Решение по дело №7311/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1854
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Нела Иванова
Дело: 20213110107311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1854
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110107311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът М. Р. ИВ. ЕГН
********** срещу ответника ЗД „Б.И."АД, ЕИК *****, със седалище гр. ******,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. _ осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл.429
от Кодекс за застраховането , за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА, сумата в размер на 277.05 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.06.2019г., датата на уведомяване до 15.10.2020г., деня преди депозиране на
исковата молба по гр.д.№***/2020г., начислено върху сумата 2090.97лв., представляваща
присъдено с решение от 10.02.2021г., постановено по гр.д.№****/2020г. по описа на 8-ми
състав при ВРС обезщетение за причинени имуществени вреди на собствен на ищеца лек
автомобил „***МЛ ***ЦДИ“, с рег.№*****, настъпили в резултат на реализирано на
26.06.2019г. ПТП в гр.*****, в посока бул. „В***“, причинено по вина на водача на лек
автомобил „*********”, ДК № ***** застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня с отвори за датчици
парктроник, датчик парктроник заден десен вътрешен, датчик парктроник заден ляв
вътрешен, капачка задна броня средна, капачка задна броня лява, врата на багажник, стойка
гума резервна, държач задна броня среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на заден
десен стоп.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: На 25.06.2019г., предоставил личният си л.а.
марка*****, с per. № В ****ВМ на Д.И.. Същият на 26.06.2019г., около 14.10 часа, в гр.****,
управлявайки автомобила, е бил блъснат от л.а. ****, с per. № В ******, управляван от Е.Д.
ПТП настъпило при следните обстоятелства: На 26.06.2019г., около 14.10 часа, Д.И.
управлявайки л.а. марка ******, с peг. № В *****се движил по бул.*****, в посока бул.
В.***. Пред КАТ-Варна, е спрял да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци, като изведнъж почувствал силен удар отзад. Деян И. излязъл от автомобила и
установил, че водачът на л.а. ****, с peг. № В ****, не е могъл да спре на безопасно
разстояние и ударил автомобила на ищеца.
Произшествието е било посетено от контролните органи. Същите след като изяснили
механизмът и причините за настъпване на ПТП, са указали на двамата водачи да попълнят
Двустранен констативен протокол за ПТП, като им указали, че водача на л.а.“*****“, с peг.
№ В ****, е виновен за настъпване на ПТП, т.к. не се е движел на безопасна дистанция от
предния автомобил.
За процесното произшествие, водачите са попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП, като в протокола посочили, че водачът на л.а. *****, с peг.№****, е виновен за
настъпилото произшествие.
Лекият автомобил на виновния водач, се сочи, че е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица № ***** от застрахователна
компания ЗК „Б.И. АД, със срок на действие 08/08/2018г. - 07/08/2019г., която полица е
действаща към датата на ПТП.
На 27.06.2019г., ищецът сочи, че е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила, както и
съставил Опис на щета с № **********/27.06.2019г.. В описа, като увредени детайли са
били описани: облицовка задна броня с отвори за датчици парктроник, датчик парктроник
заден десен вътрешен, датчик парктроник заден ляв вътрешен, капачка задна броня средна,
капачка задна броня лява, врата на багажник, стойка гума резервна, държач задна броня
среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на заден десен стоп.
На 03.09.2019г., като застрахователно обезщетение, ищецът сочи, че е получил сумата в
размер на 809.03лв. Сумата се настоява, че е била много малка и не е могла да покрие
щетите.
На 16.10.2020г., ищецът сочи, че е завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на
необходимото застрахователно обезщетение. Сочи, че с Решение №****/10.02.2021г.,
постановено по гр. д. №****/2020г. по описа на Варненски районен съд, 8-ми състав,
ответното дружество е било осъдено да заплати сумата в размер на 2090.97лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 16.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
2
Сочи се, че на основание чл.45 от ЗЗД, виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователят на основание
функционалната отговорност. Сочи се, че с разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от
действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо
настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице (чл.429, ал.З от КЗ).
В случая, ищецът на 27.06.2019г. излага, че е уведомил застрахователя за събитието,
настъпило на 26.06.2019г., поради което следва да се приеме, като датата, от която
ответникът е в забава.
След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 2 090.97 лева, с която
ответното дружество е изпаднало в забава, ищецът претендира, че ответното дружество
следва да му заплати законната лихва за периода от 27.06.2019г., датата на уведомяване до
15.10.2020г., деня преди депозиране на исковата молба по гр. д. № ****/2020г., възлизаща в
размер на 277.05 лева.
Вследствие на изложеното, се моли да бъде уважена предявената искова претенция и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество ЗД „Б.И. АД ЕИК ****, със седалище гр.*****, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се изразява следното становище:
Сочи, че видно от осъдителния диспозитив на предходния влязъл в сила съдебен акт -
Решение № ****/10.02.2021 г., постановено по гр. д. № ****/2020 г. на ВРС, 8 –ми състав, е
налице произнасяне по предявения от ищцата акцесорен иск за присъждане на лихва, за
периода от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Лихвата за
забава е обхваната със силата на присъдено нещо с посоченото решение и е налице
погасителен ефект по отношение на правото на иск.
Оспорва се с отговора началната дата на забавата по иска за мораторна лихва да е
27.06.2019г., като се сочи, че тази дата не кореспондира с нито един срок за произнасяне по
претенция, съгласно КЗ.
Твърди се, че ЗД „Б.И." АД, не е било надлежно поканено да изпълни претендираното от
ищцовото дружество задължение и с поведението си не е дало повод за завеждане на делото,
при което се отправя молба по реда на чл. 78 ал. 2 от ГПК, съда да възложи разноските по
делото на ищеца.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.
На основание гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
исковите претенции на М. Р. ИВ., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално, се
претендира да се намали размера на претендираното обезщетение, с оглед възраженията.
3
Моли се, за присъждане на направените в производството разноски. В случай че
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител е в размер над
минималния, се прави възражение за прекомерност, като ответника моли на основание чл.
78 ал. 5 ГПК това възнаграждение да се намали.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр.
с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Приети по делото, за безспорно установени между страните и ненуждаещи се от доказване,
на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, са следните обстоятелства: - че на 26.06.2019г., около
14.10 часа, в гр.***** л.а. марка ****, с peг. № В * на *** Д.И. е бил блъснат от л.а. ****, с
per. № В ****, управляван от Е.Д. - че на 03.09.2019г., като застрахователно обезщетение
ищецът е получил сумата в размер на 809.03 лв.
Посредством справка в деловодна система на ВРС, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че решението
по гр.д.№ ****/2020г. на 8-ми състав при ВРС, е влязло в сила на 13.03.2021г., в частта, с
която ЗД „Б.И." АД ЕИК *****, е осъдено да заплати на М. Р. ИВ. ЕГН **********,
сумата 2090.97лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствен на ищеца лек автомобил „****“, с рег. № В ****, настъпили в резултат на
реализирано на 26.06.2019г. ПТП в гр.***** в посока бул. „В.****“, причинено по вина на
водача на лек автомобил „****”, ДК № В *****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня с отвори
за датчици парктроник, датчик парктроник заден десен вътрешен, датчик парктроник заден
ляв вътрешен, капачка задна броня средна, капачка задна броня лява, врата на багажник,
стойка гума резервна, държач задна броня среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на
заден десен стоп.
Решението по гр.д.№ *****/2020г. на 8-ми състав при ВРС, постановено на основание
чл.432, ал.1 от КЗ за имуществените вреди, нанесени в резултат на ПТП, настъпило
26.06.2019г. ПТП в гр.******, в посока бул. „В*****“, причинено по вина на водача на лек
автомобил „*****”, ДК № В ****, застрахован по договор за гражданска отговорност,
сключена с ответника, действаща към датата на събитието, е във връзка с образувана щета
№ ******/27.06.2019 г., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено
вземането на ищеца относно главницата и нейния размер.
Обезщетението, което се претендира по настоящото дело, за несвоевременно изпълнение на
паричното задължение, има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на
длъжника в забава по отношение на главното му задължение.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
4
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 27.06.2019г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за периода от
27.61.2019г. до 15.10.2020г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
За периода от 27.06.2019г. – датата на уведомяването на застрахователя, до 15.10.2020г.,
обезщетението за забава (законната лихва) върху сумата 2090,97 лева е в размер на 277,05
лева, поради което исковата претенция, като основателна подлежи на уважаване.
Възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно, доколкото исковата
претенция е предявена на 25.05.2021г., а претенцията до застрахователя е отправена на
27.06.2019г., т.е. преди изтичането на установения 3-годишен давностен срок.
По разноските:
От ищецът е направено искане за присъждане на разноските. В отговора си, ответникът е
заявил възражение за прекомерност, в условията на евентуалност, в случай, че
претендираното от ищцовата страна възнаграждение за процесуален представител е по-
голямо от минималното по Наредба №1/2004г. за МРАВ, като и отправил искане за
редуцирането му до минималния размер.
Ищецът е заявил в списък по чл.80 ГПК/л.39/ разноски за д.т. 50,00лв. и адв.хонорар
360,00лв. с ДДС. Няма основание за редуциране на разноските за адв.възнаграждение, т.к.
съгласно чл.7, ал.2, от Наредба №1/2004г. за МРАВ, мин.размер на адв.хонорар възлиза на
300,00лв., колкото е определен и в процесния случай.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. с чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, ответникът ЗД „Б.И."АД, ЕИК *****, със седалище
гр. ******, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА ищецът М. Р. ИВ. ЕГН
**********, с адрес: гр.*****, сумата от 277.05 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 27.06.2019г., датата на уведомяване до 15.10.2020г., деня преди
депозиране на исковата молба по гр.д.№***/2020г., начислено върху сумата 2090.97лв.,
представляваща присъдено с решение от 10.02.2021г., постановено по гр.д.№***/2020г. по
описа на 8-ми състав при ВРС обезщетение за причинени имуществени вреди на собствен
на ищеца лек автомобил „****“, с рег.№****, настъпили в резултат на реализирано на
26.06.2019г. ПТП в гр.****, в посока бул. „В***“, причинено по вина на водача на лек
автомобил „****”, ДК № В ****Т, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня с отвори за датчици
5
парктроник, датчик парктроник заден десен вътрешен, датчик парктроник заден ляв
вътрешен, капачка задна броня средна, капачка задна броня лява, врата на багажник, стойка
гума резервна, държач задна броня среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на заден
десен стоп.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗД „Б.И."АД, ЕИК *****, със седалище
гр. ******, представлявано от С.С.П. и К.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. ИВ. ЕГН
**********, с адрес: гр.******1,, сумата от 410,00лв./четиристотин и десет лева/,
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение
и за държавна такса, както следва: за д.т. 50,00лв. и адв.хонорар 360,00лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6