Р Е Ш Е Н И Е
260284/21.6.2021г.
21.06.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 27 (двадесет и седми) май Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 104 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл.
422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При
условията на евентуално съединяване на искови претенции, са предявени и искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България твърди, че на 22.01.2016 г. сключило с ответницата П.Д.А.
договор за потребителски заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта. Било предвидено, че
кредитополучателката може да ползва кредитна карта с максимален кредитен лимит
в размер на 10000,00 лв., като този договор ще произведе действие след
извършване на първата трансакция. Такава била осъществена от ответницата на
28.07.2016 година. Съобразно предвиденото в договора, месечни погасителни
вноски се извършвали до 1-во число на месеца, най-малко в размера, конкретно
посочен в тарифата. Било предвидено и че при забава в плащанията, заемателят
дължи обезщетение за забава. А. преустановила плащанията по договора за
кредитна карта на 01.09.2016 г. Поради това, ищцовото дружество обявило кредита
за предсрочно изискуем. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване
на такава по ч.гр.д. № 2380/2020 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на
А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата
на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват
следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2380/2020 г. по описа на ШРС: в размер на 903,22
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредитна
карта от 28.07.2016 г.; в размер на 267,82
лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 01.09.2016 г. до
13.11.2017 г. върху заета сума по договор за кредитна карта от
28.07.2016 г.; в размер на 259,46 лв., представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 13.11.2017
г. – 23.10.2020 г. по договор за кредитна карта от 28.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 27.10.2020 г. до окончателното плащане,
като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. При условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни претенции, моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата П.А. да му
заплати цитираните по-горе суми,
както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. Счита, че между страните не се създало облигационно отношение, тъй като приложението към договора за кредит не е подписано от А.. Липсвали доказателства за осъществена трансакция от ответницата. Освен това, липсвали доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли, претенциите, вкл. и предявените при условията на евентуалност, да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от приложения по
делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12619388
от 22.01.2016 г. е, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София предоставило
на П.Д.А. сума в размер на 408,24 лева. В чл. 12 от договора е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000,00 лв., като всички задължения,
свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат само след активирането
от кредитополучателя на издадена кредитна карта. Според чл. 14,
кредитополучателят може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера
на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция представлява усвояване на
договора за револвиращ кредит. В чл. 16 е посочено, че за ползване на кредитния
лимит кредитополучателят заплаща годишна лихва върху усвоената сума, като плаща
и всички такси за ползването на кредита. Лихвата и таксите са посочени в
приложение по т. 21 от договора. Според чл. 18, кредитополучателят плаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, като
минималната месечна вноска е посочена в приложението. По делото е представено
Приложение към описания по-горе договор, в което са описани задълженията на
страните по договора за издаване и ползване на кредитна карта, вкл. и размера
на минималната месечна погасителна вноска и дължими такси. Описаното приложение
не е подписано от П. А.. Видно от приложената покана от 16.11.2017 г., ищецът
поканил ответницата да изпълни задълженията си, като липсват доказателства за
изпращането й.
От приложеното ч.гр.д. № 2380/2020
г. по описа на ШРС се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България подало
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 27.10.2020 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260267/13.11.2020
г. срещу ответницата за сумите, предмет на предявените в
настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 27.10.2020
г. до окончателното плащане и за разноски в общ
размер 78,61 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на А.
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата П.Д.А. в
качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260267/13.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 2380/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните
искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за издаване и
ползване на кредитна карта от 28.07.2016 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2380/2020 г. на ШРС
и представените писмени документи в настоящото исково производство.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 22.01.2016
г. между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София и ответницата П.Д.А. бил
сключен договор за потребителски кредит. В клаузите на този договор била
предвидена възможност на кредитополучателя да бъде предоставена кредитна карта
с кредитен лимит до 10000,00 лева. Според цитираните по-горе разпоредби на
договора, същите препращат към приложение по т. 21, в което са описани
размерите на минималните погасителни месечни вноски и всички дължими такси по
договора за кредитна карта. Ищецът твърди, че на 28.07.2016 г. настъпило
предвиденото в договора за потребителски кредит условие за възникване на
задълженията на страните и по договора за кредитна карта, а именно –
ответницата извършила първата трансакция с предоставената й кредитна карта. По
делото, обаче, не са представени никакви доказателства в подкрепа на това
твърдение. Още повече, основателно е възражението на особения представител на
ответницата, че представеното приложение не е подписано от П.А.. Тоест,
ищцовото дружество не доказва възникването и съществуването на твърдяната
облигационна връзка между страните, обосноваваща наличие на задължения за ответницата
за плащане на дължими суми по договор за издаване и ползване на кредитна карта.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията се явява неоснователна
и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователността
на иска за главница, обоснована с липсата на валидно сключен договор за
издаване и ползване на кредитна карта, неосноватилни се явяват и акцесорните
искове за дължими договорни лихви и обезщетение за забава. Неоснователни са и
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, също обосновани с
твърдението на ищеца за наличие на валиден договор с ответницата.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с
ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София,
жк. „М
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу П.Д.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
ЗА ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ от П.Д.А. в размер на 267,82
лв. (двеста шестдесет и седем лева и 82 стотинки), представляващо парично
задължение за
плащане на лихва за периода 01.09.2016 г. до 13.11.2017 г. върху заета сума по договор за издаване и ползване на кредитна карта
от 28.07.2016 г. сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260267/13.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 2380/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу П.Д.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от П.Д.А. в размер на 259,46 лв. (двеста петдесет и девет лева и 46 стотинки),
представляващо парично задължение за плащане на обезщетение
за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 13.11.2017 г. –
23.10.2020 г. по договор за издаване и ползване на кредитна карта от
28.07.2016 г. сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260267/13.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 2380/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу П.Д.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата 903,22 лв. (деветстотин и три лева
и 22 стотинки), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за издаване и ползване на
кредитна карта от 28.07.2016 г. сключен между страните, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК **** срещу П.Д.А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
за сумата 267,82
лв. (двеста шестдесет и седем лева и 82 стотинки), представляващо парично
задължение за
плащане на лихва за периода 01.09.2016 г. до 13.11.2017 г. върху заета сума по договор за издаване и ползване на кредитна карта
от 28.07.2016 г., сключен между страните, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу П.Д.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за сумата 259,46
лв. (двеста петдесет и девет лева и 46 стотинки), представляващо парично
задължение за
плащане на обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в срок, за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г. по договор
за издаване и ползване на кредитна карта от 28.07.2016 г., сключен между
страните,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен
съдия: