Решение по дело №776/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Х.К., като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, срещу Решение №345/23.08.2024 г. по АНД №274/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Си Транс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив представлявано от управителя С. И., за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното оплакване е, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Намира, че давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими в настоящия случай, като развива подробни съображения и цитира съдебна практика. Развива и доводи по същество, като сочи, че отмененият електронен фиш е процесуално и материално законосъобразен. Намира нарушението за доказано от обективна и субективна страна. В съдебно заседание, чрез юрк И., поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – „Си Транс“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представена молба по делото упълномощенията дв. С. от АК –Пловдив счита въззивното решение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Не прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя аргументите на ВТРС относно допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, свързано с неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН за издаване на електронния фиш. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 12.03.2022 г. в 02:50 часа в Община Велико Търново, на път I-4, км. 133+194, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено процесното нарушение с пътно превозно средство – влекач Мерцедес Актрос, с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40292, представляващо елемент от системата за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км 133+194. Същото е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството жалбоподател е наложено наказание „имуществен санкция“ в размер на 2 500 лв. Електронен фиш №********** е издаден на 10.01.2024 г., когато е подписан с КЕП.

При преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че оспореният пред него ЕФ е издаден в нарушение на срока по чл. 34 от ЗАНН, за което се е позовал на решението по ТД №3/2019 г., където се приема, че „откриването“ на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да идентифицира нарушителя. В случая нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването и заснемането му – 12.03.2022 година, а ЕФ е издаден едва на 10.01.2024 г., след изтичане на давностния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът се е позовал и на задължителната тълкувателна практика, изразена в ТП №1 от 27.02.2015 година по ТД №1/2014 година на ОСНК на ВКС и ВАС. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 34 от ЗАНН и конкретно ал. 3 намира приложение при издаването на ЕФ, доколкото чл. 189ж от ЗДвП предвижда възможност при установяване на нарушение от процесния вид да се издаде ЕФ. В производството по издаване на ЕФ се прилагат общите разпоредби за давностните срокове по ЗАНН. По правно значение и последици ЕФ е аналогичен с НП.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят в пълнота.

С изменението на ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 2018 г.) и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по Тълкувателно дело №1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по-силното – и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено (диференцирано) производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посочения извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза (със съставяне на електронен фиш) започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай, видно от доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на 12.03.2022 година, като предвид обстоятелството, че ЕФ е издаден едва на 10.01.2024 г. е очевидно, че същият е издаден извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както правилно е посочил и въззивният съд. Отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на касатора е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност. Цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

Обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от ответника.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/23.08.2024 г. по АНД № 274/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.