Решение по дело №462/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от А. К. А. срещу Решение № 80/27.01.2024г. постановено по АНД № 3687/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш серия К 6159750, издаден от ОД МВР Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменен ЕФ серия К 6159750, издаден от ОД МВР Варна. Намира, че оспореното въззивно решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че въззивният съд при постановяването на обжалваното решение не е съобразил: 1. изтеклия давностен срок по чл.34 от ЗАНН; 2. липсата на достатъчно доказателства за авторството на нарушението; 3. оспорването на декларацията на собственика от въззивника. Релевира доводи, че при постановяването на решението въззивния съд неправилно е възложил доказателствата тежест и е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Прави извод за неправилност на съдебното решение, иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отменен ЕФ. Иска присъждане на сторените разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 80/27.01.2024г. постановено по АНД № 3687/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш серия К 6159750, издаден от ОД МВР Варна. С електронният фиш на А. К. А. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 09.03.2021г. в 13.54ч. в гр. Варна по бул. Васил  Левски в посока бул. Осми приморски полк до пътен възел с ул. Мир, с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/ARH CAM S1/, било заснето движение на товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер], със скорост от 93 км/час – над максимално разрешената за движение в населено място 50 км/ч и е посочено превишаване от 43 км/час. Изготвен е клип № 11743с9. Към административната преписка е приложено копие от фотоснимка № 11743С9/0301293 със заснето движение на автомобил Дачия с рег.№ [рег. номер], с отразени: локация: гр. Варна, бул. В. Левски, пътен възел с ул. Мир; разстояние 103 метра; измерена скорост 96 км/час; ограничение 50 км/час; GPS координатите на мястото; дата 09.03.2021 г.; час 13:54:24; снимка № 11743С9/0301293.

От справката в централна база на Пътна полиция при МВР е установено, че собственик на товарен автомобил Дачия Докер с рег.№ [рег. номер] с дата на първа регистрация 10.02.2017 г. и последна актуализация 14.08.2024 г. и на товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер] с дата на първа регистрация 10.02.2017 г. и последна актуализация 14.08.2024 г. е С. П. ООД.

От служебно изготвената справка от Търговски регистър е констатирано, че С. П. ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала Д. Д. В..

От данните по административнонаказателната преписка е установено, че е издаден електронен фиш серия К № 4577933/15.03.2021 г. на ОД на МВР Варна на Д. Д. В., в качеството й на законен представител на С. П. ООД. С този ЕФ на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева.

Констатирано е, че е съставен протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система рег.№ 819р-6960 от 10.03.2021 г. за ARH CAM S1 № 11743c9 за дата на използване 09.03.2021 г. на път от общинската пътна мрежа в гр. Варна, бул. В. Левски, пътен възел ул. Мир, посока на движение бул. Цар Освободител – бул. Осми приморски полк, с общо ограничение на скоростта 50 км/час, изготвена дигитална снимка, със стационарен режим на измерване, с посока на задействане приближаващ, начало на работа 13:00 часа, край на работа 15:00 часа. Констатирано е приложено заверено копие от фотоснимка на разположението на системата за контрол на скоростта на моторни превозни средства.

С протокол от проверка № 82-С-ИСИС/29.10.2020 г. от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 е дадено заключение, че системата съответства на одобрения тип. Констатирано е, че с удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология от 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г. е одобрена преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1. Към удостоверението е представено приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 с описание на типа, характеристики, начин на монтаж и действие на системата.

Депозирана е декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от Д. Д. В. по електронен фиш Серия К № 4577933 на ОД на МВР Варна, като в писмото, с което е изпратена преписката от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на Районен съд Варна е посочена с рег.№ 433200-21775/27.02.2024 г.

След изискването от въззивния съд на декларацията с посочения номер с писмо УРИ: 819000-57669 от 25.10.2024 г., началникът на Пътна полиция при ОД на МВР Варна е уведомил съда, че в предходното писмо погрешно е посочена декларация с рег.№ 433200-21775/27.02.2024 г., която се отнасяла за друг електронен фиш, а декларацията за електронен фиш серия К № 4577933 е с рег.№ 433200- 65297/24.06.2022 г.. Приложени са заверени копия от писмо изх.№ 45/22 от 23.06.2022 г. от управителя на С. П. ООД до СДВР София, обратна разписка и декларацията за предоставяне на информация по нарушение № 4577933 във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от Д. Д. В. от 23.06.2022 г. за това, че на 09.03.2021 г. в 13:54 часа превозно средство № [рег. номер] е управлявано от А. К. А..

Констатирано е, че към преписката е приложено заверено копие от сведение от Д. Д. В. от 18.06.2024 г., в което е обективирано заявление, че А. К. А. е управлявал на 09.03.2021г. в 13:54 часа автомобил СВ **КВ. Съдът е констатирал, че годината в датата, посочена като дата на даване на сведението е поправена от 21 на 24.

Съдът е посочил, че от данните по преписката не става ясно къде и от кого е било снето това сведение и е направен извод, че това е станало на територията на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, т.к. в писмото, с което преписката е изпратена на съда, е посочено, че е било изпратено с писмо рег.№ 228р-19908/02.07.2024 г. на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Писмото е служебно изискано от съда и приложено към делото.

Констатирано е, че Електронен фиш серия К № 4577933/15.03.2021 г. на ОД на МВР Варна e бил анулиран на 13.07.2022 г. и е издаден Електронен фиш серия К № 6159750 на ОД на МВР Варна със сходно съдържание като на електронен фиш серия К № 4577933/15.03.2021 г. на ОД на МВР Варна, с разлика в данните в графа „собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“, в която е посочен А. К. А., на който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 600 лева.

От съдържанието на писмото от С. П. полиция при ОД на МВР Варна, с което е изпратена преписката на съда, е констатирано, че електронният фиш е връчен на 24.02.2023 г. От данните по разпечатката от информационна система АИС АНД на С. П. полиция при ОД на МВР Варна е констатирано, че електронният фиш е съставен на 13.07.2022 г., връчен е на 24.02.2023 г. и е влязъл в сила на 13.03.2023 г.

Констатирано е, че г-н А. е подал възражение до началника на Пътна полиция ОД на МВР Варна рег.№ 819000-13205/27.02.2023г. срещу електронния фиш, в което е посочил, че докато е бил в трудовоправни отношения с дружеството С. П. ООД е управлявал само МПС Д. Д. с рег.№ СВ ** КВ и е извършвал само нощни курсове, че на 09.03.2021 г. не е управлявал МПС Д. Д. с рег.№ [рег. номер] и е отправил искане да бъде отменен издадения електронен фиш.

Към възражението са приложени заверени копия от две страници от трудова книжка на г-н А. серия Л № 708194 с отбелязване на л.6, че е работил в Стар пост ООД като шофьор-куриер с дата на постъпване 09.03.2021 г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 18.06.2021 г. Във възражението е посочено, че се прилагат освен копие от трудовата книжка и от електронния фиш и писмо от Инспекция по труда изх.№ 21063251/23.08.2021 г. и снимка на МПС с рег.номер [рег. номер], които не са приложени към преписката, поради което са изискани в хода на съдебното производство от началника на С. П. полиция при ОД на МВР Варна и са приложени по делото.

В придружителното писмо е отразено, че г-н А. е получил писмо за отказ за анулиране на електронния фиш рег.№ 819000-42155 от 29.07.2024 г., но същото не е приложено, поради което е служебно изискано от началника на С. П. полиция при ОД на МВР Варна.

С писмо УРИ: 819000-57668 от 25.10.2024 г. е представено на съда заверено копие от писмото с отбелязване, че писмото е изпратено до г-н А. чрез Български пощи, без обратна разписка.

От съдържанието на въззивната жалба съдът е констатирал, че г-н А. сочи, че на 09.09.2024 г. е получил отговора на възражението, като е представено копие от това писмо.

От служебно изискана от съда справка за нарушител/водач е установено, че г-н А. притежава свидетелство за управление на МПС от 2019 година, до този случай няма издадени наказателни постановления, има издаден един фиш за налагане на глоба за извършено нарушение на ЗДвП.

С разпореждане [номер]/27.09.2024 г. от съда е изискано от управителя на С. П. ЕООД да представи заверени копия от пътните листи за 09.03.2021 г. за товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер] и на товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер], използвани от дружеството.

Констатирано е, че писмото на съда е получено на 01.10.2024 г. от управителя на дружеството Д. Д. В., съгласно известието за доставяне, но разпореждането не е изпълнено и изисканите доказателства не са представени на съда.

Съдът е кредитирал представените с административнонаказателната преписка и в хода на съдебното обжалване на ЕФ доказателства, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът е извел изводи, че жалбата е допустима, но не е основателна и, че електронният фиш е законосъобразен. Намерил е за неприложими към издаването на ЕФ на сроковете за съставяне на АУАН. Посочил е, че отразената фактическа обстановка в ЕФ не се оспорва от г-н А. и, че единствено се оспорва авторството на нарушението.

Съдът е направил анализ на нормативната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4 и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП и е извел извод, че при тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващия орган да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила, като е допълнил, че това вероятно е практически невъзможно, като се има предвид механизма на регистриране на нарушението. Поради този механизъм в този случай е установена законовата презумпция за водач, която е оборима, но задължението за оборването е в тежест на лицето, посочено като водач от собственика, без в някоя от посочените по-горе правни норми законът да е възложил задължения на наказващия орган той да се увери, че соченото за водач лице реално е управлявало автомобила.

Съдът е посочил, че в „хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни доказателства, касаещи допуснатото от въззивника нарушение. Безспорно се установи, че не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, но е управлявал автомобила и е бил именно в негово владение към момента на регистриране на нарушението. Жалбоподателят, въпреки дадената му законова възможност след запознаване с допълнително събраните и приобщени доказателства, с оглед направените от него възражения, не е представил или изискал събиране на други такива с цел подкрепа на тезата си, не е направил също така и възражения по така събраните служебно от съда, като за насроченото заседание е бил надлежно призован, присъствал е лично и с надлежно упълномощен от него повереник.“

Съдът е направил извод, че представените от г-н А. доказателства – заверени копия от страници от трудовата му книжка, писмо от Инспекция по труда изх.№ 21063251/23.08.2021 г. и снимка на МПС с рег.номер [рег. номер] не изключват възможността на посочената дата и място той да е управлявал товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер], собственост на С. П. ООД и е посочил, че г-н А. не е оборил обстоятелството, че към момента на регистриране на нарушението автомобилът е бил в негово владение, както и не е представил никакви доказателства, че не той е управлявал автомобила. На тези изводи е извел извод, че г-н А. не е оборил законовата презумпция чрез средствата, дадени му от закона, поради което съдът е приел, че процесният електронен фиш е законосъобразно издаден, като авторството на нарушението е безспорно доказано.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция намира за неоснователно възражението в касационната жалба за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН. Приложението на чл.34 от ЗАНН към издаването на ЕФ е дискусионно, като преобладаващата част от тричленните състави на Административен съд Варна, както и мнозинството от настоящия тричленен състав приемат, че срока по чл.34 от ЗАНН е приложим само към издаването на НП и поради липса на изрично препращане от разпоредбите регламентиращи издаването на ЕФ към цитираната разпоредба, не е приложим към издаването на последните. Като е съобразил практиката на касационната инстанция, въззивният съд е изложил относно това възражение, мотиви които настоящата инстанция споделя.

Касационната инстанция намира за основателни възраженията в касационната жалба, че въззивният съд при постановяването на обжалваното решение не е съобразил: първо, липсата на достатъчно доказателства за авторството на нарушението; второ, фактът, че е оспорена декларацията на собственика на МПС и трето, че при постановяването на решението въззивния съд неправилно е възложил доказателствата тежест и е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата.

Сочените от касационния жалбоподател нарушения относно постановяването на въззивното решение при непълнота на доказателствата относно авторството на нарушението и в този аспект – разместване на доказателствената тежест на страните и процесуални нарушения при събирането на доказателствата, предвид изложените мотиви от въззивния съд относно нормативната уредба задължаваща наказаното лице да опровергае повдигнатото му с ЕФ обвинение, следва да бъде разгледано в светлината на чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно който „Производството по делата осигурява установяването на истината.“ и даденото в доктрината тълкуване на цитираната разпоредба, съгласно което: „С оглед горното обективната истина, която търсим в наказателния процес и разкриването на която трябва да се осигури, следва да се определи като такава констатация на съда или на органите на предварителното производство, която се явява пълно и точно, проверено в практическата процесуална дейност отражение на съответните интересуващи процеса факти и обстоятелства... Следователно между обективната истина, разкриването на която трябва да бъде осигурено в наказателния процес, и вероятността съществува качествена разлика. Обективната истина е налице, когато констатациите на съда или органите на предварителното производство отразяват правилно обективната действителност, до която се отнасят, а вероятността, за която става дума в наказателния процес, е степен на възможност известни факти или събития да съществуват или да са настъпили в миналото.“ (П., Ст. под редакцията на проф. Д. М. и доц. М. Л., Наказателен процес на Република България, Обща част, Издателство „Сиби“, 1996, стр.110). Пак там е цитирана съдебна практика р.71-58-ІІ, съгласно която: „Ясно е в случая, че предположението на първоинстанционния съд не е единствено възможно, че то не е загубило белега на вероятност, на правдоподобност. Тази приблизителност, тази вероятност обаче не може да освободи съда от задължението да открие истината по процес, истина, която не може да бъде никога „приблизителна“.“

Касационната инстанция констатира, че решението на въззивния съд е постановено на базата на предположение (вероятност), състоящо се в изложеното в съдебния акт съображение, че доказателствата представени от г-н А. не изключват възможността на посочената дата и място той да е управлявал товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер], собственост на С. П. ООД.

Това предположение е направено при липсата на преценка на противоречието установено в данните:

1.декларирани в декларацията за предоставяне на информация по нарушение № 4577933 във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от Д. Д. В. от 23.06.2022 г. за това, че на 09.03.2021 г. в 13:54 часа превозно средство № [рег. номер] е управлявано от А. К. А. и

2.обективирани в сведението от Д. Д. В. от 18.06.2024 г., съгласно което А. К. А. е управлявал на 09.03.2021г. в 13:54 часа автомобил [рег. номер].

Видно от мотивите на съдебния акт, в последните липса ясно аргументиране от съда защо дава вяра на декларацията, а не на сведението, при условие че съдържанието на последното не е оспорено, същото е написано собственоръчно от управителя на дружеството работодател и се съдържа в административнонаказателната преписка, т.е. няма данни да е съставено от г-н А. за целите на съдебното производство.

Освен това от съдържанието на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП от Д. Д. В. се констатира, че в същата е заявено, че МПС [рег. номер] е предоставено на г-н А. за управление на 09.03.2021г. в 13:54часа, т.е., работодателят сочи, че МПС е предоставено за управление на водача, сочен за извършител на нарушението от неговия работодател, към този момент, в който е констатирано нарушението, а не в по-ранен час. Това обстоятелство не е констатирано от въззивния съд и не е анализирано във връзка с данните от сведението.

При наличието на противоречието в данните от цитираните доказателства въззивния съд е следвало да изложи ясни и конкретни мотиви относно това кое доказателство и защо кредитира и на какви съображения отхвърля другото (в този смисъл Решение № 1084 от 30.12.2005 г. на ВКС по н. д. № 574/2005 г., III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Р. Н., съгласно което „При установено противоречие в доказателствените материали няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. Липсата на мотиви е абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт.“)

Касационната инстанция констатира, че въззивният съд е разместил доказателствената тежест между страните, като е приел, че на доказване подлежи не положителния факт относно авторството на нарушението, а отрицателния такъв. Това процесуално поведение на въззивния съд е в противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България, съгласно която „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“ и с установената от закона тежест на доказване, която съгласно НПК е на прокурора, а не на подсъдимия ( Решение № 34 от 23.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 844/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ж. Н., съгласно което „Една от основните последици на презумпцията за невиновност, закрепена както на конституционно равнище (чл. 31 от Конституцията), така и в текста на чл. 16 НПК и чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е тежестта на доказване, която лежи върху прокурора по дела от общ характер. Подсъдимият не е длъжен да съдейства за разкриване на обективната истина. Той има само правото да се защитава и да оборва обвинението….“), а в случая е на органа издател на ЕФ (С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр. 90: „Фаза на съдебно обжалване 9.2 Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, които е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение, че то е извършено от определено лице и при определена форма на вината (умисъл или непредпазливост). В сегашния административнонаказателен процес на България действа презумпцията за невиновност на лицето, посочено от съответния акт за констатиране на административно нарушение.“).

Само при условие, че наказаното лице сочи положителни факти, които изключват възможността да е извършило нарушението (напр. престой в лечебно заведение) в негова тежест е да установи съществуването на положителния факт, като представи доказателства за последния.

За да се произнесе касационната инстанция съобрази разписаните в съответствие с чл.31, ал.3 вр. чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България задължения по НПК на въззивната инстанция относно установяването на фактите обуславящи съставомерност на деянието. Съгласно принципите на наказателното производство заложени в чл.14, ал.1 от НПК „Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.“ Цитираната разпоредба, предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, въвежда правилото, че в съдебното производство фактите описани в ЕФ (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание), следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (арг. и от чл.13, ал.2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл.13, ал.1 от НПК, съгласно който „Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.“, доразвит в разпоредбата на чл.107, ал.2 вр. ал.5 от НПК („Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.“) В този смисъл съдът съобрази и тълкуванията дадени в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А., съгласно мотивите на което „Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му.“ и Решение № 110 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 472/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят К. М., съгласно мотивите на което „В случаите, когато намери, че за конкретни релевантни обстоятелства, в рамките на предмета на доказване, установен с чл. 102 НПК, първата инстанция не е събрала необходимите доказателства, въззивната е тази, която сама следва да го стори. Освен по правото, въззивната инстанция е и последна такава по фактите (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) и именно поради това, законът изрично е регламентирал процедурата по допускане на доказателства (чл. 327 НПК) и за тяхното събиране в хода на въззивно съдебно следствие (чл. 332 НПК), уреждайки изрично възможността да бъдат ползвани всички способи по НПК за това. Съдът като орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза е задължен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно правилата на чл. 13 НПК. Съгласно чл. 304 НПК, подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение.“

Касационната инстанция съобрази, че ЕФ има олекотена процедура за издаване в сравнение с НП, но е със същите като НП правни последици, поради което ЕФ се явява по правната си същност правораздавателен акт (относно правната същност на НП - С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79), т.к. с него се решава правен спор, издава се при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган, може да бъде контролиран само по съдебен ред и при влизане в сила придобива характерната за основните съдебни актове устойчивост, поради което съставът на районния съд е въззивна инстанция по обжалването на ЕФ. От разпоредбите на чл.315, чл.316 вр. чл.317 от НПК вр. чл.344 от НПК се налага извод, че въззивния съд има правомощията да извърши както проверка на първоинстанционния правораздавателен акт, така и да пререши спора по същество. В този смисъл проф.дюн М. Ч. и проф.дюн Г. М. в Чинова, М.; М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, С. Н. АД, София, стр.514 развиват следния анализ на дейността на въззивния съд при проверката на правораздавателния акт: „Той проверява присъдата, като същевременно извършва „качествено еднаква“ дейност с тази на първоинстанционния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, по установяване на правилността на фактическите положения по делото и по обосноваността на направените изводи.“

От цитираните разпоредби, анализите и тълкуванията им, възпроизведени в цялост по-горе за яснота на изложението следва, че въззивната инстанция съгласно възложените й от НПК правомощия проверява доказателствения материал по първоинстанционния акт (решение, НП, ЕФ), като предвид принципите заложени в чл.13, ал.2 вр. чл.14, ал.1 от НПК има задължението по чл.315 от НПК да допусне и събере всички доказателства релевантни за съставомерността на деянието (разкриването на обективната истина) и при наличието на основания за това да установи нови фактически положения – арг. от чл.316 от НПК.

В решението предмет на настоящата проверка въззивният съд се е ограничил само до констатацията, че не са представени доказателства от г-н А., че не той е извършител на нарушението и, че изисканите от работодателя доказателства, не са представени от последния, т.е. констатирал е, че нито към административната преписка, нито в хода на съдебното производство пред ВРС са събрани доказателства в необходимата пълнота за да установят по несъмнен начин авторството на нарушението, но не е изпълнил задължението си да извърши всички необходими процесуални действия по разкриването на обективната истина, като изиска от работодателя повторно или от Инспекцията по труда Варна, съответно Инспекция по труда Добрич, предвид извършените от последните във връзка с направени оплаквания от г-н А. за некоректно поведение на работодателя (задържане на трудово книжка, неизплащане в срок на трудови възнаграждения) проверки, пътните листи или пътните книжки на двете на МПС, с регистрационни номера съответно СВ 0449 [жк], график на служителите и предвид твърдението на г-н А., че е изпълнявал нощни курсове – заповед за изчисляването на работното време и данните за формирането на трудовото му възнаграждение. При законосъобразно формиране на последното от броя на включените работни дни може да се изведе извод и дали на датата на извършване на нарушението, г-н А. предвид факта, че на същият ден е сключил трудов договор с работодателя е започнал да изпълнява трудовото си правоотношение.

С оглед последно посочения факт, за който са събрани доказателства, но не е конкретно установен от съда, е следвало да се съберат и данни от НАП за декларирането на трудовия договор, т.к. по арг. от чл. 63, ал.1 от КТ (съгласно който „Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.“) от данните за часа на подаването на уведомлението до НАП за сключения трудов договор може да се обоснове извод към кой момент най – рано е можело да започне изпълнението на трудовото правоотношение на работника на 09.03.2021 г. и дали е било възможно в 13:54часа да е управлявал МПС.

От горното следва, че въззивният съд като не е изпълнил задължението си за събирането на доказателствата относно авторството на извършеното нарушение, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаването на процесуалните права на касатора, поради което е налице предвиденото от чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 от НПК касационно основание за отмяна на Решение № 80/27.01.2024г. постановено по АНД № 3687/2024г. по описа на ВРС и връщането на делото за разглеждане от нов състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да установи авторството на нарушението, като събере относимите доказателства.

Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение, по което следва да се произнесе въззивния съд при второто разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 80/27.01.2024г. постановено по АНД № 3687/2024г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.