Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 09.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при
секретаря Велислава Трифонова като разгледа докладваното от Д. в.гр.д. № 722 по описа за 2019 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №1312 от 15.07.2019 г. по
гр.д. №2128/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, представлявана от К.В.Н. , да
заплати на И.Т.П. ***, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 1 690, 36 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 04. 2016 год. до
31. 03. 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба- 03. 04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 245, 36 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 31. 03. 2019 год.,
и
-сумата от 350, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, представлявана от К.В.Н. , да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените
искове в размер на 117, 61 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150
лв.
Недоволен от решението е останал ответникът
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР и е подал
въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и
да бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на 09.09.2019
г. на И.Т.П. и на 10.09.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение и се претендират направените във въззивната
инстанция разноски.
С определение №1279 от 16.09.2019 г.
въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.
за разглеждането и.
В писмено становище юриск. Ф. е
пледирала за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение за
отхвърляне изцяло на предявените искове, тъй като И.Т.П. не е доказал, че е
положил извънреден труд. Претендират се разноските в двете инстанции и в т.вр.
изрично моли Плевенски Окръжен съд да се произнесе по въпроса дали
първоинстанционният съд е определил правилно дължимите ДТ.
И.Т.П.
също е представил писмени бележки по съществото на спора и претендира
разноските във вр. с въззивното обжалване, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че през периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. И.Т.П. е бил младши инспектор
група ООР във 02 РУ при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, работещ на 12-часови смени.
Не е спорно, че в ОД на МВР-ПЛЕВЕН е установено сумирано изчисляване на
работното време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019
г. И.Т.П. е
положил общо 1 880 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително
заплащане в размер на 1 881.88 лв. плюс лихва за забава в размер на 200
лв.
Видно от заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд е 1 808 часа, т.е.
със 72 часа по-малко, а допълнителното възнаграждение, изчислено по алгоритъма
на ищеца, е 1 690.36 лв. Лихвата за забава е 245.36 лв.
В о.с.з. на 26.06.2019 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на
исковете, съгласно което те да се считат предявени съответно за 1 690.36
лв. и за 245.36 лв.
Тук е мастото да се отбележи, че при изменение на исковете в посока
намаляване на претендираните суми, производството не се прекратява за разликата
между първоначално претендираното и намаленото.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща,
че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След
преизчисление с този коефициент процесните 1 808 часа стават 2 066.544
часа.
Според ищеца, разликата от 258.544 часа /2 066.544 – 1808/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 7 лв.
Видно от заключението на ВЛ Т.И., часовата ставка, изчислена на база
основните работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за
извънреден труд, е 6.538 лв., а не 7 лв.
Така за 258.544 часа при часова
ставка 6.538 лв. се получават 1 690.36 лв., които Плевенски Районен съд е
присъдил с обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите
през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е
прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му
като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал
спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това
положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на
решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната
правна квалификация и да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба
релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба И.Т.П. не сочи каква е нормата
за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил
извънредно.
И.Т.П. твърди
единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е.
такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били смесени, без да
е категорично ясно в колко часа са започвали и свършвали, т.е. колко часа
дневен и колко часа нощен труд са включвали, нито пък колко такива смени са
включени в 3-месечните периоди за сумирано отчитане на работното време. Нито
ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод
за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване на нормата
и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и
претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава
повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане
с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е
приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за
извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът не е обвързан от посочения от ищеца
алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната
инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение
като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи
увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг
начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за
заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това
се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка –
дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и разликата между
преизчислените дневни и действителните нощни часове, която всъщност се явява
увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и
ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в
закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че държавният служител
в МВР не би трябвало да се поставя в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, регулирани от КТ. В потвърждение на този извод,
според Плевенски Окръжен съд счита е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно
която държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч.,
се ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е
закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази
нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от приетото във въззивното производство допълнително заключение на ВЛ
Т.И., часовата ставка без увеличение с 50 % е 4.36 лв., което означава, че се
дължи допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 1 127.23
лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и разликата от 258.54
часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан предявения главен иск,
а не за 1 690.36 лв. Акцесорният иск за лихвата за забава се явява
основателен за 162.38 лв., а не за
245.36 лв.
При този изход на спора по същество ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в
полза на И.Т.П. сумата от 199.80 лв.,
явяваща се разноски по компенсация в първата инстанция. При определяне на тази
сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в
размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в полза на Плевенски Районен съд ДТ в размер на 77.43 лв. и разноски за възнаграждение
на ВЛ в размер на 99.93 лв., според
уважената част на исковете. При определянето на ДТ въззивната инстанция е
приела, че е по делото се претендира едно благо, при общност на
основанията, от които това благо се извежда. В частност – претендират се
допълнително възнаграждение за нощен труд и лихва за забава, и двете
произтичащи от едно и също служебно правоотношение. Няма причина ответникът, респ. въззиваемият да се товари с ДТ, била тя
и минималната, за всяко отделно вземане. При това положение ДТ за въззивно
обжалване е 38.72 лв., а не 58.81 лв. Платените в повече суми за ДТ въззивникът
би могъл да иска да му бъдат възстановени от Плевенски Окръжен съд.
ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва
да заплати в полза на И.Т.П. сумата от 70.25 лв., явяваща се
разноски по компенсация във въззивната инстанция. При определяне на тази сума,
съдът е имал предвид действително дължимата ДТ за въззивно обжалване – 38.72
лв. и е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в
размер на 100 лв. Отчел е и плащането на депозит за ВЛ в размер на 50 лв.
Водим от горното,
съдът
ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №
3, представлявана от К.В.Н. , да заплати на И.Т.П. ***, с ЕГН: **********
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №1312 от 15.07.2019 г. по гр.д. №2128/2019 г. по описа на
Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1,
предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2
от НОСРЗ ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Т.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1 127.23 лв., явяваща се неизплатено
допълнително възнаграждение за 1 808 часа нощен труд, положен в периода 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото – 03.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата до претендираните 1 690.36
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД
ОД на
МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Т.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 162.38 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
допълнително възнаграждение за нощен труд в общ размер на 1 127.23 лв.,
начислена
върху дължимото за всяко тримесечие допълнително възнаграждение за нощен труд,
считано от деня следващ края на съответното тримесечие до подаване на исковата
молба – 03.04.2019 г., а иска за разликата до претендираните 245.36 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Т.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 199.80 лв., явяваща се разноски по компенсация в първата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДТ в размер на 77.43 лв. и
разноски за възнаграждение на ВЛ в размер на 99.93 лв., според уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН,
с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на И.Т.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 70.25 лв., явяваща се разноски по компенсация във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: