№ 13304
гр. С, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110113350 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба, депозирана от ЧС БГ ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр.
С, ЖК.КП, бл.15, вх.В, ет.8, ап.69, общ. С, обл. С (столица) срещу ИИ ООД с ЕИК: *** и
адрес: гр. С, УЛ.Б Л 41, общ. С, обл. С (столица), с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от сумата 4752,00 лева /четири хиляди седемстотин
петдесет и два лева/, представляваща главница за възнаграждение по договор за
предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, сключен на 28.04.2021 г. и
издадени фактури № *********/06.07.2021 г. и № *********/16.08.2021 г. , ведно със
законна лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на вземането за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64164/2021г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на сключен между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги по
наемане на работа, сключен на 28.04.2021 г. Поддържа, че изпълнил точно поетите с
договора задължения по предоставяне на посреднически услуги по подбор на кандидати и
при ответника били назначени трима представени от него кандидати на длъжност
„монтажник“, поради което ответникът му дължи заплащане на възнаграждение в размер на
1584 лева с ДДС за всеки от тях, за което били издадени издадени фактури №
*********/06.07.2021 г. и № *********/16.08.2021 г
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск
1
се оспорва като неоснователен и недоказан. Не оспорва между страните да е налице валидно
възникнала и съществуваща облигационна връзка, но оспорва точното и качественото
изпълнение на поетите задължения от ответника. Твърди, че действително били наети
сочените от ищеца лица, но същите не са вече негови служители. Поддържа, че ищецът не е
извършил подбор на подходящи кандидати с необходимият за длъжността опит и
квалификация. Оспорва размера на претендираното възнаграждение, тъй като счита, че
услугата не е по намиране на квалифициран персонал, доколкото за длъжността
„монтажник“ не се изисква образование или придобита квалификация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е необходимо
установяване кумулативното реализиране на следните обстоятелства: наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е извършил
уговорените услуги и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена.
Не се спори между страните и се установява в производството, че между двете
дружества е сключен договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на
работа от 28.04.2021 г. Въз основа на договора между страните е възникнало облигационно
отношение, по силата на което ищецът в качеството си на изпълнител поел задължение да
предостави на ответника като Клиент посреднически услуги по наемане на работа, а
ответникът да му заплаща възнаграждение, размерът и начинът на плащането на което
съгласно т. IV.1 от договора се договарят в Търговска оферта. Съгласно представената с
исковата молба оферта от 27.04.2021 г., която не се спори между страните, че съставлява
документът, към който препраща договорът, между страните е уговорено, че дължимото от
ответника на ищеца възнаграждение е в размер на 1 брутна заплата, но не по – малко от
1040 лева/ човек без ДДС за нискоквалифицирани кадри с гаранция 1 месец, но не по-малко
от 1320 лв/човек без ДДС при квалифициран персонал с гаранция 4 м. Съгласно т. 13 от
търговската оферта плащането се извършва в срок от 14 календарни дни.
Съгласно т. 8, раздел I от договора посредническите услуги включват консултация,
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа от страна на Клиента. Предвидено в
т. I от договора е, че посредникът стартира търсенето на подходящи кандидати за конкретно
работно място, като представя в срок от 20 работни дни от заявката списък от кандидати, а
клиентът се произнася в срок до 5 работни дни. Съгласно т. 5 на раздел I клиентът провежда
интервюта с избраните от него кандидати, след което може да избере кандидат, респ. да
подготви оферта или съгл. т.5.2 да откаже всички кандидатури, като в този случай
Посредникът предлага еднократно допълнителен списък с кандидати в срок от 15 дни след
отхвърлянето на първия списък с кандидати, като в случай че сред повторно представените
кандидати няма избран, то клиентът не дължи възнаграждение. Предвидено е задължение на
Посредника в 20 дневен срок от уведомление за прекратено правоотношение с кандидат в
2
срока на гаранцията да представи еднократно алтернативен кандидат, ако е заплатено
съответното му възнаграждение.
Коментираните договорни клаузи, тълкувани в тяхната взаимовръзка, водят до извод,
че за да възникне вземане на ищеца за възнаграждение по договора е необходимо
ответникът да избере кандидат от предложените му от ищеца и да сключи договор със
същия.
Не се спори между страните и се установява от показанията на свидетелката ИК Д и
свидетеля НГС, че ответникът е възложил на ищеца в рамките на процесния договор подбор
на кандидати за длъжност „монтажник“. Според показанията на св. Д управителят на
ответното дружество й съобщил устно изискванията, на които следва да отговарят
кандидатите, а именно да са в добра физическа форма, да не се страхуват от височини и да
притежават умения за работа с инстРти /вкл. наличие на аматьорски умения за работа с
винтоверт/. Според свидетелката Д управителят на ответното дружество изразил готовност
да обучи хора при условие, че покажат желание да се научат. Според свидетелката Д същата
провела подбор на кандидати за длъжността и предоставила в електронен формат
кандидатурите на 32 лица.
Не се спори между страните и се установява от съвпадащите им твърдения, подкрепени
и от ангажираните доказателства /електронно писмо от ИК, управител на ответника от
27.08.2021 г., заповеди за прекратяване на трудово правоотношение и уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ/, че ответникът е сключил трудови договори с предложени от ищеца лица на
длъжност „монтажник“, включително ВЕ, КГ и КИ. От показанията на свидетелката Д е
видно, че същата провела присъствено интервю с В и насочила същия към ответника, а с К и
К провела интервю чрез видеовръзка, за което информирала управителя на ответника , който
решил да се срещне с тях в гр. Б.
Видно от електронна кореспонденция между страните на 27.08.2021 г. управителят на
ответното дружество уведомил ищеца, че лицето В е назначено в дружеството, работило е
две седмици, но от два месеца е в болничен, поради което след изтичане на болничния ще
бъде освободен. Видно от същото писмо лицето Р е назначен и работи, а лицата К и К са
назначени и работили една седмица, след което напуснали, тъй като преценили работа за
тежка.
Така установените фактически обстоятелства, съобразени с конкретното договорно
съдържание на правоотношението между страните, водят до извод, че е реализиран
фактическият състав, уговорен между страните като правопораждащ вземане на ищеца за
възнаграждение за извършени услуги по подбор и наемане на лицата ВЕ, КГ и КИ. Видно
от сключения между страните договор, дължимостта на възнаграждението за конкретния
кандидат, с когото ответникът е избрал да сключи трудов договор, не е поставена в
зависимост нито от продължителността на трудовото правоотношение, нито от качеството
на изпълнение на трудовите задължения или постигнатите от работника резултати при
изпълнение на трудовите му функции. Поради това съдът не намира възраженията на
ответника за неточно изпълнение за кореспондиращи на конкретно уговореното между
3
страните. Изборът на определен кандидат и сключването на договор с него е предоставен на
свободната преценка на представител на ответното дружество за това подходящ ли е за
свободната длъжност, като ответникът разполага с възможност да не избере никой от
предложените от ищеца кандидати и в този случай същият не дължи възнаграждение.
Поради това и възраженията на ответника, че ищецът му е изпращал неподходящи
кандидати освен недоказани, се явяват и ирелевантни за дължимостта на възнаграждение за
лицата, с които е сключен трудов договор.
Предвид посоченото следва да бъде обсъдено направеното от ответника оспорване на
размера на възнаграждението. Видно от търговската оферта към договора размерът на
възнаграждението е според позицията, за която е избран кандидатът. В случая за длъжността
„монтажник“ не е ангажирана длъжностна характеристика или заявка с описание на
зададените изисквания за заемането й. Единствено от показанията на св. Д са видни
изискванията, по които е извършван подбор на кандидати – лицата да са в добра физическа
форма, да не се страхуват от височини и да притежават умения за работа с инстРти /вкл.
наличие на аматьорски умения за работа с винтоверт/. Самата свидетелка сочи и че е било
изрично посочено от управителя на ответника, че е достатъчно желание за усвояване на
умения. От посоченото следва, че за заемане на длъжността не са налице изисквания за
притежание на специални знания умения и квалификации. Доколкото такива изисквания не
се доказват, то и позицията следва да бъде определена като такава за „неквалифицириани
кадри“ по ред първи от таблицата за възнаграждения от търговската оферта, за каквито
позиции възнаграждението е в размер на една брутна работна заплата , но не по малко от
1040 лева на човек без ДДС. Ищецът не твърди и не доказва основания за определяне на
възнаграждението за всяко от лицата в размер за позиция за „квалифициран персонал“,
поради което претенидираните по-високи възнаграждения от по 1320 лева без ДДС - 1584
лв с ДДС се явяват недоказани. Следователно и предвид липсата на доказателства за по-
висок размер на БТВ за позицията „монтажник“, дължимото възнаграждение за
предоставените услуги по подбор на трите процесни лица е в размер на по 1040 лева без
ДДС по търговската оферта - 1248 лева с ДДС или общо в размер на 3744 лева.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за
възнагражденията по договора относно процесните лица са издадени фактури №
*********/06.07.2021 г. и № *********/16.08.2021 г., като същите не са осчетоводени от
ответника и съответно плащания за погасяване на задълженията не е извършвано.
По изложените съображения искът се явява основателен и следва да се уважи за сума в
размер на 3744 лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 4752
лева – отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от претенцията в размер на 764, 27 лева / от общо 970, 04 лева, от които 95,04 лв за д.т., 200
лв – за вещо лице и 675 лева – адвокатско възнаграждение/ и 449, 58 лева /от общо 570,62
лева, от които 95,04 лв и 475, 58 лева – адвокатско възнаграждение/
4
Ответникът има право на разноски съответно на отхвърлената част от претенцията в
размер на 188, 79 лева от общо сторени за производство в размер на 850 лева – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна запита и съдействие от 26.07.2022 г.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че "ИИ" ООД с ЕИК:
*** и адрес: гр. С, ул. Б Л 41, общ. С, обл. С (столица) дължи на ЧС БГ ЕООД с ЕИК: *** и
адрес: гр. С, ж.к. КП, бл.15, вх.В, ет.8, ап.69, общ. С, обл. С (столица) на основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 3744 лева, представляваща главница за възнаграждение по
договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, сключен на
28.04.2021 г., за което са издадени фактури № *********/06.07.2021 г. и №
*********/16.08.2021 г., ведно със законна лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64164/2021 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 3744 лева до пълния предявен размер за сумата 4752,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИИ" ООД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, ул. Б
Л 41, общ. С, обл. С (столица) да заплати на ЧС БГ ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, ж.к.
КП, бл.15, вх.В, ет.8, ап.69 сумата от 764, 27 лв – разноски в исковото производство и
сумата 449,58 лева – разноски в заповедното производство ч.гр.д. № 64164/2021 г. по описа
на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЧС БГ ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. С,
ж.к. КП, бл.15, вх.В, ет.8, ап.69 да заплати на „ИИ" ООД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, ул. Б Л
41 разноски за производството в размер на 188, 79 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5