Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 25.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 368 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 102 от 19.03.2018
година на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с
което на „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за
нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 500 лв.
Дружеството-жалбоподателят
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в нарушение на
процесуалния – били нарушение чл. 57, ал. 1, т. 5 (не била посочена датата на
нарушението) и чл. 43 от ЗАНН (Актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) не бил връчен надлежно на представител на дружеството) и на материалния
закони – липсвали доказателства относно водовземането и количеството му и била
налице неяснота относно фактическите характеристики на административното
обвинение. Оспорва се обстоятелството, че дружеството било дало информация
относно количеството на водовземане на подземни води от обекта, както и
констатациите в АУАН и в Констативния протокол (КП).
В
съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателят, не изпраща представител. За тях се явява юрисконсулт Аднан Адил, който пледира за отмяна на
обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за отмяна
на обжалвания акт.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) -
Директорът на БД
ИБР, редовно призовани, не изпращат
представител. За тях се явява юрисконсулт Даниела Пирянкова, който
пледира за потвърждаване на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които
сочи основанията за потвърждаване на обжалвания акт.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Дружеството-жалбоподател има издадено от Министерството
на околната среда и водите (МОСВ) Разрешително с № 0564/03.10.2001 година за
водовземане от подземни води с цел водоснабдяване на населени места в област
Хасково чрез водовземно съоръжение от два шахтови кладенеца (ШК) в района на
село Дъбовец, област Хасково, като кладенците са с максимален експлоатационен
дебит 0.5 л/сек. Срокът на Разрешителното, касаещ двата ШК в района на село
Дъбовец е месец декември 2002 година.
При извършена на 28.06.2017 година проверка на обект:
помпена станция (ПС) „Вълче поле”, находяща се в землището на село Дъбовец,
област Хасково (един от двата ШК, посочени в цитираното по-горе Разрешително),
оградена с ограда и заключена, ситуирана на брега на язовир Ивайловград и
стопанисвана от дружеството-жалбоподател, свидетелят Е.Г.В. и колегата й П.А.П.
(към онзи момент служителите на АНО) констатират че дружеството-жалбоподател в
момента на проверката водовзема с водовземно съоръжение с експлоатационен дебит
0.5 л/сек подземни води от ШК, находящ се в Поземлен имот (ПИ) № 000316 в
посоченото землище, като по метален водопровод водата се изпомпва до водоеми и
се водоснабдяват няколко населени места, което е сторено без Разрешително за
водовземане от подземни води, издадено от МОСВ и дадено съгласно изискванията
на ЗВ.
На посочената
дата и предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Е.Г.В. (Главен експерт в Дирекция
„Контрол” при АНО) и П.А.П. (Старши експерт в Дирекция „Контрол” при АНО), изготвят КП с № Х-214/2017, в който отразяват
констатациите си.
Представител на дружеството-жалбоподател е поканен да се яви
на 20.09.2017 година за съставяне на АУАН. Поканата, ведно с копие от съставения КП,
са получени на дата 14.09.2017 година видно от Обратната разписка, приложена в
Административнонаказателната преписка, (АНП), която е надлежно оформена – датирана и подписана с посочване
на името на служителя, получил документите.
На посочената в Поканата дата, представител на
дружеството-жалбоподател не се явява, поради което АУАН с № 196/20.09.2017
година е съставен от свидетеля Е.В. в отсъствие на представител на „ВиК” ЕООД. Това процесуално действие извършва с участието на П.П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с водовземане на подземни води с
цел водоснабдяване без Разрешително, както
и на обстоятелствата по извършването и откриването му, като е посочено, че
експлоатационният дебит на ШК е 0.5 л/сек. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 44,
ал. 1 от ЗВ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на дружеството-жалбоподателя,
видно от входящия номер на последното, поставен върху придружителното Писмо на
АНО с изх.№ ПО-02-3/15.01.2018 година.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Директорът на БД ИБР, издава процесното НП № 102
на 19.03.2018
година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел частично фактическите
констатации, изложени в АУАН, посочил е
данните, които е придобил на базата на постъпила официална информация от „ВиК”
ЕООД (, налична в кориците на делото) и е посочил, че експлоатационният дебит на
ШК е 7 л/сек, както
и е възприел правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган - чл.
44, ал. 1
от ЗВ и налага на
дружеството-жалбоподател административно
наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3 500 лв. НП е редовно връчено на служител дружеството-жалбоподател, на
23.04.2018 година,
видно от Известието за доставяне, приложено в АНП и надлежно оформено – датирано и
подписано с посочване имената на служителя, получил документа.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Директора на БД ИБР
да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по ЗВ, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-03-96/25.07.2017 година
на Директора на БД ИБР и предвид фактът, че
Георги Семерджиев е изпълнявал към датата на издаване на обжалвания акт длъжността
„Директор на БД ИБР”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, дадена му по закон в
длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 201, ал. 2 от ЗВ.
Приложена е и Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично управителят
на дружеството-нарушител, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Необходимо е да се отбележи, че не са допуснати
нарушения на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването
на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството–жалбоподател или
упълномощено от него лице, след като са установени предпоставките за това по чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това, осигурена е впоследствие възможност
представляващия по закон дружеството-жалбоподател да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, след като е изпълнено
следващото процесуално действие – това по връчването му, макар и да е
осъществено чрез куриерска служба. Дори и да се приеме, че посочените действия
са извършени в нарушение на процесуалните норми, то те не съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП. За пълнота следва да се посочи следното:
1.
Решаващо за преценката в
случая относно съдържанието на съставения АУАН е това, че въпреки необходимото
разграничение, което следва да бъде прокарвано между датата на извършване на
нарушението и датата на неговото установяване, дори когато те фактически
съвпадат, не се приема за съществено процесуално нарушение, подход, като този
на актосъставителя в настоящата хипотеза, когато твърденията ясно и
недвусмислено сочат, че изпълнителното деяние се осъществява и към момента на
осъществяване на проверката и тези твърдения безпротиворечиво водят към
недвусмислен извод за датата на нарушението.
2. Действително в НП никъде не е посочена
датата на проверката, която определя и датата на нарушението, което според
настоящия Съдебен състав не съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като точната дата на извършването му може
да бъде установена по безспорен и категоричен начин с оглед съдържащото се в НП посочване и
препращане към КП Х-214/28.06.2017 година
– в този смисъл е и Решение № 349 от 26.04.2018 година по КАНД № 253/2018
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
3. Действително в КП (страница втора) е посочено, че
проверяваният ШК е в землището на село Вълче поле вместо правилното – землището
на село Дъбовец, но това Съдът не намира за съществено процесуално нарушение,
тъй като мястото е безспорно установено предвид посочения ПИ, в който се намира
процесния ШК и заснетите и цитирани географски координати, които данни са
идентични във всички, приложени по делото документи. Въпросните
координати са заснети със служебно зачисления на
проверяващите
GPS „Гарлинг” дакота 20.
4. В този ред на мисли следва да се посочи, че е
неоснователно наведеното възражение относно неконкретизиране на мястото на
извършване на деянието, тъй като е посочено коректно. Дори да се приеме, че
мястото не може да бъде контретизирано на базата на GPS координати, то е посочен ПИ, в който се намира ШК –
предмет на проверката. За пълнота във връзка с наведените възражения в
Писмените бележки на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
следва да се посочи, че лицето П.П., участвало при проверката, е геодезист.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 1 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 2 от ЗВ. Актовете, с които
се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, оправомощени
от Министъра на околната среда и водите или от Директорите на Басейновите
дирекции. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 20.09.2017 година актосъставителят Е.Г.В. е била
упълномощена да съставя подобни АУАН видно от Заповед № РД-03-96 от 25.07.2017
година, т.е. била е длъжностно лице по контрол по смисъла на чл. 201,
ал. 1 от ЗВ. Е.В.
- служител на АНО, към датата на проверката е можела да съставя КП,
видно от цитираната Заповед. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на БД ИБР” и деянието е извършено в зоната
на отговорност на БД ИБР.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове, които са
давностни.
Спазени са давностните срокове, тъй като съставът
на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние водовземането. То,
от своя страна, може да се разбира, както в смисъл на относително трайно във
времето, фактическо положение, така и като краткотраен (дори
еднократен) акт. От начина на описание на фактическите
положения в процесния АУАН се обосновава извода, че се има предвид тъкмо
втората хипотеза, с оглед редакцията на чл.
44, ал. 1 от Закона за водите, визираща дейност каквато е
водовземането и ползването, която може да се осъществява както еднократно, така
и продължително във времето.
Предвид изложеното изследвайки
от формална страна обжалваното НП и предпоставилия го АУАН, Съдът не констатира допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са съществени такива и да обуславят
процесуалноправна незаконосъобразност.
По отношение на
материалноправната законосъобразност на НП - същото - не е спорно, че наказаното дружество,
което е „ВиК” оператор по смисъла
на закона, извършва дейността по водовземане, за която дейност ЗВ предвижда
издаване на Разрешително съгласно чл. 44, ал. 1, като наказаното дружество не попада в обхвата на
изключенията по чл. 44, ал. 1, т. 1 - 3. Съгласно
разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗВ, Разрешително
за водовземане се изисква във всички случаи, освен: 1. в случаите по чл. 43 ал. 2 – не е налице в конкретния случай; 2. за
дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по
реда на Закона за защита при бедствия – не е налице в конкретния случай и 3.
в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и т. 2 – не са налице
в конкретния случай. Следователно жалбоподателят „ВиК” ЕООД
е трябвало съгласно чл. 44,
ал. 1 от ЗВ да има Разрешително, издадено от МОСВ, за водовземане за работещия ШК
на ПС „Вълче поле”. Жалбоподателят
има Разрешително № 0564/03.10.2001 година, но то е с
начало на 03.10.2001 година
и краен срок – за всяко конкретно водовземно съоръжение или система – съгласно
Приложение 1. Към Разрешението се съдържа Приложение 1 и е видно,
че крайният срок за повечето съоръжения е месец декември 2004 година. Конкретно за процесното съоръжение в ПС „Вълче поле”
срокът на Разрешителното за водовземане е изтекъл през месец декември 2002 година
(Приложение 1 – стр. 4). Към момента на проверката - 28.06.2017 година жалбоподателят
„ВиК” ЕООД са нямали ново Разрешително за водовземане (,
а старото отдавна е с изтекъл срок), т.е.
водовземането от процесния ШК се е извършвало без Разрешително за това. Така ЕООД е нарушило задължението си по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Т.е. според
настоящия състав правилно в АУАН и НП извършеното от жалбоподателя нарушение е
квалифицирано по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Нито
в Жалбата, нито пред настоящия Съд
се удостоверява продължаване на този срок, поради което единствено възможния извод е, че към датата на проверката на това
работещо съоръжение в ПС „Вълче поле”, чрез същото
наказаното дружество извършва дейността по водовземане без да има към същия този
момент – 28.06.2017 година,
действащо Разрешително за това.
Обстоятелството,
че дружеството-жалбоподател регулярно е подавало Декларации за извършваната (без
разрешително) дейност по водовземане, не е предмет на този спор,
нито може да доведе до извод за липса на извършено от обективна страна
нарушение на чл.
44, ал. 1 от ЗВ
към дата 28.06.2017 година – в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година
на Административен съд - Хасково по КАНД
№ 342/2017 година, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с
оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението
на юридическото лице е безвиновна, обективна и не подлежи на изследване от
субективна страна - установяването на
предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече
съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Досежно приложението
на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП,
респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен
случай, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващо (не е налице възпрепятстване
на проверката), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения видно от съставените КП и АУАН, цитирани в
различни Писма, приложени към АНП). Отделно от това следва да се отбележи, че
водата е един изключително важен природен ресурс и не би следвало да се
позоваваме на маловажност за нейното потребление и разходване. Оценката на
количественото и качественото състояние на водните тела и ефективността на
изпълнените мерки, предвидено в плановете за управление на речните басейни,
респ. за анализ и стратегия за начините за комплексно, многократно и ефективно
използване на водните ресурси, които са приоритет не само в националното, а и в
европейското законодателство. Поради
това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението на чл. 28
от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
Независимо от
изложеното, обжалваното НП следва да се отмени като Съдът навежда следните
съображения:
В
НП е наведено твърдение относно експлоатационния
дебит на ШК, което е различно от това в
АУАН – в АУАН е посочено, че дебитът е 0.5 л/сек, а в НП – 7 л/сек. Последното
за пръв път е посочено от АНО в атакуваното НП и то е на базата постъпила
официално информация от „ВиК” ЕООД, поради което АНО е вписал, че налага
процесната имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т.
1, б. „б” от ЗВ, приемайки че с
описаното в НП деяние, към момента на проверката, „ВиК” ЕООД било нарушило
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, а имено ползване на води с количество
от 1 л/сек. до 10 л/сек, без да отчита, че установеното според актосъставителя
е до 1 л/сек, а не над 1 л/сек, съответно вписаното в АУАН е именно 0.5 л/сек.
По този начин, в процеса на реализиране на отговорността, наказващият орган е
променил заложените в съставения АУАН твърдения относно обективен признак от
състава на нарушение, свързан с подаваното количество вода, в резултат от
водовземането, който макар да не е посочен в нормата на чл. 44, ал. 1
от ЗВ, се съдържа в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т.
1 от ЗВ, и за възможните различия в хипотезите
следва да се държи сметка, доколкото твърденията за този факт са определящи за
индивидуализация на санкцията. С въвеждането на такива твърдения от наказващия
орган, се е стигнало всъщност до въвеждане на нова, различна фактическа
обстановка, различна от възприетата от актосъставителя, за пръв път едва със
санкционния акт, което е недопустимо. Дори да може да се предполага, че тя
вярно отразява действителното фактическо положение, което всъщност не е така,
наказващият орган е следвало да разпореди съставянето на друг АУАН за това
конкретно деяние, за да се даде възможност на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да упражни правото си на защита в
пълен предоставен от закона обем, тъй като твърденията са за по–неблагоприятни
факти. Нещо, което не е изпълнено. Още повече, че в резултат се е стигнало до
налагане на административна санкция в граници, определени съобразно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1, т.
1, б. „б” от ЗВ, без да е отчетено, че стойността на
количеството ползвани води не кореспондира с отразеното в АУАН, водещо и до
вътрешно противоречие между описаните фактически твърдения и заключението
относно приложимата законова хипотеза относно основанието за определяне на
санкцията и нейния размер. По този начин е накърнено правото на защита.
В случай, че
не се възприеме изложената теза, свързана с пълна отмяна на обжалвания акт, то
следва размерът на наложената „Имуществена санкция” да бъде намален до
минимално предвидения такъв, поради следните съображения:
В
разглежданата хипотеза би следвало да се приеме, че е налице извършване на
нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗВ от дружеството-жалбоподател на посочената в
АУАН и НП дата - 28.06.2017 година, което би
следвало да наложи извод, че е налице основание за налагане на санкция за
същото, предвид санкционния състав на чл. 200, ал. 1 от ЗВ. Съгласно чл. 200, ал. 1, т.1, б. „б” от ЗВ,
наказва се с Глоба, съответно Имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва
води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените
условия в Разрешителното или Договора - с количество от 1 л/сек до 10 л/сек -
от 500 лв. до 5 000 лв. В конкретния случай би следвало да се приеме, че експлоатационният
дебит на ШК е 7 л/сек и попада точно в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б.
„б” от ЗВ. Административното наказание би било правилно
определено по вид, но не и по размер. Според настоящия Съдебен състав така
проведената индивидуализация от АНО би била необоснована
и не би могла да се
счита за правилна според критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Наказващият орган
е определил наказанието „Имуществена санкция” в размер на 3 500
лв., без каквито и да е мотиви, при очевидно несъобразяване тежестта на
нарушението, която в случая не е висока, както и не е събрал доказателства
относно финансовото състояние на дружеството-жалбоподател. Обществената опасност на деянието не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи. По делото са установени
от свидетелските показания обстоятелства с ефект на смекчаващи такива, за
каквито би се отчел фактът, че представители
на дружеството-нарушител не са възпрепятствали
проверката или правили опит да осуетят същата. Докато
липсват данни за финансовото състояние на
дружеството-жалбоподател и предвид наличието на посочените смекчаващи
обстоятелства,
Съдът би приел, че наказанието
„Имуществена санкция” следва
да бъде намалено, като несъответно по тежестта си. Ето защо,
решаващият състав би преценил, че съответно на конкретното нарушение,
би било наказание в размер на 500 лв, което е
определено в минималния размер. Този извод би наложил и
изменение на НП, като се намали размера на „Имуществената санкция” от 3 500
лв. на 500 лв. Индивидуализирано в този размер, последното би се
явило справедливо и съответно на тежестта на
нарушението, би се преценило и за
достатъчно ефективно за постигане на поправително-превъзпитателната функция на
административното наказание, посочена в чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 102 от 19.03.2018 година на Директора на
БД ИБР, с което на „ВиК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 44,
ал. 1 от ЗВ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 3 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)