РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501253 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от С. С. А.,
чрез адв. Л. Л., против решение №1232 от 19.03.2024 г., постановено по
гр.дело № 7642/2023 г. на ПдРС, ХІХ гр. състав, с което е признато за
установено, че С. С. А. дължи на *************, сумата от 574.63 лева -
главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 13.10.2020 г. – 10.12.2020 г. за обект,
находящ се в гр. **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.02.2023 г. до
окончателното погасяване; и сумата от 99.37 лева - обезщетение за забава за
периода 31.12.2020 г. – 31.12.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №1768/2023 г. на ПдРС, и е осъден С. С. А. да заплати
на *********, сумата от 175 лв. разноски по производството и сумата от 75 лв.
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. №1768/2023 г. на ПдРС.
С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, като се излагат съображения в тази
насока. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, като се
претендират и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се
1
излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди, и се
претендират разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в
случай на уважаване на жалбата, при условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на
доставяни от ищеца услуги за имот в гр. ***********. Потребеното
количеството предоставени ВиК услуги за процесния период е определено
след отчитане на монтиран водомер в имота. Вземанията са претендирани по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1768/2023 г. Постъпило е възражение против
заповедта. Иска се да се признае за установено, че ответникът дължи
процесните суми.
В предоставения срок за отговор ответникът оспорва
задължението по размер. Не оспорва качеството на потребител. Отрича
проверките на водомера.
Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на
2
районния съд е прието за установено следното:
От представените писмени документи – справка за задължения и
справка за водомери е видно, че задължението за главница за периода
13.10.2020 г. – 10.12.2020 г. е в размер на 574.63 лв., за лихва – 99.34 лв.
От представената ПДП е видно, че на 10.10.2022 г. абоната е
уведомен чрез брат му В. С. за дължимостта на главницата и лихви.
От представените карнети е видно, че начислените суми за
периода са определени след отчет на водомера.
От показанията на свидетелката В. С. А., майка на ответника, се
установява, че проверките на водомера в имота са правени почти в нейно
присъствие. От 2018 г. тя е подписвала ведомости. Ответникът няма брат. В
жилището живее синът . От м. 08.2020 г. до м. 10.2020 г. са извършвани
проверки от инкасатори, за да отчитат водомера. Много често се сменят
инкасаторите. За периода м. 08-10.2020 г. водата е плащана. В този имот има
водомери, които отчитат водата само на този имот. Отделно си има водомер за
гаража.
От показанията на свидетелката Й. К. П., работеща във ВиК, се
установява, че е проверявала водомера в имота в периода от август 2019 г. до
януари 2021 г. Всеки месец се поставяло съобщение в съответния имот, в
колко часа ще бъде инкасиран, минавала по апартаментите и засичала по
уредите водомерите какво отчитат, каква е консумацията на водата. В дадения
имот на етаж 3-ти не била допускана една година да инкасира - в периода от м.
08.2019 г., когато поела района, до 2020 г., м. октомври, когато влезнала за
първи път. Живущите в този имот ги видяла за първи път м. 10, когато била
допусната след поставено съобщение на входната врата, че ще бъдат посетени
от екип на ВиК. Г. А. осигурил достъп и тогава засякла единия водомер, който
се намирал в тоалетната. Засякла голямо количество вода. Другият водомер
бил в кухнята. Лицето, което осигурило достъп, се подписало в карнетата.
Имало пломби на водомерите. Вторият път, когато била допусната, било, за да
пломбира нови водомери. Тогава била майката на г-н А.
От изготвеното заключение от 08.02.2024 г. по извършената СПЕ е
видно, че в представените карнети по делото няма подписи на ответника или
неговата майка.
От приложеното ч.гр.д. №1768/2023 г. на ПдРС е видно, че за
претендираното задължение ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на
03.02.2023 г. На 07.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от длъжника.
При така установените факти, състава на районния съд е приел, че
поради подаденото възражение срещу заповедта по ч. гр. д. №1768/2023 г. на
ПдРС е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен
иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя – ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената претенция предполага доказване на качеството
на потребител на ответника на заявената услуга в периода, както и количество
3
и стойността, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като не се оспорва качеството на потребител на ответника,
съдът е приел, че като собственик на имота той се явява задължен за
стойността на доставяните и ползвани в него услуги.
По отношение размера на претендираното вземане съдът е приел,
че начина на определяне на същото, чрез отчитане на монтирани измервателни
уреди в имота, което е подкрепено с писмени и гласни доказателства,
установява консумация на заявеното количество вода и съответно - дължимост
на цената за нейното доставяне и отвеждане, като се е доверил изцяло на
показанията на свидетелката П., тъй като ги е намерил за безпристрастни и
обективни, приел е, че казаното от нея е обстойно, логично и без вътрешни
противоречия. Твърденията и за извършени проверки на водомери в имота в
процесния период и отбелязване на показанията им кореспондират с
показанията на свидетелката А., която заявява, че в имота са извършвани
проверки на водомера в процесния период, както и, че тя е присъствала на
такива. Макар и от заключението на изготвената СПЕ, което се кредитира
изцяло от съда като компетентно изготвено, да се установява, че в
представените карнети няма положен подпис от ответника или неговата
майка-свидетелката А., съдът е приел, че това обстоятелство само по себе си
не изключва достоверността на направеното отбелязване от инкасатора за
показанията на водомерите и потребените количества вода. Същевременно е
прието, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, сочещи, че
показанията на водомерите са били различни в процесния период от
отбелязаните такива в документа, както и, че са извършвани плащания на
отчетени за периода други количества вода. Предвид това съдът е приел, че
искът за претендираната главница е доказан и съответно основателен.
Дължимостта на главницата и липсата на доказателства за плащането и сочат
забава на изпълнение на това задължение, което поражда възникване на право
на обезщетение у кредитора в размер на законната лихва. Тъй като не се
оспорва размера на същата, съдът е приел за установено като дължимо и това
вземане.
Изводите не се възприемат от настоящия състав. При правилно
установената фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен краен
извод за дължимост на сумата.
По делото са налице противоположни свидетелски показания
относно извършването на ежемесечни проверки на водомера на
жалбоподателя и подписването на карнета. Според изложеното от св. П., тя не
е допускана повече от година в имота – от август 2019 г. до октомври 2020 г.,
за да се отчетат показанията на водомера. Независимо от това, ежемесечно е
отразявана разлика от 1 куб.м (по първия карнет) и същото количество по
втория, като изключенията са за месеците март и април 2020 г., когато е
отразена разлика от 10 куб.м. На 09.10.2020 г. е отбелязана извършена
проверка, като е отразена разлика от 32 куб.м по първия и 202 куб.м по втория
4
карнет. Отбелязан е подпис, който според свидетелката е на жалбоподателя.
Св. А. не си спомня дали е присъствала при проверката през месец октомври
2020 г., но е категорична, че неин подпис няма в карнета – факт, който се
потвърждава от заключението на почерковата експертиза. Същевременно
посочва, че е осигурявала достъп за проверки и се е подписвала. Свидетелката
е категорична, че ежемесечно е извършвала плащания на начислените суми от
въззиваемата страна, като това твърдение не е оспорено.
При наличните противоречиви показания, настоящата инстанция
се довери на изнесеното от св. А.а, че е осигурявала достъп за отчитане
показанията на водомера, както и, че сумите са заплащани ежемесечно. Не се
даде вяра на изнесеното от св. П., че е извършила отчитане в присъствието на
жалбоподателя, както и, че подпис е положен от него – показанията в тази част
са в противоречие със заключението на почерковата експертиза.
Предмет на делото е незаплатена сума за ползвана вода за периода
от 13.10.2020 г. до 10.12.2020 г. в размер на 574.63 лв.
Безспорно според настоящия състав ищцовото дружество е ВиК
оператор по смисъла на чл. 198о, ал.1 от Закона за водите и по смисъла на
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив.
Не се оспорва от жалбоподателя, че същият има качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г.
Представените от ищцовото дружество карнети не могат да
послужат като годно доказателство относно възникването на облигационно
правоотношение, тъй като представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи благоприятни за издалата ги страна данни, като липсват подписи
на потребител за целия период. Същите са оспорени от жалбоподателя, като не
са ангажирани доказателства за установяване на отразеното.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, че не е доказано
ползването на вода за процесния период в претендирания размер, респективно
– стойността на претенцията. Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Въз основа на гореизложеното искът се явява неоснователен. Като е достигнал
до друг краен резултат, първостепенния съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени и да се постанови ново в посочения
смисъл.
По отношение на разноските:
Такива се дължат единствено на жалбоподателя с оглед изхода на
делото, като следва да се присъдят в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 50 лв. за държавна такса. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от пълномощника
на въззиваемото дружество, тъй като адвокатското възнаграждение се
претендира за двете инстанции.
5
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1232/19.03.2024 г., постановено по
гражданско дело №7642/2023 г. по описа на РС - Пловдив, ХIХ граждански
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********, против С. С. А., ЕГН
**********, от град *********, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че А. дължи на дружеството сумата от 574.63
лева главница за периода 13.10.2020 г. до 10.12.2020 г. за доставка на ВиК
услуги във водоснабден имот, находящ се в град **********, сумата от 99.37
лева - мораторна лихва за забава за периода 31.12.2020 г. до 31.12.2022 г.,
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 03.02.2023 г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „************, да заплати на С. С. А., ЕГН
**********, от *******, направените по делото разноски в размер на 550
(петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6