Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1543                              02.05.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6012 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1  ГПК.

Ищецът А.П.Д. твърди, че по реда на чл. 417 ГПК срещу него били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 13.01.2010г. за сумата 3400 лева. Било образувано изпълнително дело №202 /2011г. на ЧСИ ***. Счита, че вземането срещу него е погасено по давност, като се позовава на чл.531 ал.1 ТЗ, според който исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Моли да се установи, че не дължи сумите по изпълнението, включително и тези за законна лихва и разноски.

Ответникът Г.Х.Б. поддържа, че искът е неоснователен. Твърди, че в хода на изпълнителното дело са предприемани действия по изпълнението и са извършвани доброволни плащания от ответника поради което давността не е изтекла.

Съдът намери за установено следното:

На 23.03.2011г. срещу ищеца, бил издаден, по реда на чл.417 ГПК, изпълнителен лист за сумата 3400 лв. главница, законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г., както и 794 лв. разноски в производството. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са били издадени въз основа на запис на заповед от 13.01.2010г. с падеж 12.02.2011г /лист 30/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 29.03.2011г., ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ ***. С подадената молба взискателят възложил на частния съдебен изпълнител да извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и да определя начина на изпълнението и предприема необходимите изпълнителни действия /лист 29/. На 16.05.2011г. съдебният изпълнител наложил запор върху лек автомобил на длъжника /лист 38/. На 30.03.2011г. била изпратена призовка за доброволно изпълнение, която била връчен на 07.04.2011г. / лист 40/. На 16.05.2011г. в кантората на съдебния изпълнител се явил длъжника, който се запознал с материалите по делото и заявил, че желае да изплаща дълга си разсрочено, като внася сума от минимум 200 лева, месечно, считано от м. май на 2011г. Това обстоятелство било удостоверено с протокол на съдебния изпълнител от същата дата /лист 41/. На 06.07.2011г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи на 28.07.2011г., като призовката за това е била връчена на 12.07.2011г. / лист 47/. Следващото действие по изпълнителното дело е било предприето на 17.01.2014г. когато е бил нарочен опис на движими вещи на длъжника, а призовката за това била връчена на 30.01.2014г. /лист 57/. На 03.09.2015г. взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи и недвижими вещина длъжника / лист 65/. На 07.02.2017г. постъпила нова молба от длъжника за разсрочено заплащане на задължението, като същият поел задължението да преведе първата сума от 300 лева до 25.02.2017г. /лист 71/. На 24.08.2017г. взискателят изискал да бъде извършена справка и наложен запор върху банкови сметка на длъжника /лист 72/. На 17.06.2019г. взискателят отново поискал запор върху банкови сметки, като такъв бил наложен на 24.06.2019г. / лист 73, 76/. С писмо от 05.07.2019г. „УниКредит Булбанк“ АД уведомила съдебния изпълнител, че признава вземането и е блокирала сметките на длъжника / лист 77/.

Установява се от представените писмени доказателства, че по делото са направени три плащания с обща стойност 700 лева, както следва: 100лв. на 08.07.2013г., 300 лв. на 04.04.2017г. и 300 лв. на 19.04.2017г. / лист 80, 81/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Вземанията предмет на изпълнителното дело произтичат от запис на заповед, като съобразно чл. 531, ал.1 ТЗ се погасяват  с тригодишен давностен срок, който започва да тече от падежа на задължението – в случая от 12.02.2011 г. и е следвало да изтече на 12.02.2014г. Молбата за образуване на изпълнителното дело от 29.03.2011г. е прекъснала давността, предвид това, че с нея е овластен съдебния изпълнител да избира способа на изпълнение и да предприема изпълнителни действия служебно. Налагането на запор върху моторно превозно средство на длъжника на 16.05.2011г. също е прекъснало давността, от което е започнал нов тригодишен срок. В рамките на този срок на 12.07.2011г. са били предприети действие по извършване на опис на движими вещи, които също са прекъснали давността / лист 47/. При течението на новия давностен срок, на 17.01.2014г., давността е била прекъсната относно с насрочването на нов опис  /лист 57/. Този акт, прекъсва давността, защото представлява служебно предприето по силата на чл.18, ал.1 ЗННД действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Така новият срок на давност е трябвало да изтече на 17.01.2017г., но той също е бил прекъснат с молбата на взискателя от 03.09.2015г. /лист 65/, а след това и с молбата от 24.08.2017г. /лист 72/. След последното прекъсване давността за вземането следва да изтече на 24.08.2020г. Следва да се отбележи още, че последното предприето действие, прекъсващо давността е налагането на запор върху сметките на длъжника в УниКредит Булбанк АД, което е било осъществено от 24.06.2019г.

Поради изложеното следва да се приеме, че давността за вземането не е изтекла в хода на изпълнителния процес и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат /лист 79/.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.П.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес ***, адв. Е.И. против Г.Х.Б. ЕГН ********** с адрес *** относно признаване на установено, на осн. чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи сумите 3400 лв. представляваща главница по запис на заповед, издаден на 13.01.2010г. в гр. ***, с падеж на 12.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2011г. и 794 лв. разноски по делото за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №4910/2011г. по описа на Пловдивския районен съд, поради погасяването им по давност.

 

ОСЪЖДА А.П.Д. да заплати на Г.Х.Б., на чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала: Ц.В.