РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Русе, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20254520200326 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. В. Г. от гр.Мартен, обл.Русе, против Наказателно постановление
№ 25- 1085- 000013 от 21.01.2025 г. на Началник група в ОДМВР Русе, Сектор Пътна
полиция, с което за административно нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание
чл.175 А ал.І пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.Жалбоподателят моли съда
да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението от
субективна страна.
Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2003 г., като е наказван многократно
за нарушения по ЗДвП.
На 24.12.2024 г., около 15.35 часа, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ ЦДИ
с рег.№ ***, жалбоподателят излизал от паркин на МОЛ Русе.Посоката на движение на Г.
била към ул.“Акад.Михаил Арнаудов“.В същото време на ул.“Потсдам“, в непосредствена
близост до паркинга, се намирал полицейски автомобил, с който изпълнявали наряд
1
полицейските служители К. К. и М. В. Същите лично възприели действията на жалб.Б. Г.,
състоящи се в умишлено форсиране на двигателя на управлявото МПС с „поднасяне“ на
задната му част последователно в посока в дясно и ляво.Незабавно след установяване на
тези фактически обстоятелства, жалбоподателят бил спрян за проверка на полицейския
патрул, при което срещу него бил съставен Серия GA АУАН № 3358510, сочещ нарушение
по чл.104 Б т.2 от ЗДвП.АУАН бил предявен, подписан без възражения и лично
връчен.Впоследствие била образувана прокурорска преписка в РП- Русе с оглед на данни за
извършено престъпление по чл.325 ал.3 от НК.Проверката приключила с постановяване на
отказ от образуване на наказателно производство за престъпление хулиганство, а
материалите били върнати в Сектор ПП ОДМВР Русе, където след преценка на събраните
доказателства било постановено обжалваното наказателно постановление.
В производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се твърди, че
не е извършил нарушение, а отклонението на автомобила му се дължи на неволно
приплъзване.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- ЗППАМ № 24- 1085- 000828 от 27.12.2024 г., Постановление на
прокурор от РП- Русе за отказ от образуване на наказателно производство, справка за
извършена проверка по докладна записка, мотивирана резолюция, докладна записка,
обяснения, АУАН № 3358510 от 24.12.2024 г., справка за собственост на МПС, справка за
нарушител, приетото и неоспорено заключение по назначената техническа експертиза,
показанията на К. К..Съдът дава вяра изцяло на тези гласни доказателства, тъй като намира,
че св.К. като очевидец е имал обективна възможност лично и непосредствено да възприеме
действията на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС.Достоверността на тези
свидетелски показания се потвърждава при съпоставката им с останалите писмени
доказателства, доказателствени средства и веществени доказателства. В производството
като свидетел е разпитана и съпругата на жалбоподателя- св.Н. Г.. Съдът не кредитира
нейните показания, като констатира, че на първо място няма безспорни доказателства това
лице да е очевидец на действията на жалб.Г.. Св.Г. твърди категорично, че се е движела със
своето превозно средство пред това на съпруга си, като е наблюдавала в огледалото за
обратно виждане през цялото време поведението му при управлението на леката
кола.Същевременно на снетите кадри в изготвената техническа експертиза не се установяват
тези обстоятелства досежно присъствието на описаното от Г. управлявано от нея МПС.При
това съдът приема, че показанията на тази свидетелка целят за потвърдят защитната теза на
жалбоподателя и не следва да бъдат ценени като обективни и достоверни.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация.По същество
същата се явява неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление
2
притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на
процесуалните правила. Налице е редовно съставен акт, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила според разпоредбите на ЗДвП, като съдът намира, че фактическите
констатации не са опровергани.Актът за нарушение е подписан с изрично отбелязване за
липса на възражения. Приетите за установени фактически обстоятелства не се опровергават
както от писмените, така и от гласните, веществени доказателства и доказателствени
средства.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.104 б ал.ІІ от
ЗДвП.Според този текст, на водачите на моторно превозно средство е забранено да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Очевидно в случая напълно умишлено жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, като
в качеството си на участник в движението и водач на МПС, е предприел и осъществил
действия, при които е извършил маневра, типична за автомобилно спортно състезание, без
да се намира при такива надлежно установени обективни условия. За такъв тип умишлено
виновно поведение свидетелстват не само полицейските служители, които са се намирали
на мястото на инцидента /в частност- св.К.К./, но и същото се установява от изготвената
експертиза, по която на снетите кадри е видно, че метеорологичните условия и състоянието
на платното за движение не предполагат риск от поднасяне на леката при обичайното й
управление според правилата на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка наложените административни наказания
са правилно и законосъобразно индивидуализирани в хипотезата на чл.175 а ал.І пр.3 от
ЗДвП, при която санкциите са абсолютно определени нормативно, като не са налице
основания за изменение на обжалваното постановление и в тази му част и същото се явява
обосновано и съответстващо на закона. Като съобрази разпоредбата на чл.84 от ЗАНН
вр.чл.189 ал.3 от НПК, съдът намира, че направените в производството разноски за вещо
лице- 218.26 лв., следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25- 1085- 000013 от 21.01.2025 г. на Началник група в ОДМВР Русе,
Сектор ПП Русе, с което на Б. В. Г. с ЕГН **********, от гр.Мартен, ул.“***, за нарушение
по чл.104 б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 а ал.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ от
право да се управлява МПС за сок от 12 /дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДАБ. В. Г. с ЕГН **********, от гр.Мартен, ул.“***, да заплати по сметка на
Районен съд- Русе, сумата от 218.26 /двеста и осемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/
за направени в производството разноски.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4