Решение по дело №168/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на директора на „Национално тол управление" към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрисконсулт С. Г. И. против Решение № 1/10.01.2025 г., постановено по а.н.д. № 114/2024 г. на Районен съд – гр. Л., с което е отменено Наказателно постановление № [Наименование]/ 5800/[Наименование]/13.05.2024г., издадено от Г. А. Т., директор на „Национално тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г. В. Г., [ЕГН], с адрес: обл. Кюстендил, [населено място] дол, [улица]ми октомври №24, вх.А, ет.4., ап.13 на основание чл. 179, ал.3а, във вр. с чл. 139, ал.7 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1800 лева, както и 234 лв. такса по чл. 10б, ал.5 от ЗП.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че нарушението е ясно и конкретно описано с всички негови съставомерни признаци, регистрирано е и доказано чрез електронната система на АПИ за събиране на пътни такси, наложено е предвиденото в закона наказание. Счита за неправилни мотивите за нарушен принцип на пропорционалност. Пледира за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на оспореното НП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника. Тези доводи се поддържат и в представената писмена защита.

Ответникът по касация Г. В. Г. не ангажира становище във връзка с касационната жалба, не се явява или представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване решението на СЕС по преюдициалното запитване, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на Районен съд – Л. е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд е отменил ЕФ поради противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС и принципа за съразмерност.

Настоящият касационен състав счита, че от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин извършването на соченото нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Санкцията по същото е наложена на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно който разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел по отправеното до него преюдициално запитване, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административно-наказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба във фиксиран размер от 1800 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер не дава възможност за преценка на нейната пропорционалност съобразно тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Същата е и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело [Наименование]/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореното пред РС - Л. наказателно постановление е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

По изложените съображения решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 1/10.01.2025 г., постановено по а.н.д. № 114/2024 г. по описа на Районен съд - Левски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИСИ от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпратят на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.