гр. Велинград, 17.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 945 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба на недвижим
имот с правно основание
чл. 34 ЗС, вр. 341, ал. 1 и сл. от ГПК.
Предявен е иск за делба на недвижим имот ищеца от М.М.Ш., ЕГН ********** ***, чрез адв.В.Д.и адв. Х.К.- САК, със съдебен адрес ***, срещу М.М.Ш., ЕГН ********** ***.
В
исковата молба ищецът твърди, че с ответника М.М.Ш.
са братя и съсобственици, на основание наследствено правоприемство и въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 205, том.
II, нот.д. № 308 от 13.02.1975 год., на следния недвижим имот: Празно
дворно място с пл. №96 и отредено УПИ - XVII – 96, по плана на с. Света Петка, находящо
се в с. Света Петка, общ.Велинград, с площ 371 кв.м., а по скица
с площ 400 кв.м. с неприложена регулация, при съседи: от изток - УПИ ХУ1-94, от
запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93 и от юг - улица, ЗАЕДНО с
намиращите се в имота приращения - застроената върху имота 2МЖ, със застроена площ 68
кв.м. и селскостопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 32 кв.м.,
състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов
етаж /сеновал/, отразена в Скица №16/24.03.2018г. на Кметство с.Света Петка
като Паянтова сграда, със застроена площ 27 кв.м.
Ищецът твърди още, че на 27.02.1971 год.
техния дядо А.М.Ш.., придобил от своя брат А.М.Ш., чрез деривативния придобивен
способ - покупко-продажба, недвижим имот - празно дворно място от 76 кв.м.,
находящо се в е. Света Петка, Община Велинград, при съседи: от две страни
общински имот, А.М.Т.и А.М.Ш.. и съставляващо имот пл.№ 55 в кв. 9, за който
имот ведно с им.пл.№56 - собственост на дядо им А.М.Ш.., бил отреден съсобствен
парцел № XVIII по плана на е. Света Петка, община Велинград, обективиран в
Нотариален акт № 52, том , нот. Дело № 174 от 27.02.1971
год.
на РС - Велинград - За А.М.Ш.. -1/1 ид.ч., от посочения по-горе недвижим имот.
На 13.02.1975 год. дядо им А.М.Ш.. /вече с
имена И.М.Ш../ дарил на техния баща М.А.Ш. - починал на 16.03.2006 г. /с
предишни имена М.И.Ш./, целият свой собствен недвижим имот описан подробно
по-горе. На 16.03.2006 год. починал общия им наследодател - баща им М.А.Ш. /с
предишни имена М.И.Ш.. Поради това и ищеца М.М.Ш. станал собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, като това
право придобил по закон /низходящ наследник/, като наследил своя баща М.А.Ш.. А
ответника М.М.Ш.
станал собственик на другата
½ ид. част от същия недвижим имот, която придобил по закон, като
наследил своя баща М.А.Ш..
Настоява се на това, че към датата на
завеждане на настоящата искова молба, собствеността в процесния недвижим имот
била както следва: за ищеца ½ ид.ч. и ½ ид.ч. за ответника М.Ш..
Ищецът твърди също, че ответникът М.М.Ш., от
сключване на гражданския си брак,
до смъртта на баща им М.А.Ш.
- починал на 16.03.2006г., не бил живял в процесния имот, нито се бил
интересувал какво е състоянието му. Ищецът до смъртта на баща им М.А.Ш. -
починал на 16.03.2006г. и при откриване на наследството живял в процесния имот и не притежавал друго
жилище. Ищецът живеел, заедно със семейството си в жилището, представляващо
застроената върху имота 2МЖ, със застроена площ 68 кв.м., съгласно Скица
№16/24.03.2018г. на Кметство с. Света Петка, като бил извършил в това жилище
значителни на стойност подобрения. До момента съсобствеността помежду им не
била прекратена и доброволно неможели да постигнат съгласие за разделянето на
съсобствения им недвижим имот, така че всеки от тях да получи реален дял от
собствеността.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска допускане до съдебна делба на следния съсобствен недвижим имот: Дворно място с пл. №96, за което е отредено УПИ XVII – 96, по плана на с. Света Петка, находящо се в с.Света Петка, общ.Велинград, с площ 371 кв.м., а по скица с площ 400 кв.м.- с неприложена регулация, при съседи: от изток - УПИ ХУ1-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93 и от юг - улица, ЗАЕДНО с намиращите се в имота приращения - застроената върху имота 2МЖ, със застроена площ 68 кв.м. и селскостопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/,отразени в Скица №16/24.03.2018г. на Кметство с.Света Петка, като и Паянтова сграда, със застроена площ 27 кв.м., при граници и съседи: от изток - УПИ ХУ1-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93 и от юг - улица.
Алтернативно, в случай, че описаният по-горе
недвижим имот може да бъде реално поделен, се иска същият да бъде разделен на
два дяла, като всеки един от съделителите получи реален дял от дворното място и
построените сгради в имота, като от жилищната сграда всеки един от съделителите
да получи част от жилищния етаж и част от сутерена /ателие/.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор. Св него изразява следното становище: Не оспорва факта, че с
ищеца са собственици на описания в исковата молба недвижим имот. Независимо, че
техния баща М. Апи Ш. бил получил по дарение дворно място, съставляващо
прилежащ терен на построената върху него жилищна сграда и част от този прилежащ
терен е останала собственост на неговия баща А.М.Ш.., родителите на ответника и
ищеца били владели като свой целия поземлен имот и построената в началото на
70-те години жилищна сграда, описана в исковата молба като свои и така
придобили същите по давностното владение, продължило повече от 20 години. Т.е. основанието
за възникване на собствеността им било наследствено правоприемство и изтекла
придобивна давност в полза на техните родители. Оспорва твърдението, че не бил
живял в някакви периоди в тази жилищна сграда - преди смъртта на техния баща. Настоява
се на това, че баща им бил определил кой от двамата му синове къде да живее и
какво да наследи. Първият етаж от сградата бил по-завършен и пригоден да се
живее в него, когато брат му се оженил. Затова той и родителите им останали да
живеят там, докато ответника отбивал военната си служба в периода март
1995-септември 1996 г. В бедната след уволнението му 1996г., ответника се
установил да живее на втория етаж, който постепенно си стегнал, обзавел, сменил
дограми и въобще го привел в добро състояние. Там живеел и към момента със
семейството си. Нещо повече - през 2015г. по споразумение с ищеца изградили
външно стълбище за втория етаж с тераса, а вътрешното стълбище към втория етаж
разрушили. Наляли плоча и брат му усвои площта от вътрешното стълбище, попадаща
в първия етаж. Не било имало спорове кой къде ще ползва, защото от 1996г. всеки
си живеел на определения му етаж. Също така си били разпределили за ползване и
дворното място, като ответника предоставил на брат си възможността да избере
коя половина да ползва. Не оспорва факта, че брат му също е правил подобрения
на първия етаж от сградата - също е сменял дограма, правил си текущи ремонти в
етажа, както и ответника правил такива на втория етаж. От външната страна на
дворното място /частта, която ползвал/ бил поставил масивна ограда, изградил си
бил и навес с мазе под навеса от неговата страна на двора. В дъното на
поземления ни имот /в северната му част/ имало стопанска постройка - плевня на
ЗП 32 кв.м., която също ползвали без спорове с ищеца, и която също следвало да бъде предмет на
делото.
При
което и намира искът за делба за допустим и основателен, като делбата следвало
да бъде допусната при квоти по 1/2 ид.част
за всяка от страните по делото. Към момента на смъртта на техните с ищеца
родители / баща им почина на 16.03.2006г., а майка им по-рано - през 1997
г./ ищецът бил живял в процесния имот и
не притежавал друг недвижим имот, поради което счита, че са налице
предпоставките в случай на не поделяемост на имота, същият да му бъде възложен
на основание чл.349, ал.2 от ГПК. При условие, че жилищната сграда се окажела
поделяема, то се иска жилищните етажи да бъдат възложени на страните по начина,
по който са ги владели и подобрявали в продължение на повече от 20 години -
първия етаж на ищеца, а вторият - на ответника на основание чл.353 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощника си
адв.Деспотски, подържа предявения иск за
делба.
В с.з.
ответникът М.Ш., се явява лично и с пълномощника си адв.Ш., поддържат направеното с отговора си
искане.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От НА №52/27.02.1971г.,
том I, дело 174/1971г. се установява А.М.Ш.. да е придобил от А.М. Ш. - чрез
покупко продажба собствеността върху следния имот: Празно дворно място с площ
от 76 кв.м., находящо се в с.Света Петка, сътавляващо имоти пл.№ 55, за които
ЗАЕДНО с им.пл.№56 /собственост на
купувача, е отреден п. XVIII от кв.9 по плана на с.Света Петка, при съседи от две старни общ.имоти, А.М.Т.и А.М.Ш...
От НА №205/13.02.1975г.,
том II, дело № 308/1975г. се установява
в последствие, че собственика И.М.Ш.. е дарил на сина си М.И.Ш. следния имот:
Празно дворно място с площ от 144 кв.м., находящо се в с.Света Петка,
сътавляващо имоти пл.№№ 55 и 56, за които е отреден п. III от кв.9 по плана на
с.Света Петка, който урегулиран имот е с площ от 295кв.м, при съседи улица, И.М.Ш.
и М.А.Ш.
От удостоверение за лице с различни имена е
видно, че имената М.И.Ш. и М.А.Ш. са имена на едно и също лице.
От удостоверение
за лице с различни имена е видно, че имената И.М.Ш.. и А.М.Ш.. са имена на едно
и също лице.
При което и с НА
№205/13.02.1975г. А.М.Ш.. е дарил на сина си М.А.Ш., описани имот - Празно
дворно място с площ от 144 кв.м. сътавляващо имоти пл.№№ 55 и 56, за които е отреден п.
III от кв.9 по плана на с.Света Петка, целия с площ от 295кв.м.
По делото са
представена и удостоверение за описание и дентичност на имот № 630 от
04.07.2018г. община Велинград, удостоверение за търпимост
№ 389/04.07.17г. Видно от тях за имоти пл.№№ 55 и 56 в кв.9 по плана на
с.Света Петка от 1961г./обезсилен/ е било отредено УПИ XVIII от кв.9. За им.
пл.96 по действащия кадастрален и
регулационне план от 1989г. е отреден УПИ XVII-96 от кв.9, което е идентично с УПИ
XVIII от кв.9 по обезсиления план от 1961г., а регулацията за УПИ XVII-96 не е
приложена. В УПИ XVII-96 от кв.9 през
2000г. е построена селскостопанска сграда на два етажа със ЗП от 32 кв.м. и РЗП
64 кв.м., сътояща се от полумасивен
първи етаж /помещение за животни/ и втори паянтов –сеновал. Тази сграда е
нанесена в кадастъра и представлява търпим строеж, съгласно §16 от ЗУТ.
От скица №
16/24.03.18г. издадена от общ. Велинград е видно, че тя се отнаса за им. пл.№
96 от кв.9 по плана на с.Света Петка, който е записан на собствениците И.Ш. и М.Ш..
Имота няма затворена имотна граница и за него е отредено УПИ XVII-96 с площ от
400кв.м., а регулацията не приложена. В имота има построени две сгради, а
именно: 2 масивна жилищна сграда /2мж/ със ЗП от 68 кв.м. и паянтова сграда
/пс/ с площ 27 кв.м.
По делото са
разпитани и свидетелите Ф.Ю. и А.Д. – лели по бащина линия на страните.
Свидетелите сочат, че им е известен процесния имот, който бил някъде около
300-370 кв.м. В този имот имало построена една къща на два етажа с вътрешно
стълбище, която къща бил построил техния баща. Къщъта била построена още когото
брат им бил войник. Те били четири деца – три сестри и един брат. Всички
живеели в тази къща, докато и трите сестри се оженили, което станало преди
почети 30 години. От тогава собственик на къщата остнал брат им, който и живеел
в нея. Никога сестрите не били имали претенции за собствеността върху къщата.
Твърдят още, че брат им им бил заявил, че къщата е негова и ще я остави на
синовете си, което станало преди 12 години. Брат им, който бил баща на страните
разделил тази къща на двамата си сина, като дал долния етаж на М., а горния на М..
Това станало някъде преди повече от 20 години. От както брат им починал и М. и М.
остнала сираци, те останали да живеят във въпросната къща, по начина по който
баща им я бил разделил между тях.
По делото е приета и неоспорена от страните СТЕ
изготвена от в.л.Г.. Видно от констативно съобразителна част на същата, както и
от заключените е следното: По обезсиления КРП на с.Света Петка от 1961г. са им.
с пл.№ 55 и 56 в кв.9 е бил отреден п. XVIII-55,56 с площ от 295кв.м. В него са влизали следните
площи: 78 кв.м. – целия им. пл.№ 55; 68 кв.м. – част от им. пл.№56 целия от
96кв.м.; 48 кв.м. – част от им.пл.№ 54 записан на М.Д. и М.Д.; 103кв.м. – част
от общински местен път. Този план е създал регулационни отношения, но данни за
уреждане на сметки по регулация и прилагане на плана не са открити. При
трансформиране на бившия п. XVIII-55,56 в кв.9 по обезсиления КРП от 1961г. в
УПИ XVII-96 в кв.9 по действащия план от 1989г. целия с площ от 400кв.м. , в
него попада целия бивш п. XVIII-55,56 и площ от 105 кв.м. от съществуващия бивш
местен общински път. Площта на бившия п. XVIII-55,56 се увеличила с площ от
105кв.м. за сметка на съшествуващия местен общински път в периода между 1961г.
и 1989г.
Въз основа на
горните писмени и устни доказателства съдът намира за установено, че
наследодателя на страните - М.А.Ш. /с предишни имена М.И.Ш./ е станал
собственик по силата на дарение на незастроен поземлен имот с площ 144 кв.м.,
представляващ част от УПИ XVII-96 целия с
площ от 400кв.м. по действащия план на с.Света Петка. Освен това и е станал
собственик на построените в УПИ XVII-96 от баща му две сгради, а именно: 2
масивна жилищна сграда /2мж/ със ЗП от 68 кв.м. и паянтова сграда /пс/ с площ
27 кв.м. по скица, а по данъчна оценка със ЗП 32 кв.м., сътояща се
от полумасивен първи етаж /помещение за
животни/ и втори паянтов –сеновал., по силата на давностно владение, продължило
повече от 10 години, които е владял и ползвал като свои необезпокоявано от
никого.
По делото не се
установява страните да са станали собственици на целия имот за който е отредено
УПИ XVII-96 от кв.9, целия с площ от 400кв.м. по действащия план на с.Света
Петка, като доказателства за това не са ангажирани от тях. Точоно обратното,
според удостоверението за описание и идентичност на УПИ XVII-96 от кв.9 по
плана на с.Света Петка този имот е идентичен само с част от бившото УПИ XVIII
по обезсиления план от 1961г., а регулацията не е приложена. Настоящият състав приема,
че не е изпълнена и завършена процедурата по чл. 111 и чл. 112 ЗТСУ (отм.); и
чл. 281 и чл. 282 от ППЗТСУ (отм.), респ. не са налице основанията за издаване
на нотариален акт по регулация по реда на чл. 134, ал.2 от ЗТСУ (отм.) за
придаденото място и заемане на мястото, за да се счита, че дворищната
регулацията е приложена на място. Респективно по отношение на процесния имот да
е настъпил правопрекратяващия ефект по §8 от ПЗР на ЗУТ, поради което страните
да се легитимират като собственици на цялото УПИ XVII-96 с площ от 400кв.м.
Правото на собственост върху недвижимия имот поради непровеждане на процедурата
по чл. 111 и чл. 112 ЗТСУ (отм.); и чл. 281 и чл. 282 от ППЗТСУ (отм.); и с
оглед на последващото приложение на §8 от ПЗР на ЗУТ следва да се приеме, че е
по отношение на недвижимия имот в неговите имотни граници, а не по
регулационните такива, тъй като УПИ XVII-96 с площ от 400кв.м. е с неприложена
регулация и неуредени сметки със съседни имоти.
Следва да се
посочи също така, че разпоредбата на параграф 6, ал. 5 ПЗР на ЗУТ предвижда
забрана за извършване на разпоредителни сделки с дворищнорегулационни парцели,
за които не е приложена регулацията. Посоченото обаче се отнася до парцели с
неприложена регулация като забраната не се отнася до собственото на имота
място, за което е отреден дворищнорегулационен парцел, какъвто е настоящият
случай.
При което до
делба ще се допусне 144/400 ид. части от УПИ XVII-96 от кв.9, целия с площ от
400кв.м. , до колкото се установи собствеността на страните да е само за 144
кв.м. от имота влизащ в сътава на им.96 от кв.9, а за разликата искът за делба
ще се отхвърли, като неоснователен.
От представеното
удостоверение за наследници от 27.03.2018г.
е видно, че М.А.Ш. е починал на 16.03.2006г., като вдовец, и след смъртта си е
оставил за свои наследници по закон двамата си сина - М.М.Ш., ЕГН ********** и М.М.Ш.,
ЕГН **********.
Съгласно чл.5 от ЗН, след смъртта на наследодателя М.А.Ш. -страните, като негови деца са наследили
притежаванато от него, собственост при равни права и по ½ ид част от нея.
Видно от удостоверение
за данъчна оценка на имот със собственици М.М.Ш. и М.М.Ш., който е с площ от
400кв.м. и в него има построени жилище на 2 етажа с РЗП -172 кв.м. и стопански
обект на 2 етажа с РЗП -64 кв.м. А данъчна оценка на имота е 7985.70 лева.
Други
доказателства не са ангажирани.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и до колкото се установи страните да са
съобственици на делбения имот – Поземлен имот земя с площ от 144 кв.м,
представляваща бивши имоти №№ 55 и 56 от кв.9 по отменения плана на с.Света
Петка от 1961, и представляваща част от
им.пл.№ 96 в кв.9, за който е
отредено УПИ XVII-96, ведно със застроените в него къща на два
етажа със застроена площ 68 кв.метра и селскостопанска сграда на два етажа със
застроена площ 32 кв.метра, състояща се от полумасивен първи етаж и втори
паянтов етаж /сеновал/, а се установи и
участието им в тази съсобственост, то искът за делба е основателен.
Ето защо и делба
на имота: поземлен имот -
земя
с площ от 144 кв.м, представляваща бивши имоти №№ 55 и 56 от кв.9 по отменения плана
на с.Света Петка от 1961, и представляваща част от им.пл.№ 96
в кв.9, за който е отредено УПИ XVII-96, ведно със
застроените в него къща на два етажа със застроена площ 68 кв.метра и
селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 32 кв.метра, състояща се
от полумасивен първи етаж и втори паянтов етаж /сеновал/, ще се допусне между М.М.Ш., ЕГН ********** и М.М.Ш. ЕГН
**********, при квоти в съсобствеността по ½ за всеки от тях.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:
Р Е
Ш И :
Допуска да се извърши делба между М.М.Ш., ЕГН **********
и М.М.Ш. ЕГН ********** на следните имоти,
находящ се в село Света Петска, ул.Изгрев“ № 1
-
144/400 ид.части от
УПИ XVII-96, цялото с площ от 400кв.м. с
неприложена улична и дворищна регулация към съседни имоти, представляваща бивши
имоти №№ 55 и 56 от кв.9 по отменения плана на с.Света Петка от 1961, и
представляваща част от им.пл.№ 96 в кв.9, за който е отредено УПИ XVII-96,
ведно със застроените в него къща на два етажа със застроена площ 68
кв.метра и селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 32 кв.метра,
състояща се от полумасивен първи етаж и втори паянтов етаж /сеновал/ ,
-
при квоти: ½ за М.М.Ш.
и
½ за М.М.Ш..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)