№ 684
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100605319 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 08.05.2025 г., постановено по НОХД 16914/2024 г. по описа
на Софийски районен съд – НО, 130 състав, първостепенният съд е признал
обвиняемия Ц. В. И. за невиновен и го е оправдал в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от Наказателния кодекс.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение
към него от представител на СРП, в които се излагат доводи за неправилност
на първоинстанционния акт. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е
приел, че са налице основанията на чл. 9, ал. 2 от НК, като е оправдал
подсъдимия.
Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в
което е обвинен и предаден на съд.
С протеста и допълнението не се правят искания за събиране на
доказателства.
В закрито заседание на 15.08.2025г., въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата на делото не се налага
разпити на свидетели и обвиняемия И., както и назначаването на оценителна
1
автотехническа експертиза.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представителят на
СГП не оттегля протеста, но същевременно не го поддържа. Изразява
становище, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, като намира настоящото деяние за явно малозначително.
Представителят на СГП счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Защитникът на обвиняемия Ц. И. – адв. Р. оспорва протеста в неговата
цялост, намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Изтъква доводи за ниската степен на обществена опасност
на обвиняемия. Моли се решението да бъде потвърдено.
Обвиняемият Ц. И., поддържа изложеното от неговия защитник. Моли
решението да бъде потвърдено.
Въззивният протест е процесуално-допустим, същият е подаден в
законоустановения срок от правнолегитимна страна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:
Обвиняемият Ц. В. И. е роден на ******** г. в гр. София, българин,
български гражданин, средно образование, студент, неженен, неосъждан,
живущ в гр. София, ж.к. „М********, ЕГН: **********.
На 03.03.2024 г., около 02:45 часа, обвиняемият И. се движил на
кръстовището на ул. „Леге“ и ул. „Съборна“ в гр. София. В същото време, св.
Н.М. и св. М.М. били назначени като АП-17815 при 01 РУ – СДВР за времето
от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден. Свидетелите забелязали, че
обвиняемият бил в нетрезво състояние и видимо се притеснил като ги видял. В
хода на извършваната проверка, обвиняемият И. признал, че крие в чорапа си
самозалепващо пликче, съдържащо амфетамин за лична употреба, като след
задържането му доброволно предал веществото на полицаите.
Във връзка с това, обвиняемият бил задържан и откаран до сградата на
01 РУ-СДВР и по случая било образувано производство по чл. 356, ал. 3 от
НПК за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
Впоследствие от СРП бил внесен обвинителен акт срещу обвиняемия И.
за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
Делото било разгледано по реда на особените правила по глава XXVIII от НК,
като същото завършило с решение, с което първоинстанционният съд
оправдал обвиняемия по повдигнатото обвинение. В решението си, съдът
счел, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на
2
обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на
първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и
обоснованост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от
първоинстанционния съд в мотивите фактически положения, изцяло
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е
допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
липсата на надлежно изготвени мотиви.
В хода на въззивната проверката се установи, че първоинстанционния
акт страда от съществен порок, характеризиращ се в неяснота при
формирането на волята на контролирания съд. По-конкретно, районният съд е
оправдал обвиняемия И. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, пр. 2, т. 1 от НК, но в мотивите си съдът не е дал ясна причина защо е
приложил правилото по чл. 9, ал. 2 от НК, вместо дадената в обвинителния акт
правна квалификация.
В мотивите си първоинстанционният съд е описал, че деянието се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, вместо да извърши
сравнението с престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, по
което е повдигнато обвинението. Предвид това съдът е следвало да направи
ясно разграничение между малозначително деяние и маловажен случай, тъй
като обвиняемият Ц. В. И. е предаден на съд по конкретна правна
квалификация, като обсъждането на съставомерните признаци по въпросната
квалификация е съществена част от решаването на това дали деецът следва да
носи наказателна отговорност за извършеното деяние или не.
Във връзка с изложеното, определението за маловажен случай се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, според което маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.От друга страна,
според чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна.
Правната норма на чл. 9,ал.2 от НК урежда две хипотези, при които
деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на
съответен състав на престъпление, а именно когато то не е общественоопасно
въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношения или когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена.
3
Когато се обсъжда втората хипотеза на чл. 9,ал.2 от НК, на която се е
позовал първостепенният съд, се дължи преценка предимно на обществената
опасност на деянието, като основно неюридическо качество на
престъплението, отчитайки се характера и степента на засягане на защитеното
обществено отношение, така и се обсъждат обстоятелства, свързани с
личността на дееца, попадащи извън вината, влияещи върху обществената
опасност на личността му и конкретно мотивите, подбудите, преследваната
цел от последния.
От друга страна, маловажният случай не дисквалифицира деянието като
престъпление, но същото се явява по-малко тежко в сравнение с деянията от
същия вид. Затова при преценката дали един случай е маловажен, също се
отчитат степента на обществената опасност на деянието и тази на дееца, като
се вземат предвид всички елементи от състава на конкретното деяние.
От изложеното следва извода, че разликата между малозначителността
при втората хипотеза на чл. 9,ал.2 от НК и маловажния случай се състои
именно в степента на обществена опасност на деянието и дееца, като
същевременно законът приема, че в случай, че те са явно незначителни, деецът
не следва да носи наказателна отговорност, докато при маловажния случай на
същия следва да се наложи наказание съгласно предвидения привилегирован
състав на престъплението в особената част на НК.
Макар и близки по вида си, описаните правни институти съдържат
съществени различия, поради което при съставянето на мотивите си, съдът
всякога следва да ги разграничава. Предвид това контролираният съд е
следвало да обоснове защо извършването от обвиняемия Ц. И. се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
деятелността по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за която е обвинен и
предаден на съд. Сравнението с основния състав на държане на наркотични
вещества вместо със специалния състав за маловажен случай води до неяснота
при тълкуването на волята на контролирания съд, по-конкретно относно
въпроса за правната квалификация на деянието, който е от съществено
практическо значение за наказателната отговорност на извършителя.
Така за въззивния съд остават неясни мотивите на контролирания съд да
оправдае обвиняемия Ц. В. И. за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1 от НК.
На следващо място въззивният съд констатира, че независимо от
оправдаването на обв. И. поради това, че деянието е малозначително, с оглед
незначителност на обществената му опасност, в мотивите първостепенният
съд приема, че обвиняемият е извършил деянието при форма на вината – пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и пряко ги е целял. Това обстоятелство на
допълнително основание придава противоречивост на мотивите и не
позволява да се установи начина на формиране на волята на контролирания
4
съд.
Във връзка с това, според константната съдебна практика, неясните или
непълни мотиви се приравняват на липса на такива. В този смисъл, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г., ОСНК на ВКС, в случаите когато
липсват съображения в съдебен акт (присъда или решение), с който се решават
въпроси по съществото на наказателното дело (съставомерност, авторство,
вина, правна квалификация и наказателна отговорност).
От всичко изложено въззивният съд приема, че протестираният съдебен
акт страда от липса на мотиви, като липсата на мотиви се разпростира по
отношение на правните съображения на решаващия съд.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, че е налице протест от представител на СРП, в който се
иска отмЯ. на първоинстанционното решение поради неправилност
(неправилността включва проверка за законосъобразност, т.е правилно
прилагане на материалния и процесуален закон), то въззивният съд,
прилагайки ревизионното начало по чл.314 от НПК, може да отмени
първоинстанционния акт и да върне делото на СРС за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
В случай че въззивният съдебен състав се произнесе по съществото на
обвинението, като отмени първоинстанционното решение и постанови ново,
лишава страните от една пълноценна във всякакъв план инстанция по правото,
което е процесуално недопустимо.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото
разглеждане на делото.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.334‚ т.1 от НПК, вр. чл.335, ал.2 от
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.05.2025 г., постановено по НОХД 16914/2024 г. по
описа на Софийски районен съд – НО, 130 състав, първостепенният съд е
признал обвиняемия Ц. В. И. за невиновен и го е оправдал в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от Наказателния кодекс и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски районен съд от друг
състав на съда.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6