Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 26 март 2013год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 12
февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря А.С., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №3080/2012год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от О.И.П. от гр.С. против М.С. ***
иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
30 000лв.представляваща заемна сума по договор за паричен заем от
01.03.2007год.,ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане и разноските по делото.
Заемателят С.К.Д. е починал през месец май
2008год. и единствен законен наследник е дъщеря му М.С.Д., която е приела
наследството на баща си изцяло,заедно с всички негови права и задължения.
Ответницата - М.С.Д. оспорва изцяло предявеният иск, като
неоснователен.Позовава се на това, че съм 01.03.2012год. задължението е
погасено по силата на предвидената петгодишна погасителна давност.
Представеният договор за паричен заем,
доказва съгласието, а не реално предаване на сумата .Още повече, че т.2.1 от същия договор се чете, че предаването
е станало предварително./преди сключване на настоящия договор/.Никъде в
договора за паричен заем от 01.03.2007год., не се чете същият да има значението
на разписка.След смъртта на баща си установила,че ищецът О.П. е бил пълномощник
на баща й и се е разпореждал с неговите влогове.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е заверен препис договор за
паричен заем от 01.03.2007год.,
нотариална заверка на подписите рег.№3149 на нотариус К. К.,рег.№201 на НК,въз основа на който
заемодателят О.И.П. се задължава да предаде в собственост на заемателя С.К.Д.
30 000лв., заемна сума, която заемателят се задължава да върне в срок от
24 месеца, считано от датата на сключване на договора, разсрочено на равни
вноски или изцяло в договорирания срок, като заемателят може да върне заетата
сума или част от нея и предсрочно.
Заемодателят е длъжен да предаде в
собственост на заемателя заемната сума по реда и в сроковете,съгласно чл.2 от
договора за паричен заема от 01.03.2007гд. Заемодателят е длъжен при поискване
от заемателя да издаде разписка за извършените от последния погашения,в която
се отразяват: начинът на плащане,датата на плащането, какво част от дълга се
погасява,точната сума и евентуалните прихващания.
От удостоверение за наследници
№01377/10.07.2008год. на СО-район”Л.” е видно,че С.К.Д. е починал на
21.05.2008год. и е оставил за наследник по закон – М.С.Д.-дъщеря/ответницата в
настоящото производство/.
Съгласно заключението на вещото лице Ч. по
протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза/СПЕ/ подписът за „заемател”
и ръкописният текст С.К.Д. – обект на експертизата в договор за паричен заем,
нот.рег.№31149/01.03.2007год. на нотариус рег.№207 К. К. са изпълнени от С.К.Д.,
от чието име изхождат.Съдът възприема заключението на вещото лице Ч. за
изготвено компетентно.
Съгласно
чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. При заем на пари или заместими вещи,
когато не е уговорен срок за връщането на заетите пари или вещи,погасителната
давност започва да тече от деня на сключването му.При задължения с определен падеж
обаче давността започва да тече от деня, в който вземането на кредитора,в случая заемодателя е станало изискуемо.
С разпоредбата на чл.3.1 от договорът за паричен заем сключен на 01.03.2007год.,страните са
уговорили, че заемателя е длъжен за върне заетата сума в срок от 24
месеца,считано от датата на сключването му, или падежът за връщане на заетата
сума е 01.03.2009год. и петгодишният давностен срок изтича на 01.03.2014год.Исковата
молба е заведена в съда на 27.02.2012год. и възражението на ответницата
за изтекла погасителна петгодишна давност е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.240,ал.1 ЗЗД с
договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид,количество и качество.
Заемът е реален договор и се счита сключен
не в момента, когато между страните се е постигнало
съгласие едната да заеме, а другата за получи в заем пари или заместими вещи,а едва когато, въз основа на това съгласие
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
Валидността на договор за заем не е обусловена
от спазването на някаква форма, като съгласието придружено с предаване е
достатъчно за действителността на договора, но писмената форма е необходима за доказване на сключването на
договор за заем на стойност по-голяма от
5000лв./чл.164,ал.1,т.3 ГПК/.
Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по
силата на чл.79,ал.1 ЗЗД за заемодателя възниква алтернативната възможност да
иска връщане на заетите вещи с обезщетение за забавата или обезщетението за
неизпълнението. По договорът за заем, който е реален и неформален следва да се
установи предаването на процесната сума.
Съдът приема, че за безспорно установено,
че между страните е възникнала валидно
правоотношение по договор за заем и предаването на заемната сума 30 000лв.
е извършено преди сключване на договора за паричен заем на 01.03.2007год.,
съгласно изрично договорената клауза
съдържаща се в чл.2.1 от същият договор, че –„Предаването на заемната сума от
заемодателя на заемателя е извършено преди сключване на настоящия договор”,
като верността на подписа на заемателя и ръкописния текст „С.К.Д.” е установено от заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза.
Съдът приема с оглед събраните по делото
доказателства преценени в тяхната съвкупност,че е осъществена реално
уговорената престация по възникналата облигационна връзка оформена по договор да паричен заем от 01.03.2008го,с
нотариална заверка на подписите.
Наведените доводи от ответницата, както и
представените доказателства - заверени
преписи договор за наем от 01.11.2002год.,саморъчно завещание от 19.02.2007год.
с, документи за здравословното състояние
на наследодателя на ответницата –С.Д.,удостоверение от НОИ и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти-земеделски земи съдът не ги обсъжда,
предвид на това, че са изцяло неотносими към предмета на делото.
Налице е фактическият състав на чл.240,ал.1 ЗЗД и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна сумата
30 000лв.,ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба
в съда – 27.02.2012год., до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 3550лв.,
за направени по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.240,ал.1 ЗЗД М.С.Д., ЕГН-**********,***, 10 микрорайон, ,бл.***, вх.”**”, ет.*, ап.**,съдебен
адрес: адвокат М., гр. С., ул. ”А.”№**,вх.”*”, ет.*, кантора 254
да заплати на О.И.П., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:адвокат К.,***,ст.25
сумата 30 000лв.,представляваща неизпълнено задължение по сключен договор за паричен заем от 01.03.2007год., с
нотариална заверка на подписите под рег.№3149/01.03.2007год. на К. К. нотариус
с рег.№201 на НК с район на действие – РС-С., ведно със законната лихва считано
от 27.02.2012год., до окончателното изплащане на сумата и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата 3550лв. за направени по делото разноски,включително и за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок о получаване на съобщения от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: