РЕШЕНИЕ
№ 1590
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. П.а
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520106233 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от
П. С. А. против К. С. С. за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство,
оставени от нейните родители С.Т. В. и С. М.а В.а на описания в исковата молба недвижим
имот – дворно място в с. Т., обл. Русе, цялото 1500 кв.м, представляващо парцел VII-144 в
квартал 15 по плана на селото съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №..... от 13.07.1988 г. на нотариус при РРС, а съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри представляващ поземлен имот с идентификатор 72028.133.354 с
площ 1520 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване. Ищцата твърди, че имотът е придобит в режим на СИО от
нейните родители през 1988 г. чрез договор за покупко-продажба, във връзка с който е
съставен гореописаният нотариален акт. Родителите й владеели и обработвали имота от
1988 г. до смъртта си, а след тяхната смърт тя продължила да го владее, ползва и обработва.
През 2024 г. ищцата разбрала, че имотът е обявен за продажба от ответника К. С. С., който
го закупил от И. П. И. през 2021 г., за което бил съставен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот акт №....... от 25.11.2021 г. по описа на СлВп – Русе. При
изповядване на сделката продавачът И. П. И. се легитимирал като собственик по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост чрез търг с
тайно наддаване, вписан под №..........09.11.2021 г. в СлВп – Русе. Ищцата счита, че
ответникът е закупил имота от несобственик, поради което не е придобил правото на
собственост. Ищцата моли да бъде признато за установено, че тя е собственик на процесния
1
имот по наследство от нейните родители. В условия на евентуалност претендира да бъде
признато правото й на собственост на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС върху същия имот
въз основа на давностно владение, считано от 1988 г. до настоящия момент,
присъединявайки своето владение към владението на своите наследодатели.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Възразява, че наследодателите на ищцата са закупили процесния имот през
1988 г. от Р. И. В.а, която от своя страна го е придобила чрез договор за дарение от своя баща
И. Х.Р. през 1983 г. Последният към датата на сделката през 1983 г. не бил собственик на
имота, т.к. имотът бил одържавен през 1965 г. с акт за държавна собственост на недвижим
имот №89 от 19.06.1965 г. Ответникът твърди, че впоследствие по силата на §42 от ЗИД към
ЗОС собствеността върху имота е преминала от държавата към Община И.о и имотът е бил
продаден чрез търг на праводателя на ответника К. С. – И. П. И.. Оспорва предявената в
условия на евентуалност претенция за придобИ.е на имота по давностно владение от страна
на ищцата, с оглед действащата до 1996 г. забрана съгласно чл.86 ЗС за придобИ.е по
давност на вещи държавна и общинска собственост и последвалия мораториум върху
давността съгласно §1 от ЗР на ЗД на ЗС. Оспорва осъществяването на всички елементи от
състава на придобивната давност, възразявайки, че ищцата не е упражнявала непрекъснато
владение върху имота.
По молба на ответника като трето лице – помагач на страната на ответника е
конституиран неговият праводател – И. П. И., който в първото съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на иска.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От писмените доказателства по делото, съдържащи се в приложената
административна преписка от Община И.о е видно, че на 19.06.1965 г. от ОНС – Русе е
съставен акт № 89 за държавна собственост на имот, находящ се в с. Т. – незастроено дворно
място от 1400 кв.м, обособено в парцел VII в кв. 15 по плана на с. Т. – Русенско. В акта е
посочено само правно основание за одържавяване на имота – Указ № 547 и 141, Закон за
уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни места, но не и
фактически снования. В АДС е посочен предходен собственик на имота - И. Х.Р.. От
приложените Заповед № I-3-1137/18.06.1962 г. и Заповед № 291/29.05.1980 г. на ОНС – гр.
Русе и скици се установява, че имотът е бил последователно изключен и включен в
регулационния план на с. Т. съответно през 1962 г. и през 1980 г. В разписния лист към
регулационни план фигурира името на И. Х.Р. и номер на нотариален акт - № ...., т.III, д.713.
С нотариален акт /л.43/ за дарение от 03.03.1983 г., том III, дело № ......... на нотариус Ц.М.
при РС Русе, И. Х.Р. е дарил на дъщеря си Р. И. В.а незастроено дворно място от 1500 кв. м,
съставляващо имот планоснимачен № 144 в кв. 15 по плана на с. Т., Русенско. С нотариален
акт за покупко-продажба № ..........от 13.07.1988 г. Р. И. В.а е продала посочения имот на
наследодателя на ищцата - С.Т. В.. Съгласно приложени удостоверения за наследници /л.9 и
2
л.10/ ищцата П. С. А. е наследник по закон на своите родители С.Т. В. с ЕГН **********,
починал на 29.04.2003 г. и С. М.а В.а с ЕГН **********, починала на 03.11.2019 г. Със
Заповед № 5-95-00-297/28.05.2021 г. на областния управител на Област Русе процесният
имот е отписан от актовите книги за имотите – държавна собственост и за него е съставен
акт за частна общинска собственост № ............... г. при Община И.о, на осн. чл.56, чл.2 и чл.3
ЗОС вр. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Въз основа на проведен от Община И.о публичен търг
с тайно наддаване и Заповед № РД-09-5221 от 14.10.2021 г. на кмета на Община И.о, между
Община И.о и определения купувач И. П. И. е сключен договор за покупко-продажба на
процесния имот с идентификатор 72028.133.354 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Т., общ. И.о, обл. Русе. Впоследствие същият имот е продаден от И. П. И. на
ответника в настоящото производство – К. С. С. с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №....................., дело № 420 от 25.11.2021 г. на нотариус с рег. № 632 на
Нот.камара с р-н на действие РРС. По делото са представени квитанции за платени от П. А.
местни данъци и такси за недвижим имот – земя в с. Т. за 2021 г., 2022 г. и 2024 г. и разписки
за платени от ответника местни данъци и такси за 2022 г. и 2023 г. за имот в с.Т., от които не
може да се установи категорично дали касаят процесния имот.
Според показанията на свид. Д. Х. процесният имот е бил придобит от родителите на
ищцата през 80-те години и те са го обработвали, като след смъртта им П. А. заплащала
данъците и продължила да обработва имота до 2024 г., когато разбрала, че има проблем с
мястото. Свидетелката сочи, че посещавала с. Т. заедно с П., но отсядала в имота на бившата
си свекърва, впоследствие наследен от сина на свидетелката, находящ се на около 50-100
метра от процесния имот. Заявява, че ищцата притежава и други имоти в с. Т. и при
посещенията си в селото ходела във всичките си имоти. Съдът счита, че показанията на
свид. Х. съдържат вътрешни противоречия относно преките й впечатления за състоянието на
процесния имот, поради което не ги приема за достоверни в частта, свързана с извършваните
от ищцата фактически действия в имота. Свидетелката твърди, че имотът е бил обработван
от П. А., но същевременно не може да предостави сведения докога в имота е имало лозе,
какви фактически действия са извършвани от ищцата и нейните родители в имота, какви
култури е отглеждала ищцата в него. Твърденията й за чести посещения на с. Т. и преки
впечатления за полаганите от ищцата грижи за процесния имот не могат да се приемат за
достоверни и с оглед невъзможността й да посочи съседите на дворното място, притежавано
от бившата й свекърва и намиращо се в близост до процесното, както и с оглед
опровергаването им от показанията на разпитаните по делото свидетели П. Й. и М. М., които
живеят в с. Т., не са заинтересовани от изхода на делото, и заявяват, че никога не са я
виждали в селото.
Свид. Г. Г. изнася сведения, че П. А. е наследила от родителите си празно дворно
място в с. Т., съседно на неговото. Сочи, че преди родителите на П. да закупят мястото,
негов собственик е бил бай И., който прехвърлил имота на дъщеря си Радка, а впоследствие
тя го продала на родителите на П.. Свидетелят твърди, че родителите на П. до последно се
грижели за лозето в имота, а след това П. обработвала имота до 2023 г., като го посещавала
3
през седмица. Косели тревата в имота, сеели боб. През 2024 г. с фадрома било изкоренено
всичко и в имота била поставена табела, че се продава, при което свидетелят се свързал с П.,
за да я пита дали продават мястото. Ищцата разбрала от него, че имотът се продава от друго
лице. Притежавайки съседен имот, свидетелят е имал преки впечатления за състоянието на
имота и лицата, които го посещават, с оглед на което съдът дава вяра на показанията му,
според които имотът е бил обработван от родителите на П., а впоследствие – посещаван и от
нея. Същевременно от показанията му не може да се обоснове извод за упражняване на
трайна фактическа власт върху имота от ищцата. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която сочи, че П. А. е посещавала през седмица процесния имот и се е
грижела за него. Същите се опровергават от сведенията, изнесени от свид. Й. и М., които са
преминавали ежеседмично край имота и заявяват, че същият е бил изоставен и запустял,
обрасъл с растителност и саморасли дървета. Самият свидетел Г. сочи, че през 2024 г. с
фадрома било изкоренено всичко. В тази част показанията му кореспондират на събраните
гласни доказателства от свид. М. за занемареното състояние на имота.
Свид. П. Й., кметски наместник на с. Т., заявява, че живее от 35 години в селото,
обикаля го ежедневно, често минава покрай процесния имот, тъй като живее наблизо и
никога не е виждала някой да го обработва. В продължение на години мястото било
неразчистено, празно и обрасло с растителност. През 2022 г. с нея се свързал К. С., който я
уведомил, че е закупил имота и се интересувал къде може да изхвърли растителни отпадъци
след разчистването му.
Свид. М. М. изнася сведения, че живее в с. Т. от 2009 г. През 2022 г. с него се свързал
К. С. с молба да извърши в процесния имот услуга по почистване на притежавания от него
бобкат. При посещение на място, свид. М. установил, че няма да може да го разчисти със
своята машина, защото била малка, а в имота имало много дебели саморасли дървета с
дебелина около 15-20 см, за чието премахване била необходима по-голяма машина.
Свидетелят сочи, че през 2016 г. се интересувал за този имот и искал да го купи, но от кмета
разбрал, че същото е общинско и закупил друг имот, в близост до процесния. Ежеседмично
минавал покрай процесния имот, отивайки на лов и никога не го е виждал разчистен, бил
обрасъл с растителност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. и М. като логични, непротиворечиви,
изходящи от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото и които споделят свои
лични впечатления за състоянието на имота, основани на ежедневни наблюдения предвид
обстоятелството, че живеят в близост до този имот.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на иска. Независимо от наличието на правна възможност за защита чрез
ревандикационен иск по чл.108 ЗС, предявеният от П. А. положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1
4
ГПК е допустим, доколкото в съответствие с постановеното в ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/2012 правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да
предяви осъдителен иск за същото право, например с оглед прекъсване срока на
придобивната давност.
Ищцата се домогва да докаже правото си на собственост върху имот, закупен от
ответника по силата на сключен договор за покупко-продажба с И. П. И., който от своя
страна е придобил същия по договор за покупко-продажба, сключен с Община И.о, след
проведен публичен търг с тайно наддаване. Ищцата се легитимира като собственик на имота
въз основа на наследствено правоприемство, заявявайки, че нейните наследодатели са
придобили процесния имот в режим на СИО по силата на договор за покупко-продажба с
нотариален акт № ..... от 13.07.1988 г. /л.11/. Ответникът възразява срещу претенцията на
ищцата, оспорвайки вещно-транслативното действие на договора за дарение на имота от
1983 г. и на договора за покупко-продажба от 1988 г., излагайки твърдения, че имотът е бил
одържавен през 1965 г. с акт за държавна собственост № 89/19.06.11965 г.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 11/2012 г., ОСГК, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното придобивно основание. В тази насока са и дадените от
настоящия състав с доклада указания за разпределение на доказателствената тежест.
Въз основа на задължителната съдебна практика – решение № 67 от 16.06.2017 год.
по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на ВКС настоящият състав приема, че актът за държавна
или общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на
държавата/общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на
държавата/общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за държавна/общинска собственост до доказване на противното,
като държавата/общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен
актът за държавна/общинска собственост. Горните съображения са приложими единствено в
случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона
фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита
от общината. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие относно правото на собственост на общината. В този смисъл е и Решение №
81/24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №4029/2017 г. По аналогичен начин същите изводи са
приложими и относно актовете за държавна собственост.
В конкретния случай като правно основание за актуване на имота с площ от 1400
5
кв.м в Акт за държавна собственост № 89/19.06.1965 г. са посочени
разпоредбите на Указ №547 и 141, Закон за уреждане правата на лицата, заели или получили
държавни дворни места, без отразени фактически основания за одържавяване на имота.
С чл. 1 от Указ № 547 от 16.11.1951 г. за ликвидиране на отношенията по законите за
уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници (обн.,
Известия, бр. 93 от 20.11.1951 г.) е постановено, че се отменят Законът за уреждане
собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (обн., ДВ,
бр. 55 от 11.03.1939 г.) и Законът за издаване нотариални актове за собственост върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (обн., ДВ, бр. 101 от 04.08.1928
г.). Независимо от това, с чл.1, ал.2 от Указ № 547 от 1951 г. е постановено, че се запазват
придобитите по така отменените закони права на лицата, които са получили нотариални
актове за местата и са ги изплатили, а съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 лицата, заели места по двата
отменени закона, но неизплатили напълно дължимите срещу тях суми, могат да се издължат
на народния съвет до края на 1952 г., след което да бъдат снабдени с нотариален акт въз
основа на решение на изпълнителния комитет на съответния народен съвет на депутатите на
трудещите. С Указ № 141 от 10.04.1954 г. (обн., Известия, бр. 31 от 16.04.1954 г.) са внесени
изменения в чл.2 и чл.3 от Указ № 547 от 1951 г., сред които удължаване на срока по чл.2,
ал.1 до 31.12.1954 г., а с чл.2, ал.3 е постановено, че лицата, които са снабдени с нотариален
акт, но не са заплатили дължимите суми, са длъжни да направят това до края на 1954 г., след
което сумите се събират по реда на Наредбата за събиране на данъците и таксите заедно със
законната лихва. С ТР № 51 от 30.09.1967 г. по гр. д. № 17/1967 г. на ВС, ОСГК са тълкувани
разпоредбите на укази № 547 от 1951 г. и № 141 от 1954 г. и е разяснено, че прехвърлително
действие за правото на собственост има снабдяването на правоимащите с нотариални
актове. Правилата, установени с двата указа, водят до извод, че отмяната на ЗУСОМДЗЖБ
(ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) и на ЗИНАСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 101 от 04.08.1928 г.) не засяга
вече придобитите при действието им вещни права (като дори отсъствието на предварително
заплащане не е пречка да бъде запазено придобитото вещно право – арг. от чл. 2, ал. 3 от
Указ № 547 от 1951 г.), а регламентира нова възможност за лицата, определени като
„бездомници” с чл.2 от Закона от 1928 г., да придобият собственост. Двата указа не съдържат
дефиниция за понятието „места за жилища на бездомници” като обект на разпореждането с
държавни поземлени имоти, поради което следва да се приеме, че законодателят е имал
предвид понятието със съдържанието му, произтичащо от двата отменени закона, а именно -
„жилищно място” или урегулиран парцел. Съгласно Закона за уреждане правата на лицата,
които са заели или получили държавни дворни места /обн. ДВ. бр.90 от 9 ноември 1956г./ се
признава право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г.
до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места
в строителните граници на населените места, ако до 1 септември 1956 г. са застроили върху
тези места жилища или са започнали жилищен строеж; продължават да ги владеят; и не
притежават друго жилище в местожителството си.
Горепосочените нормативни актове, на основание на които е съставен акт за
6
държавна собственост № 89/19.06.1965 г., не предвиждат отчуждителни мероприятия.
Съставянето на акт за държавна собственост не представлява основание за придобИ.е право
на собственост от държавата, ако не съществува конкретно придобивно основание. Съгласно
чл. 6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни стават имотите, които държавата придобива
съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза
не е налице, тъй като същата предполага осъществяване на такъв юридически факт, чиято
правна последица според предвижданията в нормативен акт се състои в изгубване правото
на собственост от досегашния му носител и преминаване му в патримониума на държавата.
Горепосочените нормативни актове, въз основа на които е съставен акт за държавна
собственост № 89/19.06.1965 г., не регламентират ред за придобИ.е на правото на
собственост от държавата.
Не е налице и втората хипотеза на чл. 6 ЗС / в първоначалната му редакция от 1951 г./, за да
премине имотът в патримониума на държавата - като такъв без собственик. По делото
липсва приложен документ за собственост на И. Х.Р., но са налице множество косвени
доказателства относно правото му на собственост върху процесния имот преди съставянето
на АДС от 1965 г. По делото са налице данни, че праводателят на наследодателите на
ищцата - И. Х.Р. /вписан като ползвател на имота в разписния лист към регулационни план –
приложен към административната преписка, предоставена от Община И.о/ е разполагал с
нотариален акт № ...., том III, дело № 713/1938 г. за имота и е посочен като бивш собственик
на имота в акта за държавна собственост. С този нотариален акт от 1938 г. И. Р. се е
легитимирал като собственик при сключване на договор за дарение за процесния имот с Р.
И. В.а, видно от приложения нотариален акт за дарение от 03.03.1983 г., том III, дело №
......... на нотариус Ц.М. при РС Русе /л.43/. В показанията си свид. Г. Г. също заявява, че
преди родителите на ищцата да закупят процесния имот, той е бил обработван от „бай И.“, а
впоследствие – от дъщерята на „бай И.“ – Радка. От акта за държавна собственост и от
останалите писмени доказателства по делото не се установява конкретен придобивен способ
за одържавяването на имота при актуването му като държавен през 1965 г., с оглед на което
настоящият състав намира, че държавата не е придобила правото на собственост върху
процесния имот през 1965 г., съответно Община И.о не е придобила правото на собственост
на основание по параграф 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС /обн. ДВ бр. 96/99 год./, тъй като същото
/както и това по чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС/ представлява общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска. Липсата на удостоверено в
представените актове конкретно фактическо основание за придобИ.ето му от държавата,
впоследствие от общината чрез настъпването на конкретни юридически факти, имащи за
последица придобИ.е на собствеността, изключва легитимиращото действие на актовете за
държавна и общинска собственост. Следователно не е настъпило транслативно действие и
на последвалите договори за покупко-продажба – договор № Д – 305/01.11.2022 г. между
Община И.о и И. П. И. с ЕГН ********** и договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №.........., дело № 420 от 25.11.2021 г. на нотариус с рег. № 632 при Нот.камара
с р-н на действие РС – Русе, сключен между И. П. И. и ответника в настоящото
производство – К. С. С..
7
Същевременно въз основа на писмените доказателства по делото се установява
настъпването на вещно-транслативния ефект на договорите за дарение и за покупко-
продажба, обективирани съответно в нотариален акт за дарение от 03.03.1983 г., том III, дело
№ ......... на нотариус Ц.М. и нотариален акт за покупко-продажба № ............г. от 13.07.1988 г.
Процесният недвижим имот е придобит на деривативно основание от Р. И. В.а по силата на
договор за дарение, сключен с И. Х.Р., съответно – от праводателите на ищцата – С.Т. В. и С.
М.а В.а въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Р. В.а през 1988 г., след което
по силата на наследственото правоприемство правото на собственост е преминало върху
ищцата П. А.. Обстоятелството дали ищцата е упражнявала правомощията си на собственик
и в какъв обем е ирелевантно при придобИ.е на имуществото на това основание. Правото на
собственост е абсолютно право и само по себе си неупражняването от страна на
притежателя му на правомощията, включени в обхвата на правото не може да доведе до
неговото изгубване. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира за
основателен предявения от П. А. главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
собственост на процесния недвижим имот, придобит по наследство от нейните родители
С.Т. В. и С. М.а В.а.
С оглед основателността на главния иск, не подлежи на разглеждане евентуалният иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за придобИ.е правото на собственост
върху имота по давност, съответно не е необходимо да се обсъжда събрания по делото
доказателствен материал относно установяване на давностно владение.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищцата следва да се
присъдят претендираните и сторени от нея разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за чието извършване са представени доказателства – договор за правна
помощ с удостоверено извършено плащане на сумата в брой. Процесуалният представител
на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
съдът счита, че съобразявайки сложността на делото от фактическа и правна страна и
материалния интерес, адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до размера от
2000 лева. С оглед резултата от делото искането на ответника за присъждане на деловодни
разноски е неоснователно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. С. с ЕГН **********, с адрес
гр. Русе, ул. „......, че П. С. А. с ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Поп Харитон“ № 1 е
собственик по наследство, оставено от нейните родители С.Т. В. с ЕГН ********** и С. М.а
В.а с ЕГН ********** на следния недвижим имот– ДВОРНО МЯСТО, според описанието
му в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ........., дело № 1654 от
13.07.1988 год. на М. Ц. - нотариус при Русенски районен съд - находящо се в с. Т., обл.
8
Русе, цялото от 1500 /хиляда и петстотин/ квадратни метра, съставляващо парцел VII- 144
/парцел седем за имот планоснимачен номер сто четиридесет и четири/ в квартал 15
/петнадесет/ по плана на селото, при съседи: от двете страни улици, А.Й. и наследници на
Д.Д-., а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-350/22 год. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 22.11.2021 год., представляващ: ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор
72028.133.354 /седемдесет и две хиляди и двадесет и осем, точка, сто тридесет и три, точка,
триста петдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-350/22 год. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1520 /хиляда
петстотин и двадесет/ квадратни метра, с адрес на поземления имот: село Т., община И.о,
област Русе, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10/десет/ метра/, номер по предходен план: 144 /сто
четиридесет и четири/, квартал 15 /петнадесет/, парцел VII /седем римско/, при граници и
съседи: 72028.133.358, 72028.133.435, 72028.133.353, 72028.133.355, 72028.133.356,
72028.133.357.
ОСЪЖДА К. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „...... да заплати на П. С. А.
с ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Поп Харитон“ № 1 сумата от 2500 /две хиляди и
петстотин/ лв. деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника К. С. С. с ЕГН ********** – И. П. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул.
„Ц.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9