Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… декември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1948 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът “Н.С.“ ЕАД твърди, че
на 29.08.2017г., в качество на наемодател, е сключил с ответника „П.Р.Г.“ ООД,
в качество на наемател, наемен договора № Д -53-1028-122, съгласно който
последният е поел задължение да заплаща наем на обект, стопанисван от ищеца, описан
в исковата молба, а именно: част с площ от 576 кв.м от промишлена сграда с
идентификатор 07106.14433.68.3, изградена в поземлен имот с идентификатор
07106.14433.68 по КК и КР, с адрес кв.*********4, район „Искър“, Столична
община, собственост на ищеца. Твърди, че е предоставил имота за ползване на
ответника, но последният не е изпълнил задължението си за заплащане на
уговорената наемна цена и консумативи. Издал е необходимите финансови
документи. Твърди, че на 16.04.2019година е сключил споразумение с ответника №
Д – 53-1028-122#3,
с което страните са се съгласили, че към този момент ответникът дължи на ищеца
общо сумата от 33 074,21лева с ДДС, произтичащи от договора за наем, от
които наемна цена в размер на 28 645,16лв с ДДС; 1 800лева с ДДС- за
консумативи и 2 629,05лева лихва за забава. Страните са се съгласили
дългът на ответника да бъде платен разсрочено на 12 месечни вноски, всяка
дължима на първо число. Ответникът не е изпълнил това задължение, като към
датата на подаване на исковата молба задълженията му по договор за наем са в
размер на 56 355,76лева. Моли съда след като съобрази изложеното, да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати претендираната сума.
Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „П.Р.Г.“ ООД, ЕИК *********,
комуто съдебните книжа са връчена по чл.50, ал.2 ГПК, не дава такъв и не взема
становище по иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор относно това, че на 29.08.2017година
страните по делото са сключили договор за наем № Д – 53 – 1028 – 122, по силата
на който ищецът “Н.С.“ ЕАД, ЕИК*********, е поел задължение да предостави на
ответника „П.Р.Г.“ ООД, ЕИК *********, за възмездно ползване следния обект:
част с площ от 576 кв.м от промишлена сграда с идентификатор 07106.14433.68.3,
изградена в поземлен имот с идентификатор 07106.14433.68 по КК и КР, с адрес
кв.*********4, район „Искър“, Столична община. По силата на постигнатото
съгласие, ответникът е поел задължение да заплаща наемна цена от 1 250лева
без ДДС, която следва да заплаща по банков път, чрез посочената в чл.4 от
договора банкова сметка ***, по следния начин – първата наемна вноска-
авансово, при сключване на договора, а следващите наемни вноски – до 10-то
число на текущия месец. Страните са се съгласили, че наемната цена подлежи на
промяна, ежегодно, с процента на официално обявения от НСИ ръст на инфлация за
предходната година, както и при промяна в нормативната база.
С разпоредбата на чл.5 са се съгласили, че
текущите консумативи (за електричество, отопление, вода, както и разходите за
охрана и застраховка на имота, които са за сметка на наемателя – чл.4, ал.2 от
договора) следва да се заплащат ежемесечно на съответните доставчици на
услугите от името на страната, на която е открита партидата или която е страна
за доставката им.
Страните са приели, че ако съответните партиди се
водят на името на наемодателя, последният префактурира на наемателя дължимите
от последния суми, които следва да се заплащат от наемателя в срок до 10-то
число на календарния месец, следващ месеца, за който са начислени. Ако
партидите се водят на името на наемателя, заплащането на консумативите се
извършва от последния в срока, определен от експлоатационните дружества.
С нормата на чл.7 от договора страните са се
съгласили, че договорът влиза в действие от датата на подписването му и се
сключва за срок от три години.
Правата и задълженията на страните по наемното
правоотношение са конкретизирани в раздел Четвърти от договора, а раздел Пети
сочи основанията за прекратяване на облигационната връзка.
С чл.15 от договора страните са се съгласили, че
при забава в плащането на наемната цена наемателят ще дължи обезщетение под
формата на неустойка, в размер на законната лихва.
На 16.04.2019 година страните по договора сключват
споразумение № Д – 53 – 1028 – 12273, с което констатират, че към датата на
това споразумение наемателят дължи наем на наемодателя в общ размер на
28 645,16лева ДДС; разходи за консумативи в общ размер на 1 800лева с
ДДС и законна лихва за забавено плащане в общ размер на 2 629,05лева. Общо
сумата от 33 074,21лева с ДДС, във връзка с издадените от ищеца фактури:
фактура №**********/30.09.2017г. на стойност 1 800лева; фактура
№**********/04.12.2017г. на стойност 6 145,16лева; фактура №10000010164/02.01.108г.
на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.02.2018г. на стойност 1 500лева; фактура №**********/01.03.2018г.
на стойност 1 500лева; фактура №**********/02.04.2018г. на стойност
1 500лева; фактура №**********/09.05.2018г. на стойност 1 500лева;
фактура №**********/01.06.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/02.07.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.08.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/29.08.2018г. на стойност 1 500лева; фактура №**********/03.09.2018г.
на стойност 1 500лева; фактура 01000011373/01.10.2018г. на стойност
1 500лева; фактура №**********/01.11.2018г. на стойност 1 500лева;
фактура №**********/03.12.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/02.01.2019г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.02.2019г. на стойност 1 500лева и фактура
№**********/01.03.2019г. на стойност 1 500лева (всички представени по
делото).
С разпоредбата на чл.2 от това споразумение
наемателят „П.Р.Г.“ ООД, ЕИК *********, е поел задължение да заплати дължимата
сума от 33 074,21лева на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 2 756,19лева, на всяко първо число от съответния месец за периода от
01.04.2019г. до 01.01.2020г., по
посочената в споразумението банкова сметка ***. Страните изрично са посочили,
че плащането на тази сума не освобождава наемателя от заплащане на текущите сметки за консумативи и наем (чл.5
от споразумението).
За периода, следващ това споразумение, ищецът е
издал следните фактури за дължимия наем: фактура №**********/01.10.2019г. на
стойност 1 542 лева с посочено основание за плащане – наем за месец
октомври 2019г.; фактура №**********/04.11.2019г. на стойност 1 542 лева с
посочено основание – наем за месец ноември 2019г.; фактура 01000011175/07.05.2019г. на стойност
1 500лева с посочено основание – наем за месец май 2019г.; фактура
№**********/04.06.2019г. на стойност 1 500лева с посочено основание – наем
за месец юни 2019г.; фактура
№**********/01.07.2019г. на стойност 1 500лева, с посочено основание –
наем за юли 2019г.; фактура 01000011451/01.08.2019г. на стойност 1 542лева
с посочено основание – наем за август 2019г.;
фактура №**********/06.10.2020г. на стойност 1 542лева с посочено
основание – наем за януари 2020г.; фактура№**********/03.12.2019г. на стойност
1 542 лева с посочено основание – наем за декември 2019г.; фактура
№**********/02.07.2020г. на стойност 1 542лева, с посочено основание –
наем за юли 2020г.; фактура
№**********/02.03.2020г. на стойност 1 542лева, с посочено основание –
наем за март 2020г. всички тези фактури са представени от ищеца ведно с
исковата молба.
Обобщено
– ищецът представя фактури за дължим от ответника наем ( извън периода, за
който наемателят е направил признание за дължимост на наем и консумативи, а
именно: септември 2017г. и декември 2017г., както и януари 2018 г. - декември
2018г.), както следва наем за 2019г., обхващащ следните месеци: януари,
февруари, март, май, юни, юли, август,октомври, ноември, декември и за 2020г. –
за януари, март и юли.
По делото е представено извлечение от
счетоводството на ищеца – разчети с контрагенти, от което може да се
констатира, че като крайно салдо (което показва разликата между началното салдо в началото на този счетоводен
период и оборотите, като стойността на крайното салдо също се извежда като
дебитна или кредитна сума),
по
отношение на задължения на ответника е вписана сумата от 56 356,76лева. По
своята същност дебитното крайно салдо отразява наличието на вземане на ищеца по
процесния договор. Отразените вземания са предимно за дължим наем, с изключение
на две вземания в размер на 6 145,16 лева е вземане в размер на
865,60лева, чиято сума не съвпада в вземанията, представляващи цена на ползване
на обекта.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
По дефиниция от нормата на чл.228 ЗЗД с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. В
случай, че страните сами са определили начало и край на наемния период, се
касае за договор за наем с определен срок. В този случай с изтичане на така
определения по обща воля срок договорът за наем се прекратява.
В
настоящия случай съществуващата между страните облигационна връзка има срок от
три години, чието начало е датата на подписване на договора за наем –
29.08.2017година. Следователно, договорът има действие до 29.08.2020година.
Ищецът
претендира да има вземане спрямо ответника, произтичащо от договорното
правоотношение, формирано от наемна цена за ползване на имота, предмет на
договора ( чл.3 от договора и чл.232, ал.2 ЗЗД) и за консумативи, по аргумент
от чл.4, ал.2 от договора и преждецитираната законова разпоредба.
По
отношение на част от процесния период от договора, а именно септември и
декември 2017 година и за цялата 2018 година е налице признание за дължимост на
вземанията на наемодателя, произтичащи от договора, обективирано в
споразумението на страните от 16.04.2019година, който документ, в тази му част
съдът приема за частен свидетелствуващ документ, съдържащ неизгодни за
ответника факти, поради което приема за установено вземане на ищеца в размер на
сумата от 33 074,21 лева с ДДС.
По
отношение на останалата част от периода – цялата 2019 година и 2020година до 13
октомври.
Настоящият
състав приема, че претенцията, за период който следва крайната дата на
действието на договора, при липса на доказателства, че е продължено действието
на договора, а именнно - след 29.08.2020година, за ищеца не е налице основание
да претендира заплащане на наемна цена, тъй като облигационната връзка е
преустановила своето действие. Следователно за септември и 13-дни от октомври
2020 година страните не са в договорна връзка. Ето защо, ако ответникът за
периода, следващ датата на преустановяване действието на договора, ползва
имота, за ищеца възниква вземане, но на различно основание – нормата на чл.236 ЗЗД. Ето защо съдът приема, че за този период вземането му за наем не
съществува. Следва изрично да бъде отбелязано, че след август 2020 година
ищецът не е издавал фактури за заплащане на наемна цена, видно от представения
разчет с ответника „П.Р.Г.“ ООД, ЕИК *********.
По отношение на периода за 2019година до август,
включително, на 2020 година.
Единственото представено от ищеца доказателство за
наличие на вземане са представените фактури за наем за 2019г., обхващащ
следните месеци: януари, февруари, март, май, юни, юли, август,октомври,
ноември, декември и за 2020г. – за януари, март и юли, както и разчети с
контрагенти, касателно ответника.
В хода на производството съдът е допуснал
изслушване на счетоводна експертиза, която да установи дали ответникът има
неизплатени задължения към ищеца и в какъв размер, но поради невнасяне на
депозит от страна на ищеца, е заличил същата. Ищецът не се е явил в проведеното
открито съдебно заседание и не е направил доказателствени искания за
установяване на фактите, за които му е разпределена доказателствена тежест.
Въпросът е дали въз основа на представените
фактури и извлеченията от счетоводните документи на ищеца може да се направи
извод, че тази страна е провела пълно и главно доказване касателно наличие на
вземане, спрямо ответника, произтичащо от договора за наем.
Издадените от ищеца фактури и представената
извадка от неговите счетоводни книги представляват частни свидетелствуващи
документи. Като такива те се ползват с формална доказателствена сила, която се
отнася само и единствено относно факта на писменото изявление и неговото
авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелствува. Ето
защо тези документи следва да бъдат ценени по вътрешно убеждение и в доказателствената съвкупност (арг. от
чл.182 ГПК).
По отношение на представените фактури.
Както ВКС последователно поддържа, фактурата
не е основание за плащане на цената (въпреки, че нейното изпращане до другата
страна представлява покана за плащане), нито е елемент от фактическия състав на
сделката, а само частен свидетелствуващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила единствено по отношение на наличието на изявление и
неговото авторство, удостоверяващо материализиране на изявлението на
съставителя. Не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, освен ако не
съдържа неизгодни за своя издател факти, какъвто не е разглеждания случай.
Съгласно чл.182 ГПК, чийто смисъл е приет и
разяснен в константната практика на ВКС, съгласно цитираната разпоредба,
вписванията в търговските книги са частни свидетелствуващи документи и тяхната
доказателствена сила не е равнозначна на материалната доказателствени сила на
официалните свидетелствуващи документи, независимо от нормата на чл.182 ГПК,
респ. чл.55 ТЗ. По смисъла на закона те
имат възможна (при съгласие на страните) доказателствена сила.
Доказателствената им сила не се презюмира и при оспорване подлежи на доказване,
а по начало и на преценка, основаваща се на всички доказателства по делото.
Поради това, че счетоводните книги са производни и се съставят на базата на
първични счетоводни документи, същите следва да са редовно водени, което следва
да бъде установено чрез съдебно - счетоводна експертиза (решение
№169/31.01.2013г. по т.д.№№664/2011г. на ВКС, ТК, второ т.о.). Тъй като съдът e заличил, поради бездействието на
ищеца, допусната ССчЕ, то редовното водене на счетоводните му книги не е
установено в процеса и на база представените счетоводни документи и записи въз
основа на тях не могат да се установят вземанията му, произтичащи от договора
за наем, за периода, който следва периода на признанието от страна на ответника,
обективирано в споразумението от 16.04.2019година.
Ето защо съдът намира, че претенцията се явява
частично основателна – за сумата от 33 074,21лева, включваща в себе си
дължима наемна цена и консумативи, както и обезщетение за забава, касателно следния
обект: част с площ от 576 кв.м от промишлена сграда с идентификатор
07106.14433.68.3, изградена в поземлен имот с идентификатор 07106.14433.68 по
КК и КР, с адрес кв.*********4, район „Искър“, Столична община, за което
вземане, представляващо наем в общ
размер на 28 645,16лева ДДС; разходи за консумативи в общ размер на
1 800лева с ДДС и законна лихва за забавено плащане в общ размер на
2 629,05лева - общо сумата от 33 074,21лева с ДДС, във връзка с които
вземания са издадени следните фактури: фактура №**********/30.09.2017г. на
стойност 1 800лева; фактура №**********/04.12.2017г. на стойност
6 145,16лева; фактура №10000010164/02.01.108г. на стойност
1 500лева; фактура
№**********/01.02.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.03.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/02.04.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/09.05.2018г. на стойност 1 500лева; фактура №**********/01.06.2018г.
на стойност 1 500лева; фактура №**********/02.07.2018г. на стойност
1 500лева;фактура №**********/01.08.2018г. на стойност 1 500лева;
фактура №**********/29.08.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/03.09.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
01000011373/01.10.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.11.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/03.12.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/02.01.2019г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.02.2019г. на стойност 1 500лева и фактура №**********/01.03.2019г.
на стойност 1 500лева (всички представени по делото). В този размер
претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до предявения размер
от 56 356,76лева- отхвърлена като неоснователна, тъй като не е доказана в
настоящия процес.
По разноските.
Ищецът не е представил списък на направените
разноски.
От доказателствата по делото касателно направените
от ищеца разноски съдът констатира, че страната е заплатила единствено държавна
такса в размер на 1 322,97лева. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на
приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото
производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
С оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът приема, че следва да определи размер на юрисконсултското възнаграждение
от 100лева.
Съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК съдът
присъжда разноски, ако такива са поискани и са налични доказателства за тяхната
реалност, съобразно уважената част на иска.
В настоящия случай дължимите от ответника на ищеца
разноски по делото са в размер на 835,10лева.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 вр. с чл.79, ал.1. ЗЗД, „П.Р.Г.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 33 074,21лева (тридесет и
три хиляди седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки), представляваща
сумарна величина от вземане, представляващо наем в общ размер на 28 645,16лева ДДС;
разходи за консумативи в общ размер на 1 800лева с ДДС и законна лихва за
забавено плащане в общ размер на 2 629,05лева, във връзка, с което вземане
ищецът е издал следните фактури: фактура №**********/30.09.2017г. на стойност
1 800лева; фактура №**********/04.12.2017г. на стойност 6 145,16лева;
фактура №10000010164/01.02.108г. на стойност 1 500лева; фактура №**********/01.02.2018г. на стойност
1 500лева; фактура №**********/01.03.2018г. на стойност 1 500лева;
фактура №**********/02.04.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/09.05.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№*********/01.06.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/02.07.2018г. на стойност 1 500лева;фактура
№**********/01.08.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/29.08.2018г. на стойност 1 500лева; фактура №**********/03.09.2018г.
на стойност 1 500лева; фактура 01000011373/01.10.2018г. на стойност
1 500лева; фактура №**********/01.11.2018г. на стойност 1 500лева;
фактура №**********/03.12.2018г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/02.01.2019г. на стойност 1 500лева; фактура
№**********/01.02.2019г. на стойност 1 500лева и фактура
№**********/01.03.2019г. на стойност 1 500лева, ведно със законната лихва
върху сумата от 33 074,21лева, които вземания произтичат от договор за
наем, сключен между страните на 29.08.2017г. и последващо го споразумение от
16.04.2019г., касателно обект, представляващ част с площ от 576 кв.м от
промишлена сграда с идентификатор 07106.14433.68.3, изградена в поземлен имот с
идентификатор 07106.14433.68 по КК и КР, с адрес кв.*********4, район „Искър“,
Столична община, ведно със законната лихва върху сумата от 33 074,21лева,
начиная от 13.10.2021 година до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта над уважения до предявения размер от 56 356,76лева, за заплащане на
наемна цена и консумативи за процесния
обект, за периода от януари 2019г. до 13.10.2020 година, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „П.Р.Г.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.С.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
835,10лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: