№ 2
гр. Велико Търново, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от Г. Г. Гражданско дело № 20254110100933 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н. срещу
Застрахователна компания „У.“ АД, с която се иска осъждането на ответника
за сумата 15 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
от 44.02 лева – обезщетение за неимуществени вреди – и двете вследствие
настъпило на 24.2.2024 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 29.8.2024 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Ищецът твърди, че на 24.2.2024 г. по вина на водач, чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответника, е настъпило ПТП, както и че в
резултат на произшествието е претърпял физически и психически
увреждания. Сочи, че до ответника е отправена претенция за заплащане на
обезщетение, като последният е определил и изплати такова в размер на
8 000.00 лева. Заявява, че не е съгласен с изплатения му размер на
обезщетението, считайки че същият не репарира в пълен размер претърпените
от него болки и страдания.
Ответникът не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за сочения в исковата молба автомобил, както и че след отчитане
на констатираното съпричиняване на ищеца е изплатено обезщетение в размер
на 8 000.00 лева. Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП, за
причините за настъпването му, както и за получените от ищеца травматични
увреждания. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените увреждания и настъпилия инцидент, като прави възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат. Счита, че претенцията е в
1
значително завишен размер.
В проведените открити заседания процесуалните представители на ищеца
поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявения иск.
Процесуалните представители на ответника поддържат заявеното
оспорване и молят за отхвърляне на иска.
С протоколно определение от 8.12.2025 г. съдът допусна изменение на
предявения иск за неимуществени вреди чрез увеличаване на неговия размер
до сумата от 24 000.00 лева.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на
страните и събраните доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432 от Кодекса на
застраховането.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на
24.2.2024 г., около 18:10 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „Б.“ срещу № 29 е
настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № ***,
управляван от Г. Д. Г., и мотоциклет „КТМ 450 ЕХЦ“, рег. № ***, управляван
от Н. Г. Н..
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил „Шкода
Октавия“, рег. № *** при ответното дружество е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 24.2.2024 г., според който вината за произшествието е на водача на лек
автомобил „Шкода Октавия“, рег. № ***, който при завиване на ляво за
навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещият се мотоциклет
„КТМ 450 ЕХЦ“, рег. № *** и го е блъснал.
С писмо от 12.5.2025 г. от ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна
полиция“ е изпратен заверен препис от цялата административно-наказателна
преписка относно настъпилото на 24.2.2024 г. ПТП. Видно е от същата, че на
посочената датата на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № *** е
съставен АУАН за това, че на 24.2.2024 г. в 18:10 часа в гр. Велико Търново, ул.
„Б.“ срещу № 29 в посока на движение към кооперативен пазар е управлявал
посочения лек автомобил, като при завиване наляво за навлизане в друг път не
е пропуснал насрещно движещият се мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ, рег. № ВТ
1459 К, вследствие на което е блъснал последния, с което виновно е нарушил
чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП за
нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, с което на виновния
водач Г. Д. Г. е наложена глоба в размер на 200.00 лева. НП не е обжалвано и е
влязло в сила на 30.3.2024 г., като още в деня на връчването му глобата по
същото е заплатена.
В показанията си водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № *** -
св. Г. Г. заявява, че е предприел маневра за завиване наляво, като за да
2
предприеме същата друг насрещно движещ се автомобил му е осигурил
предимство. Твърди, че ударът с мотоциклета на ищеца е настъпил, когато
управляваният от него лек автомобил вече е предприел маневрата за завиване
наляво и в момент, в който автомобилът е бил спрял, за да изчака пресичащи
пешеходци.
От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се
установява, че ищецът, като водач на мотоциклет „КТМ 450 ЕХЦ“, рег. № ***,
се е движил с разрешената скорост за движение в населено място и че същият
не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране.
Опровергават се показанията на св. Г. Г., че управляваният от него лек
автомобил е бил спрял при настъпването на удара.
Предвид събраните писмени доказателства и гласни доказателства,
анализирани и обсъдени в заключението по допуснатата автотехническа
експертиза, съдът намира за безспорно установено, че причината за
настъпилото ПТП са действията водача на автомобила, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована при ответника, който управлявайки лек
автомобил „Шкода Октавия“, рег. № *** при завиване наляво за навлизане в
друг път не е пропуснал насрещно движещият се мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ,
рег. № ВТ 1459 К, вследствие на което е настъпил сблъсък с последния, с
което виновно е нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Видът и размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза.
От представения лист за преглед на пациент от 24.2.2024 г. се установява,
че в деня на процесното ПТП ищецът е посетил МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“, гр. Велико Търново с открита рана на коляното, охлузни рани по
дясното бедро и двете колена и оплаквания от болки в областта на долен
крайник. В лечебното заведение на ищеца са направени изследвания и му е
предложена хоспитализация в хирургично отделение.
На 26.2.2024 г. ищецът отново е посетил МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“,
гр. Велико Търново, където му е направена хирургична превръзка и е
извършена рентгенография на гръбначните прешлени.
На 27.2.2024 г. е следващото посещение на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“, гр. Велико Търново, когато е извършена рентгенография лятото
ходило и на дланта и пръстите.
На 28.2.2024 г. отново е направена хирургична превръзка на раната на
долния крайник.
На 6.3.2024 г. е издаден амбулаторен лист, от който става ясно, че при
ищеца е налице фрактура на дисталната фаланга на палеца на лявото ходило и
силно ограничени движения в дясната колянна става. Препоръчано е ЯМР и
удължаване на временната неработоспособност с 30 дни, считано от 11.3.2024
г.
3
На 9.4.2024 г. е издаден нов амбулаторен лист, от който става ясно, че в
лявото ходило в основата на първи лъч е налице хематом и палпаторни болки,
както и че все още са налице силно ограничени движения в дясната колянна
става. Препоръчани са изследвания и удължаване на временната
неработоспособност с 30 дни, считано от 10.4.2024 г.
На 16.4.2024 г. е издаден нов амбулаторен лист, от който става ясно, че в
лявото ходило в основата на първи лъч е налице хематом и палпаторни болки,
както и че все още са налице силно ограничени движения в дясната колянна
става. Ищецът е насочен към физиотерапевт.
На 2.5.2024 г. е издаден пореден амбулаторен лист, от който става ясно, че
в лявото ходило в основата на първи лъч е налице хематом и палпаторни
болки, както и че все още са налице силно ограничени движения в дясната
колянна става. Препоръчано е удължаване на временната неработоспособност
с 30 дни, считано от 10.5.2024 г.
На 8.5.2024 г. е издаден нов амбулаторен лист, от който става ясно, че
палпаторната болка вече е по-слаба, макар да не е напълно отшумяла.
Препоръчано е продължаване на физиотерапията.
На 22.5.2024 г. е издаден последният амбулаторен лист, от който става
ясно, че болките в дясната колянна става са отшумели, а болката в ръцете е
намаляла, но не е напълно отшумяла.
На ищеца са издадени болнични листи за общо 104 дни.
В показанията си св. Стефан Ножаров заявява, че непосредствено след
инцидента ищецът е имал охлузни рани в областта на краката, както и
сериозно натъртване на дясното бедро и на дясното коляно, като при
направено рентгеново изследване е установена спукана кост на лявото му
ходило. Сочи, че през първия месец от възстановяването му постоянно е
придружавал ищеца при медицинските манипулации, като през въпросния
месец същият се е движел трудно с негова помощ. Твърди, че целия
възстановителен период ищецът е приемал болкоуспокояващи, тъй като в
първия месец се е оплаквал от силни болки. Заявява, че впоследствие е
назначен курс по физиотерапия – два периода от по две седмици, като едва в
края на четвъртия месец ищецът е започнал работа. Сочи, че през първия му
работен месец ищецът се е оплаквал от болка в левия крак, както и че същият
е взел решение да продаде мотоциклета и да приключи с управлението на
такова МПС.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза счупването на
първи пръст на лявото ходило е причинило трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за срок от над 30 дни, а останалите травми в
съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Сочи се, че срокът за лечение и възстановяване на счупването на
първия пръст на лявото ходило е около три месеца, а на травмата в дясното
коляно – също около три месеца.
В открито заседание вещото лице сочи, че възстановителният период е
4
изтекъл и към момента движенията на съответните части от тялото са
възстановени в пълен обем, като все още са налице субективни оплаквания от
болка в областта на счупения палец и в коленната става, както и при палците
на двете ръце при натоварване.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за
установено и при условията на чл. 52 ЗЗД счита, че сумата от 20 000.00 лева се
явява справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобразява ангажираните писмени
и гласни доказателства, както и заключението по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза. От така посочените доказателства се установява, че
освен откритата рана на коляното, охлузните рани по дясното бедро и двете
колена, както и счупването на първия пръст на лявото ходило, инцидентът е
дал известно негативно отражение и върху психиката на ищеца, което
отражение несъмнено е било налице и което се установява от показанията на
св. Стефан Ножаров. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
и икономическата обстановка в страна към датата на настъпване на инцидента
и най-вече нарастващия темп на инфлацията, при която паричните средства
все по-бързо започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази
и на размера на присъжданите обезщетения. Съдът отчита също, че
възстановителният период е протекъл без усложнения, както и че
здравословното състояние на ищеца е възстановено в пълен обем с
изключение на субективните оплаквания от болка в областта на счупения
палец и на коленната става.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне сумата от
8 000.00 лева, заплатена от ответника като застрахователно обезщетение
преди завеждане на делото, т.е. с решението на ищеца следва да се присъди
допълнително сумата от 12 000.00 лева.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди съдът съобразява, че от
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява
извършването на разноски за заплащане на лекарски прегледи и за закупуване
на лекарства на стойност от 44.02 лева, поради което искът следва да се уважи
в пълния му размер.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване за настъпилия
вредоносен резултат остана недоказано. Тежестта за установяване на това
възражение беше на ответника, но от събраните доказателства не може да се
направи извод за основателност на същото. Напротив, основателността на
това възражение се опровергава от заключението на автотехническата
експертиза и от показанията на св. Ножаров, от които става ясно, че ищецът се
е движил с разрешената скорост, че същият не е имал техническа възможност
да предотврати сблъсъка чрез спиране при инцидента, както и че е бил с
нужната екипировка.
5
Ищецът търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 29.8.2024 г. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.
429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице /Решение № 128/4.2.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по
т. д. № 2063/2020 г., I т.о./. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от предявяване на претенцията /в случая от
13.8.2024 г./, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение застрахователят дължи законната
лихва върху обезщетението за собствената си забава. Ето защо и доколкото
искането е за присъждане на обезщетение за забава за период, следващ датата
на предявяване на застрахователната претенция, същото следва да бъде
уважено.
По разноските.
С оглед становището за частична основателност на исковете ищецът има
право на направените разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо
лице, които по съразмерност възлизат на 707.59 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. М.
М. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ищеца, което съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът
определя в размер на 1 600.00 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска за неимуществени вреди в общ размер от 1 287.54 лева – част от
заплатения депозит за вещо лице, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *** да заплати на Н.
Г. Н., ЕГН ********** сумата 12 000.00 /дванадесет хиляди/ лева, раняващи се
на 6 135.50 евро – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 44.02
/четиридесет и четири лева и две ст./ лева, раняващи се на 22.51 евро –
обезщетение за неимуществени вреди – и двете обезщетения вследствие
настъпило на 24.2.2024 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 29.8.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, както и сумата от 707.59 /седемстотин и седем
лева и петдесет и девет ст./ лева, раняващи се на 361.79 евро – разноски за
производството съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля иска
за неимуществени вреди за разликата над 12 000.00 лева до предявения размер
6
от 24 000.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, Застрахователна компания
„У.“ АД, ЕИК *** да заплати на адв. М. М. М. от САК сумата от 1 600.00
/хиляда и шестстотин/ лева, раняващи се на 818.07 евро – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие на ищеца в
производството по гр. д. № 933/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна
компания „У.“ АД, ЕИК *** сумата от 1 287.54 /хиляда двеста осемдесет и
седем лева и петдесет и четири ст./ лева, раняващи се на 658.31 евро –
разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7