№ 8710
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110101231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т, с която срещу С. Т. С. са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 1469,37 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2020 г. до
м.04.2022 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 08.01.2024
г. до изплащане на вземането; сумата от 275,97 лева, представляваща обезщетение
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия; сумата от 43,86 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.12.2020 г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до
изплащане на вземането; и сумата от 10,67 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2021 г. до 06.12.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
1
който се отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му по делото особен представител, с който оспорва предявените искове по
размер при твърдения за значително завишаване на месечните задължения и
изравнителните сметки. Релевира възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове
Третото лице – помагач Т изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявените искове се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия
в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост
на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно
и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
2
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетите като писмени доказателства по делото – удостоверение за
идентичност от 25.01.2012 г., издадено от Столична община, район Връбница, и
договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на Наредба за
държавните имоти, се установява, че на 16.10.1989 г. собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в **, е била придобита
от Т. С. А. и Е. К. А..
3
Видно от служебно извършени по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справки, Т.
С. А. е починал 11.02.2019 г., а Е. К. А. – на 27.03.2023 г., като след смъртта си и
двамата са оставили за свой единствен наследник по закон сина си С. Т. С., който по
силата на наследственото правоприемство е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот (арг. от чл. 5 ЗН).
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект.
За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на
СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно,
компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за
процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на
1469,37 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е
погасено чрез плащане.
С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция за главница за доставена
топлинна енергия е доказана по своето основание, което от своя страна обуславя и
разглеждане на своевременно релевираното от ответника възражението за погасяване
по давност на съдебно предявеното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
4
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / давността е спряна
в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Настоящото производство е образувано с факта на подаване на исковата молба в
съда – на 08.01.2024 г., поради което и с оглед приложение на нормите на чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната,
както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася
само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 08.01.2024 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
непогасени по давност са всички предявени вземания за процесния период /м.12.2020
г. – м.04.2022 г./, поради което съдът намира за неоснователно релевираното в обратен
смисъл възражение на ответника.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1469,37 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.01.2024 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От приетите и неоспорени по
делото доказателства се установява, че начислената сума за услугата дялово
разпределение за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на 43,86 лева.
По делото не се твърди и не се установява посоченото задължение да е погасено
чрез плащане. Същото не е и погасено по давност. Предвид изложеното, искът за
5
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи изцяло за
пълния предявен размер. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г. до окончателното
плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове се предпоставя от наличие на главно
задължения и забава в погасяването им.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на Т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Предвид изложеното, исковете
за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
6
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
739,85 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, адрес: **, да заплати на Т, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
сумата от 1469,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, находящ се в **,
аб. № **, ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 43,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
08.01.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу С. Т. С., ЕГН **********, адрес: **, искове с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 275,97 лева, представляваща обезщетение забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата от 10,67 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.02.2021 г. до 06.12.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, адрес: **, да заплати на Т, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом, сумата от 739,85 лева, представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – Т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8