№ 21420
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110102537 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Ю. Е. К., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в г****, с абон. № ****, а именно: 1 236.95 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
26.08.2022 г. до окончателното плащане; 187.56 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 12.08.2022 г.; 29.27 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до
окончателното плащане; 6.19 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 12.08.2022
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 46321/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през периода топлинна
енергия за имота, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва сключването на договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия за отопление и подгряване на вода. Не оспорва доставяните обеми на
1
топлинната енергия, но оспорва каквато и да е част от нея да е била за отопление, като
твърди, че в имота липсват отоплителни тела. Релевира възражение за частично погасяване
по давност на вземанията за главница и лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46321/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, стойността
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на доставчика срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а при наличието на учредено върху топлоснабдения имот вещно право на
ползване клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ.
страна в отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на
ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта, каквито са и задълженията за топлинна енергия.
В настоящия случай с протоколно определение от 07.12.2023 г. е обявено за безспорно
между страните, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период.
Въпреки това той поддържа възражението си за липса на договорно отношение между него
и ищеца. От Нотариален акт № ****, том ****, дело № ****/1997 г. на нотариус при СНС
2
към СРС, се установява, че през 1997 г. в полза на **** и **** е учредено вещно право на
ползване върху имота. Следователно правото на собственост на ответника върху процесния
имот е ограничено от вещното право на ползване, учредено в полза на тези лица.
Ответникът притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване
за което и да е от посочените лица, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва
вещта. По делото нито се твърди, нито се доказва погасяване съгласно чл. 59 ЗС на вещното
право на ползване на Пуцаранкови. Същевременно не са представени доказателства, които
да обосноват извод, че ответникът е сключил с ищцовото дружество писмен договор, по
силата на който да е станал клиент и единствено задължено лице за цената на доставяната в
собствения му имот топлинна енергия. Обстоятелството, че с писмо с рег. индекс Г-
8278/02.05.2018 г. /за което дори няма данни да е получено от него/ ищецът е заявил, че на
основание чл. 61, ал. 3 от Общите условия той е вписан като титуляр на партида с абон. №
****, не означава, че действително между тях е възникнало договорно отношение, по силата
на което ответникът да дължи заплащане на стойността на доставяната в имота топлинна
енергия. Така е, защото договорното правоотношение възниква по общо съгласие на
страните, а не чрез едностранни действия на едната от тях, а в случая по делото не са
ангажирани доказателства ответникът да е изразявал такова съгласие. В контекста на
изложеното съдът приема, че по делото липсват доказателства за сключен между страните
писмен договор, от което следва, че отговорни за цената на доставената в процесния имот
през исковия период топлинна енергия са вещните ползватели по правилото на чл. 153, ал. 1
ЗЕ вр. чл. 57, ал. 1 ЗС.
Щом ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада по
делото, да установи качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период и съответно наличието на облигационна връзка с него,
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е неоснователен,
респ. неоснователни са и исковете за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия, за цената на услугата дялово разпределение и за мораторна лихва върху
нея.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на
процесуалния представител на ответника се дължи сумата от 446 лв. – възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Ю. Е. К., ЕГН **********, с
адрес: ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за
3
топлоснабден имот, находящ се в г****, с абон. № ****, а именно: 1 236.95 лв. – цена на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното плащане; 187.56 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г.; 29.27 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
26.08.2022 г. до окончателното плащане; 6.19 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2019
г. до 12.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46321/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
адв. Ю. С. от АК – ****, с адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 446 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ю. Е. К..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4