№ 3992
гр. Варна , 03.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100501821 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №21839/08.10.2020г. на „Енерго – Про Продажби” – АД,
ЕИК *********, чрез проц. представител адв. Н. Георгиев – гр. Варна, в която се съдържа
искане за изменение на постановеното по делото решение № 961/24.09.2020г. в частта му за
разноските.Твърди, че с молба от 15.09.2020г. е направено възражение за прекомерност в
случай, че възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия надхвърля
минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излага, че при цена на иска в размер на 17079,26 лв., минималното
адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата е в размер на 1042,38 лв. Доколкото делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, като във въззивната инстанция не са
извършвани никакви съдо- производствени действия, не са разпитвани свидетели и не са
изслушвани експертизи, то счита, че са налице всички основания за присъждане на адв.
възнаграждение в минимален размер. Излага, че обемът от работа не е еднакъв за ищеца и
ответника в производство, образувано по отрицателен установителен иск, като в тази
връзка, съдът не следва да прави преценка на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение с това на претендираното от ответника, тъй като доказателствената тежест е
на ответника, докато ищецът е навел бланкетни твърдения. По изложените съображения и
на осн. чл. 248, ал.1 ГПК, молителят иска да бъде изменено решението в частта относно
присъдените в полза на въззиваемата страна като същите бъдат намалени съобразно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия,
до предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна, чрез депозираното писмено становище излага доводи за
допустимост, но неоснователност на молбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.
1
Моли да му бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 240 лв.,
за заплащането на които представя договор за правна помощ и фактура.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248,
ал.1 ГПК.
С решение №961/24.09.2020г., съдът след като е потвърдил първ. решение, е осъдил
въззивникът да заплати на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски за
производството пред настоящата инстанция в размер на 2040лв. /с вкл. ДДС/, в която се
включва и сумата от 240лв. за отговор по частна жалба, по която съдът се е произнесъл също
с решението си, като я е оставил без уважение. В мотивите си, съдът е обсъдил направеното
от въззивника възражение за прекомерност, като е изложил съображения защо адв.
възнаграждение не следва да бъде редуцирано до минималния, определен в наредбата
размер.
Настоящият състав намира, че молбата за изменение е неоснователна по следните
съображения:
На първо място съобрази, че при произнасяне на решението си, съдът не е пропуснал,
а напротив – обсъдил е направеното от страна на въззивника възражение за прекомерност,
но е счел същото за неоснователно, като е изложил подробни съображения за това, които не
счита за необходимо да преповтаря.
При материален интерес 17 079.26 лв., адв. възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 е в размер на 1042.38 лв., като на въззиваемата страна е
присъдено адв. възнаграждение в размер на 2040.00 /1500лв.-за въззивн. жалба, плюс 200лв.-
за частн. Жалба, плюс 340лв. ДДС/ лв., като е отчетено, че тази сума е с включен ДДС, както
и, че в нея е включено и адв. възнаграждение в размер на 240 лв. по частната жалба, при
пренетдирано възнаграждение от страна на самия молител в размер на 2496.00 лева с ДДС,
и отделно 240.00 лв. – по частната жалба.
Съставът при ВОС намира, че цитираната в решението определение №3 от 5.01.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. №7153/2014 г., IV г. о., ГК е относимо към спора и правилно е било
приложено и съобразено. В същото липсват подробности, с оглед на които да се направи
извод, че се касае за различен случай, и поради което да не следва да намери приложение в
настоящия. Ако молителят твърди, че делото е било еднотипно и не се е отличавало от
стотиците подобни за корекция за ел. енергия на сметка за минал период, то същото се
отнася и за неговите възражения, аргументи и доказателствени искания, тъй като и той е
страна по същите дела, което според съда отново навежда на извода, че фактическата и
правна сложност на еднотипните дела е еднаква за двете страни в процеса.
Съдът не споделя твърдението на молителя, че обемът от работа не е бил еднакъв за
2
ищеца и ответника в производство, тъй като така определеното възнаграждение е присъдено
само за производството във въззивната инстанция, а не с оглед качеството на ищец и
ответник в първ. производство.
По изложените съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на
въззивното решение в частта за разноските, следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото настоящото производство не е самостоятелно такова /а за изменение на
постановеното решение на осн. чл. 248 ГПК./, и настоящото определение не е акт,
приключващ делото във въззивната инстанция по см. на чл. 81 ГПК, то съдът счита, че в
полза на ответника по молбата разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №21839/08.10.2020г. на „Енерго – Про
Продажби” – АД, ЕИК *********, чрез проц. представител адв. Н. Георгиев – гр. Варна, за
изменение на постановеното по делото решение №961/24.09.2020г. в частта му за
разноските, на осн. Чл. 248 ГПК.
Не присъжда разноски в полза на въззиваемата страна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК във вр. с чл.
248, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3