РЕШЕНИЕ
№ 2036
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110145365 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Тя С” ЕАД срещу Н. Д. П.,
подадена след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
заплащане на сумите от: главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 116,92
BGN /двe хиляди сто и шестнадесет лева и 92 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 05.05.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г. в размер
на 287,46 BGN /двеста осемдесет и седем лева и 46 стотинки/, главница от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г. в размер на 55,00 BGN /петдесет и пет лева/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г. в размер на
9,93 BGN /девет лева и 93 стотинки/, държавна такса в размер на 49,39 BGN
/четиридесет и девет лева и 39 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 BGN /петдесет лева/.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Тя С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на
ответника в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответника са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, . Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда
1
да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове, като счита
същите за недоказани по подробно изложени съображения. Сочи, че през процесния
период не е използвал топлинна енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Пг“ ООД излага становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали реално е доставяно процесното
количество топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
2
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на процесния имот.
Същото се установява и от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 120, том III, рег. № 4062, нот. дело № 497/1999 г. по описа на нотариус Валери
Манчев, видно от който на 27.09.1999 г. ответникът Н. Д. П. е придобил собствеността
на процесния имот, а именно ателие 18, намиращо се в гр. София, ж.к. "Зона Б-5" бл. 7,
вх. В, ет. 15.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела, като
на всички бил поставен ИРРО, и 2 бр. водомери за топла вода. За периода 2018/2019 г.
не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от
третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на
топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за
главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За сезон 2019/2020 било на
база реален отчет, а за 2018/2019 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление е
начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата
съгласно Наредба 16-334/06.04.2007 г. Топлата вода за сезони 2018/2019 г. не е
начислявана, а за сезон 2019/2020 г. била начислявана по реален отчет. ТЕ, отдадена за
сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 07.12.2021 г. няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
2171,92 лв., от които 2116,92 лв. топлинна енергия и 55,00 лв. дялово разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от
771,51 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
297,39 лв., от които 287,46 лв. върху непогасената топлинна енергия и 9,93 лв. върху
непогасената сума за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на
цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество. Неоснователно е
направеното от процесуалния представител възражение в проведеното открито
съдебно заседание от 10.03.2022 г. за разминаване между изчисления като дължим
размер в заключението по СТЕ и ССчЕ, поради което е направено искане съдът да цени
заключението по СТЕ. Видно от експертните заключения, и двете експертизи сочат
3
като дължим размер на главница сумата от 2116,92 лв.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Т.......” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Не се
спори, а и се установява от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че
третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като
няма данни работата да не е приета.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
4
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 578,31 лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на уважените искове.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника сумата от 60,22 лв., представляваща направени разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от оисковете.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 99,39 лв., като съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 87,42 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Д. П., ЕГН: ********** дължи на „Т София” ЕАД, следните
суми: 2116,92 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № и адрес: гр. София, ж.к. както и сумата от
55,00 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.05.2018 до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 05.05.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
сумата 287,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.04.2021 г. и за сумата 9,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
25.05.2021 г. по ч. гр. дело №
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София, сумата от 578,31
лева разноски в исковото производство и сумата от 87,42 лева разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. да заплати на Н. Д. П., ЕГН: ********** сумата
от 60,22 лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „П И“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6