№ 73
гр. Свиленград , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200622 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Л. М. Л. с ЕГН ********** от град
***************************************, със съдебен адрес: град
Свиленград, бул.„България” № 551 област Хасково, чрез адвокат М.К., се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3454201 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100
лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и
в при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се
разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Л. М. Л., не се
явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат М.К. иска
от Съда да отмени обжалвания акт поради неправилно попълване на
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
(АТСС).
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 17.12.2019 година в 11.04 часа в село Пъстрогор, област Хасково, с
АТСС (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето
движещото се в посока село Младиново, област Хасково, моторно превозно
средство (МПС) марка „Пежо”, модел 307 с държавен регистрационен номер
Х 51 94 ВТ, със скорост 79 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 29 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
3454201 на името на жалбоподателя Л. М. Л. в качеството му на собственик
на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила
към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-
172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
2
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. В ЕФ не е посочено какво е ограничението – общо
или въведено с пътен знак В26 и не е посочена каква е АТСС – мобилна или
стационарна, както и не е посочено приспадната ли е допустимата грешка от 3
км/ч. Фишът е връчен на лицето на дата 20.06.2021 година (, видно от
Справката за нарушител) (възражения относно начина и формата на връчване
на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 17.12.2019 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – 17.12.2019 година и времето (08.40 часа до 12.30
часа), за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост,
режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където
е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 3 от
които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен номер Х 51 94 ВТ в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 82
3
км/ч, съответно наказуема установена скорост – 32 км/ч и разрешена такава
от 50 км/ч, като превишението е 29 км/ч (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с
влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
4
е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна (, но не на
основанията, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя),
за което Съдът излага следващите правни съображения:
В обжалвания ЕФ е налице неяснота по отношение на един от основните
реквизити на Фиша, а именно: описание на нарушението, тъй като не е
посочено какво е ограничението – общо или въведено с пътен знак В26, не е
посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна и не е посочено
приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч, отразена като такава в
Протокол № 6-52-19 от 11.10.2019 година. Непосочването на вида на
ограничението за процесния пътен участък поставя наказаното лице, а и
проверяващата Съдебна инстанция в невъзможност да прецени правилна ли е
дадената от АНО правна квалификация. Непосочване на това каква е АТСС
поставя в невъзможност цитираните в предходното изречение лица да
преценят дали този вид радар може да се използва към инкриминирания
момент – 17.12.2019 година. Неотразяването дали е приспадната допустимата
грешка при измерване на скоростта с радара поставя в невъзможност Съда да
прецени дали правилно е определена санкционната норма, респ. дали
размерът на наложената Глоба е правилен и в съответствие с материалния
закон. Всяко едно от констатираните пропуски само по себе си представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице, доколкото препятства възможността
нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна,
за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание
за отмяна на ЕФ.
Всяко едно от посочените пропуски, свързани с описанието на
нарушението, се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ,
5
тъй като (както вече бе посочено) не позволява и контролиращата Съдебна
инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за
какво точно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Описанието на нарушението се явява задължителен съгласно чл. 189, ал.
4 от ЗДвП реквизит на ЕФ. Извеждането на описанието на нарушението от
други налични по Административнонаказателната преписка (АПН)
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Посоченото налаг а изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
6
правна защита и съдействие от 23.06.2021 година, сключен между Л. М. Л. и
адвокат М.И. К., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Л. М. Л., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат М.К., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при
отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал
отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение на 300 лв. за въззивната инстанция.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
7
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Л. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в
ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би
приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
8
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева).
Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Л. на 20.06.2021 година не би
съставлявало процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до
отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не би рефлектирало
неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В процесния
случай, след като на нарушителя е бил връчен ЕФ, същият го е обжалвал в
предвидения от закона срок и е реализирал в пълнота правото си на защита.
На следващо място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил
надлежно връчен на адресата му едва на 20.06.2021 година не изключва
възможността за реализиране на административнонаказателната му
отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които
разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете,
които трябва да са изтекли следва да са съответно 3 години и 4 години и 6
месеца, които към настоящия момент не са изтекли.
Мобилното средство за контрол би било одобрен тип, съгласно правилата
9
на Закона за измерванията, притежаващо надлежно Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства. В обжалвания ЕФ е посочено, че се
ползва АТСС, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата
на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото
липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин Съдът би приел, че е установено
нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Л., той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
10
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Представена е снимка на разположението на уреда
на патрулния полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
11
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. В посочения смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020
година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Василка Желева. В този ред на мисли би следвало да се
посочи, че наведеното в Жалбата възражение, касаещо неправилно попълване
на Протокола за използване на АТСС би било неоснователно, тъй като Съдът
би намерил, че посоченият документ е попълнен точно, ясно и коректно.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Л. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 29 км/ч (стойност,
получена явно след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 3 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – Глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
12
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите
биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост
над разрешената.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 3454201 на ОДМВР - Хасково, с който на Л. М.
Л. с ЕГН ********** от град ***************************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. К. от Адвокатска колегия – Разград, сумата от
13
300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Л. М. Л. по АНД № 622 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2021 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14