№ 95
гр. Кюстендил, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора ВЛ. М.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600064 по описа за 2022 година
Прокурор при РП Кюстендил протестира присъда № 20 от 06.12.2021г.,
постановена по нохд 662/2021г. по описа на Районен съд Дупница, с която
подсъдимия Л.Н.Д. от с.Мало село, общ.Бобов дол, е признат за невинен в
извършване на престъпление от общ характер по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК, като
е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Изразява се становище за
необоснованост и неправилност на присъдата, като се иска отменянето й и
постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен
и осъден по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил поддържа
протеста, като изразява становище за отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на нова такава, с която Д. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение в съответствие с изложеното в протеста.
Подсъдимият настоява за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и
1
в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е изяснена от страна на първоинстанционния
съд, като по делото са събрани в съответствие с процесуалния ред всички
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. На
базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичен и
последователен анализ на доказателствения материал, първоинстанционният
съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимия Л.Н.Д. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в
обвинителния акт престъпление от общ характер по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК.
Изводите на съда са последователни и обосновани, като почиват на вярна
интерпретация на доказателствата по делото.
Изложената от районния съд фактическа и правна обстановка
Окръжният такъв приема напълно изяснена. От събраните по делото
доказателства се установява накратко следното:
Подсъдимият Л.Д. е роден на 20.07.1964г. и живее постоянно в с.Мало
село, общ.Бобов дол и е неосъждан. Преди години е работил като полицай в
РУ МВР гр.Бобов дол.
В нощта на 15 срещу 16 август 2020г. подсъдимият многократно се
обаждал на телефонен номер, използван от РУ МВР гр.Бобов дол за подаване
на сигнали за извършени престъпления. Вместо подаване на такива сигнали,
Д. отправил обидни думи към дежурния служител. След няколко дни – на
19.08. вечерта, подсъдимият се обадил на няколко пъти от мобилния си
телефон с № ********** на национален телефон 112, като отново не подал
сигнал за спешен случай, а прекъсвал разговора след няколко несвързани или
неясни фрази.
По повод на тези му обаждания от Началник Група „ОП“ при районното
управление било разпоредено на полицейски служители да посетят Д. в дома
му за връчване на предупредителен протокол по чл.65 ЗМВР. На 20.08.2020г.
около обяд св.И.Р., В.К. и С.Ш. отишли със служебен автомобил в с.Мало
село и спрели пред къщата на подсъдимия. Подали звуков сигнал и Д. излязъл
на улицата. Р. го попитал защо е използвал дежурната линия не по
предназначение, на което подсъдимият отговорил : „Защото сте рекетьори“ и
блъснал папката, в която полицаят държал служебна документация –
горепосоченият протокол, бланки и др.
2
Непосредствено след това подсъдимият понечил да се прибере обратно
в къщата, но св.Шейнов отправил към него устно разпореждане да остане на
място. Д. не изпълнил това разпореждане, а започнал да вика, да удря и да
блъска полицейските служители. Отново бил предупреден от полицаите - да
преустанови тези си действия, но не се подчинил, което довело до неговото
задържане с използване на белезници. По време на задържането продължил
да се съпротивлява и опитвал да удари полицаите.
Виковете му били чути от св.А.М. – негова съседка, която погледнала
към улицата. Видяла, че Д. стои до бял полицейски автомобил, а ръцете му
били зад гърба с поставени белезници.
След качването му в служебния автомобил, подсъдимия бил
транспортиран до управлението, където отказал да получи предупредителния
протокол и с оглед на оказаната съпротива бил задържан за срок до 24 часа,
считано от 12.20ч.
Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и не се различава от приетата от
страна на районния съд.
Въззивният съд се солидаризира в пълна степен с извода на РС
Дупница, че подсъдимия Л.Д. не е извършил престъплението по чл.325 ал.2
вр.ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение. Действията на Д. в
конкретния случай, макар и до известна степен непристойни – същият е
буйствал и удрял полицейските служители, не са грубо нарушаващи
обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото. В
посоченото от страна на прокурора в подадения протест постановление №2 от
29.06.1974г. на Пленума на ВС на РБ е застъпено виждането, че за да са
налице грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към
обществото, то деецът следва да изразява брутална демонстрация против
установения ред, да нарушава важни интереси и да изразява открито висока
степен на неуважение към личността.
Очевидно е, че деянието на Д. не се отличава с тези признаци и не
осъществява изпълнителното деяние на престъплението хулиганство. Още
повече, квалифициращият признак – деянието да е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, е налице когато деецът не прекратява действията по
чл.325 ал.1 НК, независимо от намесата на такива органи.
3
По тези съображения, изложените от страна на прокурора доводи не
могат да бъдат споделени. Съпротивата на подсъдимия спрямо полицейските
служители е била предизвикана не от опитите им да преустановят негови
непристойни действия по смисъла на чл.325 ал.1 НК, а от действията им по
връчване на протокол, а впоследствие – и на действията им по неговото
задържане.
Извън изложеното, на досъдебното производство и при разглеждане на
делото от страна на първоинстанционния съд не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, което да налага отмяна на
присъдата.
От друга страна, окръжният съд не споделя преценката на решаващия
такъв по чл.301 ал.4 НПК, изложена в мотивите към протестираната присъда,
а именно – че разпоредбата на чл.305 ал.6 НПК не е приложима. Напротив, от
събраните по делото доказателства се установява, че деянието на подсъдимия
Д., макар и да не осъществява престъпния състав по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК,
съставлява административно нарушение по чл.257 ал.1 ЗМВР. А именно,
освен другите си действия – викане, блъскане и удряне, посочени от
прокурора в обвинителния акт като проявления на съпротивата срещу орган
на властта, на практика подсъдимият не е и изпълнил разпорежданията на
полицейски органи – св.И.Р., В.К. и С.Ш., да остане на място, както и да
преустанови действията си, като тези разпореждания са направени в
изпълнение на функциите им и извършеното не съставлява престъпление.
Предвид изложеното, въззивният съд приема че РС Кюстендил е
постановил присъда, която в едната си част следва да бъде изменена в горния
смисъл, като на основание чл.305 ал.6 НПК на Д. се наложи административно
наказание глоба от 200 лв – за извършване на административно нарушение по
чл.257 ал.1 ЗМВР.
В останалата й част протестираната присъда следва да бъде потвърдена.
На основание чл.337 ал.2 т.4 вр.чл.334 т.3 вр.чл.306 ал.5 НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ присъда № 20 от 06.12.2021г., постановена по нохд 662/2021г.
по описа на РС Дупница, в частта й относно приложението на чл.301 ал.4
НПК, като:
На основание чл.305 ал.6 вр.чл.301 ал.4 НПК НАЛАГА на Л.Н.Д., ЕГН
**********, административно наказание „глоба“ от 200 лв – за извършено на
20.08.2020г. в с.Мало село, общ.Бобов дол, административно нарушение по
чл.257 ал.1 ЗМВР.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на протестиране и обжалване.
До страните да се изпратят съобщения по чл.340 ал.2 НПК, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5