Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.01.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 16137 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Д.К.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1.
иск по чл.240
от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща незаплатена главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB от 17.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2. Иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 22.07 лева, представляваща начислена такси
комисионни за теглене от АТМ; 3. иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 429.35 лева, представляваща наказателна лихва
(неустойка за забава) за периода от 01.09.2018г. до 31.05.2019г. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
на 17.01.2018г. между страните е сключен
договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
CLUB, по
силата на който на ответника е предоставена карта с кредитен лимит в размер на
3000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене
на пари в брой от терминално устройство (АТМ) или ПОС. За всички операции,
извършени с картата, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45
дни, през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в
размер на 12 %. След отчетния период длъжникът бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит или да погасява ежемесечна минимална
погасителна вноска в размер на 5 % от главницата. При непогасяване на падежа на
минималната погасителна вноска, титулярът на картата следвало да заплаща
наказателна лихва върху непогасената част от същата вноска по т.7.2 от
договора. Кредитният лимит по картата бил на разположение на ответника от
23.01.2018г., когато получил кредитната карта и ПИН код. Кредитът не бил
обслужван редовно, като след м. 09.2018г. погасителни вноски не били правени.
Минималната погасителна вноска била в размер на 204.57 лева, дължима до
15.10.2018г. Съгласно чл.13.2.1. от Общите условия кредитът ставал автоматично
изцяло предсрочно изискуем при забава в плащане на изискуемо задължение за срок
по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е
станало изискуемо. Твърди се още, че ответникът дължал такси и комисионни за
теглене от АТМ съгласно т.9 от Тарифата за такси и комисионни на ищеца, както
следва: 7.60 лева за теглена на 18.09.2018г., 16 лева за теглена на 18.09.2018г.
и 4.90 лева за теглене на 19.09.2018г.
В законоустановения срок назначеният от съда особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва настъпването на
предсрочна изискуемост, поради което счита, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 17.01.2018г., сключен между „Д.К.Б.“ АД и Н.Н.К. в качеството
на „титуляр“. По силата на договора банката се е задължила да издаде на титуляра
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, както и да предостави
кредитен лимит в размер на 3000 лева. Срокът за ползване и погасяване на кредитния
лимит е уговорен до 31.12.2018г., като същият може да бъде подновен автоматично
при условията и реда, предвидени в Общите условия. Уговорено е, че за всички
операции с картата през един отчетен период, титулярът има право на гратисен
период от 45 дни, през който не се начислява договорна лихва, при условие, че
погаси пълния размер на отчетените с картата плащания. При непогасяване на
падежа на пълния размер на задълженията, титулярът следва да заплати на
издателя фиксирана годишна лихва в размер на 19 % върху непогасените суми, а
през първите 1 месеца – 12 %. При непогасяване до датата на падежа на минимална
погасителна вноска, титулярът заплаща и наказателна лихва по чл.7.2 в размер на
редовната плщс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. ГПР е предивдено в
размер на 12,69 %. Съгласно чл.16 за поддържане и ползване на кредитната карта
и ползване на предоставения кредитен лимит титулярът дължи на издателя лихви,
такси и комисионни съгласно действаща Тарифа към деня на операцията.
Представени са и Общите условия към договора за кредит , както и Тарифа
на „Дайнърс Клуб“. В т.9 от тарифата е предвидено, че за теглене теглене от
терминално устройство АТМ в България и в чужбина таксата е 4 лева + 3 % от
сумата.
Видно от протокол от 23.01.2018г. на птвтеника Н.Н.К. е предоставена
кредитна карта Diners Club Classic с разрешен кредитен лимит от 3000 лева.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че предоставеният кредит овърдрафт с кредитен лимит от 3000 лева е
усвоен чрез револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB след теглене на 17 броя парични
суми в брой от АТМ (банкомат) за периода от 24.01.2018г. до 31.05.2018г. с обща
сума от 4110 лева, посочени конкретно по дати и изтеглени суми. По процесния
договор от ответника са извършени 3 броя погасявания/плащания в размер на 1366
лева, в т.ч. на 14.02.2018г. – 145 лева, на 15.05.2018г. – 521 лева и на
17.09.2018г. – 700 лева. Непогасените задължения по договора за периода от
17.01.2018г. до 31.05.2019г. и до датата на изготвяне на експертизата са в
размер на 3451,42 лева, в т.ч. главница за 2993,57 лева, договорна лихва за
171,88 лева, лихва начислена върху минималната погасителна вноска за 257,47
лева и такси за ползван АТМ (банкомат) за 28,50 лева. В случай, че ответникът
дължи само главница непогасените задължения за същия период са в размер на 2744
лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.240 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираната главница, валидно уговорена клауза за неустойка и
възникнало основание за начисляване на такава за процесния период в претендирания размер, валидно говорена
клауза за заплащане на такси и размера на същите.
От представения договор за кредитна карта,
безспорно се установи сключването
на същия между страните.
Установи се и изпълнението на задължението на банката да предостави кредитна
карта с уговорения кредитен лимит. Видно от подписан от ответника протокол от 23.01.2018г. картата й е предоставена,
а от заключението на САТЕ се установява, че средствата по картата са
предоставени и усвоени от ответника посредством 17 броя тегления от АТМ до
достигане на пълния лимит от 3000 лева. Ответникът е направил и 3 погашения, последното
на 17.09.2018г. Доколкото целият лимит е използван за титуляра е възникнало
задължение да върне сумите по кредита.
Ирелевантно се явява възражението на
ответника за липса на предсрочна изискуемост, тъй като ищецът не се позовава на
такава. Установи се, че от ответника е използван почти целия кредитен лимит и
съответно същият подлежи на връщане в предвидените в договора срокове, които са
изтекли за всички тегления. Съгласно заключението на ССчЕ непогасеният кредитен
лимит е в размер на 2993,57 лева. В този смисъл искът за главница по чл.240 от ЗЗД се явява основателен за посочената сума и неоснователен за разликата над
нея до заявения размер от 3000 лева.
Изрично в чл.16 от договора е
предвидено, че за ползване на кредитния лимит се дължат такси съгласно
действащата тарифа, в която по т.7 и 8 е предвидена и такса за теглене от
терминално устройство АТМ, която е една и съща за България и за чужбина.
Установи се от ССчЕ, че кредитът е усвоен изцяло чрез 17 броя тегления от АТМ.
За всяко теглене се дължи предвидената в тарифакта такса, като съобразно
извършените погасявания останалите към датата на изготвяне на ССчЕ дължими
такси са в размер на 28,50 лева, предвид което искът за такси по чл.79 от ЗЗД в
размер на 22.07 лева се явява изцяло основателен.
В чл.7.2. от договора е уговорена клауза
за заплащане на наказателна лихва в случай, че титуляра не изпълнява
задължението си за ежемесечно заплащане на минимална погасителна вноска. В
настоящия случай съобразно уговорките от договора и данните от експертизата за
тегленията и погашенията се установява, че действително ответникът не е
изпълнявал след всяко теглене задължението си да заплаща минимална погасителна
вноска. В този смисъл за ищеца е възникнало правото да начисли уговорената
неустойка по чл.7.2. от договора. Съобразно заключението на ССчЕ общият размер
на дължимата неустойка е 257,47 лева. В този смисъл искът за главница по чл.92
от ЗЗД се явява основателен за посочената сума и неоснователен за разликата над
нея до заявения размер от 429,35 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е
направил разноски в размер на 151,85 лева за платена държавна такса, 300 лева
за депозит за вещо лице, 471,60 лева за депозит за особен представител и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 970,58 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 2993,57 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB от 17.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.240 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2993,57
лева до предявения размер от 3000 лева; сумата от 22.07 лева, представляваща начислена такси комисионни за теглене от
АТМ, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД; сумата от
257,47 лева, представляваща
наказателна лихва по т.7.2 от договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB от 17.01.2018г. за периода от 01.09.2018г. до 31.05.2019г., на
основание чл. 92 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 257,47
лева до предявения размер от 429.35 лева.
ОСЪЖДА Н.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 970,58 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: