Решение по дело №255/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 226
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700255
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

               №……../29.07.2020 г., град Добрич

 

                   В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                   СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                                        

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия Милева КАНД №255 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, представлявана от Директора, подадена чрез процесуален представител Г.Н., юрисконсулт, срещу Решение №51 от 02.03.2020 г. по НАХД  №129/2019 год. по описа на Районен съд – Балчик.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен изводът на съда, че за неизпълнение на предписанието е следвало да се издаде само едно наказателно постановление, а не за всяка отделна негова точка да се налага наказание, тъй като се касае за един административен акт. Сочи се, че всяко предписание е индивидуализирано поотделно и има самостоятелни правни последици в определения от контролния орган срок. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване изцяло на НП. В случай на уважаване на касационната жалба се претендират разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение.

Административен съд - Добрич, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред РС - Балчик наказателно постановление №08 – 001161/040 от 20.03.2019 г. на „Е.“ ЕАД е наложена имуществена санкция по реда на  чл. 415, ал. 1 от КТ за това, че не е изпълнил в срок до 26.11.2018 г. задължително за изпълнение предписание № 9, дадено с Протокол с изх. № ПР1838600/14.11.2018 г., а именно да изплати трудовото възнаграждение за м. септември 2018 г. на Б.Т.М., ЕГН **********, на длъжност „работник лампистерна“.

В мотивите на решението е посочено, че на 30.11.2018 г. е извършена проверка от служители на Д „ИТ“ - Добрич на „Е.“ ЕАД във връзка с изпълнението на дадени с Протокол с изх. № ПР1838600/ 14.11.2018 г. задължителни предписания за плащане на трудовите възнаграждения за различни месеци на множество работници, описани в 154 точки. Установено е, че трудовите възнаграждения не са изплатени в указания срок, поради което с процесното Наказателно постановление (НП) е прието, че дружеството не е изпълнило задължително за изпълнение предписание по т. 9 от протокол изх. № ПР1838600/ 14.11.2018 г., посочено като предписание №9 в НП, да изплати уговореното трудово възнаграждение на съответния в точката минен работник.

Въз основа на събраните по делото доказателства съставът на РС - Балчик е изложил мотиви, че пред него на производство са множество подобни АНХД, че за всяка отделна точка от предписанието за установени нарушения на чл. 128, т. 2 от КТ, както и за всеки отделен работник, е издадено отделно наказателно постановление. Съдът е счел, че предписанието във всичките му части е един индивидуален административен акт и неизпълнението му частично или изцяло съставлява едно административно нарушение, което следва да се санкционира с издаването на едно наказателно постановление. Налагането на отделно наказание за неизпълнението на всяка точка от предписанието води до издаването на множество наказателни постановления за едно и също нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, което е недопустимо и няма да доведе до целения с предписанието резултат. В резултат съдът е приел, че процесното наказателно постановление е материално незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло.

Решението е правилно.

Даването на задължителни предписания по Кодекса на труда е вид принудителна административна мярка, която се обективира в съответния административен акт, който подлежи на съдебен контрол по АПК. В случая дадените предписания, независимо от техния брой, съставляват един административен акт и неизпълнението им осъществява състав на едно административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, за което се следва само една санкция. След като е дадено едно Предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на всеки един от посочените в Предписанието работници, за различни месеци, независимо че е оформено в 154 отделни пункта, то неизпълнението му представлява едно нарушение, а не няколко отделни нарушения със самостоятелни правни последици. Незаконосъобразно наказващият орган е издал отделни наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изпълни Предписанието в отделните негови части. Издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели (да бъдат удовлетворени вземанията на работниците и служителите) и правилно е отменено на това основание. То противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на отделни имуществени санкции от по 1 500 лева, които  работодателят следва да заплати в държавния бюджет, същият не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците и служителите.

С оглед изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. БРС е постановил едно обосновано и съответно на закона решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав,

 

                                  Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №51 от 02.03.2020 г. по НАХД  №129/ 2019 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: