Р Е Ш Е Н И Е
номер IV – 138 02.07.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
втори юни, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1045 по описа за 2020
година
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Д.М.Г., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете П.Г.И., чрез адв. Владикова от БАК,
срещу Решение №485/05.02.20г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№6739/2019г., с което е отхвърлен иска за изменение на определената с
Решение № 1553/12.10.2015 г., по гр. дело № 5329/2015 г. по описа на Районен
съд – Бургас, издръжка, дължима от бащата
Г.И.Г., ЕГН: **********, в полза на детето П.Г.И., ЕГН **********, чрез
нейната майка Д.М.Г., ЕГН: **********, за сумата над 160 лева, до претендирания
размер от 300 лева.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му в отхвърлителната обжалвана част, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен в пълен размер.
Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил представените доказателства и не
е отчел реалните нужди на детето, при определяне на необходимата за месечната
му издръжка обща сума, в размер на 320 лева, която е крайно недостатъчна да
покрие нуждите от храна, облекло, транспорт, мобилни и интернет услуги,
отопление, здравословно състояние, образование и извънкласни занимания и др.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника Г.И.Г. на 10.03.20г. чрез адв.Георгиева,
назначена при условията на чл.47, ал.6 ГПК. В срока по чл.263, ал.1 е подаден
писмен отговор. В отговора се излагат съображения, че съдът е съобразил
представените доказателства, за да прецени, че нуждите на детето не са
нараснали; съобразил се е с възможностите на дължащия издръжка; с постановеното
решение интересите на детето са защитени в достатъчна степен.
Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас
не представя писмен отговор; в съдебно заседание не се явява чрез представител
и не изразява становище по депозираните жалби.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение
№1553/12.10.2015г. по описа на Районен съд Бургас. През време на брака им – на ***г.
е родено детето П.Г.И.. С посоченото съдебно решение, е утвърдено споразумение,
по силата на което родителските права над детето са предоставени на майката; на
бащата е определен режим на лични отношения и същият се е задължил да заплаща
месечна издръжка, в размер на 100 лева.
Ищцата
твърди, че ответникът не заплащал доброволно издръжката, поради което е била
сезирана Прокуратурата и е изплатил дължимата за една година сума наведнъж.
Сочи участие на детето П. в множество извънкласни форми на обучение, занимание
и развлечение, за които се заплащат такси. Представя множество доказателства, с
които удостоверява твърденията си. Заявява, че нуждите на детето са нараснали и
претендира осъждане на бащата да му заплаща месечна издръжка, в размер на 300
лева, считано от датата на предявяване на иска.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител оспорва иска по размер, с оглед
невъзможността да дава издръжка, в размер на 300 лева. Заявява възможност в
размер на 140 лева.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства,
намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно
– досежно размера на издръжката, дължима от бащата.
Съгласно
нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на 142 СК, размерът на издръжката
следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите на
издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Към настоящия момент, размера на минималната работна
заплата е 610 лева. Следователно размерът на минималната издръжка е 152.50
лева.
В настоящия
случай детето П. е на 11 години. От представените доказателства се установява,
че упражняващият родителската власт родител счита, че възпитанието,
образованието и социализацията на детето изискват участието му в множество
извънкласни форми на обучение и развлечение, а здравословното му състояние
налага високо квалифицирана медицинска помощ. Всичко това води до разходи,
по-високи от обичайните, които се заплащат постоянно, а не инцидентно. Следователно
нуждите на детето изискват издръжка в по-висок размер.
Въззивната
инстанция намира, че сумата, необходима за месечната издръжка на детето П. е
400 лева. Тази сума не следва да се разпределя поравно между родителите.
Ноторен факт е, че родителят, отглеждащ детето полага ежедневни грижи за неговото
изхранване, хигиена и възпитание, влага ежедневно средства в тази насока за
закупуване на храна, хигиенни средства и материали, заплащане на битови сметки
и др. Поради това на този родител следва да бъде възложен по-малък дял в
издръжката.
Обратно
– другият родител няма тази ежедневни ангажимент и разходи. Нещо повече - в
случая се установява, че ответникът не само не полага грижи за детето, а за
период от една година не е заплащал дори и определената му издръжка от 100
лева. Поради това той следва да участва в по-голям дял от издръжката. Бащата е
в трудоспособна възраст. По делото няма данни той да има здравословни проблеми,
които да препятстват възможността да работи и да реализира доходи. Няма данни
да има задължения за издръжка и спрямо други деца. Представените във въззивното
производство доказателства сочат, че той живее в чужбина и поддържа висок
стандарт на живот. При тези данни, въззивният съд намира, че месечна издръжка,
в размер на 250 лева не би му създала особени затруднения.
Ето
защо, при отчитане на нуждите на детето, възможностите на бащата и размера на
минималната работна заплата от 01.01.2020г., Бургаският Окръжен намира, че за
детето П. въззиваемият следва да заплаща издръжка, в размер на 250 лева.
Ето
защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично – в
отхвърлителната част над сумата от 160 лева, до размер от 250 лева. В
останалите части над 250 лева, до претендирания размер от 300 лева, решението
следва да бъде потвърдено.
Съобразно
уважената част от иска, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати: за
първоинстанционното производство - държавна такса, в размер на още 129.60 лева;
за въззивното производство - 108 лева.
Съразмерно
с уважената част от иска, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати разноските
на насрещната страна, в размер на още 360 лева, при заплатено от нея адвокатско
възнаграждение в общ размер на 600 лева за две инстанции.
В
полза на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на
ответника, следва да бъде определено възнаграждение, в размер на 100.00 лева,
платимо от бюджета на Бургаски окръжен съд. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати тази сума по сметка на Бургаски окръжен съд.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №485/05.02.20г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№6739/2019г. в частта, с което е отхвърлен иска над сумата от 160 лева, до
сумата от 250 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 от СК размерът на определената с Решение № 1553/12.10.2015
г., по гр. дело № 5329/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас ИЗДРЪЖКА, дължима
от бащата Г.И.Г., ЕГН**********, в полза на детето П.Г.И., ЕГН **********, чрез
нейната майка Д.М.Г., ЕГН**********, КАТО го УВЕЛИЧАВА на 250.00 (двеста и петдесет
лева) считано от датата на предявяване на
исковата молба – 12.08.2019г., до настъпване на законово основание за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО за разликата над присъдения размер от 250 лева, до пълния претендиран
размер от 300 лева.
ПОСТАНОВЯВА
в полза на адв.М.Георгиева, от бюджета на Бургаски окръжен съд, да се заплати
възнаграждение по реда на чл.47, ал.6 ГПК, в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА
Г.И.Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г., ЕГН********** сума, в размер на 360.00
лева – съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски районен
съд, сумата 129.60 лева – държавна такса, а по сметка на Бургаски окръжен съд –
сумата 108.00 лева - държавна такса и сумата 100.00 лева – възнаграждение за
особен представител.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.