№ 42
гр. Габрово, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101415 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 5184/12.08.2022 г. предявена от
"Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Индустриална” № 6 срещу А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 117, ет. 4, ап. 11.
Ищецът твърди, че на 13.06.2022 г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 850.15 лв.– главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2019 г. до м.07.2021 год. и 136.75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 06.06.2022 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано гр.
дело № 1070/2022 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
партида № 9856, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул.
"**********" № 117, вх. В, ап. 11. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на
ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия,
какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но до
момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми –
главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2022
1
год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и
размер. Оспорва ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, с
възражението, че липсвали доказателства относно правото на собственост върху
топлоснабдения имот. В съдебно заседание признава обстоятелството, че за процесния
период в имота на ответника е доставена топлоенергия на посочената стойност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Особения представител първоначално оспорва ответникът да има качеството
потребител на топлинна енергия, но без да посочва конкретни съображения за това си
възражение. Видно от изготвената служебна справка по Наредба №14/2009 г. се
установява, че ответникът А. М. М., ЕГН ********** е с регистриран постоянен и
настоящ адрес - гр. Габрово, ул. „**********” № 117, ет. 4, ап. 11, на който се твърди
да е доставяна топлинна енергия, като не се твърди ответникът да не притежава право
на собственост върху топлоснабдения имот. Видно от списък на абонатите от ул.
„**********” № 117 под № 11 е посочен ответника - А. М. М., като автентичността на
подписа й не е оспорена, поради което съдът намира, че същата упражнява фактическа
власт върху имота и го ползва за задоволяване на жилищните си нужди. Ето защо
съдът приема, че за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост
с обект недвижим имот, находящ се на адрес гр. Габрово, ул. „**********” № 117, ет.
4, ап. 11. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена,
съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът на
ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия
за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката,
същият има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание
чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като
следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно
правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и
писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,
изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на
задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от
страна на потребителя.
В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за
стойността на доставена топлинна енергия, като не се твърди и не се установява А. М.
М. да е обективирала възражение срещу така подадените данни в рамките на
рекламационния срок.
Страните не спорят и с определение от 22.12.2022 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за процесния период –
м.11.2019 г. – м.07.2021 г. в топлоснабден имот на ответника, находящ се в гр.
Габрово, ул. „**********” № 117, ет. 4, ап. 11, е доставена топлинна енергия на
стойност 850.15 лева.
Съгласно извлечение от сметки за партида № 9856, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 117, ет. 4, ап. 11, изготвено от ищеца, цената на доставената топлинна
енергия за периода м.11.2019 г. - м.07.2021 г. е в размер на 850.15 лева, съответно
претендираното обезщетение за забава върху тази главница – 136.75 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1070/2022 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 850.15 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да
доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 117, ет. 4,
ап. 11 топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
параграф 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени
с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на
общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
3
от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Извършената в периода м.11.2019 г. - м.07.2021 г. доставка на топлинна енергия
на притендираната стойност не е спорна, както не е спорен и факта, че ответникът не е
престирал насрещно, което е достатъчно за формиране на извод за основателност на
предявения главен иск.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано първоначално ч. гр. дело № 1070/2022 г. на
РС Габрово – 13.06.2022 год. до окончателното изплащане – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи, в чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Общите условия, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за основателен, тъй като се установи да е налице главно задължение в размер
на 850.15 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2020 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през
м. 11.2019 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който
момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва. Размерът на това обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК и с
помощта на компютърна програма, за периода от 01.01.2020 год. до 06.06.2022 год.
възлиза на сумата 144.55 лева, поради което искът за законната лихва върху главница
от 850.15 лева, следва да се уважи за размера от 136.75 лева в приложение на
диспозитивното начало в гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
възниква за ищеца, който е доказал извършени в заповедното производство разноски в
размер на 325 лева – внесена държавна такса (25 лева) и адвокатско възнаграждение
(300 лева), която сума, следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Дружеството доказва извършени за исковото производство разноски в общ размер от
725 лева, формиран от сумите 25 лева – внесена държавна такса, 350 лева - депозит за
особен представител и 350 лева – адвокатско възнаграждение, които, следва да му се
присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Действително в исковото производство е
внесена държавна такса от 75 лева, която обаче над сумата 25 лева е недължимо
внесена, в резултат на дадени неправилни указания на съда и поради това подлежи на
възстановяване. Възлагането в тежест на ответника на разноски, които подлежат на
възстановяване в полза на ищеца, би довело до неоснователното му обогатяване, което
не следва да се допуска.
4
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация - Габрово"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 117, ет. 4, ап. 11 дължи на
ищеца сумата 850.15 лева (осемстотин петдесет лева и петнадесет стотинки) –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м.11.2019 г. до м.07.2021 год. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 117, ет. 4, ап. 11, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 136.75 лв.
(сто тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка фактура до 06.06.2022 год.,
за които суми в производството по ч. гр. д. № 1070/2022 год. по описа на ГРС, е
издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
117, ет. 4, ап. 11 да заплати на "Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 725
лева (седемстотин двадесет и пет лева) - разноски за исковото производство и сумата
325 лева (триста двадесет и пет лева) - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5