Р Е Ш Е Н И Е
гр. Радомир, 30.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен
съд, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 612 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК.
Образувано е въз основа решение № 20 от
19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 396 по описа на ПкОС за 2017 г., с
което въззивната инстанция е върнала делото на РдРС, друг съдебен състав за
произнасяне по реда на чл.247 от ГПК, относно допусната очевидна фактическа
грешка в решение № 32 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. на
РдРС, както и за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК по претенцията
на Й.Г.Б. с правно основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС и чл.59, ал.2 ЗЗД
вр. чл.60, ал.1 ЗН – останалите съделители да му заплатят сумата от 1220 лева,
представляваща заплатени от него данъци за делбените имоти за периода от 1993
г. до 2015 г.
Във връзка с дадените от въззивната инстанция
указания, съдът с определение от 04.06.2019 г. е открил производство по
отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 32 от
15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183 по описа на РдРС за 2013 г., както и
процедура за допълване на решението, в частта относно претенциите по сметките
предявени от съделителя Й.Г.Б., като с оглед
изясняване на неразрешената част от спора, на основание чл.250, ал.2 от ГПК е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В срока за отговор по откритите процедури по чл.247 и чл.250 от ГПК и в съдебно заседание ищцата Е.Г.П. не е взела становище и не е представлявана в съдебно заседание.
В срока за отговор по откритите процедури по чл.247 и чл.250 от ГПК и в съдебно заседание ответника Й.Г.Б. в депозирана по делото молба е заявил становище за основателност на процедурата по чл.247 от ГПК, като да бъде поправена допуснатата в постановеното от РдРС решение очевидна фактическа грешка.
В срока за отговор по откритите процедури по чл.247 и чл.250 от ГПК и в съдебно заседание ответника Р.М.П. не е взел становище и не е представляван в съдебно заседание.
В срока за отговор по откритите процедури по чл.247 и чл.250 от ГПК и в съдебно заседание ответника П.М.С. не е взела становище и не е представлявана в съдебно заседание.
Съдът
след като се запозна с данните по делото и прецени същите, приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството по делото е за делба във ІІ-ра фаза по извършването на делбата.
С молба рег. № 6183 при РдРС от 02.12.2015 г. съделителят Й.Г.Б. е предявил претенции срещу останалите съделители да му заплатят сумата от 4900.00 лева, представляваща направени от него подобрения в делбените имоти без съгласието на останалите съсобственици, изразяващи се в почистване и подравняване на терен на стойност от 2400.00 лева и засаждане и отглеждане на овощни насаждения на стойност от 2500.00 лева, както и останалите съделители да му заплатят сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща заплатени от съделителя данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г. Така предявената от съделителя претенция по сметките е приета за съвместно разглеждане в първото по делото заседание след допускането на делбата.
В мотивите на решение
№ 32 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС, съдът е
приел, че претенцията на съделителя Б. срещу
останалите съделители за заплащане на сумата от 4900.00 лева, представляваща
направени от него подобрения в делбените имоти без съгласието на останалите
съсобственици, изразяващи се в почистване и подравняване на терен на стойност
от 2400.00 лева и засаждане и отглеждане на овощни насаждения на стойност от
2500.00 лева, за изцяло неоснователна, но в диспозитива на решението (на стр.11
от същото), съдът е отхвърлил като недоказан иска по чл.346 от ГПК вр. чл.61,
ал.2 от ЗЗД на Б., против останалите съделители, за сумата от 4200.00 лева,
вместо предявената такава от 4900.00 лева.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
По отстраняването
на очевидна фактическа грешка по чл.247 от ГПК:
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля на съда и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята.
Съдебният акт се състои от две части-мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът - нейното външно изразяване.
Видно от мотивите на решението, съдът е приел цялата претенция на съделителя Б. срещу останалите съделители за заплащане на сумата от 4900.00 лева, представляваща направени от него подобрения в делбените имоти без съгласието на останалите съсобственици, но в диспозитива на решението, на стр.11, ред 13-ти от долу на горе, съдът е отхвърлил като недоказан иска по чл.346 от ГПК вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД на Б., против останалите съделители, за сумата от 4200.00 лева, вместо предявената такава от 4900.00 лева. От тук следва извода, че е налице разминаване между формираната правна воля на съда в мотивите на решението и цифрово посочената такава в диспозитива на същото, досежно размера на тази претенция, поради което поради което в конкретния случай е налице очевидна техническа грешка допусната в диспозитива на решението, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК, като в диспозитива на решенето, на стр.11, ред 13-ти от долу на горе вместо сумата от „4200.00 лева“, се чете „4900.00 лева“.
По
процедурата по чл.250 от ГПК.
Съгласно чл.250, ал.1 от ГПК, постановеното от съда решение може да бъде допълнено, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Непълен е този съдебен акт, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото.
В конкретния случай, при постановяване на решение № 32 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС съдът не се е произнесъл по претенцията на Й. Г. Б. за осъждане на останалите съделители да му заплатят сумата в размер на 1200.00 лева, представляваща заплатени от съделителя данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г. Тази претенция е с правно основание чл.346 от ГПК вр. чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 от ЗН, по която съдът е намерил, че следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Макар, че в решение 20 от 19.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 396/2017 г. на ПкОС, въззивната инстанция е приела, че съделителят Б. е предявил претенцията да му бъдат заплатени платени данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г. в размер на 1220.00 лева, то видно от приложената по гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС молба с рег. № 6183 от 02.12.2015 г., с която съделителят я е предявил, съдържаща се на стр.88 от посоченото дело, същата е предявена за сумата в размер на 1200.00 лева, поради което и настоящият съдебен състав ще се произнесе до този предявен размер. По гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС, тази претенция не е изменявана по реда на чл.214 от ГПК, поради което и в хода на това дело, размерът на така предявената претенция не е променян. Ето защо тази претенция следва да бъде разгледана до този предявен размер от 1200.00 лева.
Разгледана по същество, съдът намира претенцията на съделителя Б. за неоснователна, по следните съображения:
Всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си. Доколкото в случая, се сочи че съделителят Б. е заплащал дължими данъци в периода от 1993 г. до 2015 г. на стойност от 1200.00 лева, то и негова беше доказателствената тежест да установи тези свои твърдения, в който смисъл са и указанията на съда, дадени при разпределението на доказателствената тежест.
По делото не се събраха доказателства, от които да може да се установи, че действително в периода от 1993 г. до 2015 г., съделителя Б. *** на стойност от 1200.00 лева, поради което претенцията е недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед горе изложеното решение № 32 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС, в диспозитива на същото следва да бъде допълнено, като претенцията бъде отхвърлена.
Що се отнася до дадените от въззивната
инстанция указания за провеждане на процедура по теглене на
жребий, и отмененото определение № 272/03.05.2017 г., постановено по
гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС с определение № 702 от 17.10.2018 г., постановено
по в.ч.гр.д. № 566 по описа на ПкОС за 2018 г., касаещо направени от страните разноски,
тъй като с настоящето решение не се приключва извършването на делбата, съдът
ще се произнесе по същите при постановяване на крайният съдебен акт, с който се
приключва извършването на делбата, и след влизане в сила на настоящето решение.
Това е така, тъй като към настоящия момент разноските на страните все още не
могат да бъдат определени окончателно.
Независимо от горното, тъй като при постановяване
на решение № 32 от 15.03.2017 г., по гр.д. № 1183/2013 г. на РдРС, съдът не е
изчислил дължимата държавна такса върху претенцията по сметките с правно
основание чл.346 от ГПК вр. чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.60,
ал.1 от ЗН, то върху съделителя Й.Г.Б. на основание чл. 355 от ГПК, чл.
71 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, следва да бъде възложена
държавна такса в размер на 50.00 лева, върху така разглежданата претенция
по сметките, която следва да бъде заплатена по сметка на РдРС.
Воден от горното и на основание чл.247 и чл.250 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка допусната в решение № 32 от15.03.2017
г., постановено по гр.д. № 1183 по описа на РдРС за 2013 г., като на стр.11, ред 13-ти от долу на горе, вместо сумата от „4200.00 (четири
хиляди и двеста) лева“, се чете
„4900.00 (четири хиляди и деветстотин) лева“.
ДОПЪЛВА решение № 32 от15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183 по описа на РдРС за 2013 г., като:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.346 от ГПК вр. чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 от ЗН от Й.Г.Б., ЕГН ********** *** за осъждане на Е.Г.П., ЕГН ********** ***; П.М.С., ЕГН ********** *** и Р.М.П., ЕГН ********** *** да му заплатят сумата в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща заплатени от съделителя данъци за делбените имоти за периода от 1993 г. до 2015 г.
ОСЪЖДА Й.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РдРС сумата в размер на 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху отхвърлената претенция по сметките с правно основание чл.346 от ГПК вр. чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.60, ал.1 от ЗН, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я заплати доброволно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./