Решение по дело №401/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 281
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Георги Гочев Георгиев
Дело: 20245600500401
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. ХАСКОВО, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №8/03.I.2024 г. постановено по гражданско дело №2781/2022
г. Районен съд-Хасково обявява за нищожни клаузите „такса бързо
разглеждане“, предвидени в сключените между страните Договор за
кредит №*** г. и Договор за кредит № ***г., на основание чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
С решението се осъжда „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на К. Х. П. с
ЕГН:********** от гр.***, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата от 170.20
лева - недължимо платена като „такса бързо разглеждане" по Договор за
кредит № ***г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022г. /датата на
депозиране на исковите молби/ до окончателното изплащане.
РС-Хасково отхвърля предявения от „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.*** против К. Х. П. с
ЕГН:********** от гр.***, насрещен иск за сумата от 1 612лв.,
представляваща просрочено задължение по договор за кредит №***г. на
ищцата към ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на изпадане в забава – 14.10.2022г, като
неоснователен и осъжда „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, да заплати на К. Х. П. с ЕГН:********** от
1
гр.***, направените по делото разноски за държавна такса в размер общо на
200 лв.
РС-Хасково осъжда „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, да заплати на адв. Д. В. М. с ЕГН:**********,
адрес на кантората - гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, *** адвокатско
възнаграждение по делото, на основание чл.38 от ЗА, в размер на 1200 лева.
С определение №482/02.IV.2024 г. постановено по гр.дело №2781/2022
г. РС-.Хасково изменя решение №8/03.01.2024г., постановено по гр.д.
№2781/2022г. по описа на РС-Хасково в частта за разноските, като осъжда
„Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, да заплати на адв. Д. В. М. с ЕГН:**********, адрес на кантората -
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ***, сумата от още 240лв.,
представляваща дължим ДДС върху определеното му на основание чл.38 от
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и отхвърля подадената от
„Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, молба вх.рег.№1097/22.01.2024г., с която се иска изменение на
постановеното по гр.д.№2781/2022г. по описа на РС-Хасково Решение
№8/03.01.2024г. в частта за разноските, като се намали определеното на
адв.Д. М. адвокатско възнаграждение от 1200лв. на 900лв., като
неоснователна.

Обстоятелства по въззива

„Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*** са останали недоволни от постановеното решение,поради което го
атакуват като неправилно и незаконосъобразно в частта относно
отхвърлянето на насрещния иск.
Въпросният насрещен иск бил осъдителен относно сумата 1 612
лева,ведно със законната лихва върху главницата от изпадането в забава
14.Х.2022 г.,просрочено задължение по договор за кредит №*** г. като се
иска и прихващане с насрещното вземане на ищцата.
В случая ищцата не дължала съобразно решението на съда сумата от
170.20 лева. уговорена и платена по договор за кредит №*** и не дъжи
престиране на 268.20 лева-такса бързо разглеждане по договор за кредит
№***.По отношение на падежиралото вземане този договор бил изцяло
непогасен и същият оставал дължим за остатъка от претендираното
задължение-главница от 1 300 лв.,договорна лихва 43.80 лева и законна лихва
за забава вълху главницата=
Въззивникът извежда,че РС-Хасково е допуснал съществено нарушение
на чл.146 от ГПК-допуснат е порок на доклада по делото,тъй-като не била
дадена правна квалификация на насрещния иск,не били дадени и указания в
това отношение и нямало разпределение на доказателствената
тежест.Пропускът на съда да извърши доклад,респ. извършването на непълен
или неточен доклад следвало да се определи като нарушение на
съдопроизводствените правила,което водело и до неправилност на
първоинстанционното решение.
Първата инстанция не се произнесла по реално предявената насрещна
искова претенция и не дала нейната правна квалификация.В случая
въззивникът изрично се позовава на тези пороци на решението,като се иска
2
окръжния съд да даде правна квалификация на предявеният насрещен иск и
да се осигури възможността на насрещния ищец да уточни и изясни
претенцията си.
Въззивното дружество извежда и че обосновката на първата инстанция
относно неоснователността на възражението за прихващане била
неправилна.В тази насока били постановките на Тълкувателно решение
№1/09.ХII.2013 г. т.4 на ВКС по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТ,според които
възражението за прихващане можело да се направи и пред въззивния съд.
Поради това и нямало пречка възраженията за прихващане на две спорни
насрещни вземания да се направят в срока по чл.131 от ГПК,какъвто бил и
процесния случай.
Поради това и дружеството извежда,че решението е влязло в сила по
отношение произнасянето по двете установителни претенции,поради липсата
на обжалване в тази насока.Едновременно с това обаче било установено
непогасено,падежирало и просрочено задължение в полза на „Вивус БГ“
ЕООД.Поради това и би се следвало отхвърляне на осъдителната претенция
на ищцата за 170.20 лева и присъждане на кредитора на сума,дължима по
повод възникнало и непогасено кредитно правоотношение,при отчитане на
уважените установителни искове.
Иска се отмяна на решението и в частта относно разноските.
Представена е и частна жалба от дружеството против определението по
чл.248 от ГПК с искане за отмяната му и присъждане на процесуалния
представител на ищцата общо възнаграждение от 900 лв.
В представения отговор на въззивната жалба въззиваемата извежда
правилността на решението и неоснователността на обжалването.Сочи се и че
потребителските договори били изцяло недействителни по чл.11 ал.I т.10 от
ЗПК.
Извежда се и неоснователността на частната жалба на дружеството.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици.Същата е обективиран израз на субективните му права.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.В хода на проверката по чл.269 от ГПК не се установиха
обстоятелства,които обосновават нищожност или недопустимост на
обжалваното решение.
Обхвата на въззивната проверка касае произнасянето на първата
инстанция относно предявеният насрещен иск,изрично посочен в
представената жалба.
В хода на производството е установено по надлежен ред ,че между
страните са създадени облигаторни отношения от договорно естество с
потребителски характер с два договора.С договор за кредит № *** г. ищцата
е получила на същата дата сумата от 1100 лева, при ГПР 49.70%, ГЛП 40.99%
и срок на кредита - 30 дни. Съгласно условията на договора, тя трябва да
3
заплати и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 170.20
лева.От друга страна с договор за кредит № *** г. ищцата получава на
същата дата сумата от 1300 лева, при ГПР 49.70%, ГЛП - 40.99%, със срок на
кредита от 30 дни, като трябва да заплати и такса за бързо разглеждане на
документи в размер на 268.20 лева.
Двата потребителски договора са нищожни на основание чл.22 вр. с
чл.11 ал.I т.10 от ЗПК изцяло предвид неясните съставки и фактори,които
определят действителния размер на ГПР,който очевидно е различен и по-
голям от посочения,тъй-като в него не се включват лихвата и допълнителните
плащания.В тази насока и първата инстанция излага мотиви,които се
споделят по реда на чл.272 от ГПК.При подобна хипотеза се дължи само и
единствено усвоената и неплатена част от главницата по потребителския
кредит съобразно чл.23 от ЗПК.
Видно от събраните по делото доказателства К. Х. П. е погасила изцяло
задълженията си по договор за кредит № *** г. в срок и в размер на 1 307.26
лева.
По делото няма доказано плащане на сумите по договор за кредит № ***
г.
Предявеният насрещен осъдителен иск следователно е основателен за
размера на главницата по втория договор,останала неизплатена или за 1 300
лева,съобразно чл.23 от ЗПК.В тази си част обжалваното решение следва да
се отмени като неправилно,като сумата се присъди ведно със законната лихва
от предявяване на осъдителния иск в съда-09.ХII.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.Решението следва да се потвърди в останалата
обжалвана част.Следва да се посочи и че в случая не е възможно
осъществяване на прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД между присъдената в
полза на ищцата сума от 170.20 лева - недължимо платена като „такса бързо
разглеждане" по договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2022г. /датата на депозиране на исковите молби/ до
окончателното изплащане и претенцията по насрещния осъдителен
иск,обоснована и изведена изцяло от съвсем различното правно основание
породено от другия договор за кредит № *** г.
Ще следва разноските пред двете инстанции да се определят с
настоящото решение,като се отменят произнасянята на първата инстанция и
се съобрази изцяло изхода от производството.
Поради това на К. Х. П. следва да се заплатят 200 лв. заплатени
държавни такси за образуване на двете дела,на „Вивус БГ“ държавна такса
съобразно уважената част от насрещния иск – 52 лева и за юрисконсулт на
основание чл.78 ал.VIII вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП общо 200 лева за
първата инстанция и 100 лв. за втората инстанция.,държавна такса по
предявената въззивна жалба от 26 лева.На основание чл.38 от ЗА вр. с чл.7
ал.II т.1 от НЗМАВ и съобразно изхода от делото,неговата правна и
фактическа сложност,реално извършените действие производството и въз
основа Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския
съюз на адв.Д. М. се следва възнаграждение за първата инстанция в размер на
общо 200 лв. с ДДС и за втората инстанция общо 200 лв. с ДДС.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8/03.I.2024 г. постановено по гражданско дело
№2781/2022 г. на Районен съд-Хасково в частта, с която отхвърля
предявения от „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.***, против К. Х. П. с ЕГН:********** от гр.***,
насрещен иск за сумата до 1 300 лева, вместо което
ОСЪЖДА К. Х. П. с ЕГН:********** от гр.*** да заплати на „Вивус
БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***
сумата от 1 300 лева дължима главница по договор за кредит №*** г. на
ищцата към ответното дружество, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба 09.ХII.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №8/03.I.2024 г. постановено по гражданско дело
№2781/2022 г. на Районен съд-Хасково в частта относно разноските и
определение №482/02.IV.2024 г. постановено по гр.дело №2781/2022 г. РС-
.Хасково вместо което
ОСЪЖДА „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.*** да заплати на К. Х. П. с ЕГН:********** от гр.***
сумата от 200 лв. разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА К. Х. П. с ЕГН:********** от гр.*** да заплати на „Вивус
БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***
разноски за двете производства в размер на 78 лв. платени държавни
такси и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.*** да заплати на адв. Д. В. М. с ЕГН:**********, адрес
на кантората - гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81,***, адвокатско
възнаграждение по делото, на основание чл.38 от ЗА, в размер на 300 лева
за първата инстанция с ДДС и 200 лв. за втората инстанция с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала му част.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6