Решение по дело №60641/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7556
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110160641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7556
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110160641 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. П. Д., с ЕГН:
********** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на СТ. ЛЮДМ.
Т., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца сума в размер на 13 325,20 лева, ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 17.02.2020 г. се е уговорил с бащата на ответника – Л. Т., да му
закупи лек автомобил от И., марка ..., като се договорили ищецът да му заплати сума в
размер на 13 325,20 лв. по банков път. Твърди, че Л. Т. посочил банкова сметка, по която да
се заплати сумата и ищецът я е превел на два пъти. Сочи, че банковата сметка била на
ответника – С. Т.. Поддържа, че не познава ответника, както и че не се намира в никакви
правоотношения с него, поради което счита, че същият се е обогатил неоснователно и
претендира връщане на сумата. Изтъква, че добросъвестно е превел процесната сума на
ответника, защото такава е била уговорката с Л. Т.. Счита, че ответникът е получил сумата
при начална липса на основание, доколкото страните не са се намирали в облигационна или
друга връзка, която да обуслови наличието на основание за плащане на процесната сума.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Т., с
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Ответникът признава фактът, че е
получил процесната сума, както и че няма отношения с ищеца. Излага, че баща му има
облигационни отношения с ищеца във връзка с внос на автомобил. Твърди, че процесната
сума не е била предназначена за него, а за баща му, поради което сочи, че е изтеглил сумата
от банковата си сметка и я е предал на баща си – Л. Т.. Изтъква, че процесната сума не е
1
постъпила в неговия патримониум, с оглед на което счита, че не дължи връщането й.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за усТ.ено следното:
Съгласно разясненията дадени с ПосТ.ление № 1 от 28.05.1979 г, на Пленума на ВС,
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване,
на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без
наличието на някакво правоотношение.
По предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, в тежест на ищецът е да
докаже положителния факт на плащането, както и неговия размер, а в тежест на ответника е
да докаже, че съществува основание да получи даденото и да посочи какво е то, в това
число, че е овластен от баща си Л. Т. да получи процесната сума по сключения между ищеца
и Л. Т. договор. С изготвения по делото доклад, който е редовно съобщен и неоспорен от
страните на ответникът е указано, по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, че за последното
обстоятелство не сочи доказателства, а за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните по делото е обявено обстоятелството, че процесната сума е преведена по банкова
сметка,чиито титуляр е ответникът.
От показанията на разпитания в производството свидетел – Л. Т. ясно и
недвусмислено се усТ.ява, че именно ответникът е този, който е изтеглил от банковата
сметка, преведената от ищеца процесна сума пари.
Доколкото страните не спорят, че сумата е действително получена от ответника
единствено спорен по делото се явява въпросът - има ли основание за получаване на сумата
ответникът. Такова също не беше усТ.ено, въпреки че беше указана изрична тежест на
ответника по доказване на основанието. Твърденията, че ищецът е имал уговорки с трето за
спора лице – бащата на ответника и по този повод е превел на ответника сумата, са
ирелевантни за предмета на настоящия спор и по тези съображения предявеният иск следва
да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответникът има право на направените разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на 1533,10 лева, от които 1000 лева платено
адвокатско възнаграждение (съгласно договор за правна защита и съдействие, находя се на
л.4 от гр.д.№ 1396/21 по описа на РС - А.) и 533,10 лева – държавна такса.
По възражението за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
адвокат, сторено от ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът го намира за
2
неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждение при интерес от
13 325,20 лева е 929,78 лева. Незначителна е разликата между дължимото по наредба и
договореното между страните възнаграждение, поради което неговият размер не следва да
бъде редуциран.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав

РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ЛЮДМ. Т., с ЕГН: ********** да заплати на основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД на Г. П. Д., с ЕГН: ********** сумата в размер на 13 325,20 лева (тринадесет
хиляди триста двадесет и пет лева и 20 ст.) – явяваща се платена при начална липса на
основание за това, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба -
23.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането, КАКТО И на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 1533,10 лева – разноски по делото.


Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3