№ 3565
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110110144 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на Д. Р., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита
спрямо молителката от ответника и брат на молителката И. Р., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че Д. и И. са брат и сестра. Ответникът проявявал агресия към
молителката от 5-6 години, изразяващо се в заплахи и физическо насилие.
Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо
молителката:
На 24.08.2025 г. г. около 22.00 часа в гр. Варна, ответникът след употреба на
марихуана няколко пъти ударил молителката с ръка по лицето и тялото, хванал я за
врата и започнал да я удушава, после й се развикал.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период
предизвикват страх за живота и здравето на молителката и детето, поради което се моли за
постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.
В хода на о.с.з. молителката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се
от майка й О. П., чрез която поддържа сезиралата съда молба и моли за уважаването й.
Ответникът, редовно призована за същото о.с.з., не се явява лично и не се
представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че Д. Р. и И. Р. са брат и сестра, който факт се установява и от
служебно извършената справка в НБД „Население“ /л. 4 и л. 10/.
Представена е декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която са декларирани сочените в
исковата молба твърдения на молителката.
От служебно извършената справка се констатира, че срещу ответника не са водени
други дела и не са налагани мерки по ЗЗДН.
На 12.09.2025 г. по делото е постъпила справка от ОД на МВР – Варна, от която е
видно, че след направени справки в АИС „Документооборот“ за периода от 01.01.2020 г. до
10.09.2025 г. е установено следното:
1
- ДП № 1091/25.08.2025 г. по описа на Второ РУ-Варна, образувано по чл. 131, ал. 1,
т.5а от НК във връзка с жалба от Д. Р., за нанесена лека телесна повреда от брат й И. Р. в
условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и
тялото, и я душил. На 04.09.2025 г. досъдебното производство е изпратено в РП-Варна;
- Вх. № 436000-15139/27.08.2025 г. по описа на Второ РУ-Варна – Заповед за
незабавна защита № 169/27.08.2025 г. срещу И. Р., да се въздържа от домашно насилие
спрямо Д. Р.. Регистриран е протокол за предупреждение рег. № 436р28294/28.08.2025 г. за
спазване на Заповед за незабавна защита № 169/2025 г. срещу лицето И. Р..
- Вх. № 433000-4759/28.02.2023 г. по описа на Първо РУ-Варна – жалба от О.
Евгениевна срещу сина й И. Павлович Рубинцев. Преписката е изпратена в РП-Варна.
На 12.09.2025 г. по делото е постъпила справка от Районна прокуратура – Варна
относно депозирани жалби и сигнали срещу И. Р., от която е видно, че към настоящия
момент ДП № 1091/2025 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВРВарна е висящо, съответно
се води разследване, като няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
От изисканата справка за съдимост /л. 42/ е видно, че ответникът не е осъждан.
От изисканото удостоверение от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е видно, че ответникът
не се води на психиатричен отчет.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях
в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза
защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от
домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-
4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от
ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не
разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран,
съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за
съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в
закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или
ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не
само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и
специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди
на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира
както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието
на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано –
по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние,
което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за
приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката
насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН
има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и
на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника,
като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
2
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други
доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.
В разглеждания казус молителката твърди, че на 24.08.2025 г. в семейното им
жилище, находящо се в гр. Варна, по отношение на нея са осъществени актове на физическо
и психо-емоционално насилие от ответника, с когото са роднини по съребрена линия от
втора степен – брат и сестра.
В случая агресивното поведение на ответника на 24.08.2025 г. в гр. Варна, от една
страна, не се опровергава от последния, доколкото не са ангажирани никакви доказателства
в тази насока, от друга страна, се установи по несъмнен начин от представените и изискани
писмени документи. Цялата доказателствена съвкпупност е в унисон с декларацията по чл.
9 от ЗЗДН.
Горепосочените случаи, анализирани съвкупно, проявяват белези на физическо,
психическо и емоционално противоправно деяние на ответника, пряко към молителката,
поради което и тъй като не могат да бъдат толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях
следва да се даде защита на пострадалите, която освен да я превентира следва да даде ясен
сигнал на ответника за недопустимост на такова поведение.
Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност,
която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната
отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се
преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и
превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде
санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е
обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки. При избора на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката
няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да
преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото
лице. В конкретния случай се касае за упражнено физическо и психо-емоционално насилие
върху молителката, което се отличава с висок интензитет на въздействие върху последната,
имайки предвид обстоятелството, че физическото насилие е обусловило чувство на болка и
страдание; актовете на насилие са осъществени не за първи път.
Крайният извод на съда е, че следва да се вземат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3,
т. 4 от ЗЗНД за срок от 10 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при
издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19 от ЗЗДН по арг. от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН,
т.е. за срок от 9 месеца.
Следва да се отбележи, че сама по себе си мярката по т. 1 е безсрочна и всяко нейно
нарушение ще съставлява /обективно/ престъпление по Наказателния кодекс, което е
основание за реализирането на наказателната отговорност на ответника чрез налагане на
углавно наказание „лишаване от свобода“ – арг. от чл. 296 от НК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди държавна такса в размер от 25.00 лева, която остава в тежест на
ответника.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита спрямо Д. Р., ЕГН ********** от ответника И. Р., ЕГН
**********, КАТО
ЗАДЪЛЖАВА И. Р., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Р., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
3
ОТСТРАНЯВА И. Р., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище в ***, за
срок от 9 /девет/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И. Р., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от 9 /девет/
месеца Д. Р., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и
следните адреси:
- *** – жилището, в което молителката живее;
ЗАБРАНЯВА на И. Р., ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалото
лице Д. Р., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 9 /девет месеца/, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Р., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на
осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Д. Р., ЕГН ********** заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Варна, в
седемдневен срок от получаване на съобщението по арг. от чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и ТР №
12/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4