№ 1494
гр. Русе, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20254520100819 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Топлофикация
Русе“ АД срещу А. Н. Д..
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр.
*******.
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в
периода от 27.10.2023 г. до 26.08.2024 г. топлинна енергия, визирана в 13 бр.
фактури, на обща стойност 408.65 лв. Счита, че потребителят дължи и 25.19
лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след
периода на доставка до 02.12.2024г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за
претендираните главница, лихви и разноски, като заповедният съд указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че А. Н. Д. дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД
сумите: 408.65 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 27.10.2023 г. до 26.08.2024 г. по 13 бр. фактури, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2024 г. и 25.19 лв. – лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 02.12.2024 г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи за неоснователност на претенцията. Оспорва
1
размера на претенциите, като твърди, че ищецът няма как да установи реално
изразходеното количество топлинна енергия, тъй като не е имало достъп до
топлоснабдения имот.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С Решение № ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД
„Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл. 3, ал. 1 от
същите, купувач може да бъде физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
На 11.12.1998 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Домсъвета на блок
****** в гр. Русе е сключен договор за доставка на топлоенергия.
С договор от 24.09.2002 г. между „Дикей-Л“ ООД – изпълнител и
Етажната собственост на бл. ****** – възложител, изпълнителят приел да
извърши за жилищната и нежилищна площ на възложителя индивидуално
изчисляване на разходите за отопление.
На 31.08.2023 г. ответницата е подала заявление вх. № АС-
00587/31.08.2023 г. до изп.директор на ищцовото дружество за откриване на
партида за плащане на топлоенергия на адрес бл. ******, ет. 12, считано от
01.09.2023 г. Към заявлението е приложен Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 150, том II, рег. № 8083, дело № 299 от
15.07.2022 г. на нотариус № 632, от който е видно, че ответницата е
собственик на топлоснабдения имот.
На 13.10.2023 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Дикей-Л“ ООД е
сключен договор, по силата на които ищецът възложил, а „Дикей-Л“ ООД
приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към
контракта, в които фигурира и сграда в гр. Русе, бл. ******.
За периода 27.10.2023 г. – 26.08.2024 г. ищцовото дружество начислило
на ответника сумата 408.65 лева, визирана в 13 фактури за доставена
топлоенергия в процесния имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в
РРС е образувано ЧГД № 6832/2024 г. и на 05.12.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3521 по реда на чл. 410 ГПК срещу А.
Н. Д. за сумите: 408.65 лева - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 27.10.2023 г. до 26.08.2024 г. по 13 фактури, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024 г. и 25.19 лева - лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2024 г.; разноски в размер на: 25
лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
2
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
пълно, ясно, обосновано и компетентно. Съгласно експертизата, процесният
имот е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ ЕАД под абонатен № ******. За процесния имот в
базата данни на ищеца под отчет се водят три отоплителни тела (два радиатора
и щранг-лира) и не се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната
система на дружеството - ищец. Въведеното дялово разпределение на
топлинната енергия се осъществява от „Дикей - Л" ООД. Констатирано е, че в
процесния имот има два уреда за дялово разпределение на топлинна енергия –
два индивидуални разпределителя на топлинна енергия (по радиаторите), като
уредите са вътре в имота. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение, експертът изчислил потребената от
абоната топлоенергия и такси за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“, които за спорния период възлизат на 385,61 лева с ДДС. С отчитане
таксите за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия" изчислената
от експертизата дължима сума възлиза на 408,65 лв. с ДДС. Вещото лице е
констатирало, че за процесния период абоната е отчитан реално от инкасатор
на „Топлоснабдяване“ АД.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
имал задължението и е подавал топлинна енергия към имота на ответника, а
ответникът е бил длъжен да заплаща нейната цена.
По делото са представени 13 бр. фактури, от които се установява, че
начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза
на претендираната сума от 408.65 лева главница.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че няма как да се установи точният размер на
количеството изразходена и отчетена топлинна енергия, касаеща исковата
претенция, както и че ищцовото дружество не е имало реален достъп до
индивидуалния уред, който се намира в апартамента.
Измерването и изчисляването на потребената от потребителите на
топлопреносните дружества топлинна енергия се извършва по нормативно
установени правила, регламентирани в Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение. Именно
съобразявайки тези правила вещото лице е определило какво количество
топлинна енергия и на каква стойност следва да бъде начислено на ответника
за процесния период. Поради това следва да се приеме, че същият е доказан не
само по основание, а и по размер.
Според нормативно установените правила, реално доставената
топлинна енергия до една абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение се измерва от сертифициран измервателен уред, а след това се
разпределя между отделните абонати също съобразно нормативно установени
правила. За справедливото разпределяне на топлинната енергия между
отделните абонати в една сграда е предвидено задължение за топлинния
счетоводител да изготвя изравнителни справки, които според чл. 70а от
Наредбата за топлоснабдяването, следва да се изготвян след отчет на уредите
за измерване до 10 юли. След това е предвидена възможност в срок до 31
август на съответната година, отделните потребители да направят възражения
и да поискат нов отчет на уредите и изготвяне на нови изравнителни сметки
на отделните потребители в етажната собственост. При уважаване на такова
възражение би се стигнало до корекция в сметките и на други етажни
собственици. Смисълът на тези правила е да бъдат защитени в максимална
степен интересите както на доставчика на топлинна енергия, така и на
отделните потребители, които да заплатят цена съответна на потребената от
тях топлинна енергия. След изтичане на сроковете за възражения на
потребителите (след 31 август на съответната година), би следвало да се
приеме, че е преклудирана възможността им да правят възражения за липса на
реален отчет на уредите им, съответно за начисляване на суми, които не
съответстват на реалното потребление и показанията на индивидуалните
разпределители.
В конкретния случай няма данни по делото ответникът да е упражнил
правото си да възрази срещу изравнителна сметка, включваща процесния
период и да е поискал преизчисляване на задълженията му както и тези на
останалите етажни съсобственици. Поради това допълнително основание, не
би могло в настоящото производство да бъде прието, че исковата претенция не
е доказана и по размер.
Съгласно чл. 47 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД,
всеки купувач на топлинна енергия е длъжен да заплаща в срок от 15-то число
на месеца, следващ този на доставката, до 14-то число на следващия месец
задълженията си, като неполучаването на фактура не е основание за
неплащане на задълженията.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен
иск за дължимост на главницата по приложеното заповедно производство за
основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Искът е основателен и в частта за претендираното обезщетение за
забава, доколкото е безспорно, че задължението по процесните фактури не е
изплатено на падежа им, който съгласно ОУ на дружеството е 45 дни след
периода на доставката. Изчислено с лихвен калкулатор на НАП, същото е в
размер на 28.30 лв. от падежа на всяка фактура до дата, за която е
претендирана лихва – 02.12.2024 г., т.е. претенцията за лихва за забава в
размер на 25.19 лева е изцяло основателна.
С оглед на изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по
4
заповедното производство в размер на 75.00 лв. и в исковото производство от
775 лева - държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Н. Д., с ЕГН **********, от
гр. ********, дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 408.65 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна
енергия по 13 бр. фактури за периода 27.10.2023 г. – 26.08.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането и 25.19 лева лихва за забава от падежа на всяко задължение до
02.12.2024 г., за което вземане по ч.гр.д. № 6832/2024 г. по описа на РС-Русе е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА на А. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. ********, да заплати
на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 75.00 лева - разноски по
заповедното производство - ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на РС-Русе и 775.00
лева - разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5