М о т и в и към присъда № 24,постановена на 7 юни 2019 година по н.о.х.дело № 545 по описа за 2019 година
на Районен съд Велинград:
Обвинение против О.М. *** ,в това,че :
- на 27.08.2018г. в гр.Ракитово,на улица „И. Клинчаров“ противозаконно е пречил на орган
на власт - на полицейските служители мл. инспектор
Б.М.П.,***, да изпълни задълженията си по служба - да
извърши полицейска проверка на управлявания
от него л.а.
Ауди А8, с регистрационен номер РА0853ВХ по ЗДвП, като не
спира на подаден сигнал със „стоп палка“ - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК;
- че на 27.08.2018г. в гр.Ракитово,на улица „Васил Левски“ е причинил лека телесна
повреда на полицейски орган - мл. инспектор Б.М.П.,*** , при и по повод
на изпълнение на службата и на
функциите му - блъснал го с ръка
в гърдите,след което е паднал на земята,в
следствие на което му е причинил
- разкъсване на двуглавия мускул бицепс феморис на лявото бедро,
което е довело до временно разстройство
на здравето,неопасно за живота за
около 22-25 дни от датата на
травмата – престъпление по чл.131, ал.2, т.З от
НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК;
- на 27.08.2018г. в гр.Ракитово, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: не се подчинил
на разпореждане на полицейски орган
- да спре на подаден сигнал
със „стоп палка“ при управление
на лек автомобил
Ауди А8 с регистрационен номер РА0853ВХ, ударил и блъснал полицейски орган като причинил
лека телесна повреда на полицейски
орган - мл. инспектор Б.М.П.,*** - блъснал го с ръка в гърдите,след
което е паднал на земята,в следствие
на което му е причинил - разкъсване на двуглавия
мускул бицепс феморис на лявото
бедро, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта мл. инспектор
Б.М.П.,*** – престъпление по чл.325 ал.2 от НК , във връзка
с чл. 325,
ал.1 от НК.
Б.М.П. *** е конституиран като частен обвинител и граждански ищец в
настоящия процес – предявен е за разглеждане граждански искове против подсъдимия О.М. *** за сумата 3000
лева – претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131,ал.2т.2 от НК
във вр. с чл. 130 ,ал.1 от НК,ведно със законната
лихва,считано от 27.08.2018 година до окончателното й изплащане; за сумата 3000
лева – претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 325,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,ведно със законната лихва,считано от
27.08.2018 година до окончателното й изплащане.
Подсъдимият не се
признава за виновен по обвиненията,като твърди че на инкриминираната дата не е управлявал
лекия автомобил,отишъл е до колата,за да вземе цигари,полицая П. изскочил от
зад един гараж, сложили му белезници,като не е бягал и не е бутал полицая – при
пристигане на линейката П. е казал,че е
стъпил накриво и си изкълчил крака.
От събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Б.М.П. –
младши инспектор към РУ на МВР Велинград, е назначен на длъжност „старши
полицай” при ПУ Ракитово,към ОД на МВР Пазарджик,РУ Велинград – със Заповед №
312з-310/17.04.2015 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик и е встъпил в
длъжност с Акт за встъпване от 17.04.2015 год.,а длъжностната му характеристика
е утвърдена със Заповед № 3286р-19660/12.11.2015 г. на Главния директор на
Национална полиция.
На 26.08.2018 година срещу 27.08.2017 година
полицейските служители – свид. Б.П. и свид.Милен Б.,били на работа като автопатрул
с установъчен пункт в гр.Ракитово,пред сградата на
Община Ракитово – на ул.”И. Клинчаров”.В около 3 часа
и 10 минути на 27.08.2018 година
посочените свидетели чули силен звук от двигател на автомобил,който се
приближавал към тях от посока – сградата
на ДГС Ракитово и за това свид. П. излязъл от
патрулния автомобил и със Стоп палка и светейки с фенер,подал ясен сигнал на
водача на приближаващия се автомобил марка „Ауди” А8” с рег.№ РА 0853 ВХ,да
спре с цел да му бъде извършена проверка. Водачът на посоченото МПС – подсъдимият О.И. ,въпреки
че видял подадените сигнали от униформения полицейски служител,не спрял ,а
продължил движението си - завил с автомобила рязко наляво,блъснал едно
куче,след което предната решетка на автомобила паднала и продължил по улицата.
Полицейските служители свид. П. и свид.
Б. разпознали водача – мястото е осветено и познават лицето и от други
проверки,като го последвали на безопасна дистанция с патрулния автомобил по ул.”Васил Левски” на
гр.Ракитово,където подс.
О.И. спрял пред дом на № 70 ,изскочил от
мястото на водача и влязъл в къщата. Полицейските служители изчакали известно
време пред посочения дом и не след дълго от там излязъл подсъдимия и се
отправил към МПС,свид. П. и Б. се приближили и се представили , поискали му документи за проверка,но той не е дал такива
дори и след като това му било разпоредено ясно и на висок глас.
Подсъдимият казал на полицаите ,че ги е
забравил и няма документи,държал се е неадекватно,лъхал на алкохол и освен това обяснявал,че той не е карал колата. В момента,в който чул
,че полицаите викат други свои колеги,за да го изпробват за алкохол, подс. О.И. блъснал с ръце в гърдите свид. П.,последния
залитнал назад,загубил равновесие ,отскочил назад,но тъй като зад него имало
канавка паднал на земята,а подсъдимият
побягнал към дома си.Свид. Б. го последвал, гонил го
около 20-25 м.,настигнал
го пред металната врата на дома,от който
преди това той излязъл и въпреки оказаната съпротива /бутане,ритане,блъскане/ успял да го задържи – хванал го,съборил го на
земята и му поставил белезници. Тъй като подсъдимия лъхал на алкохол полицейските служители извикали друг автопатрул,в състава на който имало автоконтрольор,за
да го изпробват за употреба на алкохол. На място пристигнали полицейските
служители Г. и П. ,като първия го поканил да бъде изпробван с техническо
средство,но той отказал. Пред свид. Г. и П. колегата им П. споделил,че изпитва силни
болки в крака,като споделил,че подсъдимият преди това го блъснал и при
падането е наранил крака си. Свид. П. се обадил на тел. 112 и извикал линейка,за да
му окаже медицинска помощ. При
обаждането свид. П.
съобщил,че е изблъскан и е пострадал по време на работа.На място
пристигнал екип от ФСМП Велинград – линейка с водач свид.
Г. и фелдшер – свид.А..
Свид. Г. установява,че след като са получили сигнал
са отишли на място,пострадал бил полицейски служител – Б.П.,качили са го в
линейката и го закарали във Велинград,като той не е чул от какво се оплаква,но
му помогнал да се качи в линейката,тъй като не можел да ходи сам. Свид. А. установява,че след като пристигнали на адреса
в гр.Ракитово по сигнал за пострадал полицай,видели полицейска кола, свид. Перушинскисе бил опрял
отстрани на колата и казал,че има силни болки в бедрото,като при прегледа
установила ,че най –вероятно има скъсани мускулни влакна ,сложила лед,дала му
обезболяващи и го докарали във ФСМП
Велинград за консултация с ортопед. Пред тази свидетелка свид.
П. казал,че при рязко движение към канавката е изпънал крака си,стъпил накриво
и получил нараняването – не си спомня да е казал ,че е бутнат или
спънат.Обстоятелствата,при които свид.П. е получил
нараняването не са отбелязани и във Фиша
за СМП при снемане на анамнезата. Те са записани в Амбулаторен лист № 000649 /
27.08.2019 година,където е посоечна анамнеза „По
време на работа,при изпълнение на сл. задължения,е бутнат от познато лице
вследствие на което е паднал,като при това усетил остра болка в задната част на
бедрото на ляв крак.”,като специалистът ортопед-травматолог е поставил основна
диагноза: травма на мускулите и сухожилията от задната мускулна група на ниво
бедро и описал обективно състояние – оток на ляво бедро; хематом в средна задна
трета на бедрото; палпаторна бразда на мускул – бицепс фемурис. Пострадалия бил в
отпуск по болест над 30 дни,не можел да ходи и стоял в дома си,като близките са
му помагали да се обслужва. Свид. Салих П. – баща на пострадалия,твърди че сина му след инцидента се оплаквал от болки в
крака – мястото било подуто и синьо ; бил в болнични около месец,близките му са
се грижили за него и сега при промяна на времето има болки в крака.
След инцидента свид. П.
в присъствие на свид.
С. , прегледал записа от охранителна камера на бензиностанция в
гр.Ракитово ,като при прегледа са
видели,че спира черна кола,от колата е слязло русо момче – не е бил
подсъдимия,и е купило нещо от
бензиностанцията; момчето е слязло от мястото до шофьора,като от записа не се
вижда водача на колата.
Свид. И. живее на съпружески начала с подсъдимия
и твърди,че по време на задържането му
не е била отвън,но преди това е запалила колата,отишла е до
бензиностанцията,взела е 2-3 кутии цигари,като в този момент И. е бил в дома
си,попитал я къде са другите цигари – тя му дал 1 кутия ,скарали е и той излязъл
навън с майка си,но полицаите го прибрали. Свидетелката конкретизира,че е
карала кола Ауди 8,черна от 12:30 до 1
часа,като няма книжка,но шофира. Свид. П. - приятел
на подсъдимия от дете, е бил на 26-ми миналата година,есента – но не си спомня
точно кога, в къщата на
подсъдимия,заедно с жена му и майка му,яли са и пили и по едно време жената на
подсъдимия е отишла да вземе някакви работи и той отишъл да вземе цигари от колата и е имал проблем с
полицаите. Този свидетел не е бил отвън и не е видял какво е станало,като той
твърди,че при излизане на подсъдимия жена му е била с него. Свид.
Равчева – майка на подсъдимия,твърди че на 26/27.
08.2018 година са били в къща на ул.”Васил Левски”№66 в Ракитово – яли са и
пили,като по едно време сина е излязъл да вземе цигари,тя излязла след него и
видяла как полицаите са го взели и са заминали,турили са му белезници,имало е и
линейка
От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза
е видно,че на Б.М.П. е причинена контузия и кръвонасядане
по ляво бедро,с разкъсване на повъхността на двуглавия бедрен мускул по задната му
повърхност,като описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действието на рязко преразтягане на мускулите по задната мускулна група на
лявото бедро при падане на терена към инкриминираната дата. Травматичното увреждания - разкъсване на повъхността на двуглавия бедрен мускул по задната му
повърхност е довело до временно разстройство на здравето,неопасно за живота на
пострадалия,за около 22-25 дни от датата на травмата,а останалите травматични
увреждания са причинили болки и страдания. В ОСЗ вещото лице изясни,че е
изготвил заключението ис,като се е съобразил с докуметнтите,приложени към досъдебното п-во;
като механизма на причиняване на увреждането при бутане или падане сам е един и
същ; в момента е оздравял и може да има
известни болки при промяна на времето.
За да приеме посочената по-горе фактическа
обстановка съдът дава вяра на
показанията на свид. П.,Б.,П.,Г., А., Г.,С.,тъй като
същите са последователни,непротиворечени и
правдоподобни,като освен това се подкрепят от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свид.
И.,П. и Равчева,че на инкриминираната дата подсъдимия не е управлявал МПС до бензиностанция в град Ракитово и не е оказал
съпротива на полицейските служители,вкл. и бутане на свид.
П.,тъй като:
- касае се за защитна позиция
на подсъдимия,която не е подкрепена от доказателствата,събрани по делото;
- са в противоречие с
показанията на свид.П.,Б.,Г. и П.. Първите двама свидетели са категорични,че П. е подал ясен сигнал със стоп палка и
фенерче,като е бил застанал на добре осветено място пред сградата на
Община Ракитово т.е не е било възможно този знак да не бъде забелязан от водача.Съдът
счита,че за да избегне полицейската проверка И. е увеличил скоростта на движение на управлявания
от него лек автомобил,като дори блъснал куче и завил по ул. „Васил Левски” към
дома си и при спирането бързо се скрил вътре. Впоследствие И. не се е подчинил на разпореждане на полицейските служители да си
даде документи за проверка,като за да избегне същата бутнал полицая П. и отново
се опитал да се скрие в дома си,но бил задържан от полицай Б.. Между
показанията на свид. П. и Б. не е налице
противоречие,като освен това същите са категорични,че в центъра на гр. Ракитово
МПС е управлявано от подсъдимия – добре са го видели там – мястото е осветено и
от предишни проверки познават лицето,както и впоследствие,когато е спрял на
ул.”Васил Левски”;
- показанията на свид. И.,П. и Равчева са непоследователни и противоречиви,като
същите не могат да установят кога първата от тях е ходила за цигари; след
излизането на подсъдимия и преди
задържането му от полицейските служители коя е тръгнала след него – свид. И. или свид. Равчева. Нещо повече – показанията им са в противоречие не
само с показанията на посочените по-горе
свидетели,но и с показанията на свид. С. – същият е
наблюдавал записа от бензиностанция в гр.Ракитово,като е спрял черен автомобил
и от мястото до водача е слязъл рус мъж,който е купил нещо от бензиностанцията
т.е не е била свид. И.. Времето ,за което последната
свидетелка твърди,че е управлявала МПС с цел купуване на цигари – 12.30 ч- -
1-00 часа,не съвпада с времето на началото на полицейската проверка. Освен
всичко изложено до тук следва да се има предвид,че показанията на посочените
свидетели са такива на близки лица – жена,с която подсъдимия живее на
съпружески начала,приятел от дълги години и майка т.е лица,които са
заинтересовани от изхода на делото. Нещо повече – показанията на тези трима
свидетели са объркани и неясни,като П.
не отрича,че е бил в явно нетрезво състояние.
Подсъдимият не е осъждан .Действително със споразумение,одобрено на 03.11.2008
г. година по н.о.х.дело № 563 / 2008
година на Районен съд Велинград за престъпление по чл. 343в,ал.2 от НК се е задължил да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца ,изпълнението на което е отложено за
срок от 3 години,но е реабилитиран на
основание чл. 86 от НК към 004.11.2011 г. Преди това е освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в,ал.2 от НК,на основание 78а
от и му е наложено адм.
наказание глоба.От представена Полицейска справка е видно,че подсъдимият е роден в гр.Пазарджик, живее в гр.Ракитово,има майка,брат и сестра –
баща му е починал; неженен е; спрямо него има заявителски
материали 5 броя и има криминалистически регистрации.Декларирал е,че семейството
му се състои от него,няма доходи и притежава недвижими имоти- ½ ид.част от къща в
гр.Ракитово и МПС – лек автомобил „Ауди”.
С оглед на горното е видно,че:
О.М. ***
от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с чл.
325,ал.1 от НК :
- на 27.08.2018г. в гр.Ракитово, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: не се подчинил на
разпореждане на полицейски орган - да спре на
подаден сигнал със „стоп палка“
при управление на лек автомобил
Ауди А8 с регистрационен номер РА0853ВХ, ударил и блъснал полицейски орган като причинил
лека телесна повреда на полицейски
орган - мл. инспектор Б.М.П.,*** - блъснал го с ръка в гърдите,след
което е паднал на земята,в следствие
на което му е причинил - разкъсване на двуглавия
мускул бицепс феморис на лявото
бедро, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта мл. инспектор
Б.М.П.,*** . В случая непристойните действия
са изразени в оскърбително
отношение към неограничен кръг хора,в това число и полицейските служители т.е налице са неприлични,безсрамни
действия,които противоречат на установения в обществото морал и правен порядък.
С тези непристойни действия подсъдимия И.
грубо е нарушил обществения ред ,тъй
като е изразил брутална демонстрация към личността на полицейските служители П.
и Б. и към установените в обществото
норми ,както и явно неуважение към обществото,с оглед на изразената висока
степен на неуважение към отделната личност и обществен ред.Съдът счита,че
безспорно се установи и квалифициращия признак на деянието – съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, тъй като продължително време подсъдимия не се е
подчинявал на множество сигнали за спиране,подавани му по съответния ред от
полицейски служители,като се касае за униформени полицаи,част от автопатрул,придвижващ
се с обозначен полицейски автомобил и е
причинил нараняване на един от полицейските служители,а впоследствие бягал от
полицаите и оказал съпротива при задържане и поставяне на белезници. Деянието е
извършено и с изключителен дързост ,тъй
като с хулиганските действия в много груба форма се засягат
интересите на обществото и личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред, с тях се скандализира обществото, изразяват грубо
нахалство / в този смисъл Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС/. В
подкрепа на изложените съображения е и обстоятелството,че с действията си подс. И. е причинил телесна
повреда на полицейски служител.Защо съдът дава вяра на част от разпитаните
свидетели и не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на част от разпитаните
свидетели – съображенията са изложени по
горе.
> деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л ,тъй като И. е
съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал това. Този извод следва от
обстоятелствата,при които е осъществено деянието и упоритостта от страна на
подсъдимия при бягството му от страна на полицейските служители.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с
високата степен на обществена опасност на деянието ,ниската степен на
обществена опасност на дееца, причините
за извършване на престъплението – стремеж за укрИ.е
от полицейските органи, подбудите за извършване на престъплението - незачитане
на установения правен порядък , отегчаващото вината обстоятелство – лоши
характеристични данни,вкл. и с оглед на предишното осъждане на подсъдимия,по което е реабилитиран
по право и смекчаващите такива - чисто съдебно минало . Поради изложеното съдът
определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за с р о к
от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
На
основание чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА , считано от влизане
на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе
предвид размера на наказанието,чистото съдебно минало на дееца и след
преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната ум превенция може
да бъде постигната и без неговото ефективно изтърпяване.
О.М. *** от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.131,ал.2,
т.3 във вр.
с чл. 130 ,ал.1 от НК :
> на
27.08.2018г. в гр.Ракитово,на улица
„Васил Левски“ е причинил лека телесна повреда на полицейски орган
- мл. инспектор Б.М.П.,***
, при и по повод на изпълнение
на службата и на функциите му
- блъснал го с ръка в гърдите,след което е паднал на земята,в следствие
на което му е причинил - разкъсване на двуглавия
мускул бицепс феморис на лявото
бедро, което е довело до временно
разстройство на здравето,неопасно за живота за около
22-25 дни от датата на травмата. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин,че посоченото нараняване на пострадалия свид.
П.,е причинено от действие на подс. И. – бутане с
ръце назад в гърдите ,вследствие на което той е залитнал назад и паднал,като
това е и механизма на причиняване на същото. Не се оспорват и квалифициращите
обстоятелства на деянието – че е причинено нараняване на полицейски служител
при и по повод изпълнение на службата му и функциите му по охрана на
обществения ред и по време на дежурство,както и
характера на причинената телесна повреда.Тези обстоятелства се
установяват не само от показанията на свидетелите,на които съдът дава вяра,но и
от писмените доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза
Защо съдът дава вяра на част от свидетелите и не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на
част от разпитаните свидетели –
съображенията са изложени по горе. В случая е налице идеална съвкупност на две
престъпления – по чл. 325,ал.2 от НК и по чл. 131 ,ал.2,т.3 от НК. В ППВС № 2
от 1974 г.
по н.д. № 4/74 г. ,т.2 ,изрично е прието,че ако хулиганските действия са
съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на орган на властта,ще е налице съвкупност от
престъпления,наред с квалифицирано хулиганство. В този смисъл е и Решение № 536 от 27.11.2008 година по н.д.№546/2008 г. на І НО на ВКС.
> деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л ,тъй като И. е съзнавал неговия общественоопасен
характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал това. Този извод следва
от обстоятелствата,при които е осъществено деянието .
При определяне на наказанието съдът се съобрази с
високата степен на обществена опасност на деянието ; ниската степен на
обществена опасност на дееца, причините
за извършване на престъплението – стремеж за укриване от полицейските органи,
подбудите за извършване на престъплението - незачитане на установения правен
порядък , отегчаващото вината обстоятелство – лоши характеристични данни,вкл. и
с оглед на предишното осъждане на
подсъдимия,по което е реабилитиран по право и смекчаващите такива - чисто съдебно минало . Поради изложеното съдът
определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за с р о к
от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
На
основание чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок
от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА , считано от
влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане
съдът взе предвид размера на наказанието,чистото съдебно минало на дееца и след
преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната ум превенция може
да бъде постигната и без неговото ефективно изтърпяване.
О.М. *** следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това,че
на 27.08.2018г. в гр.Ракитово,на
улица „Иван Клинчаров“ противозаконно е пречил на орган
на власт - на полицейските служители мл. инспектор
Б.М.П.,***, да изпълни задълженията си по служба - да
извърши полицейска проверка на управлявания
от него л.а.
Ауди А8, с регистрационен номер РА0853ВХ по ЗДвП, като не
спира на подаден сигнал със „стоп палка“ и бъде ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК. В случая
съпротивата срещу орган на властта не може да се квалифицира като самостоятелно
престъпление по чл. 270,ал.1 от НК,тъй като е въведена като елемент от квалифицирания състав на
хулиганство по чл. 325,ал.2 от НК. В процесния случай
съдът призна подсъдимия за виновен за осъществяване на състава на чл. 325,ал.2
,във вр. с ал.1 от НК,като квалифициращия признак
„съпроводени със съпротива срещу орган
на властта”,включва същите действия на подс. И.,посочени
в обвинението за престъпление по чл. 270,ал.1 от НК. В подкрепа на
изложеното т.2 от ППВС № 2 от 1974 г. по н.д. №4/74 г.
На
основание чл.23 , ал.1 от НК ,СЪДЪТ след като определени наказание за всяко
престъпление отделно НАЛОЖИ на О.М.И.
- с посочената по-горе самоличност , най-тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното общо
наказание лишаване от свобода за срок
от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА , считано от
влизане на присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане
съдът взе предвид размера на наказанието,чистото съдебно минало на дееца и след
преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната ум превенция може
да бъде постигната и без неговото ефективно изтърпяване.
На основание чл.59,ал.1 от НК ,в случай на изпълнение на наказанието лишаване от свобода , следва да се приспадне времето ,
през което О.М.И. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед
за задържане на лице рег.№ 367зз-246/27.08.2018 година на РУ – Велинград, на
основание чл.72,ал.1 от ЗМВР .
Предявения граждански
иск против подсъдимия О.М.И. ***0, с ЕГН **********, е частично ОСНОВАТЕЛЕН,поради което следва
да бъде ОСЪДЕН да заплати на Б.М.П. ***, с ЕГН **********, сумата ХИЛЯДА ЛЕВА – претърпени
неимуществени вреди поради причинените му телесни увреждания - разкъсване на двуглавия мускул на лявото бедро
от престъпление по чл.131, ал.2, т.2 ,във връзка с чл.130, ал. 1 от НК,ведно
със законната лихва, считано от 27.08.2018 година до окончателното изплащане на
сумата и разноски по делото ХИЛЯДА ЛЕВА , като предявения иск за разликата до
3000.00 лева отхвърля като
неоснователен. Касае се за иск за непозволено
увреждане ,предявен на основание чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. В настоящия процес
се установи ,че подсъдимия И. е осъществил състава на престъпление по
чл.131,ал.2,т.3 от НК във вр.с чл.130, ал.1 от НК, т.е. че е причинил лека
телесна повреда на пострадалия свидетел П. – разстройство на здравето,извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,изразяваща се в контузия и кръвонасядане по ляво
бедро,с разкъсване на повъхността на двуглавия
бедрен мускул по задната му повърхност,което съставлява разстройство на здравето временно
опасно за живота му. Поради това, съдът приема,че
е налице от негова страна противоправно и виновно
поведение, вследствие на което пострадалия П.
е претърпял болки и страдания,
за които следва да бъде обезщетен. Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД
следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 1000 лева. За да
определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причинените
увреждания,период на лечение и отражението
върху здравословното състояние за в бъдеще,интензитета на тези болки и
страдания и продължителността им . Претендираната
сума от 3000 лева е завишена – не е съобразена с посочените по-горе
обстоятелства,поради което предявения иск за причинени неимуществени вреди за разликата от 1000 до 3000 лева,следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен.Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител и разноски по делото – 1000 лева.
Предявения граждански
иск от Б.М.П. ***, с
ЕГН ********** , против О.М.И. ***0, с ЕГН ********** за заплащане на сумата 3000 лева – претърпени
неимуществени вреди поради разкъсване на двуглавия мускул на лявото бедро от
престъпление по чл.325, ал.2 ,във връзка
с ал.1 от НК , ведно със законната лихва, считано от 27.08.2018 година до
окончателното изплащане на сумата, следва да бъде о т х в ъ р л е н,като като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Пострадалия свид. П.
е предявил граждански иск за претърпени болки и страдания във връзка с
причинената му лека телесна повреда т.е
поради осъществяване на състава на престъпление по чл. 131,ал.2,т.3 от НК във вр. с чл. 130,ал.2 от НК,който съдът уважи като частично
основателен. Поради това не са налице основания за присъждане и на друга
сума,поради включване на причиненото нараняване в хулиганските действия на
подсъдимия – касае се за едно нараняване,причинило болки и страдания,за
които гражданския ищец е обезщетен с
уважаване на предявения граждански иск,така както е изложено по-горе.
Подсъдимият О.М.И. , с посочена по-горе самоличност , следва да
бъде осъден да заплати, както следва :
-
на Държавата – такса 50.00 лева /
петдесет лева / плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;
-
По сметка на ОДМВР – Пазарджик IBAN : *** – Уни Кредит Булбанк АД– разноски 117.00 лева / сто и седемнадесет лева / плюс пет лева за служебното издаване
на изпълнителния лист;
- на Районен съд - Велинград - разноски
77.94 лева / седемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки / плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния л
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: