постъпил чрез адв. У., се оспорват предявените искове като
неоснователни. Оспорват се и по основание, и по размер. Ищецът също имал вина за
настъпване на инцидента. Ответниците действали в състояние на афект, тъй като
ищецът пръв ги провокирал, заплашвайки малолетния им брат с думите: „Ще те убия
и ще те лежа!“. Твърдените в исковата молба увреждания не кореспондирали с
обективната истина. Нараняванията нямали характер на средна телесна повреда, а и
отсъствали данни за последващи усложнения. Обезщетението, претендирано от ищеца,
било в силно завишен размер, неотговарящ на критерия за справедливост.
В отговора, постъпил чрез адв. М., се акцентира върху възникналия предишния
ден конфликт между децата - сина на ищеца и брата на ответниците. Сочи се, че
децата се сбутали, при което първа се намесила съпругата на ищеца, която започнала
да обижда всички присъстващи от семейството на ответниците, наричайки ги: „грозни
цигани“, „мизерници“ и заплашвайки ги: „ще ви убия и ще ви лежа“. Намесил се и
ищецът, който нападнал малолетния **** (брат на ответниците). Отв. Б. К. застанал
пред малолетния си брат **** за да го предпази, но ищецът го блъснал, хванал го за
врата, разтърсил го, казал му: „Циганин, отивай си в махалата! Ще те убия, не ме е
страх от теб!“, след което го ударил с лакът в главата. После издърпал тениската на
детето ***** и казал на сина си да го удари. На следващи ден (14.08.2023 г.)
ответниците видели ищеца в парка. Отв. И. К. го попитал не го ли е срам да бие и
заплашва малко дете, при което ищецът станал, насочил се заплашително към
2
ответниците, ръкомахал към тях със стиснати юмруци, бръкнал в чантата си, за да
извади нещо и казал: „Сега ще ви пребия и ще ви лежа, не ме е страх от никой“, след
което помежду им започнал конфликтът. В заключение отново се сочи, че ищецът е
провокирал процесния инцидент, че ответниците са действали в условията на
неизбена отбрана и в евентуалност се твърди съпричиняване. Оспорват се твърдените
увреждания, както и причинно – следствената им връзка с процесния инцидент.
Претендираните обезщетения се оспорват като прекомерни по своя размер. Искането
към съда е исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.
В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си,
чрез своите процесуални представители. Ищецът развива подробни аргументи в
писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със Споразумение по НОХД № 314/2024 г. по описа на РС – Ботевград,
одобрено и влязло в сила на 23.10.2024 г., всеки от двамата ответници е признат за
виновен в това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 ч. в гр. Ботевград, обл. Софийска, в
градския парк, действайки в съучастие с другия като съизвършител, се заканил с
убийство на Д. В. Й. от гр. Ботевград, изричайки думите: „Ще те убием, ще те бием,
където те срещнем!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал.
2 от НК. Със същото споразумение всеки от двамата ответници е признат за виновен и
в това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 ч. в гр. Ботевград, обл. Софийска, в градския
парк, действайки в съучастие с другия като съизвършител, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като нанесъл побой на Д. В. Й. от гр. Ботевград и крещял: „Ще те убием,
ще те бием, където те срещнем“, като деянието е съпроводено с изключителен цинизъм
и дързост, а именно извършено на публично място, в светлата част на деня, пред
множество граждани, сред които и малолетни лица – престъпление по чл. 325, ал. 2 вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Св. ****, заявява, че познава ищеца от процесния инцидент в гр. Ботевград.
Свидетелят **** и св. Т. седели на пейка в парка, когато видели двама души да бият
човек на около 100 метра от тях. Спомня си и датата – 14.08.2023 г. Двамата свидетели
се отправили към поваления на земята човек, за да му помогнат. Преди да стигнат до
него, двамата нападатели вече били избягали. Ищецът лежал на земята, а от носа му по
лицето течало обилно количество кръв. Ищецът изглеждал отпаднал и говорел съвсем
тихо. Наблизо до него било детето му, което плачело. Свидетелите помогнали на
3
ищеца да седне и му дали вода, след което на мястото пристигнала полиция и всички
се разотишли. След инцидента ищецът и св. **** постепенно започнали да поддържат
контакти по телефон и чрез видеовръзка, тъй като ищецът заминал в Норвегия със
семейството си. След инцидента се виждали чрез видеовръзка по веднъж – два пъти в
месеца. Св. **** знае от ищеца, че побоят бил във връзка с конфликтна ситуация от
предходния ден. Свидетелят споделя също непосредствените си впечатления, че
ищецът е качил много килограми след процесния инцидент, за което предполага, че се
дължи на преживения стрес. Лично ищецът му споделял, че има нарушения на съня,
сънувал кошмари, дишал тежко. Не искал да се връща в България, защото всички в гр.
Ботевград го познавали и се чувствал унизен.
В подобна насока са и показанията на св. ****. Същият потвърждава, че при
инцидента е бил във въпросния парк заедно със св. ****, негов колега. Двамата видели
как други двама души са свалили на земята ищеца, налагат го, бият го „зверски“ и му
нанасят ритници. До онзи момент двамата свидетели не познавали ищеца. Същият
викал за помощ, детето му било отстрани до едно дърво и плачело. Двамата свидетели
се притекли на помощ на ищеца, но докато стигнат до него, нападателите избягали.
Ищецът бил замаян, изглеждал отчаян, лицето му било окървавено. Св. Т. и ищеца не
поддържали контакти след инцидента. Свидетелят обаче се случвало, докато пътуват
заедно с колегата си ****, да става свидетел на негови телефонни разговори с ищеца.
При тези разговори ищецът споделят, че се чувства депресиран и няма желание да се
връща в България. Св. Т., подобно на св. Петрдис, е категоричен, че при инцидента, не
е чул или видял ищеца да проявява агресия, нито пък непосредствено след инцидента
е изглеждал ядосан.
Св. ***** има лични и непосредствени впечатления от случилото се в деня,
преди инцидента. Тя, заедно с малката си сестра и с по – малкия брат на ответниците
***** били в парка. Детето ***** се скарало с друго дете, чиято майка се разгневила,
започнала да обижда свидетелката и детето. Казвала им: „Вие си имате, мангасари,
долу паркове, стойте си там!“. Сочела с пръст към главата на детето ***** и му
казвала: „Ще те убия!“, „Ще те застрелям!“, „Ще те лежа!“. Отнякъде се появил и
ищецът Д. В. Й., който застанал пред св. Кунчева разгневен и по нейни думи „налитал
на бой“. Същевременно на мястото се появил и ответникът И. А. К., който застанал
пред по – малкия си брат **** за да го защити. Ищецът Д. В. Й. ударил с лакът в тила
ответника И. А. К.. Св. Кунчева убедила ответника И. А. К. да си тръгва, заедно с брат
си. Тя събрала играчките на децата, взела сестра си и също си тръгнала, като по пътя
позвънила на тел. 112 и подала сигнал за случая.
Съдът кредитира обсъдените дотук показания на разпитаните трима свидетели.
Показанията на свидетелите **** и Т. кореспондират помежду си, взаимно се
припокриват и са депозирани от напълно безпристрастни свидетели, очевидци на
инцидента. Затова съдът се доверява на показанията на тази група свидетели. От своя
4
страна, показанията на св. Кунчева касаят деня преди процесния инцидент, също
почиват на лични и непосредствени впечатления за предисторията на случилото се.
Св. Кунчева, също няма пряка заинтересованост от изхода на делото, показанията й не
се опровергават от доказателствената съвкупност, поради което съдът ги приема за
истинни.
Свидетелят Б. К. А., чичо на ответниците, няма преки впечатления от процесния
инцидент от 14.08.2023 г. Знае само по разказ от племенниците си обстоятелства
относно случилото се предходния ден. По – конкретно, знае за конфликт, възникнал
между две малки деца, едното от които било по – малкият брат на ответниците.
Родителите на другото дете, по думи на ответниците, реагирали агресивно, обиждали
и заплашвали. Съдът не коментира подробно показанията на св. А., тъй като същият
няма лични наблюдения и възприятия за фактите от процесния ден, няма такива дори
за събитията от предходния ден. Оскъдната информация, която свидетелят споделя, се
базира единствено на субективните разкази на двамата ответници и негови
племенници. Затова и показанията на св. А. не съдържат никаква конкретика, не
допринасят за изясняване на факти от предмета на доказване и не са достоверни,
поради което съдът не основава решението си на тях.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед изискването за
непосредственост (чл. 11 ГПК), настоящият съдебен състав не следва да взема предвид
и да подлага на анализ доказателствата и доказателствените средства по воденото
наказателното производство, тъй като същите са събрани в хода на друго
производство, различно от настоящото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции е необходимо ищецът да докаже: 1.)
извършване на деянието от ответниците; 2.) противоправност на същото; 3.) вина на
ответниците: 4.) причинна връзка на вредните последици с противоправното деяние;
5.) настъпили вреди – по вид, размер, интензивност и продължителност.
В тежест на ответниците е да докажат възражението си за съпричиняване.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В настоящия случай е налице одобрено от съда споразумение,
приравняващо се откъм последици на влязла в сила присъда. С коментираното
споразумение наказателният съд е приел, че двамата ответници са автори в съучастие
на процесното деяние, като са извършили същото виновно. Деянието им е
противоправно, тъй като осъществява два престъпни състава по НК, а именно чл. 144,
ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В обсъдените части
5
произнасянето на наказателния съд обвързва настоящия състав, като последният е
недопустимо да преразглежда визираните по – горе въпроси.
При така доказаната противоправност на деянието, както и на авторството и
вината на ответниците, последните следва да отговарят солидарно за причинените от
деликта вреди съгл. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите. Цитираната
разпоредба гласи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно.
Възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна ищеца е неоснователно. Дори да се приеме, че изложеното от св. Кунчева е
истина и ищецът действително е проявил агресивно поведение, ударил е отв. И. К.,
изричал е заплахи и обиди, всичко това се е състояло в деня преди процесния
инцидент от 14.08.2023 г. Макар подобно поведение от страна на ищеца да е укоримо,
същото не може да обуслови извод за съпричиняване, нито за наличие на неизбежна
отбрана, каквито възражения се навеждат от ответниците. Конфликтната ситуация
между страните от предходния ден (13.08.2023 г.) е била приключила, като
участниците са си тръгнали от въпросния парк и се прибрали по домовете си.
Процесният инцидент се е състоял едва на следващия ден. Следователно, дори
ответниците да са били афектирани от противоправни действия на ищеца, състоянието
на афект, предвид своята кратковременност, следва да е било отминало до следващия
ден. Изключено е действията на ответниците да се квалифицират и като неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗЗД, тъй като към момента на нанасяне на побоя на
14.08.2023 г. не е имало непосредствено нападение от страна на ищеца. Вместо да
подходят по законоустановения ред, в случай, че правата им действително да били
накърнени, и да сигнализират компетентните органи, ответниците са предприели
саморазправа с ищеца. Поради изложеното, не е налице хипотеза нито на
съпричиняване, нито на неизбежна отбрана.
Процесният побой върху ищеца е нанесен публично, в централната част на
относително неголям град, в който обичайно хората се познават помежду си.
Естествена реакция на пострадалия след инцидента е да се почувства унизен пред
обществото и познатите си. Допълнителен факт, утежняващ ситуацията, е
присъствието на детето на ищеца по време на побоя. Чувството на потиснатост у
ищеца допълнително е усилено от обстоятелството, че е бил нападнат пред погледа на
собственото му дете, че е бил удрян и ритан, с окървавено лице. Неслучайно двамата
свидетели очевидци определят състоянието на ищеца след побоя като безпомощно. Не
се установява физическото посегателство над ищеца да е довело до сериозни и трайни
увреждания, изискващи дълъг възстановителен период, но въпреки това нанесените му
удари, неминуемо са били съпроводени с болезнено усещане. Житейски логично и
неизбежно е ищецът да е изпитвал страх по време на инцидента, особено предвид
6
факта, че нападателите му са били двама, а той – сам. Подобна ситуация по естеството
си е стресова и се отразява травматично върху психиката и емоционалното състояние.
Поради всичко изложено, съдът приема, че състоянието на потиснатост и нарушенията
в съня, за които ищецът е съобщавал на св. ****, са в причинно – следствена връзка с
процесния инцидент.
При така доказаното кумулативно наличие на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на ответниците, съдът следва да определи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като последните следва да са в справедлив
размер, съгл. чл. 52 от ЗЗД. Съгл. ППВС № 4/ 23.12.1968 г., справедливостта не е
абстрактно понятие, а се базира винаги конкретни факти, съобразена е със засегнатите
блага. Неимуществените вреди поначало не се поддават на парична оценка, поради
което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда, като цели
възмездяване на вредите в максимална степен. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликт се определя глобално, т. е. за всички претърпени неимуществени
вреди от деликта. Глобално присъденото парично обезщетение следва да е достатъчно
по размер за репарирането на вредите съобразно общоприетия критерий за
справедливост и съобразно особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер.
При съблюдаване критерия по чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид факта, че е
имало нанасяне на удари в главата, която област е чувствителна и където прагът на
болка е нисък; че деянието е дало и своето психо-емоционално отражение върху
ищеца, като същият и понастоящем има понижено самочувствие, тревожност,
неспокоен сън. Поради изложеното и предвид наложилата се съдебна практика по
сходни казуси, съдът намира, че обезщетение за неимуществените вреди в размер от
6 000 лв. би било справедливо. За разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер
от 20 000 лв. исковете следва да се отхвърлят поради прекомерност, тъй като не се
доказва физическите болки да са били изключително продължителни и интензивни, не
са налице необратими травматични увреждания, нито са налице трайни или
необратими поражения върху психиката на ищеца.
Законната лихва върху присъденото обезщетение, следва да се присъди от
датата на деликта – 14.08.2023 г., съгл. разпоредбата на чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите.
По разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, право на
разноски имат и двете страни в производството – ищецът съразмерно с уважената част
от исковете, а ответниците съразмерно с отхвърлената.
И двете страни са навели възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ищецът претендира разноски за
7
адвокатски хонорар в размер на 5000 лв., а ответниците – в размер на 1000 лв. Съдът
намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, разгледано
е и е приключило в едно открито съдебно, поради което справедливият размер на
адвокатското възнаграждение следва да е не повече от 2000 лв. Затова възражението за
прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, претендирани от ищеца, е
основателно, като същите следва да се редуцират от 5000 лв. на 2000 лв.
Тъй като отговорността за съдебно – деловодни разноски е разделна, всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 423,75 лв.
(четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
разноски, от които 120,00 лв. – за държавна такса; 1,5 лв. – за държавна такса в
обезпечителното производство; 2,25 лв. – за държавна такса по частна жалба и 300 лв.
– за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците сумата от
350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 вр. с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, И. А. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, и Б. А.
К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. „*****“ № 12, да заплатят солидарно на
Д. В. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „*****“ № 35,
сумата от 6000,00 лв. (шест хиляди лева) , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на нанесен му побой на 14.08.2023 г. в
гр. Ботевград, изразяващи се в изживени физически болки и страдания, стрес,
унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, тревожност, апатия и
постоянен страх, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
14.08.2023 г. (датата на деянието) до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 6000,00 лв. до пълния
предявен такъв от 20 000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. К. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ******, да заплати на Д. В. Й. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Ботевград, ул. „*****“ № 35, сумата от общо 423,75 лв. (четиристотин
двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща разноски, от
които 120,00 лв. – за държавна такса; 1,5 лв. – за държавна такса в обезпечителното
8
производство; 2,25 лв. – за държавна такса по частна жалба и 300 лв. – за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. А. К. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ул. „*****“ № 12 да заплати на Д. В. Й. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „*****“ № 35, сумата от общо 423,75 лв.
(четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
разноски, от които 120,00 лв. – за държавна такса; 1,5 лв. – за държавна такса в
обезпечителното производство; 2,25 лв. – за държавна такса по частна жалба и 300 лв.
– за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. В. Й. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „*****“ № 35, да заплати на И. А. К. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ******, сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. В. Й. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „*****“ № 35, да заплати на Б. А. К. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ул. „*****“ № 12, сумата от 350,00 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9