Определение по дело №879/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2324
Дата: 20 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20253100500879
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2324
гр. Варна, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20253100500879 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба вх. № 20755/06.03.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III" № 201, чрез юриск. Б. Л., срещу
Решение № 593/22.02.2025 г., постановено по гр. д. № 7168/2024 г. по описа на
ВРС, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР
Север) дължи на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата
от 7848.00 лева, представляваща платена на 05.12.2022 г. без основание
стойност за съгласуване условията за присъединяване с настоящия
жалбоподател на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0.33 MW, находяща се в с. Козаревец, общ. Лясковец,
обл. Велико Търново, УПИ Х-113, ПВИ-3179, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 18.04.2024 г., сключен между „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и П.
П. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.05.2024 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 5353/2024 г. по описа на ВРС, до окончателното
изплащане на сумите.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
решението като постановено при неправилна преценка на доказателствения
материал по делото и приложимия материален закон. Твърди, че
първоинстанционният съд, неправилно прилагайки материалния закон, е
приел, че в случая не е налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши
процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба №
6 от 24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за
1
присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата
на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на
електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на
оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и БР Север) във
връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа
енергия. Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта,
Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на основание законовата делегация на чл.
116а, ал. 3 от ЗЕ. Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно е
прието, че редът за присъединяване на тези обекти е развит в Глава четвърта,
Раздел I от Наредба № 6 (отм.). Според мотивите на първоинстанционния съд,
в случая е приложим редът в Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на обекти
на производители на електрическа енергия. Въззивното дружество излага, че
изводът на решаващия състав е погрешен, тъй като описаното представлява
редът за присъединяване на електрически централи към съответния мрежови
оператор - или към разпределителната мрежа, или директно към преносната
мрежа, което зависи от общата инсталирана електрическа генераторна
мощност. Наредба № 6 (отм.) е предвиждала, че когато мощността е над 5
MW, искането за проучване на условията и начина на присъединяване се
подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а когато е равна или
по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната мрежа. Това е
директно присъединяване на обекти на производители. В жалбата е посочено,
че в процесния случай става въпрос за присъединяване на обект на оператора
на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи, че обектът не бил
на производител - не бил електрическа централа, а присъединителен
електропровод средно напрежение, собственост на оператора на
разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа на въззивника.
Излага, че в единия случай се касае за присъединяване на обект на
производител, а процесният случай се отнася за присъединяване на
електропровод на електроразпределителното дружество (ЕР Север) към
преносната мрежа на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6
(отм.) присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по
чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо
на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа
по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена
към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и
високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към
електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на
преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно
напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3.
присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост
на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната
мрежа. В процесния случай, било поискано проучване условията за
присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл.
102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на
разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не
на обект на производител. Съгласуването следва да се окачестви като
проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се
дължи такса в размер на включените по количества и обем разходи в
2
одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД от 7848.00 лева, публично достъпна на
интернет страницата на оператора дружеството. „Електроразпределение
север“ АД е изпълнило вменените му по закон задължения, като е извършило
проучване и съгласувателна процедура с електроенергийния системен
оператор и е издало положително становище относно условията за
присъединяване на обекта, видно от сключения предварителен договор,
поради което заплатената за тази дейност цена се явява дължима. Искането е
за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени главният иск и обратният иск. Претендира разноски за две
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „КА ЕНЕРДЖИ“
ЕООД депозира отговор на въззивната жалба вх. № 27006/24.03.2025 г., в
който излага становище за неоснователност на същата. Сочи, че в настоящия
случай не ставало въпрос за присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6,
вр. чл. 116а ЗЕ, като посочва за приложима процедурата по глава 4 от Наредба
№ 6 за присъединяване на производители и клиенти. Излагат се съображения
за неприложимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, която
урежда случаите на реконструкция и модернизация на
електроразпределителните мрежи и предполага наличието на вече сключен
договор за присъединяване. Заплатената фактура е с основание
присъединяване на ФЕЦ, а не на електропровод, както се твърди в жалбата.
Заплатената фактура е посочено в жалбата, че е с основание присъединяване
на ФЕЦ, а не на електропровод, както се твърди в жалбата. Нормативната
уредба не разделя на отделни компоненти електрическите съоръжения, за
които да се предвижда различна самостоятелна процедура. Те представляват
цялостна система за производство на ел. енергия. Представеният по делото
проект за предварителен договор за присъединяване не е подписан между
страните и не поражда правни последици. На изложените в отговора
основания отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлена като неоснователна въззивната жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и втори отговор на въззивна
жалба с вх. № 29735/01.04.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, в който са изложени еднопосочни твърдения с тези във въззивната жалба,
като отправя идентично искане за отмяна на оспореното решение.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх. № 24681/18.03.2025
г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна,
чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 593/22.02.2025 г., постановено по гр. д. №
7168/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север) дължи на „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19 сумата от 7848.00 лева,
представляваща платена на 05.12.2022 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с настоящия жалбоподател на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа
средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.33 MW, находяща
се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, УПИ Х-113, ПВИ-
3179, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.04.2024 г., сключен
между „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и П. П. Н., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2024 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5353/2024 г. по
3
описа на ВРС, до окончателното изплащане на сумите.
Въззивникът по втората въззивна жалба излага, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ, вр. чл. 53, ал. 2
НППКЕЕПРЕМ, операторите на разпределителни мрежи съгласуват с
оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа
централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Въззивникът
излага, че съгласуването следва да се окачестви като проучване на
присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса в
размер на включените по количества и обем разходи в одобрената от КЕВР
цена на „ЕСО“ ЕАД от 7748.00 лева, публично достъпна на интернет
страницата на оператора на дружеството. Твърди, че въззивното дружество е
изпълнило вменените му по закон задължения, като извършило проучване,
съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор, като в
резултат на изброеното издало положително становище относно условията за
присъединяване на обект за производство на електрическа енергия, извън тези
по Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ с изх. № ПВИ-
3179/27.02.2023 г. Отправеното искане е за отмяна на решението. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 30340/02.04.2025 г. от „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, в който е застъпено
становище за неоснователност на твърденията във въззивната жалба на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Аргументира позицията си с
твърдението, че въззивникът със своите действия е въвел ограничения чрез
заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с другия въззивник „ЕСО“ ЕАД,
каквато не се следвала на централи под 5 МВч поради нормативна
неопределеност на същата. В противовес с изложеното от въззивника счита, че
чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на електропреносната
мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител
на електрическа енергия въз основа на бъдещи ограничения в преносната
способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за
преносната мрежа във връзка с присъединяването, вкл. за начина и сроковете
за присъединяване в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата.
Сочи, че понятията „съгласуване“ и „проучване“ не са еднозначни, като
поддържа, че двете са различни етапи от производството по присъединяване
на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа.
Искането е за потвърждаване на оспореното решение, като претендира
присъждане и на направените разноски.
Не са направени доказателствени искания.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания по чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
4
20755/06.03.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III" № 201, чрез юриск. Б. Л., срещу Решение № 593/22.02.2025 г.,
постановено по гр. д. № 7168/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север) дължи на „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19 сумата от 7848.00 лева,
представляваща платена на 05.12.2022 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с настоящия жалбоподател на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа
средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.33 MW, находяща
се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, УПИ Х-113, ПВИ-
3179, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.04.2024 г., сключен
между „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и П. П. Н., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2024 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5353/2024 г. по
описа на ВРС, до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
24681/18.03.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*********, гр. Варна, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 593/22.02.2025 г.,
постановено по гр. д. № 7168/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север) дължи на „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19 сумата от 7848.00 лева,
представляваща платена на 05.12.2022 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с настоящия жалбоподател на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа
средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.33 MW, находяща
се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, УПИ Х-113, ПВИ-
3179, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.04.2024 г., сключен
между „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и П. П. Н., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2024 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5353/2024 г. по
описа на ВРС, до окончателното изплащане на сумите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.06.2025 г., от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на всеки от двамата въззивници бъде
връчен и препис от съответния отговор на въззивна жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд - Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
5
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Да се изпратят преписи от настоящото определение на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6