Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260408
/ 17.10.2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ,
ХХХІІІ-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на 02.09.2022 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар МИГЛЕНА М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 787/2021г. по описа на Районен
съд гр. Варна, ХХХІІІ-ти състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата
Д.С.Д. ЕГН **********, с адрес ***8, срещу ответника М.К.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, уточнена с молба с
вх.№ ****., с която съдът е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искови
претенции, с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД,
ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА общо от 3116.49 лева, с която се обогатил за нейна
сметка и представляваща
сбор от сумите:
-171,70лв.,
за платени задължения на М.Д. *** за периода 2017 г. - 2020 г., от които 104,67лв.
за местен данък върху недвижимите имоти и 4,25лв. начислена от общината лихва
за забава върху данъците, и 60,75лв. за местни такси за битови отпадъци и 2,04лв.
начислена от общината лихва за забава върху таксите, по разписка № ****/********.
-722,23лв.,
за платени задължения на М.Д. *** Дол за периода от 2019 г. до 2020г. , от
които 665,64лв. местен данък върху автомобилите и 13,76лв. начислена от
общината лихва за забава върху данъците, 16,94лв. за местен данък върху недвижимите
имоти и 25,89лв. за местни такси за битови отпадъци, по разписка №****г.
-553.95 лева,
представляващи сбор от дължимата се от ответника част от заплатени от ищцата
задължения на наследодателя на ответника **** за местни данъци за недвижими
имоти за периода 2012г. -2016г. по приходна квитанция №****от 04.04.2017г. - за
сумата от 318.53 лева, местен данък върху МПС за 2018г. към ****по разписка № ****от
04.06.2018 г. - 26.6 лева, местен данък за МПС за 2018г. по разписка № ****от
30.10.2018г. за сумата от 208.76 лева.
-1 668.61 лева,
представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от ищцата
лизингови вноски към **** ЕООД по договор за финансов лизинг № ****от
04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба
- 22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.
Отправено е и
искане за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Сочи, че ответникът е
брат на съпруга на ищцата - **** К.Д..
През периода 2018
г. - 2020 г. ,ищцата
сочи, че със свои лични средства е
погасявала задължения за:
-местните данъци и такси за имотите,
находящи се в с.****, общ. Варна, за които ответникът има запазено право на
ползване, както и за имоти, находящи се в гр. Варна, които притежава в
собственост.
-местните данъци и такси на
недвижими имоти, находящи се в с.****, общ. ****, от които ответникът притежава 1/6 идеална част като наследник на ****, починал на 22.10.2018 г.
-данъците за притежавани от
ответника и неговия баща **** моторни превозни средства. Ищцата е погасила
задължения на **** през 2018 г. със свои
лични средства, които не са й били възстановени от задълженото лице . Ищцата
сочи, че е заплащала посочените задължения със знанието и съгласието на
задължените лица и при условие заплатените суми да й бъдат възстановени. Поради
това оригиналите на платежните документи се намират у нея. Отделно
от това, ищцата сочи, че е заплатила и начислени на ****, баща на ответника,
местни данъци и такси към Община Варна и Община ****, както и лизинговите вноски към „****" ЕООД по
Индивидуален договор за финансов лизинг № ****/ 04.05.2016 г., сключен от ****, за което са съставяни вносни
бележки. Ответникът, в качеството си на наследник на ****, заедно с **** К.Д. и
****, се настоява, че носи отговорност за 1/3 ид.ч. от задълженията на наследодателя си.
Заплатени от ищцата лизингови
вноски, са посочени, както следва:
|
дата |
вноска |
|
22.10.2018 |
586.12 |
|
21.1.2019 |
593 |
|
14.2.2019 |
293,06 |
|
6.4.2019 |
293,06 |
|
22.4.2019 |
293,06 |
|
19.6.2019 |
293,06 |
|
15.7.2019 |
310 |
|
20.8.2019 |
293,06 |
|
13.9.2019 |
293,06 |
|
10.10.2019 |
293,06 |
|
6.11.2019 |
293,06 |
|
2.12.2019 |
293,06 |
|
3.1.2020 |
293,06 |
|
10.2.2020 |
293,06 |
|
5.3.2020 |
293,06 |
Общата сума на погасените от ищцата
лизингови вноски, се сочи, че възлиза на 5005,84лв. От тях, М.Д., в качеството си на един от тримата
наследници на **** с равни дялове помежду им, следва да възстанови на ищцата 1/3 ид.ч., или 1668,61 лв.
До
датата на подаване на исковата молба, ищцата сочи, че М.Д. не й е
възстановил заплатените от ищцата суми, с които са били погасени негови лични задължения
и припадащата му се част от задължения на неговия наследодател ****. Поради
това, ищцата настоява, че за нея възниква правен интерес да предяви против М.К.Д.
иск за възстановяване на посочените по-горе суми, с които са били погасени
задължения на М.Д., сборът на които е:
893,93 + 553,95 + 1668,61 = 3116,49 лв., с които същият се е обогатил
неоснователно.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът М.К.Д. ЕГН **********, чрез процесуален представител А.П. -
адвокат от ВАК, със съдебен адрес:***. Офис 2, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който отправя искане за отхвърляне на молбата, като неоснователна. Не оспорва, че ****
К.Д. е брат на М.К.Д., както и че ищцата е съпруга на **** Д..
С
отговора ответника оспорва, че ищцата в периода 2018 - 2020г. със свои лични
средства, е заплатила задължения на самия него за местни данъци и такси в
описаните имоти. Всички местни данъци и такси, се настоява, че са заплатени от М.К.Д.,
съпругата му ****Д.. По отношение на претендираните по квитанция Серия ББ17, №****/04.04.2017г.
счита, че същите са заплатени от ****Д., починал на 22.10.2018г. Д.Д. е вписана
като наредител в една разписка от 30.10.2018г., като парите са били
предоставени от майката на М. и **** - ****, за погасяване на задължението,
поради настъпилата смърт на ****Д..
Всички
оригинални документи и платежни нареждания, които са описани и приложени към
исковата молба, ответникът сочи, че са взети от дома на ****, находящ се в село
****, ****и от поземлен имот с идентификатор ****, представляващ ****, находящ
се в Западна промишлена зона в землището /търговска база/ на село **** и
изградените в него сгради с идентификатори ****.1 и ****.2 представляващи
заведение за обществено хранене и стоманобетонов склад и апартамент №35,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „****" бл.17, вх.З, ет.2. Сочи, че затова има
подадени жалби до Районно управление Девня вх.№****-3465/28.05.2020г. от **** и
М.Д. срещу съпруга на ищцата **** К.Д. и ищцата Д.С.Д.,*** от ********Д. вх.№****-9635/07.05.2020г.
В жалбата на ****Д. изрично е посочено, че оригинални документи за заплатени
данъци за нея и съпруга й М.Д. са останали във владение на Д. и **** Д. и се
моли за съдействие от полицията с цел връщането им.
На
10.12.2020г., се сочи, че Д.Д. е предявила идентичен иск срещу ****, за което е
образувано гр.д.№****/2020г. за възстановяване на суми заплатени като местни
данъци и такси. Оспорва се от
ответната страна, че Д.С.Д. е заплатила в полза на М.К.Д. всички подробно
описани суми в общ размер на 3116,49 лева.
Сочи се, че ако това е така, то в
представените към исковата молба разписки нейното име ще да фигурира в част
„НАРЕДИТЕЛ". Вместо това е посочено за „НАРЕДИТЕЛ" -М.К.Д.. На
разписка №****е посочен за наредител Д.С., като с него са погасени задължения
на ****Д. Янов няколко дни след смъртта му, като предвид кончината му **** е предала
пари на снаха си, за да заплати данъците.
По
раздел І от т.1 до т.5 от исковата молба, в които части се претендират
заплатени данъци с разписка №****, се моли да се има предвид следното: По отношение на данъците, претендирани
за апартамент №12, находящ се в Община Варна, село ****, ул. „****' №16, блок А
с площ от 74.20 кв. м. ведно с изба №12 с площ от 8.58 кв.м. и 100/5730 ид.
части от УПИ №11 в квартал 56, същият е продаден на трети лица, като М.К.Д. ЕГН ********** и ********Д. са се отказали от
вещното си право на ползване. С нотариален акт ****, де №****в нотариус с район
на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията Варна дв.вх.рег.№****.
апартамент №12 и 100/5730 ид. части от УПИ №11 са прехвърлени на ****, като на
стр. 2 от нотариалния акт е уговорено владението да бъде предадено на
купувачите до 02.07.2014г. На осн. чл. 59, ал. 3 от ЗС, се сочи, че правото на
ползване се погасява ако не се полза повече от 5 години. Владението на описания
имот е предадено и М. и ****живеят на следния адрес: Община Варна, село ****,
ул. „****" №8А. Сочи се, че
данъчната партида на този имот не е с №****. Починалият ****Д. е имал ЕГН **********,
следователно и партида с този номер може да е на имот, който е придобит от М.Д.
по наследствено правоприемство след смъртта на ****. Следователно към исковата
молба няма представени платежни документи за заплащане на данък за ап. №12 и
УПИ II в квартал 56. М.К.Д. след прехвърлянето през 2014г., не е запазил
правото си на ползване и следователно не дължи данъци въобще за посочените
имоти. В УТ се твърди, че данъчна партида №**** касае имот, находящ се в село ****,
и представляващ заведение за обществено хранене с площ от 120.00 кв.м. и
стоманобетонов склад, състоящ се от сглобяеми стоманобетонни колони греди и
панели със застроена площ от 804 кв.м., заедно с идеални части от УПИ № ****в
квартал 20 по плана на ЗПЗ в землището на село ****, целият с площ от 10000
кв.м., но не е изоставено твърдението за заплащане на дължими данъци за ап.12,
находящ се в село ****, ул. „****' №16, блок А. На разписка №****, издадена от „Изипей" АД офис ****се сочи,
че липсва посочване на наредител, като предвид факта, че този офис се намира в
село ****, където живеят ********Д. и М.К.Д., ответника твърди, че един от тях
е заплатил задълженията. При заплащане в офис на Изипей АД, наредителят
разписва екземпляр от разписката, който остава в съответния офис, поради което
в отговора се отправя искане по чл. 192 ГПК, за да се установи кой е заплатил
дължимите данъци и такси действително. Разписка,
издадена от „Български пощи" ЕАС с. **** от 19.03.2019г. също се сочи, че
не касае посочения ап.12 и е заплатена от М.Д.. Настоява се, че е нелогично и
необосновано Д.С.,*** да пътува до село ****, за да заплати данъците на
отгветника. Сочи се, че посочените
разписка №****, издадена от „Изипей" АД офис ****и разписки от „Български
пощи" ЕАД ,са взети от ищцата и съпруга й, както е посочено в жалба на ****Д.
от 07.05.2020г. до Трето РУ на ОД на МВР Варна и сумите посочени в тях, не са
заплати от Д.С., следователно същата не е обедняла за сметка на М.Д.. С
настоящото производство, според изнесеното в отговора, се цели точно обратното,
неоснователно да се обогати ищцата, като представи на съда платежни документи,
които са платени от други лица.
По
раздел І от т.6 до т.9 от исковата молба, в които части се претендират
заплатени данъци с разписка №****от 24.02.2020г. се моли да се има предвид
следното: На разписка №****от
24.02.2020г., издадена от „Изипей" АД ****, липсва посочване на наредител,
като предвид факта, че този офис се намира в село ****, където живеят ********Д.
и М.К.Д., ответника твърди, че един от тях е заплатил задълженията. Счита, че
същата е взета от ищцата и съпруга й, както е посочено в жалба на ****Д. от
07.05.2020г. до Трето РУ на ОД на МВР Варна и сумите посочени в нея не са
заплатени от Д.С..
По
раздел I. Т.10 от исковата молба, се моли да се има предвид следното: По т. 10
се претендира сума в размер на 19.61 лева, заплатена с разписка №****, издадена
от „Изипей АД" офис ****и липсва посочване на наредител, като предвид
факта, че този офис се намира в село ****, където живеят ********Д. и М.К.Д.
ответника твърди, че един от тях е заплатил задълженията. Счита, че същата е
взета от ищцата и съпруга й, както е посочено в жалба на ****Д. от 07.05.2020г.
до Трето РУ на ОД на МВР Варна и сумите посочени в нея не са заплатени от Д.С..
По
раздел I. т.11 от исковата молба, моли да се има предвид следното: По т. 11 се претендира сума в размер на 627.16 лева
заплатена с разписка №040009374644295 от 2207.2019г., издадена от „Изипей
АД" офис ****, като наредител е посочен М.К.Д., като предвид факта, че
този офис се намира в село ****, където живеят ********Д. и М.К.Д., ответника
твърди, че М.Д. е заплатил посочената сума. Счита, че разписката е взета от
ищцата и съпруга й, както е посочено в жалба на ****Д. от 07.05.2020г. до Трето
РУ на ОД на МВР Варна и сумите посочени в нея не са заплатени от Д.С..
В
т.11 са описани МПС с peг. №****, peг. №****, с peг. ****и peг. ****, но няма
представено удостоверение за регистрация или документ за собственост, следователно
и не може да се докаже собствеността по отношение на описаните вещи и от там
неоснователно се твърди, че заплащането на данъчни задължения за тях са
обеднили ищцата за сметка на М.К.Д..
По
раздел I. т. 12 и т.13 от исковата молба,
се моли да се има предвид следното: В т.12 и т.13 се претендират заплатени
данъци за недвижим имот в село ****, Община ****, в размер на 23.22 лева и
данък за МПС с peг. ****, с peг. №****, с peг. №****в размер на 52.24 лева. По
отношение на посочените МПС, се сочи,че няма представен документ за собственост
или свидетелство за регистрация и от там неоснователно се твърди, че
заплащането на данъчни задължения за тях са обеднили ищцата за сметка на М.К.Д..
Посочените суми, са заплатени с разписка №****от 24.02.2020г., издадена от
„Изипей АД" офис ****и липсва посочване на наредител, като предвид факта,
че този офис се намира в село ****, където живеят ********Д. и М.К.Д., ответника
твърди, че един от тях е заплатил задълженията. Счита, че същата е взета от
ищцата и съпруга й, както е посочено в жалба на ****Д. от 07.05.2020г. до Трето
РУ на ОД на МВР Варна и сумите посочени в нея не са заплатени от Д.С..
По раздел ІІ от исковата молба, се моли да се има
предвид следното: Посочена е сума в размер на 955.58 лева, която е заплатена с
приходна квитанция Серия ББ17, №****/04.04.2017г. към Община Варна за заплатен
данък за недвижим имот и такса битови отпадъци. На разписката липсва подпис за
платил. Разписката е от 04.04.2017г., като към този момент **** е бил жив и е
погасявал задълженията си лично. Д.Д. не е посочена като наредител. Оригиналът
на това писмено доказателство се е съхранявал в жилището на **** в село ****,
от където същото е взето с други вещи. Сочи се, че след смъртта на **** той е
оставил преживяла съпруга - Димитра, и двама сина - **** и М., което се
установява от удостоверение за наследници №12/09.03.2020г., издадено от Община ****,
село ****. Имотът в село **** е придобит по време на брака между ****и Димитра
следователно е в режим на СИО. Ако се претендират заплатени суми в полза на М.К.Д.
в качеството му на наследник на **** няма как да се претендира сумата от 955.58
лева, тъй като наследниците не отговарят солидарно, а съобразно с придобитите
от тях части от наследствената маса или за ответника това е 1/3 от нея,
равняваща се на 318.53 лева, като за горницата искът е неоснователен дори само
на това основание. Настоява се, че Д.С. не е заплатила сумата посочена в
приходната квитанция.
По
т.2, е посочена сума в размер на 80.00 лева, заплатена с разписка №****от
04.06.2018г., издадена от „Изипей" АД офис Булмаг -****, като към датата
04.06.2018г. ****Д. е бил жив, поради което ответника счита, че той е погасил
задължението си. На разписката липсва посочване на наредител Д.С.. Счита се от
ответната страна, че от М.Д. няма как да се претендира сума в размер на 80.00
лева, в качеството му на наследник на ****, тъй като наследниците не отговарят
солидарно, а съобразно с придобитите от тях части от наследствената маса или за
ответника това е 1/3 от нея, равняваща се на 26.67 лева, като за горницата
искът е неоснователен дори само на това основание. Ответникът посочва, че за
посочените превозни средства няма представени документи за собственост.
Настоява, че Д.С. не е заплатила сумата посочена в разписката.
По
т. 3 е посочена сума в размер на 626.27 лева, която е заплатена с разписка №****от
30.10.2018г., издадена от „Изипей" АД. В тази разписка за наредител е
посочена ищцата, но парите са предоставени от ****. Оригиналът на това писмено
доказателство се е съхранявал в жилището на Янкова, от където е отнет от ищцата
и съпруга й.
По
раздел III от исковата молба: Сочи се от ответнита страна, че се оспорва, че Д.С.Д.
е заплатила в полза на М.К.Д. всички описани подробно суми в таблица към
исковата молба в раздел III и в уточняващата молба в раздел III, буква „Г"
в размер на 1668.61 лева, представляваща заплатени лизингови вноски към „****"
ООД по Индивидуален договор за финансов лизинг № ****/04.05.2016г., сключен от ****.
Към исковата молба няма представено удостоверение за регистрация на МПС или
документ удостоверяващ собствеността. След смъртта на ****Д. ищцата е ползвала
автомобила, като договорката между страните е била същата да заплаща вноските
към лизинга вместо да плаща наеми за ползването му на останалите съсобственици.
Отговора в тази част, се настоява да се счита за покана от М.К.Д. ЕГН ********** до ищцата Д.С.
ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване от движима
вещ, представляваща МПС, за което е сключен договор за финансов лизинг №****/04.05.2016г.
с peг. №****в размер на 300.00 лева на месец с падеж на вземането всяко 1-то
число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва, считано от 2-то
число на месеца, за който се дължи до окончателно изплащане на задължението,
считано от датата на подаване настоящия отговор.
Сочи
се с отговора, че аргументацията на ищцата и съпруга й за завеждане на това и
още множество други съдебни производства е продиктувана от възникнал спор за
разпределение на наследствените имоти след смъртта на ****Д., прераснал в
домашно насилие. На 13.06.2020г., при възникнал семеен скандал между ****, М. и
Димитра, **** Д. е осъществил акт на
домашно насилие по отношение на брат си М.К.Д. и съпругата му ********Д. в дома
на Димитра, находящ се в село. ****, община ****, Област Варна. Освен това ****
Д. (съпруг на ищцата) е нанесъл и материални щети, врязвайки се с кола в
портата на двора на имота на доверителката ми. ********Д. и М.К.Д. са подали
молба с правно основание ЗЗДН пред Варненски районен съд, за което е образувано
гр.д.№****/2020г. по описа на XVIII състав. С решение № ****/01.10.2020г.,
постановено по гр.д.№****/2020г. по описа на ВРС, **** К.Д. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо брат си и съпругата му, както
и е задължен да не ги доближава на по - малко от 200 метра за срок от 12 месеца
за М. и за срок от 6 месеца за Красимира. Решението е потвърдено от ВОС с
решение № ****., постановено по гр.д.№****. Преди това страните са се разбирали,
имали са добри семейни отношения, събирали са се, имало е изградено доверие
помежду им. Семейството е осъществявало и семеен бизнес чрез търговско
дружество "****13" ООД с ЕИК ****, в което съдружници са ищцата
и ответника. След установения акт на
домашно насилие, извършен на 13.06.2020 г., **** Д. и съпругата му Д.Д.
започват да водят война с **** (на 69 години) като завеждат различни граждански
дела срещу нея. Между страните има образувано гр.д.№****/2020г. по описа на
ВРС, по който **** Д. е предявил иск по чл. 55 ЗЗД, за връщане на част от
продажна цена, получена от ответника от продажба на трактор, която е изцяло
преведена по нейната банкова сметка, ***ри, поради публични задължения и нямат
открити банкови сметки; както и има заведено гр.д.№****/2020г. по описа на ВРС
отново **** е предявил иск срещу майка си по чл. 55 ЗЗД за връщане на част от
продажна цена, получена от ответника от продажба на самосвал. Посочените
движими вещи са били част от наследството, останало от ****. **** Д. е завел и
гр.д.№91/2021г. срещу М.Д. и ****, за установяване, че е единствен собственик
на **** и изградените в него заведение за обществено хранене и стоманобетонов
склад, а в настоящото производство съпругата му Д.Д. иска да бъде осъден М.Д.
за заплатени в негова полза данъчни задължения именно за тези имоти. Д.Д. е
предявила и идентичен иск срещу ****, по който е образувано гр.д.№****/2020г. и
твърди, че е заплащала в нейна полза данъчни задължения, лизингови вноски,
комунални услуги, както и иска връщане на движими вещи /тостер, телевизор,
микровълнова печка, пералня, 2 бр. конвекторни печки на стойност 1177.80 лева/.
Предвид
всичко гореизложено, с отговора се отправя искане за отхвърляне като
неоснователни исковите претенции на Д.С.Д., предявени срещу М.К.Д., както и за
присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства се установява
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, изисква обогатяване на едно лице за
сметка на друго без основание
и наличието на връзка между обедняването
и обогатяването, което се изразява в придобиването
на имуществена облага или спестяване
на разходи. При хипотезата на
чл.59 от ЗЗД, обедняването е налице когато имуществото на лицето е могло
ефективно да се увеличи - чрез основателно придобиване на нова имуществена
облага, но това не е станало, тъй като тази облага е останала в патримониума на
друго лице. Съществено условие обаче е да се касае до имуществена облага, която
е реализирана в действителност от друго лице. В процесния случай се твърди
печалба на ответника от заплатени от
ищцата данъчни задължения на самата ответница.
Успешното провеждане
на предявен по реда на
чл.59 от ЗЗД иск, е предпоставено от установяване наличието на неоправдано разместване
на блага, което е довело до обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника.
Съгласно
установените в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е
да докаже тези две
състояния и причинната връзка между тях.
Едва при установяването на посочените обстоятелства,
ответникът от своя страна следва
да докаже, че имущественото разместване се е осъществило на валидно правно основание.
Съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства е
в състояние да мотивира извода за наличието на твърдяното от ищеца неоправдано разместване на блага,
довело до неговото обедняване, съответно до обогатяване от ответника.
Представените по делото приходни квитанции и
разписки за извършени плащания към Община Варна и ****за местни данъци и такси
по партидите на М.Д. и вносни бележки за извършени плащания на лизингови вноски
към ****“ЕООД, както и от събраните гласни доказателства по искане на ищцовата
страна, се установява безсъмнено, че са
извършвани плащания за посочените местни данъци и такси за недвижими имоти и
местни данъци върху превозни средства. Името, фигуриращо обаче в графата на задължено лице е
без значение, доколкото партидният номер се явява идентификаторът, по който се
извършва разграничаването между обектите, за които се дължи заплащането на
съответните такси. На съда, освен това, е ноторно известно, че при плащане в
каса на EasyPay,
лицето извършващо плащането в брой, не се идентифицира с личен документ за
самоличност, както и не полага подпис върху платежния документ, от който да се
установи, че кое точно лице е извършило плащане. Установено е по делото, чу ответника
и съпруга на ищцата, са наследници по закон на ****.
Наличието
и представянето от страна на ищцата на оригиналите на разписките, към които са
приложени съответните фактури за извършваните плащания, по същността си
представляват косвено доказване – от този факт може да се направи извод за
съществуването, респ. несъществуването на главния, подлежащ на доказване факт,
а именно, че ищцата е действителния платец на задълженията, доколкото логически
и житейски обосновано е фактурата за извършеното плащане да се намира при този,
който всъщност го е извършил.
Отделно
от изложеното, св.**** К.Д., заявява че е придружавал ****Д., по времето когато
тя е заплащала задълженията за местни данъци и такси на М.Д. и ****Д., както и
на др.членове на семейството. Освен това, същия излага, че е присъствал когато
ищцата е връщала разходните документи на задължените лица, като последните съответно
са й възстановявали дължимите суми. Св.****Д., също сочи, че е придружавала
ищцата, когато тя е заплащала задълженията за местни данъци и такси. Съдът
кредитира изцяло показанията и на двамата посочени свидетели, предвид че същите не се намират в родствени
и/или други връзки със страните, които да обосновават тяхната заинтересованост,
а и предвид факта, че се явяват преки очевидци на изнесените от тях факти.
От
друга страна, ответникът, в чиято тежест бе да докаже това, не установи достоверността
на направените свои възражения в насока, че друго лице, а не ищцата е заплащало
процесните задължения за местни данъци и такси. Предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед явната й заинтересованост, съда не кредитира показанията на св.****Д.,
съпруга на ответника, според които тя лично е заплащала дължимите местни данъци
и такси, както и предвид факта, че посочената свидетелка не даде логично
обяснение защо в този случай разходните документи за тези плащания, не се
намират и съхраняват при нея. При изложеното, не се кредитират и показанията на
втория свидетел на ответната страна – ****, предвид че същите се явяват напълно
изолирани от останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При
изложеното, е налице основание да се
приеме, че между страните по делото е налице неоправдано имуществено разместване, по силата на което ответника се е обогатил
за сметка на ищеца. Поради това съдът намира, че предявените
искови претенции, се явяват доказани по основание и размер.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора направеното изявление с исковата молба от ищцовата страна за
присъждането на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК подлежи на уважаване.
Следва в полза на ищцата да се присъдят разноските, посочени в списък по чл.80 ГПК/л.218/, както следва: 15.00лв. д.т. към АВп, за вписване на възбрана;
10.00лв. д.т. за СУ, 124.66лв. д.т. по исковите претенции; 450.00лв.
адв.възнаграждение за изготвяне и подаване на ИМ и проц.представителство в
исковото производство, 300.00лв. адв.възнаграждение за обезпечаване на иска.
Общо 899,66лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основани ечл.59 ал.1 от ЗЗД, ответника М.К.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца Д.С.Д. ЕГН **********, с адрес ***8, сумата общо от 3116.49 лева, с която се обогатил за нейна
сметка и представляваща
сбор от сумите:
-171,70лв.,
за платени задължения на М.Д. *** за периода 2017 г. - 2020 г., от които 104,67лв.
за местен данък върху недвижимите имоти и 4,25лв. начислена от общината лихва
за забава върху данъците, и 60,75лв. за местни такси за битови отпадъци и 2,04лв.
начислена от общината лихва за забава върху таксите, по разписка № ****/********.
-722,23лв.,
за платени задължения на М.Д. *** Дол за периода от 2019 г. до 2020г. , от
които 665,64лв. местен данък върху автомобилите и 13,76лв. начислена от
общината лихва за забава върху данъците, 16,94лв. за местен данък върху
недвижимите имоти и 25,89лв. за местни такси за битови отпадъци, по разписка №****г.
-553.95 лева,
представляващи сбор от дължимата се от ответника част от заплатени от ищцата
задължения на наследодателя на ответника **** за местни данъци за недвижими
имоти за периода 2012г. -2016г. по приходна квитанция №****от 04.04.2017г. - за
сумата от 318.53 лева, местен данък върху МПС за 2018г. към ****по разписка № ****от
04.06.2018 г. - 26.6 лева, местен данък за МПС за 2018г. по разписка № ****от
30.10.2018г. за сумата от 208.76 лева.
-1 668.61 лева,
представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от ищцата
лизингови вноски към **** ЕООД по договор за финансов лизинг № ****от
04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба
- 22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.К.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Д.С.Д. ЕГН **********, с
адрес ***8, сумата общо от 899,66 лева, представляваща сбор от сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, както следва: 15.00лв.
д.т. към АВп, за вписване на възбрана; 10.00лв. д.т. за СУ, 124.66лв. д.т. по
исковите претенции; 450.00лв. адв.възнаграждение за изготвяне и подаване на ИМ
и проц.представителство в исковото производство, 300.00лв. адв.възнаграждение
за обезпечаване на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: