Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
17.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито
съдебно заседание на 19.11.2021г. в състав:
Председател: Ивайло Г.
при секретаря Т. Вутева разгледа
докладваното от съдия Г. гражданско дело № 672 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на К.Г.Ц. срещу Л.К.С..
Ищецът твърди, че с
влязло в сила съдебно решение № 338/23.10.2017г., постановено по гр.д. №
669/2016г. на ОС- София, ответницата по настоящото дело - Л.К.С. - е била
осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело - К.Г.Ц., на основание чл. 72,
ал. 1, вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС, сумата 100000 лв. по частичен иск за присъждане
на обезщетение за извършени в недвижим имот подобрения, на обща стойност 152501
лв. С решението било признато за установено, че ищецът е направил значителни
подобрения в имота на ответницата, а тя е знаела за тях и не се е
противопоставила, откъдето бил направен извод, че, макар в качеството си на
недобросъвестен владелец, той има право да претендира сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Ищецът поддържа,
че общата стойност на извършените СМР и подобрения възлиза на 186900 лв., а
увеличената стойност на имота (с оглед извършените в него подобрения) е 300000 лв.
Изброява и описва тези подобрения, като сочи и тяхната стойност. Моли съда да
осъди ответницата да му заплати остатъчната стойност на подобренията в размер
на 52501лв., представляващи част от сумата, с която се е увеличила пазарната
стойност на поземлен имот с идентификатор 38978.900.779 по действаща кадастрална
карта на гр. К. и построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
тавански подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв. м.,
при граници и съседи: улица, В. С. Д., К. С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията
на населеното място. Претендира разноски.
На ответницата е бил
връчен препис от исковата молба с доказателствата, и в едномесечен срок от
връчването е постъпил писмен отговор. С него ответницата оспорва предявения
иск. Счита, че вече е осъдена за сумата 100000 лв., поради което въпросът е
решен и не следва да бъде пререшаван. Подозира, че искът преследва нетипични за
него цели. Твърди, че не се е противопоставила на подобренията, тъй като се е
страхувала от ищеца. Препраща към вече приключилото гр.д. № 669/2016г. на ОС-
София. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Ж., който
поддържа исковата молба и оспорва отговора. Представя писмена молба, с която
моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата не се
явява. Представлява се от адв. Р., който счита исковата молба е неоснователна,
тъй като с нея се прави опит да се пререши спор, който е решен с влязло в сила
съдебно решение. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка.
От
служебно изготвеното копие от Решение № 338/23.10.2017г. по гр.д. № 669/2016г.
на Софийския окръжен съд, влязло в сила на 18.11.2017г., се установява, че Л.К.С. с ЕГН **********
е осъдена да заплати на К.Г.Ц.
с ЕГН ********** сумата 100 000 лв. (част от претендирано вземане в общ
размер 152501 лева), на основание чл.
72, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС, представляваща част от сумата, с която се е увеличила пазарната стойност
на имот с идентификатор 38978.900.779 по действащата КК на гр. К. и построената
в имота двуетажна масивна жилищна сграда с тавански подпокривен обитаем
етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв. м., при граници и съседи: улица, В.
С. Д., К. С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията на населеното място, вследствие на извършените в имота подобрения.
Съгласно заключението по СТЕ,
изготвено от в.л. инж. Т.Д., общата стойност на СМР и подобренията в процесния
недвижим имот е 190417лв. Вещото лице е изразило становище, че увеличената
стойност на имота се формира само от стойността на подобренията, а сградите и
СМР се включват в оценката на имота, без да увеличават стойността му. Прави
извод, че увеличената стойност на имота би била 254000лв.
Разпитано
в открито съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че последната сума е
получена в резултат от добавяне
и на другите видове работи, които не увеличават стойността на имота, а тя се
увеличава само от подобренията. Сочи, че в първа и втора графа от таблицата,
съдържаща описание на подобренията, са отразени необходимите ремонтни и
строителни дейности. Уточнява, че е увеличила само подобренията с корекционен
коефициент 1,6 или 1,8 и така се получава сумата 254 000 лв. Подчертава,
че разликата спрямо оценката, дадена от вещото лице по предходното дело, се
дължи на корекционния коефициент, приложен заради подобренията, които
увеличават стойността. Изчислява, че сумата 254 000 лв. се получава от
увеличената стойност на имота към настоящия момент в резултат на извършени
подобрения с добавка на извършеното в имота строителство – гаражи и изкопни
работи, плюс дейности от графа 1 от таблицата (напр. външна и вътрешна мазилка,
входни врати), които са задължителни. Заявява, че ремонтът на тези компоненти
подобрява в известен смисъл имота и го запазва като такъв, но те не са
подобрения, увеличаващи неговата стойност. Обобщава, че, към настоящия момент,
увеличената стойност на имота изцяло с подобренията, които са увеличили
стойността, е 254 000 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В
настоящия случай, влязлото в сила Решение № 338/23.10.2017г. по гр.д. №
669/2016г. на Софийския окръжен съд е формирало сила на присъдено нещо за факта на
извършените подобрения в имот с
идентификатор 38978.900.779 по действащата КК на гр. К., тяхното
авторство, брой, вид и обем. Силата на присъдено нещо на това решение се
разпростира и върху обстоятелствата, че Ц. има качеството на недобросъвестен
владелец, който е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето
на С. като собственик на имота, поради което има право на обезщетение по чл.
74, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, както и относно наличието на
останалите кумулативни предпоставки за присъждане на такова обезщетение, а
именно - процесните подобрения да са трайно прикрепени към подобрявания имот и да съществуват към настоящия момент. Всички горни
обстоятелства не
подлежат на преразглеждане в настоящото производство.
По така изложените съображения, съдът
намира, че необхваната от силата на присъдено нещо и предмет на установяване в
настоящото производство е единствено увеличената
стойност на имота в резултат от процесните подобрения.
Същата се установява от
заключението по СТЕ, изготвено от в.л. Д..
В частта, с която вещото
лице е преценило, че увеличената стойност на имота се формира единствено от
тези дейности, които то е преценило като подобрения, увеличаващи стойността на
имота, обаче, съдът не цени това заключение поради следните съображения.
Критерият за подобрения се съдържа в т. 6 от ППВС № 6/1974г.,
съгласно която „подобрение на един имот е налице, когато вложените
труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му“.
Следователно, на преценка подлежи обстоятелството, дали измененията на вещта вследствие
действията на владелеца са увеличили ползата от нея, което я прави по- ценна за
потребителя и обективно увеличава стойността й като материален израз (оценка) на
тази полза. При това следва да се има предвид, че ползата е многоаспектно
понятие. То има както качествени характеристики (способността на имота да
задоволява нови нужди и потребности, които в предишното си състояние той въобще
не би могъл да задоволи – напр. изграждане на работилница, гараж, прокарване на
водопровод), така и количествени характеристики (способността на имота да
задоволява в по- висока степен нуждите и потребностите, за които той по начало е
бил пригоден, независимо от действията на владелеца – напр. повишаване на
енергийната ефективност на сграда чрез поставяне на изолация и/или на нова
дограма, наторяване на почвата за получаване на по- високи добиви, подмяна на
съществуваща електроинсталация, мазилка, настилка, покривна конструкция и др. с
по- качествени, по- здрави, по- надеждни или по- удобни такива).
В случая, по този критерий,
всички описани в заключението по СТЕ дейности и резултатите от тях
представляват подобрения, тъй като обективно увеличават полезността на
процесния имот и способността му да задоволява потребностите на обитателите
съобразно неговото основно предназначение.
Не може да бъде споделен
изводът на вещото лице, че стойностите на обектите, посочени в първите две
графи от таблицата към заключението, съставляват необходими разноски. По делото
не се твърди и не се доказва, че така предприетите действия са запазили
вещта от погиване или повреда, респ. са били необходимо условие за използването
й по предназначение. Няма никакви данни, въз основа на които да се приеме, че е
била налице обективна необходимост от извършването им, с цел предотвратяване погиването
или обезценяването на имота. Поради това и доколкото материализираният резултат
от тези действия безспорно повишава качеството на вещта и ползата от нея, няма
основание да му се отрече качеството на подобрение по смисъла на т. 6 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС.
Отделен е въпросът, че, според вещото
лице, част от извършените в имота СМР и СРР участват в стойността на имота
единствено с разходите по извършването им (т.е. с корекционен коефициент 1), а
други водят до увеличаване на тази стойност в по- голяма степен, отколкото разходите,
вложени за извършването им, поради което вещото лице е преценило, че за тях
следва да се приложи корекционен коефициент 1,6 или 1,8. Както се посочи по-
горе, всички описани нововъведения в процесния имот увеличават по съответен
начин неговата полезност, а следователно – и неговата стойност, поради което
имат качеството на подобрения, и това качество не може да бъде отречено
единствено поради експертната преценка за различната им относителна тежест при
формиране на увеличената стойност на имота.
Във връзка с това, съдът намира, че при
изготвяне на заключението е допусната терминологична непрецизност, която следва
да бъде отстранена, с цел изясняване на фактическата
обстановка и правилно
произнасяне по съществото на спора. В края на писменото си заключение в.л. Д. е
заявила, че увеличената стойност на имота се формира само и единствено от
стойността на подобренията, докато сградите и СМР се включват в оценката му,
без да увеличават неговата стойност, като, след закръгление, увеличената
стойност на имота би била 254000 лв. Същевременно, в открито съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че сумата 254 000 лв. е получена от стойността на
подобренията (в смисъла, който вещото лице влага в този термин) с добавка на
извършеното в имота строителство плюс задължителни дейности от графа 1 от
таблицата. В писмения текст на заключението са посочени и стойностите на
последните две пера (съответно 32387лв. и 52000лв.), а при защитата му в
открито съдебно заседание – и възможни корекционни коефициенти за стойността, с
която подобренията от последната колона на таблицата (106030лв.) увеличават
стойността на имота - 1,6 или 1,8. Анализирайки горните обстоятелства в контекста
на цялостното изложение, съдът намира, че действителният смисъл на използвания
от в.л. Д. израз „увеличена стойност на имота“ всъщност е „увеличението на
стойността на имота“. Този извод се налага от обстоятелството, че нито в
заключението, нито устните изявления на вещото лице, се обсъжда стойността на
имота без подобренията, нито общата му крайна пазарна стойност, формирана напр.
от стойността на земята, стойността на грубия строеж на жилищната сграда и
увеличението на стойността в резултат от подобренията. Следователно, предмет на
експертното заключение е само собствената стойност на подобренията и
увеличението на стойността на имота в резултат от тези подобрения. Първата от
тези две стойности е изрично посочена в заключението като 190417 лв. и, с оглед
приетото по- горе в мотивите, е формирана като сбор от стойността на „необходимите“
според вещото лице разноски (32387 лв.), стойността на сградите и СМР в двора (52000
лв.) и стойността на подобренията, увеличаващи стойността на имота (106030 лв.).
С оглед изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание, че по отношение
на последната стойност се прилага корекционен коефициент 1,6 или 1,8, съдът
намира, че посочената в заключението (и потвърдена в заседанието) крайна сума
от 254000 лв. (след закръгление) е формирана по следния начин:
32387+52000+106030*1,6=32387+52000+169648=254035лв.
За правилно разбиране на настоящите мотиви,
съдът още веднъж изрично подчертава, че в действителност тази стойност е не
„увеличената стойност на имота“ съгласно непрецизната формулировка на вещото
лице, а представлява увеличението на стойността на имота само в резултат от
извършените в него подобрения, като в това увеличение не се включва стойността,
която той би имал без процесните подобрения. Следователно, именно сумата 254000
лв. е „сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения“ по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗС и която владелецът има право да
претендира по реда на този законов текст.
При
това, като се има предвид, че по гр.д. № 669/2016г. на Софийския окръжен съд
вече е бил уважен частичен иск за заплащане на обезщетение за същите тези
подобрения в размер на 100000 лв., налице е основание за обезщетяване на
владелеца Ц. за остатъка от 154000 лв. Тъй като в настоящото производство се
претендира по- малка сума (52501лв.), предявеният иск е изцяло основателен, и,
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде уважен за
пълния претендиран размер.
Единствено
за пълнота на изложението съдът отбелязва, че, дори да се сподели извода на в.л.
Д. относно дейностите, квалифицирани като подобрения и увеличаващи стойността
на имота, искът пак би следвало да се уважи в пълния предявен размер, поради
следните съображения. Както се посочи по- горе, съгласно заключението по СТЕ,
собствената стойност на тези подобрения е 106030 лв., което означава, че, след
прилагане на посочения от вещото лице корекционен коефициент от 1,6,
увеличението на стойността на имота в резултат от тях би било 169648 лв. При съобразяване
с уважения частичен иск за заплащане на обезщетение за тези подобрения в размер
на 100000лв., на обезщетяване би подлежал остатъкът от 69648 лв., който отново
надхвърля размера на предявения в настоящото производство иск от 52501 лв.
Поради това и в тази хипотеза искът е изцяло основателен и следва да бъде
уважен така, както е предявен.
С
оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски в производството, каквито се
установяват в размер на 2100,04 лв. – държавна такса, 1000 лв. – заплатена част
от уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 2100лв., за която
договорът за правна защита и съдействие на л. 21 от делото служи като разписка,
и 300 лв. – депозит за изготвяне на заключение по СТЕ, т.е. общо 3400,04 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.К.С. с ЕГН **********
да заплати на К.Г.Ц. с ЕГН **********, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС,
вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС, сумата 52501
лв., представляваща част от сумата, с която се е
увеличила стойността на имот с идентификатор 38978.900.779 по КККР на гр. К. и
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 286 кв.м., вследствие на извършените в имота подобрения от страна на К.Г.Ц. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.К.С. с ЕГН **********
да заплати на К.Г.Ц. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 3400,04
лв.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
Съдия-
докладчик: